Смърт в Планината.

[slowtraveler]

От: Смърт в Планината.

Абе планината не прощава грешки - дори и на малка надморска височина... Просто хората са се отпуснали от градския живот и са загубили важни навици за самосъхранение и подготовка. Общо взето сме станали 'градски тюфлеци' както се изразява един приятел
Преди няколко години доста народ от една група 4-8 човека (или цялата) бяха загинали в края на Май или началото на Юни някъде около Берковица/Вършец.
Бяха излезли на пролетен излет, хвана ги мъгла, след това - студ... Но съм забравил точните детайли...

[avzdrav]

От: Смърт в Планината.

Много индивидуална е поносимостта към хипоксемията, при някои хора още след 1500 м. надморска височина се проявяват симптомите, други на 3500-4000 се чувстват добре. А за да реагира организма с увеличаване броя на еритроцитите, трябват минимум 3-4000 м. и поне месец. Аз лично около и над 2400 м. чувствам лека замаяност и се уморявам по-бързо, и дишам като куче лятос.

[aldr]

От: Смърт в Планината.

Бах..... аз живях 2 месеца на яз.Карагьол и Калин (около 2400м) ....и освен ,че се опекох кат негър, други физически или психически последствия не забелязах.

Коя година е било това ?

[gkesov]

От: Смърт в Планината.

Твърде индивидуално е въздействието на хипоксемията, в доста случаи съм забелязал, че хора със стабилна психика се справят по принцип по-добре и с разредения въздух при еднакви условия на натоварване и аклиматизация. Моят скромен опит е бил обаче само до 5642 м.

[trapper]

От: Смърт в Планината.

Синя кръв, дрън-дрън. Само охлювите имат синя кръв, защото вместо желязо има мед. Айде стига, 20 мл .. майтапите се. Като студенти нашия планинарски (на Лесото) клуб работехме студентските бригади по ремонт и направа на високите хижи и това не ни пречеше нито на пиенето, нито на еб.., пардон - уважението към колежките . Абе, ... Горски.

[avzdrav]

От: Смърт в Планината.

Твърде индивидуално е въздействието на хипоксемията, в доста случаи съм забелязал, че хора със стабилна психика се справят по принцип по-добре и с разредения въздух при еднакви условия на натоварване и аклиматизация. Моят скромен опит е бил обаче само до 5642 м.

Хора със стабилна психика принципно се справят по-добре при всякакви условия, но психиката влияе слабо върху кислородотранспортната функция на кръвта. Като се замисля, по-скоро никак.

[Sibirski]

От: Смърт в Планината.

Според точно обратно, кислородотранспортната функция на кръвта пряко влияе на психиката. Но с добре и правилно организираната аклиматизация поне до 6000 метъра височини са поносими за 90% от ЗДРАВИТЕ хора.

[avzdrav]

От: Смърт в Планината.

Според точно обратно, кислородотранспортната функция на кръвта пряко влияе на психиката. Но с добре и правилно организираната аклиматизация поне до 6000 метъра височини са поносими за 90% от ЗДРАВИТЕ хора.

По принцип е така. Но, повтарям, много е индивидуално. При някои хора още след 2000 м. надм. височина започват проявите на височинен белодробен оток...чиято етиология по същество остава неизяснена. Говорил съм по този въпрос със светила в областта, но еднозначен отговор няма. Според мен най-близо до ума е т. нар. хипоксична белодробна вазоконстрикция, или рефлекс на Лилестранд-Ойлер:в лошо вентилираните белодробни участъци настъпва траен спазъм на съдовете, резултиращ в ексцесивно постъпване на течност в интерстициума на белия дроб.

[гоше]

От: Смърт в Планината.

Сериозна тема. В материала става дума за проблеми около и над 8к. Моят скромен височинен опит е до соло траверс на Монблан. За височини до 4-5к добрата подготовка гарантира пълно удоволствие от изкачването на някой връх или от сериозен преход. И много ме дразни, когато някой гордо заявява, че е "покорил" еди кой си връх. Че той си е бил там много преди това и ще си стои много след това, гледайки от надоблачната си висота жалките ни напъни. И не разбирам тази мотивация на руснаците - като на война, в чест на 9 май и тн.
Доколкото съм чел и разговарял с хора, били над 8к, никой няма моралното право да им държи сметка защо са постъпили така или иначе на тая височина.

