Поздрави за победата!

[mitkos]

Поздрави на „Отбор 1” за победата!!! Мисля че играхме достойно, командването не остави шанс на противника да ни надиграе тактически, а ние редниците, стреляхме доста добре и никой не пести сили за да победим!

Специално искам да поздравя едно много добро решение на комадирите да изпратят подкрепление на точка 2. В началото, когато я достигнахме бяхме само 3-ма бойци + един шофьор (без да го подценявам разбира се). 10 мин преди финалната схватка пристигнаха Обера с още малко хора. В 16:55 над нас се спускаха поне 10 човека от врага, а и под нас се чуваше битка, отчайващо положение. Като чух картечницата на Събин зад мен и разбрах че имаме подкрепление се почувствах като в някакъв военен филм с “happyend”. А и Обера май така се почувства понеже спря да им крещи за момент и разправя на мен, и на двама от маркираните Ловци които се изнасяха: „Чувате ли какво става долу, а ?”
Много добре се получи

[cveti]

До: Поздрави за победата!

като в някакъв военен филм с happyend

И аз така си ви представих...точно някви поизморени отчаяни...и изведнъж оо спасение! Явно добре се е получило
Поздрави за победата

[Sir Gray]

До: Поздрави за победата!

На втора точка е била мътна и кървава. Ние, слизайки от трета някъде към 16.15 и взимайки от при вас още маркирани видяхме на поляната 2 джипа и поне десетина Ловци, които явно получаваха последни инструкции преди атака. А пък оттам по пътя надолу към Лечебницата срещнахме още 4 техни джипа, качващи се нагоре и ни стана ясно, че ще е напечено.
След съживяването ни обаче, като се юрнахме нагоре към вас един джип на Ловците ни направи засада още в началото и ни маркира целия джип. Та се наложи да се върнем още веднъж и после се получи пиниза с точка 1 (понеже решихме, че вече до 2 няма да успеем да се намесим) . Обаче те май си вкараха автогол с тая засада - ако вместо да се гъбаркат с нас бяха отишли с другите към т. 2 може подкрепленията да се окажеха закъсняли.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Поздрави за победата!

На онази точка до голяма степен Мишо направи капана, като ни излъга, че точката е другаде и ние се хвърлихме да пазим нея, като отгоре всички се изсипаха върху нас и така ги отвлякохме. Повечето ни изнесоха, обаче не бяха на точното място и тогава чухме, че от другата страна заработиха картечници и първо си помислих, че са тяхните и ни е спукана работата. Обаче по звука разбрах, че е групата на Събин, което беше изненада, защото половин час по-рано имахме за кратко връзка и казаха, че до края всеки ще си държи неговите бази и да се окопаваме, защото към нас отдолу тръгва основната сила но Ловците.

Аз така и не разбрах какво става, защото ние седяхме до лъжливата точка, а новият бой се водеше наоколо. В последствие се оказа, че нашите са се врязали в ариергарда на Ловците и първата работа е била да ометат командира им, а втора е била да надумкат и на Мишо джипа, щото от засилката не са разбрали, че е наш. От пристигналата група коментираха, че в суматохата са очушкали сума народ накуп.

Такава битка с постоянна "смяна на вятъра" и такова дълго надлъгване и надстрелване не можем да направим другаде. Затова поздравления за всички, че играхме като отбор и всеки допринесе с уменията и възможностите си.

[Венцислав Петров]

До: Поздрави за победата!

Уважаеми колеги от отбор 1. Аз отправям поздравления към всички а не само към нашия отбор. Уважението към противника е уважение към себе си. А и нещо не си падам много по победните тържества. От всяка битка най-важна е поуката. Обикновено победителите обаче забравят за това докато победените не. Тъй че оставете победата тя не е важна. Важно е какъв урок всеки си е извадил от вчерашния ден. И няколко думи за охлаждане на ентусиазма. Изключително съм разочарован и аз и Събин от подготовката и уменията на нашия отбор. Пиша и от името на Събин защото в момента не е в страната. Под всякаква критика сме. Ако ние играехме срещу хора които са на ниво, вчерашния ден щеше да е 300:0 за тях уверявам ви.

