Живеем в СТРЕС

[дядо Ники]

До: Живеем в СТРЕС

Другият майтап е, че не се знае за тези, гласували "без промяна" дали стресът е останал на поносимо ниво или и преди си е бил твърде висок!

Именно. Аз отбелязах "без промяна", но мисля, че от много години стресът е на твърде високо равнище.

Освен това май не е особено точно да се говорим за висок или нисък стрес. Сам по себе си стресът е полезен и необходим; той не е някакво "изобретение на цивилизацията", а естествена реакция - привеждане на организма и психиката в по-мобилизирано, значи и по-напрегнато състояние.

Проблемът, за който говорим, всъщност е, че стресът е неприемливо постоянен - тогава той разболява, стресира и околните, и изобщо пречи по всякакви начини и за всякакви неща.

(Заекът, който бяга от вълка, е стресиран и това му дава допълнителна скорост. Но ако си представим един постоянно стресиран заек - това неизбежно е един изяден заек.)

Впрочем цялата история зависи от куп променливи субективни и външни обстоятелства. Ако анкетата засягаше само София, уверено бих гласувал "По-висок", защото в последните няколко години София бързо става все по-невъзможно за нормален живот място.

Поздрави!

[Desislav Cekov]

До: Живеем в СТРЕС

Че има стрес, има! Обаче всеки би трябвало да игнорира до колкото може стресовите ситуации или елементи от ежедневието си. Аз напримерно виждам кое ме стресира и се старая да го избягвам! Стреса идва от неорганизираноста ни, най-вече самата държава и политика и ни поставя непрекъснато в стресови ситуации. В последно време се старая да си подреждам нещата които изискват да си спокоен непокис а не нервен тип за какъвто се определям.

[strandjero]

До: Живеем в СТРЕС

Не съм много запознат с точните тълкувания по темата, но си мисля, че стресът може да се квалифицира с няколко различни прояви. Стрес, който се натрупва от монотонните ни ежедневни проблеми и сътоветно съсипва психиката ни и стрес, вследствие нещо, което връхлита изведнъж и те помита, обръща живота ти наопаки. Стрес може да настъпи дори, след преживяване на нещо екстремно, но в крайна сметка да има положителен ефект при остъргването на кората на мозъка от други видове стрес...

[Стария]

До: Живеем в СТРЕС

Ида бързаш и да не бързаш и да се ядосваш и да не се ядосваш каквото е решил Дедо Боже това ще стане.Ния нищо не може да променим от това което ни е писано.Щом нещо е станало така значи така е трябвало да стане .Гледай спокойно напред и си върви по пътя който си си избрал.Е някой път нещата стават веднага друг път неще та неще Божа работа.Колкото и да се косиш с нищо не може да промениш нещата.Тогава защо да се ядосваш.Приеми тази философска гледна точка и ще видиш как почти нищо не може да те изкара от равновесие .Имало задръстване и се влачиш един час из София еми това е положението мисли си за нещо друго и си свиркай. Някой те засекъл нема страшно давай брат сигурно бързаш .А аз съм те засекъл?Спокойно бе брато извинявай какво си се ококолилтакъв ше получиш некой инфаркт.А гумата съска сигурно некой пирон .Нема ядове вади крика ключа за гумите и я почвай.С псувни и крясъци няма да стане защо да се ядосваш.Жена ти ти казва че от тавана капе.Капе щото вали дъжд тури един леген па аз некой ден ше се кача на покрива да я сменим тая пуста керемида.И да не пропуснеш сека вечер 5-6 бирички и една тава салата с 200гр. гроздова.И като ти каже жена ти че пиеш всеки ден и отговаряш че го правиш с лечебна цел та това е.Гледай весело на живота и не дръж на тези неща

[Петя]

До: Живеем в СТРЕС

Не съм много запознат с точните тълкувания по темата, но си мисля, че стресът може да се квалифицира с няколко различни прояви. Стрес, който се натрупва от монотонните ни ежедневни проблеми и сътоветно съсипва психиката ни и стрес, вследствие нещо, което връхлита изведнъж и те помита, обръща живота ти наопаки. Стрес може да настъпи дори, след преживяване на нещо екстремно, но в крайна сметка да има положителен ефект при остъргването на кората на мозъка от други видове стрес...