[гоше]

От: Смърт в Планината.

И май за всеки височинният таван е различен. Например мой познат - много добър алпинист от близкото минало има таван до 5-6к и колкото и опита да е правил над тавана, поява на проблем с белите дробове го е спирал.

[derhunter]

От: Смърт в Планината.

Малко си седял, кръвта става синя на цвят и като слезеш в ниското можеш да пиеш като смок.

Ако не си се аклиматизирал - а то отнема поне месец, се напиваш като казак от 20 грама ... Не си е работа.

Това от собствен опит ли? То че е индивидуално си е така но.. От личен опит, 3 месеца базово на 3000 м. н.в. Две резки слизания за два и половина часа от 3 х. на нула, на океана демек. Освен заглъхването на ушите нищо друго. Първото нещо което се случва след пристигането на упоменатата надморска височина е едно здраво пиене за добре дошъл и количествата унищожен концентрат клонят към заплашително много. Седмица на 4076 м н.в. възниква проблем при опит за тичане. На вторият ден две-три дължини по 25м. в не много топъл басейн не са проблем. Пиенето също. На близо 6х.м за мен поне е мам си... Никакъв деян и карачките меки, звуците особени. По съвет и пример на индианците джвакваш листо две от кока и нещата си идват на на място. Същият ефект имал и чаят от кока но ние един път че едвам събрахме някакви клечки и тревички а и не успяхме да ги запалим та листата не станаха на чай. Относно кръвта, не съм се сетил да резна малко та да видя дали е синя но обещавам другият път да си пусна малко в името на експеримента.

[avzdrav]

От: Смърт в Планината.

Синя кръв няма. Има значителна разлика в цвета между оксигенирана артериална-ярко червена, и неоксигенирана венозна кръв-тъмночервена. При екстремна десатурация кръвта става почти черна.

[turtey]

От: Смърт в Планината.

Това от собствен опит ли? То че е индивидуално си е така но.. От личен опит, 3 месеца базово на 3000 м. н.в.

От собствен. И не три месеца ми три години.


Ефекта на коката и на чая от кока е еднакъв ама при дъвкането става по-бързичко. Дъвчат се само връхчетата на младите растения, чая се прави от изсушени отпадъци от дъвкането. И това е от личен опит.

И за синята - не е ултрамарин определено

[derhunter]

От: Смърт в Планината.

Малко си седял, кръвта става синя на цвят и като слезеш в ниското можеш да пиеш като смок.

Ако не си се аклиматизирал - а то отнема поне месец, се напиваш като казак от 20 грама ... Не си е работа.

От собствен. И не три месеца ми три години.


Ефекта на коката и на чая от кока е еднакъв ама при дъвкането става по-бързичко. Дъвчат се само връхчетата на младите растения, чая се прави от изсушени отпадъци от дъвкането. И това е от личен опит.

И за синята - не е ултрамарин определено

Да де, но много ни се разминават показателите относно алкохолът например. Да оставим местните но с мен е бил и човек от форума който и на Мусала не се е качвал преди това, а жулеше като смок Е вярно че първите няколко дни изоставаше в ходенето и се задъхваше но бързо се приспособи. На над 4 х.м. яко даде фира. Явно е че си е индивидуално за всеки. Направило ми е впечатление че най-тежко го преживяват холандците. Още в ръкава на летището подвиват карачките и едни си посядат а други даже и полягват. Нямам случай холандец да е стигнал до чека преди мен.

[turtey]

От: Смърт в Планината.

Със сигурност си зависи от организма и е индивидуално.
Ма за пиенето съм сигурен. Айде да го кажем така - ако в София нормално се напиваш от 500 грама, на 3000 м преди аклиматизирането ще постигнеш същия ефект със 100.