Tweet
В тази тема ще разкажа за среща с един интересн човек - Somen Debnath. Индиец. Обикалящ света с колело. Не, това не е поредният колоездач, тръгнал на околосветско пътешествие. Той не обикаля Земята, а просто Света... Кратките маршрути и преки пътища не го интересуват. До тук близо 5 години, по план му остават още около 11...
Предварително се извинявам, че за сега няма да има снимки. По-късно и те ще бъдат добавени. Ето за сега две на пътешественика, които намерихме в нета:
За мен всичко започна, когато преди две седмици се видяхме с Димо(Kro), за да обсъдим следващата експедиция до Украйна. Накратко разказа следното:
Естествено го уговорихме да се срещнем 
. Първата среща беше много набързо организирана и се събрахме едва няколко човека. Впечатленията на Димо се потвърдиха. Изключително весел и усмихнат човек. Пълен с интересни истории, кои истински и кои попреувеличени, никой не може да каже 
. Все пак цели пет години кръстосва с колело из Азия, така че няма как да е безинтересен събеседник . Най-силно впечатление обаче ни направи вилосипеда му. Окаяно индийско колело, нито една част по него, не е марка, която някой от нас да е чувал... без скорости. Един големичък отпред и един доста малък венец отзад. Разтропани лагери, ръжда, лфтове... А с това е качвал TAGLANGLA 
. Решихме, че ако не друго, поне едно по-прилично колело можем да му намерим. Димо дори мислеше да му подари своето... въпреки, че е розово 
.
Нещата обаче се наредиха далеч по-добре. Отново Димо се свърза с хора от "Веломания - ЕООД", които приготвиха за подарък DRAG HACKER, с който Somen да продължи пътуването си.
Любопитно, но по ирония на съдбата се отказа, че предния ден момчетата в един техен магазин, са стегнали старато му колело безплатно. Както и да е, точно в момента Димо би трябвало го доставя в индийското посолство, за да бъде изпратено в Индия и един ден да седи в музея, който пътешественика смята да открие.
Най-подходящото място за връчване на велосипеда естествено беше лекция, на която го поканихме от МСС. На нея той разказа с повече подробности за пътуването, целите и плановете си.
Основната му идея била да популяризира индийската култура по света. Също така да се запознава с различни хора и култури. Отделно на табелката на колелелото му пише нещо за борба със СПИН, но не говори много за това. Според мен просто му се кара колело по света.
Пътуването му за сега е предимно на запад от Индия. Оставил си е Китай, Япония и т.н. за най-накрая. Минал е през Пакистан, Афганистан, Киргистан, Казакстан, Азърбайджан, със сигурност пропускам още някои, успял е да пристигне в Грузия преди войната и да влезе и в Абхазия, после Турция, но там е имал проблеми с получаването на българска виза и се е върнал в Грузия да изкара зимата. От там с кораб до Бургас... На следващия ден Димо го е заварил на околовръстното в София, да търси посоката за Самоков, където е имал да изнася лекция пред Ротари клуб. Всъщност те май си го прехвърлят от държава на държава. На повечето му снимки се вижда транспарант на Ротари клуб. Това че е зимувал в Грузия да не ви кара да мислите, че се бои от студ. В Киргистан е карал на -25 - -30 градуса...
Нещата, които разказа са много. Някои от най-лубопитните случаи са, когато два дни карал през път в джунглата, за което време видял само двама души, с единия от които не намерили още език, на който да се разберат, друг пък е 21 дена плен на талибаните в Авганистан. Нещо обаче не го влече да разказва за тези неща. Усмихва се и пак започва за това колко добри хора е срещнал по пътя си. Къде колко гостроприемно го посрещнали, как когато закъсвал все се намирал кой да чу помогне, нахрани или подслони. В киргистан влизал през няколко километра да се топли на печките на хората.
Бъдещите му планове са Македония, Гърция, Италия, Франция, после из централна Европа. След това Африка... После Бразилия, САЩ, Канада и от там Австралия и Нова Зенландия. Накрая прибиране в Азия - Япония, Филипините, Китай, каквото още дойде и накрая завръщане у дома.
В края на срещата представителя на Веломания му връчи колелото. Зарадва се, макар и да се оказа, че е станала лека грешка. Рамката голяма, а той дребничък. За щастие веднага беше намерено решение днес на се отиде до техен магазин и тя да бъде заменена с по-малък размер. тъчмо да се прехвърлят и всички багажници и табели. Докалкото разбрах, не се е минало само с това, а били сменени и още доста част, като например каплите и т.н. с по-издържливи. Браво на момчетата . Сега и български байк ще бъде част от обиколка на света .
В заключение ще кажа, че при тези разстояния - изминал е до тук към 69 000 километра - и места - бил е къде ли не - които описа, направо почнахме да се комплексираме с нашите експедицийки от по няколко седмици или месеца
Хубаво е да има такива хора, които доказват, че приключенския дух съществува и в наши дни, а щом е стигнал и чак до тук, само с помоща на случайни хора, значи и на тази земя все пак добрите са повече от лошите.
