Tweet
Подариха ми един солиден буркан добра туршия. И нали в тоя сезон всеки се хвали с рецепти и майсторлъци, викат: "Ти, Ники, като я изядеш, не хвърляй водата. Вземаш моркови, карфиол, зеле, пускаш вътре - и след 7-8 дни пак имаш същата туршия."
Това ми се видя прекалено хубаво, за бъде истина (дето има един английски лаф). Не устоях обаче на изкушението да си имам perpetuum туршия в кухнята.
И след като изядох (всъщност, казано с ръка на сърце, измезих) туршията, купих половин кило моркови и един малък карфиол, почистих, нарязах, накъсах и Бух! в буркана.
***
Затиснах новозаложената туршия с първото нещо с що-годе подходящ размер, което ми попадна под ръка - една шарена чаша от един бивш комплект, незнайно как попаднал вкъщи.
(Налага се да уточня, че при мен не е като в нормалния български дом, в който всички чаши за чай и кафе са си с дръжки, в който си има сервизи, с бройки - по шест, а не по 5 или 3, има си още чистота, яснота, ред и определени места в шкафа.
Моят внушителен чашкопарк се състои от остатъци от сервизи, често навяващи остатъчни мили спомени, индивидуални съдинки с най-разнообразни размери и предназначения, неща привнесени незнайно как, и най-сетне множество предмети, които отдавна плачат да ги изхвърля. И във всичкото това няма нито ред, нито смисъл, нито естетика, за трапезна култура да не говорим.)
Чашата, на която възложих задачата всичко да си стои под повърхността на саламурата, е весела - с море, слънчице и балон; ако някому това е малко, може да си представи и лодка, и плаж, и зайченцето бяло.
***
Като миг се изтъркаляха 7-8 дни. Пробвах. Уви, във ВТИ (възстановяеми туршиени източници) ще повярвам някой друг път. Това, което имам в буркана, онзиден беше с неубедителна консистенция и гнусен вкус. Вчера беше пак такова, а днес е абсолютно същото.
Чашата обаче не е същата.
На следващата снимка виждате две чашки близначки. Единствената им разлика е, че едната е киснала една седмица в солена вода с малко млечна киселина вътре. Тя НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРОМЕНИ от това изпитание.
Погледнете ги пак. Какво слънчице, каква яркост (вдясно)! Но само в туршия ли озверяват (вляво)? Кого да радва човек с тях? Децата си?...
***
От един разказ на Зощенко се беше излюпил лаф, доста популярен в моята младост - "Всичко е химия". Като всички популярни лафове и той си отиде, а за онези, които го помнят, не е смешен.
***
Периодично четем из печата за опасни играчки, токсична боя за яйца, убийствени пиратки, отровни бои за детски дрехи... Но как да знаеш от какво да се пазиш, преди то да се е прочуло така, че да стигне до вестниците и телевизията?
Накратко - всичките тези щуротии ги изписах, за да си припомним: дайте да имаме едно наум, като ни потегли да си купим евтино някакви шарени неща.
И да имаме 20 наум, ако в дома ни има малки деца. На по-възрастните солено-лилавото небе по- няма да навреди.
Поздрави!
Коментар