Tweet
В Събота с Коста и Жоро посетихме колеги пейнтболисти в Пловдив. Става въпрос за група ентусиасти, които са си купили 20 маркера и сега влизат в играта.
Момчетата ни посрещнаха на околовръстното на Пловдив и от там се качихме до една китна горичка над с.Марково.
Правилата не бяха стандартни, но момчетата сега са започнали и импровизираха. Играта се провеждаше на едно хълмче обсипано с гъсти храсти. Единия отбор е в горната му част другия тръгва от подножието. Тези от долу нападат, другите горе се бранят или и те нападат. Няма флаг, няма приятелски огън, няма тръгване от база, няма едновременен старт. Общо взето тези горе се качват и си разпределят засадите както решат и където искат. Когато в долната част са готови тръгват ако се сетят казват, че тръгват
. Ясно е че тези горе имат огромно предимство, няма проблем играч да остане в някой храст в началото и да изненада противника в гръб, както и ставаше. Стратегия на играта все още не си правят, още след първата игра стана ясно, че с Коста и Жоро даваме много сериозно предимство на отбора с който играхме дори от неудобната долна позиция.
Безопасност – никаква. Още след първата игра вече бяхме изключително внимателни по кой стреляме. Не спряхме да крещим за маските, дано не са ни се обидили. Едното момче ми обясни, че като ме маркират вдигам в едната ръка пушката в другата МАСКАТА за да ме видят и излизам така. Май се преборихме поне това правило да променим частично
Радар нямат. Коста им разказа за случаи с падане на месо от краката при висока скорост и ги убеди да си купят.
Като цяло останахме много доволни, съвсем различно е да смениш терена. Въпреки опита ни, който в случая беше достатъчен да печелим игрите веднага се видях слабости в синхронизацията ни заради чуждия терен, но в нашата горичка нямаше как да ги видим понеже се разбираме с поглед.
Брат ми направи най-якото си пленяване. Докато един играч на противника поливаше бясно храстчето ми Жоро се приближи отстрани до него и му опря дулото Дори не го направи в гръб а странично.
Със сигурност пак ще отидем ако ни поканят. Хората са много приятни, мястото е много интересно, пътя от София е 1 час. Ентусиазъм всички там имат в излишък. При нас единици стоят цял ден. Там накрая заваля, започна да се стъмва и още искаха да играят. Другия път като отидем сигурно ще ни е значително по-трудно да играем срещу тях. Поканихме ги и на нашия терен, надявам се да ни посетят скоро!
Момчетата ни посрещнаха на околовръстното на Пловдив и от там се качихме до една китна горичка над с.Марково.
Правилата не бяха стандартни, но момчетата сега са започнали и импровизираха. Играта се провеждаше на едно хълмче обсипано с гъсти храсти. Единия отбор е в горната му част другия тръгва от подножието. Тези от долу нападат, другите горе се бранят или и те нападат. Няма флаг, няма приятелски огън, няма тръгване от база, няма едновременен старт. Общо взето тези горе се качват и си разпределят засадите както решат и където искат. Когато в долната част са готови тръгват ако се сетят казват, че тръгват
. Ясно е че тези горе имат огромно предимство, няма проблем играч да остане в някой храст в началото и да изненада противника в гръб, както и ставаше. Стратегия на играта все още не си правят, още след първата игра стана ясно, че с Коста и Жоро даваме много сериозно предимство на отбора с който играхме дори от неудобната долна позиция. Безопасност – никаква. Още след първата игра вече бяхме изключително внимателни по кой стреляме. Не спряхме да крещим за маските, дано не са ни се обидили. Едното момче ми обясни, че като ме маркират вдигам в едната ръка пушката в другата МАСКАТА за да ме видят и излизам така. Май се преборихме поне това правило да променим частично
Радар нямат. Коста им разказа за случаи с падане на месо от краката при висока скорост и ги убеди да си купят.
Като цяло останахме много доволни, съвсем различно е да смениш терена. Въпреки опита ни, който в случая беше достатъчен да печелим игрите веднага се видях слабости в синхронизацията ни заради чуждия терен, но в нашата горичка нямаше как да ги видим понеже се разбираме с поглед.
Брат ми направи най-якото си пленяване. Докато един играч на противника поливаше бясно храстчето ми Жоро се приближи отстрани до него и му опря дулото
Дори не го направи в гръб а странично.Със сигурност пак ще отидем ако ни поканят. Хората са много приятни, мястото е много интересно, пътя от София е 1 час. Ентусиазъм всички там имат в излишък. При нас единици стоят цял ден. Там накрая заваля, започна да се стъмва и още искаха да играят. Другия път като отидем сигурно ще ни е значително по-трудно да играем срещу тях. Поканихме ги и на нашия терен, надявам се да ни посетят скоро!
Коментар