Предварително се извинявам, че за сега няма да има снимки. По-късно и те ще бъдат добавени. Ето за сега две на пътешественика, които намерихме в нета:
За мен всичко започна, когато преди две седмици се видяхме с Димо(Kro), за да обсъдим следващата експедиция до Украйна. Накратко разказа следното:
Първоначално публикуван от kro
. Първата среща беше много набързо организирана и се събрахме едва няколко човека. Впечатленията на Димо се потвърдиха. Изключително весел и усмихнат човек. Пълен с интересни истории, кои истински и кои попреувеличени, никой не може да каже . Все пак цели пет години кръстосва с колело из Азия, така че няма как да е безинтересен събеседник . Най-силно впечатление обаче ни направи вилосипеда му. Окаяно индийско колело, нито една част по него, не е марка, която някой от нас да е чувал... без скорости. Един големичък отпред и един доста малък венец отзад. Разтропани лагери, ръжда, лфтове... А с това е качвал TAGLANGLA . Решихме, че ако не друго, поне едно по-прилично колело можем да му намерим. Димо дори мислеше да му подари своето... въпреки, че е розово .Нещата обаче се наредиха далеч по-добре. Отново Димо се свърза с хора от "Веломания - ЕООД", които приготвиха за подарък DRAG HACKER, с който Somen да продължи пътуването си.
Любопитно, но по ирония на съдбата се отказа, че предния ден момчетата в един техен магазин, са стегнали старато му колело безплатно
. Както и да е, точно в момента Димо би трябвало го доставя в индийското посолство, за да бъде изпратено в Индия и един ден да седи в музея, който пътешественика смята да открие.Най-подходящото място за връчване на велосипеда естествено беше лекция, на която го поканихме от МСС
. На нея той разказа с повече подробности за пътуването, целите и плановете си.Основната му идея била да популяризира индийската култура по света. Също така да се запознава с различни хора и култури. Отделно на табелката на колелелото му пише нещо за борба със СПИН, но не говори много за това. Според мен просто му се кара колело по света
.Пътуването му за сега е предимно на запад от Индия. Оставил си е Китай, Япония и т.н. за най-накрая. Минал е през Пакистан, Афганистан, Киргистан, Казакстан, Азърбайджан, със сигурност пропускам още някои, успял е да пристигне в Грузия преди войната и да влезе и в Абхазия, после Турция, но там е имал проблеми с получаването на българска виза и се е върнал в Грузия да изкара зимата. От там с кораб до Бургас... На следващия ден Димо го е заварил на околовръстното в София, да търси посоката за Самоков, където е имал да изнася лекция пред Ротари клуб. Всъщност те май си го прехвърлят от държава на държава. На повечето му снимки се вижда транспарант на Ротари клуб. Това че е зимувал в Грузия да не ви кара да мислите, че се бои от студ. В Киргистан е карал на -25 - -30 градуса...
Нещата, които разказа са много. Някои от най-лубопитните случаи са, когато два дни карал през път в джунглата, за което време видял само двама души, с единия от които не намерили още език, на който да се разберат, друг пък е 21 дена плен на талибаните в Авганистан. Нещо обаче не го влече да разказва за тези неща. Усмихва се и пак започва за това колко добри хора е срещнал по пътя си. Къде колко гостроприемно го посрещнали, как когато закъсвал все се намирал кой да чу помогне, нахрани или подслони. В киргистан влизал през няколко километра да се топли на печките на хората
.Бъдещите му планове са Македония, Гърция, Италия, Франция, после из централна Европа. След това Африка... После Бразилия, САЩ, Канада и от там Австралия и Нова Зенландия. Накрая прибиране в Азия - Япония, Филипините, Китай, каквото още дойде и накрая завръщане у дома
.В края на срещата представителя на Веломания му връчи колелото. Зарадва се, макар и да се оказа, че е станала лека грешка. Рамката голяма, а той дребничък
. За щастие веднага беше намерено решение днес на се отиде до техен магазин и тя да бъде заменена с по-малък размер. тъчмо да се прехвърлят и всички багажници и табели. Докалкото разбрах, не се е минало само с това, а били сменени и още доста част, като например каплите и т.н. с по-издържливи. Браво на момчетата . Сега и български байк ще бъде част от обиколка на света .В заключение ще кажа, че при тези разстояния - изминал е до тук към 69 000 километра - и места - бил е къде ли не - които описа, направо почнахме да се комплексираме с нашите експедицийки от по няколко седмици или месеца
Хубаво е да има такива хора, които доказват, че приключенския дух съществува и в наши дни, а щом е стигнал и чак до тук, само с помоща на случайни хора, значи и на тази земя все пак добрите са повече от лошите
.
и ако не ме слушаш ,,,,,,
0878 33 81 37 по всяко време
Хората все пак подарък са направили, за коете... само можем да им благодарим. "Хакер"-чето е най-ниският им клас. 
Коментар