Представяне на новата книга на Алексей Жалов - "Светлината на мрака"

[Алексей Жалов]

На 9 юли (сряда) 2014 от 18.30 ч. в Полския институт - София, ул."Веслец"№12 ще бъде представена поредната книга на спелеолога Алексей Жалов "Светлината на мрака"! Чувствайте се за поканени!



http://www.helictit.info/?act=articl...14041222268330

[Алексей Жалов]

Пещерите са последните „бели петна“ на планетата Земя. Те са последната опора за романтиците, търсещи места, където никога не е стъпвал човешки крак.
Алексей Жалов
***
Само преди два дни, излезе от печат поредната 3-та мемоарна книгат на изявения български спелеолог Алексей Жалов.
„Половин век под земята“ е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции и непознати факти са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, Косово...
На фона на споделените истории изпъкват имената на много познати и непознати фигури, които по един или друг начин са оставили светла диря в пещерното дело и спелеологията в България. Смелите приключения на тези подземни Колумбовци смайват, вдъхновяват, удивляват и разкриват непознатата красота на един загадъчен и вълнуващ свят.
Готови ли сте да тръгнете „на лов“ за пещери?
За автора:
Алексей Жалов е роден през 1953 г. в София. Възпитаник е на Националната спортна академия „Васил Левски“. Работи 34 години в Българската федерация по пещерно дело (спелеология) – повечето от тях като заместник-председател. Членува в пещерните клубове „Алеко“ и „Хеликтит“, София. Придобил е многобройни спелеоложки специализации у нас и в чужбина и се изявява като изтъкнат преподавател, организатор и изследовател. Ръководил е множество национални и клубни експедиции у нас и извън страната и е изследвал няколкостотин пещери. Автор е на 9 книги и на над 400 популярни и научни статии на тема „спелеология“ у нас и в чужбина. Инициира и дълги години ръководи Балканския спелеоложки съюз. Заемал е отговорна позиция в Европейската федерация по спелеология. Член-основател е на Българското пещерно дружество.
Желаещите биха могли да се сдобият с книгата като я поръча тук или тук и разбира се чрез сайта за попупки на издателя "ВАКОН".
Книгата би била един чудесен подарък ва предстоящите коледни и новогодишни празници!

[Алексей Жалов]