Бавни и мудни действия, недостатъчна съобразителност и автономност, липса на всякаква военна хитрост и съобразителност. Като пример само ще дам колко време ни бе необходимо отбора да се строи за да се преброим... нещо просто и елементарно... Ако такова нещо се беше случило по време на моята служба щях да "трамбовам" плаца сигурно три денонощия... А после от казармата файда нямало разправят някои тук.

Командната верига беше плачевна. Вместо като каже командира нещо и да премести вниманието си върху следващия въпрос то се започва: ама защо така, а не може ли и иначе... Разберете заповедите на командира се изпълняват безприкословно, моментално, с най-голямата съобразителност и внимание и без по-нататъшното му ангажиране...
Ей сега разбирам колко е пагубен факта че много хора не са ходили в казармата. Ще кажете че това не е казарма. Ами добре тогава предлагам да си направим състезание по горски балет а не да наричаме неделния излет с гръмкото наименование "Война". Ако въобще ще участвам повече в такива мероприятия и аз а и Събин предполагам ще искаме ясен и доказан ценз на уменията и възможностите на всички които ще са ни съотборници.

Съжалявам за настроението което лъха от писаното но който иска да напредне трябва да гледа към "горчивата" страна а не към "парадната"... Древните римляни затова са имали правилото че когато в Рим в влизал триумфиращ велик пълководец до него е стоял роб който непрекъснато му е повтарял: "Помни че си смъртен"...

[Митко/fulda/]

До: Поздрави за победата!

Древните римляни затова са имали правилото че когато в Рим в влизал триумфиращ велик пълководец до него е стоял роб който непрекъснато му е повтарял: "Помни че си смъртен"...

Без коментар

[SEAL]

До: Поздрави за победата!

Мене супер много ми хареса тая война... като за първо участи мина добре... хубави спомени ми останаха от возенето в единия от джиповете дето в края на деня се бяхме натоварили 10 човека на него.. ех няма да забравя как подскачахме отзаде като пипнпонгови топчета на едно от отиванията към 2ра точка и как на 2 пъти си ударих главата в тавана му..
Иначе това с заблудата на противника при последната битка беше абсолютен късмет. Първо ние сбъркахме координатите с 50 м поне и точката която пазехме беше някаква локва, а реалото място било доооста по надолу.. Това ме навежда на мисълта, не трябва ли тея бази да са обозначени не само с GPS координати, но и с флаг например та да се знае точно къде се намира. Релно в една война пазиш някоя точка на картата където се окопаваш и тая точка може да се знае и от противника...И който достигне до базата и си сложи флага на нея то тя се владее от този отбор.. Също така малко тъпо се получава с единствената точка за лазарет, по простата причини, че всеки отбор минава по един и същи маршрут, а и тя беше доста отдалечена от самите военни действия. Вероятно, ако лазаретите бяха два и те се намираха на еднакво растояние от базите войната щеше да се води по- динамично, като военните дейстивя също може би щяха да са повече. Oтделно това със засади по пътя и опитите за прецакване щяха да се минимизират и нямаше да се получава такова приимущество за единия от отборите. Това с едната точка за лазарет според мене трябва да се премили основно, защото тя е доста ключова и може някой отбор да се възползва от нея както и ставаше... който иска доводи мога да дам после.
Също така ще е интересно, ако има и ограничение в патроните за всеки играч.. примерно всеки да може да носи в себе си по 400 топчета. Така може да се създаде още по интересна игра, защото на тая война май на никой не му свършиха топчета поне реално във военните действия.. Може да се създадът и други ситуации. Примерно свършват топчетата на защитници от някоя база, но се разбира че на някакви координати има запаси, който ги намери получава допълнително муниции.

Ох май много идеи давам... пък и вероятно доста от тях може да се реализират трудно.
Иначе органицацията беше супер и си прекарахме добре. За което благодаря и до нови срещи!