ГОДИШНИТЕ ПЕЩЕРНЯШКИ ОТКРИТИЯ НА БАЛКАНИТЕ - 2023

За пещерняците тази година мина неусетно, не защото времето бързаше, а защото обсебени от изследователските си страсти просто не забелязахме, че краят и дойде. По планините, и не само, на света бяха направени толкова много открития, че би било трудно даже да бъдат изброени. Затова ще бъдем по-скромни и ще се опитаме да представим какво по-интересно се случи на нашите родни Балкани. Ще започнем с това, че пещерите останаха последните „бели петна“ на планетата Земя. Така те се превърнаха в последната опора за колубовците , търсещи места, където никога не е стъпвал човешки крак. Тъкмо с този стремеж бяха въоръжени авторите на най-значимите открития в пещерите на страните заобикалящи България. Нека започнем от югозападната ни съседки. Знае се, че 3-те най-дълбоки пещери там (Горготакас – 1208 m , Лион – 1110 m , Тафкура – 860 m) не се намират на континентална Гърция, а на остров Крит. Първите две са в недрата на планината Лефка Ори (Бялата планина) , която се възвисява на 2453 m н.в., което я нарежда на второ място по височина на острова след планината Ида, която е само 3 метра по-висока. Посочените цифри подсказват, че районът има значителен потенциал за дълбоки пещери и затова проучванията там никога не са спирали. В последно време, ежегодно, Спелеоложката асоциация на Крит организира международни изследователски експедиции в новооткритата пещера Стернес. С цената на големи усилия, полека-лека международните екипи съставени от спелеолози от Гърция, Англия, Италия, Израел, САЩ, Австралия, Канада и Ирландия навлязоха все по-дълбоко в планинския масив, като се надяваха да достигнат, та дори да преминат дълбочините на най-първите пещери на Крит. През миналото лято изследователите откриха и картографираха в Стернес повече от 3 кm нови подземни коридори достигайки дълбочина 616 m. Така общата дължина на пещерата достигна 5.6 км. Според Стелиосх Захариас , който ръководи на този проект, идната година тези цифри решително ще се променят- тоест се очаква размерите на пещерата да се увеличат.
Успоредно с напредъка в Стернес, през август , 20-тина гръцки спелеолози от няколко пещерни клуба осъществиха експедиция в Горготакас с цел да ревизират резултатите от премиерните проучвания на пропастта от френски екипи осъществени 21 години по-рано. Усилията бяха съсредоточени върху осигуряването и осъществяването на леководолазно премиване на сифонът (пещерна галерия изцяло изпълнена с вода) на дълбочина 678 m. Според координаторите на експедицията геолозите George Sotiriadis and Markos Vaxevanopoulos, експедицията е постигнала пълен успех.
Той се олицетворява с паметното солово гмуркане на леководолаза Василиос Пантелиос , преминава 120 метра под вода след което излиза на „суха“ пещерна галерия. След това навлиза още 40 метра през разкриващата се напред галерия, но понеже и сам самичък, решава, че е по-добре да се върне . Какво има нататък ще се разбере догодина, когато се планира водолазите да бъдат поне двама.. Казано с две думи, на гръцките колеги им се отваря още много работа, дали бъдещите им усилия да дадат плод.
На север от нас, в Карпатите, румънските пещерняци организираха поредната експедиция за увеличаване на дълбочината на най-дълбоката пещера в страната Гринд (-776 m). В проучването се включиха общо 46 души между които и пещерняци от България, Гърция, Германия ,Украйна и Германия. Главната цел беше преодоляване на сифонните части на дъното с цел навлизане още по-навътре. Това начинание се организира на два етапа – леководолазно преминаване на сифона и монтиране на система от маркучи, чрез които той да бъде източен, което да позволи нормалното преминаването на този участък от всеки изследовател. Това позволи спокойно да бъдат щурмувани и преодолени следващите теснини, един кладенец от 19 метра , с нова, но доста перспективна за преминаване теснина на дъното. Проливните дъждове създадоха значителни трудности в пещерата, което наложи проучванията да бъдат преустановени, но експедицията приключи с нов романски национален рекорд за най-дълбока пещера от 800 m. Според хидрогеолозите, масива на Гринт предпоставя образуването на пещери с дълбочина над 1000 m, но дали колегите ще имат късмета, дързоста и ината да постигнат подобна цел е въпрос на бъдещето.
Щом заговорихме за рекорди, следва да се пренесем в добре познатата на българските пещерняци Албания, където сега , за разлика от нас, успешно оперират полски и италиански пещерняци. Забележителен успех постигна експедицията организирана от фондацията „Полска спелеология“ в рамките на течащият от няколко години проект „Валбона“. Впрочем, Валбона е реката, която разсичайки почти на две Алпанските Алпи (Проклетия) образува живописна долина. От двете и страни, на север и на юг се възвисяват диви карстови масиви надупчени от стотици пещери. Тази година поляците организираха поредната си експедиция. В нея участваха 19 спелеолози от 12 клуба от три държави. Усърдната работа на спелеолозите доведе до увеличаване на дълбочината на известната от по-рано пещера Валбона на 727 m, при картографирана дължина на галериите 1948 m. Така полските колеги „счупиха“ поставеният от нас българите рекорд за най-дълбока пещера на Албания (пещерата ВВ-30 дълбока 610 m).
През август , с рекорд за най-дълга пещера на Албания, завърши експедицията на италианската спелеоложка група на Мартинезе в Мали и Щтрезес съставна част от Албанските Алпи (Проклетия) и съседен на района Валбона. Тази проява бе в продължение на техните предишни проучвания там, но този път в разширен състав. Към италианските спелеолози се присъединиха и техни колеги от Белгия, Швейцария и Франция, като експедицията се проведе под патронажа на италианската и френската федерации по спелеология и Международния спелеоложки съюз. Усилията бяха съсредоточени към продължаването на изследването на пещерата Щарес. Разнородните екипи работиха там единадесет дни, в рамките на които бяха открити и картографирани 1.5 километра нови галерии. Така общата дължина на пещерата нарасна на 8.2 километра и тя все първенството по дължина на територията на Албания. Французите наблегнаха на проучванията на най-високите части на масива. От базовия си лагер на 2090 m , в продължение на 10 дни , колегите проучат масива на тази височина, откривайки десетки вертикални пещери. За съжалени, входовете им са били блокирани от сняг и лед, което направи невъзможно продължаването дълбоко надолу. Всъщност последната ден те откриват пещера, в която успяват да се спуснат 200 m , за да преустановяват проучването си на ръба около 100 – метров кладенец. Един месец по рано в черногорските предели на Проклетия (Албански Алпи) се проведе експедиция на Виелкополския пещеренТатра клуб. Основната цел отново бе да се продължат започнатите преди години изследвания в така наречената „Златна пещерна система“ – съставена от свързаните помежду си няколко пещери. Там бяха открити само 687 метра нови галерии и така дължината на системата нарасна на 8.2 км при дълбочина 609 м. Така системата „Златна“ се превърна в най-дългата пещерна система на Проклетия. Обект на проучвания бяха и други пещери, като резултатите са впечатляващи. В крайна сметка, в рамките на експедиция поляците са картографирали 2.121 m галерии, повечето, от които в 17-те новооткрити пещери.
Почти по същото време, в планината Маганик (2 139 м.н.в) , разположена в централната част на Черна гора, се проведе друга полска експедиция. В нея се включиха 20 спелеолози от няколко клуба, преобладаващо от Краков. Беше наблегнато на проучванията в 3 пещери, но те бяха най-резултатни в абсолютно вертикалната пещера «Ямата Зоран». Първоначално екипите се спускат в 3 последователни кладенеца от 50, 30 и накрая 20 за да достигнат на сифон. В последствие, младите надъхани спелеолози успяват да открият галерия заобоколаща сифона и спускайки се още по-надолу спирайки се на кота – 700 – тоест над 100 метра по-ниско от мястото достигнато предишната година. В ямата биват картирани допълнително още 1 км. нови галерии. Със сигурност, най-динамични за годината бяха проучванията в Хърватия и основно в пещерната система „Църнопац“. През 2023-та тамошните пещерняци с помощта на колеги от България, Австрия и Босна и Хереговина осъществиха 8 проучвателни експедиции в различни части на невъобразимия пещерен лабиринт. За това време, преодолявайки всички трудности и несгоди пещерняците са проучили и картирали общо 3,322 m. , които прибавените към общата дължина на изследваните в годините назад пещерни галерии съставляват общ сбор от 62.3 km. при дълбочина 830 m. Така тази уникална система от пещери безапелационно става най-дългата на само в Хърватска, но и на целия Балкански полуостров. Между другото с тези си размери тя заема 47-ма позиция сред най-дългите пещери н планетата.
С много амбициозни планове стартира експедицията организирана от Спелеоложката асоциация на Анадола , Турция целяща проучвания в 3- тата по дълбочина пещера на Турция – Морджа – дълбока – 1 276 m. Този подземен гигант се намира на платото Ташели в планините Таурус. Според ръководителят на експедицията Ендер Усулоглу някъде на дълбочина около 1040 м. има много непроучени галерии , чрез чието проучване пещерата би могла да стане по-дълга от наличните почти 6 кm, а и още по-дълбока. За зла участ още в първите дни на експедицията неочаквано заболява, намиращият се на дълбочина 1000 метра под земята 40-годишен американец Марк Дики . Спелеологът получава стомашен кръвоизлив и постепенно състоянието му става живото-застрашаващо. Първите опити на го стабилизират правят унгарски спелеолози, сред които има лекар. Но състоянието му изисква хоспитализация, а затова то трябва да бъде изнесен от пропастта. Следва мащабна международна спасителна операция. В тази незапомнена акция участват общо 200 души спасители в пещери и доброволци от 9 страни. С гордост трябва да заявим, че сред тях бяха и 17 българи , които имат значителен принос към транспортирането на Дики до „горната земя“ и въобще спасяването на живота му. Спасителната акция се случи за 9 паметни дни, от които само транспортирането на носилката от кота – 1000 до повърхността продължи 2 денонощия усилен труд. Хвала на тези всеотдайни хора.
Както обикновено, пещерняците у нас не са много „словоохотливи“ . Повечето от тях избягват да споделят делата си било, че не намират време, от скромност или защото се чувстват самодостатъчни. Затова ще споделя само за едно открития, който със сигурност са най-съществените за годината. На първо място е „пробиват“ на пещерняците от пещерен клуб „Хеликтит“, София в пещерата „Зиданка“ край Лакатник. Тази пещера е известна с дължината си от 400 метра отколе. В самия край имаше голямо каменно срутване. Пещерняците от „Хеликтит“ отдавна се „заядоха“ с този блокаж – търсиха път покрай скалните блокове, раширяваха пролуките, копаейки глината разчистваха пътят навътре. През изминалата година моите приятели (аз съм почетен член на клуба), настъпиха здраво и с нестихващ ентусиазъм продължиха „изкопните“ дейности и тутакси се оказа, че има защо! След пълзене, провиране, слизане и качване през теснините изследователите попаднаха в „прегръдките“ на снежно бяла зала с неподозирани за района размери с дължина 72 метра, широчина 17 и височина 15 метра. Нещо повече от там нататък се отвориха нови галерии и се разкриха перспективи за свързването на „Зиданка“ със съседната и добре известна „Темната дупка“ - така двете пещери биха образували една система с дължина 10-на километра. Дай Боже! Впрочем, по настоящем новата дължина на „Зиданка“ е вече над 1 кm., но проучванията ще продължат!
Историята продължава, защото хората отдали се на спелеологията, където и да са, следвайки сократовият афоризъм „Аз знам, че нищо не знам” продължават да се стремят към добиването на нови познания за нашата Земя. Те бавно и методично, метър след метър, напред и надолу, в трудностите на вечния мрак и студ, в кал и вода продължават ревностно да търсят нови пещери и да разработват съществуващите. Не трябва да се забравя, става дума за нови географски открития!
Алексей Жалов