[Ground]

До: Поздрави за победата!

Поздрави на всички участници и благодаря за приятните емоций!
Тъй като явно ще се обсъжда какво бе изпълнено добре и какво не, да изкажа своето мнение.
Г-н Петов,
1.Никой никога преди "Войната" не бе споменавал, че ще се следва военен устав и при тези обстоятелства си мисля, че всъщност доста бързо се строихме, и като цяло командите бяха изпълнявани според индивидуалните възможности.
2.Като се вземе в предвид, че много хора от нашия отбор участват за пръв път, а и повече сме играли един срещу друг, отколкото в отбор според мен е нормално да има известна дезориентация в определени моменти.Конкретни команди като "Вие петимата там, вие тримата там!" щяха да са от полза за организацията.
3.Нито ние сме истински войници, нито вие сте истински военоначалници, така че енормално да не се получи съвсем както трябва.Трябва да отбележа, че на моменти забелязах известно колебание в командирите, но както споменах, за непрофи се справихте блестящо, бяха взети някои критични за изхода на войната решения и резултата е налице.
4.Не мисля, че имаше някои от отбора, които да не възприе на сериозно
това което правим.Аз лично дадох всичко от себе си и съм доволен от деиствията си (с малки изключения).Спах като къпан

Това което обсъдихме преди битката в общи линий се спазваше.Ако бяхле обсъдили по-конкретно "спорните" моменти в играта ни, щеше да стане и по-добре.

Още веднъж поздравления на всички и се надявам скоро да ви видя на бойното поле.

[vesowarworld]

До: Поздрави за победата!

И от мен поздрави за победата на нашия отбор. Браво специално на Volk и IvanIvanovi(ако не се лъжа) за удържане на точка 1. Наистина на нас не ни стигнаха 5 минути за да ги ометем, но това са рисковете на изненадвашата атака в последния момент на играта.
Както и факта, че предварително не се бяхме опитали да разберем къде точко се намира тази точка, което си беше грешка на нашето командване. Но нали за това са грешките за да се учим от тях.
Относно идеята за двата здравни пункта, то според мен това е излишно пилеене на средства, време и хора. Все пак помислете си на Patrik не му ли се играеше във войната??? Вместо да да кибичи цял ден на жегата и да слуша "предсмъртните викове" на ранените .
Още повече идеята за засадите по пътя е използвана и от двата отбора и то доста успешно, с което удоволствието от играта нарастна неимоверно. Ако не ви харесват засадите вървете пеш пред джиповете и прочиствайте, щом е такова шубе. Ние като попаднахме на засада и ни ометоха, цял джип и то без да има и едно попадение на играч вътре в джипа, да не се разциврихме. Просто скръцнахме със зъби и се юрнахме в атака по обиколни пътища за точка 1. Терена е доста разчупен и с добри шофьори, а в случея и на двата отбора шофьорите бяха феноменални, можеш много бързо да се придвижиш по терена което го доказа и Volk като бяха стигнали до базата половин час преди нас.
Съдиите бяха на ниво и то голямо като се има в предвит, че не успяха да се насладят на играта както нас. А също така обясниха няколко пъти правилата на играта, независимо че трябваше секи да си ги е прочел и изяснил предварително (все пак бяха побликувани една седмица преди това). Така, че сякакъв негативен коментар относно тях е липса на трезва преценка за това какво точно се случва и за какво се прави тази война. Всеки трябва да си реши за себе си дали е дошъл там да се прави на палячо или да усети красотата от реални бойни действия с техника, комуникации и всичко останало. Нещо което се случва радко в живота, задайте си въпроса колко струва едно истинско учение в армията. Само ще ви помогна като ви кажа че танка гори 300 на 100 км. , един снаряд струва 1500 лв. а една ракета "Фагот" е колкото една чисто нова лада "Нива"да не говорим че един патрон е по лев.
Наяправете си сметката, и да се надяваме че ще има кой да организира и проведе и Война 3,4 и т.н. .

Айде стига толкоз, че се отплеснах. Още веднъж поздрави на всички участници в Голямата Война

[Sir Gray]

До: Поздрави за победата!

Съжалявам за настроението което лъха от писаното но който иска да напредне трябва да гледа към "горчивата" страна а не към "парадната"...

Всъщност може ли (желано ли е) да си казваме впечатленията за нашата игра? Щото то малко ще стане като на пазара - всеки си има мнение и държи да го каже. А командването, както и ти каза и което напълно подкрепям, трябва да се слуша, за добро или зло. В случая за добро, както показа накрая деня.

[Венцислав Петров]

До: Поздрави за победата!

Даже е желателно всеки да си каже мнението и най-вече критиките че от хвалби полза няма...

[Sir Gray]

До: Поздрави за победата!

Ами добре, след поканата ще изкажа моето мнение.
Първо да кажа, че впечатленията са ми предимно от 3та точка, където постояхме доста, а от един момент като ме убиха можех и на спокойствие да наблюдавам. Така че това е само моята малка гледна точка, по другите места може да не е била такава ситуацията. Но всъщност моментите, които ще засегна се проявяваха донякъде през целия ден.

Значи да започнем отгоре надолу, от "оперативното" ниво, сиреч направляването на общата стратегия и различните 2-3 по-големи групи, които се оформяха по време на боя.
Първо да отбележа, че според мен командването ни сработи добре, даже учудващо добре предвид обстоятелствата. А именно разнороден отбор, с различна степен на опитност, като никога не сме играли като едно цяло и не сме тренирали работа като екип (а това много трябва да се тренира, че да почне да се получава). Като се прибави и нормалната за такива операции ( хихи, колко професионално звучи ) бъркотия и хаос, то това, че реагирахме на това ниво толкова добре си е направо похвално за работата на Събин и другите ни офицери. В крайна сметка на всички важни позиции в повечето, ако не всички ситуации сме били или повече на брой/в добри позиции, или подкрепления са били на път (така като четем днес как са се развили събитията). И оперативната инициатива беше в нас.
Където се издънихме (което не е учудващо предвид разнородния отбор, но ще трябва да работим по въпроса, че май Войната 3 тропа на вратата ) беше по-скоро на тактическо ниво. Което ама никак не е учудващо предвид, че единици от нас имаха нужния опит (дали военен или пейнтоблистки) и дисциплина за прокарването на адекватно тактическо поведение. Всъщност тези единици повече или по-малко включваха офицерите ни + още 2-3 души, а останалите бяхме от породите "играещи от време на време пейнт" като мене до "абе я да видим какви са пък тия пейнтболски пушки" . Но да се върнем на проблемите, които поне от моята доста нисичка камбанария бяха следните: отвратително ниска инициативност от страна на редовиците, почти никаква стикованост в някакви, ако ще и по 2 души, тактически групи, пагубна (на 3та точка що жертви дадохме) тенденция да се гравитира около джиповете без ясна цел и като цяло слаб контрол и координация в тактическата ситуация.
Това, според мен, се дължеше на това, че нямахме "средно ниво", тактически командири така да се каже. Поне при нас, на 3та точка, Събин беше със заети ръце и уши да разбере каква е общата ситуация, а ние (включително и аз) му досаждахме непрекъснато да питаме какво правим и къде да застанем. Което не беше негова работа реално. Но пък хората се чувстват несигурни без команди (ние да кажем под пътя не знаехме с фронт накъде да пазим, пазим ли всъщност точката или просто сме спрели за момент там, дали да се окопаваме или се очаква всеки момент да тръгнем и тн). И като не знаят какво става се връщат при джиповете, почват да се мотаят и да задават глупави въпроси. Ако Краси примерно се беше заел с тактическото командване, то той можеше доста повече внимание да ни обърне от Събин, а същевременно щеше да е в час с общата картина. И щеше да може да ни разположи правилно, да ни каже какво правим, да следи да не забравим някой в гората (аз като бяхме долу под пътя все броях колко хора сме да не потурчим някой) и да се занимае активно с ония партизани и като цяло да юрка народа да върши нещо, ако ще и да охранява периметъра, а не да се мотае наоколо. А така се налагаше Събин да ги гони собственоръчно и да направлява някакви локални схватки.
ТА много приказки, малко смисъл. Основната ми идея е, че ни трябваше средно ниво в командната йерархия, тактически командири, които да се грижат за локалната ситуация. Без да има нужда от твърди тактически групи разбира се - просто няколко хора да се знаят, че са офицери и те казват на нас редниците какво правим, а пък всеки от нас да си знае кого трябва да слуша в момента (който от тях е наблизо).
А от нас редниците пък се иска доста по-голяма инициативност, главно готовност за гъвкаво стиковане - като се окажеш заедно с 3-4 души някъде насред гората да действаш като група според замисъла на тактическия командир, а не всеки да си щукне на някъде.

Няколко примера ще добавя за нагледност:
1. При движението на колоната джипове. При спиране в нито един случай не беше ясно какво правим, дали трябва да се разтоварваме и евентуално да осигуряваме периметър. Достатъчно щеше да е да има някой "Командващ конвой", който при спирка да казва по радиото "Слизайте" или "Стойте по колите". (Все дописвам, ама ми идват нови неща - при Венци като се возех беше перфектно: спираме и той веднага ни изрита да покрием наоколо буса. Да беше го казвал по радиото официално... А и като чета как е било в 2ра база, то май в неговата група не е било шега работа )
2. Първата засада на завоя с чешмата. След като засадата щракна нямаше никакво тактическо командване. Ние от горе на пътя не знаехме въобще нито какво се случва отдолу, нито дали да атакуваме или да остъпваме. И при двете положения можехме да направим нещо повече (бяхме 3-4 души заедно). Така си стояхме на място докато стана прекалено напечено и тръгнахме да се изнасяме през поляната (давайки съответните жертви).
3. При 3та база си беше едно "Прикрий се!", "Покажи се...". То си беше и наша вина де, не си пазехме периметъра, ми само дебнехме как да се моталявиме около джиповете, ама нямаше и кой да ни рита да внимаваме за гората. А е изконна истина, че войниците ги мързи и някой трябва да ги юрка. С или без смисъл .

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Поздрави за победата!

Ще те перефразирам - много приказки, много смисъл има в думите ти. Ти първи зачекваш темата за "гръбнака" на "армията" ни. Изграждането му трябва да ни стане приоритет.

Няколко приказки за бат` Съби (както някои му викаме в Панчарево). Ако това беше някой от тийм билдингите на сериозните фирми, където пишем атестати на участниците и които не се правят за забавление, Събин щеше да отнесе егати характеристиката от мен.

[Sir Gray]

До: Поздрави за победата!

Няколко приказки за бат` Съби (както някои му викаме в Панчарево). Ако това беше някой от тийм билдингите на сериозните фирми, където пишем атестати на участниците и които не се правят за забавление, Събин щеше да отнесе егати характеристиката от мен.

Абсолютно! И не само той заслужава, според мен пък.

[Тони Груев(GAD/dag)]

До: Поздрави за победата!

Ще те перефразирам - много приказки, много смисъл има в думите ти. Ти първи зачекваш темата за "гръбнака" на "армията" ни. Изграждането му трябва да ни стане приоритет.

Няколко приказки за бат` Съби (както някои му викаме в Панчарево). Ако това беше някой от тийм билдингите на сериозните фирми, където пишем атестати на участниците и които не се правят за забавление, Събин щеше да отнесе егати характеристиката от мен.

Дааааа, много е лесно да се злостлови за командира,
когато не носиш неговата отговорност...!!!
Но характеристиките се пишат най-точно на бойното поле!!!!
Честита победа!!!
И нека всеки да може да я извоюва сам, така!!!!