Стресът бива два вида - конструктивен и деструктивен. Първият е, когато "живото същество" се среща с опасна или нестандартна ситуация и трябва да се спасява бързо или да вземе ново решение как да реагира. Тогава организмът излъчва високи нива адреналин, мускулите се стягат (за да бягаме бързо ), а мозъкът включва на по-високи обороти. Този стрес ни помага не само да запазим живота си в опасни ситуации, но и да повишим творческите си възможности, своята приспособяемост и кондиция.
При втория вид изпадаме под влияние на много тежки, необичайни и продължителни отрицателни въздействия. Тогава състоянието на "бойна готовност" изтощава организма, а по-лабилната психика се срива.
Ясно е, както обясниха и по-горе, че от голямо значение е как реагираме на стреса, дали ще предпочетем да запазим вътрешното си състояние на равновесие, променяйки ситуацията или ще се поддадем на отрицателните въздействия и ще се скапем. Моят опит, обаче, сочи, че дори когато съм мобилизирана, спокойна, адекватна и ефективна, един период на месец и нещо силно повишен стрес ми действа катастрофално и в момента на отпускането се разболявам веднага, от такива ситуации пада хемоглобинът, качва се холестеролът и т.н.
Какъв е изводът? Не винаги можем да въздействаме на обстоятелства, наложени от другите. Но можем да променим своите възприятия, начина, по който се отнасяме към света. Има си разработени методики за това, даже.
За неутрализиране на стреса е силно препоръчително пет натоварени дни да са последвани от два дни пълноценна почивка.
Така че - "носете си новите дрехи" и се радвайте на живота - какъвто - такъв!

[господин никой]

До: Живеем в СТРЕС

Гласувах с "НЕ - намалява", защото си пуснах отпусното от текущата ми работа и смятам да се върна в Кърджали, да си се порадвам на синовете си... Две години глупости в София май са ми дори в повече. Живот и здраве, като стане Явор на поне година, може пак да си изпитам силите.

[alex_markov]

До: Живеем в СТРЕС

Гласувах с "НЕ - намалява", защото си пуснах отпусното от текущата ми работа и смятам да се върна в Кърджали, да си се порадвам на синовете си... Две години глупости в София май са ми дори в повече. Живот и здраве, като стане Явор на поне година, може пак да си изпитам силите.

Евала, де аз да бях толкова решителен. Браво за решението!

[м20_маниак]

До: Живеем в СТРЕС

За да разведря малко обстановката ще ви покажа как се борим със "стреса" в училище ние,учениците.Това го снимах днес в техникума, беше закачено на противопожарното табло (върху железния капак).

Тъй като качеството на снимката е ужасяващо,ще цитирам съдържанието на листа.
"АНТИСТРЕС УРЕД
Следвайте инструкциите!
1.Удряйте главата,докато не почувствате удовлетворение или припаднете.

2.Закачете го на твърда повърхност"

п.п. Сега видях че това е било измислено преди това http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=4099 . Пфу,аз си помислих че колегите от техникума са го изобретили.Позор!!!

[Kent]

До: Живеем в СТРЕС

За мен категорично намалява Тва не е голословие. А, работя в Спешна помощ ,като лекар-ординатор. Ми от две години вече не пуша /а не обратното/ почти не пия вече, само някоя бира/а не обратното/ кафето умря с цигарите. Знам ли, сигурно съм прегорял - burn out. Щото работя във филиал, магистралата е близо, района е със смесено население - птп-та страшни стават понякога, , убийства, мизерии вече 11-та година. Би трябвало да съм изкукъл....пък не съм Записах се пак на курс по скално катерене /имам изкаран 88-ма и дори втори разряд бях/, Жена ми иска и на танци да ходиме....е ще. Дет са вика второ юношество. От 38 хоп на 19

[господин никой]

До: Живеем в СТРЕС

За мен категорично намалява Тва не е голословие. А, работя в Спешна помощ ,като лекар-ординатор. Ми от две години вече не пуша /а не обратното/ почти не пия вече, само някоя бира/а не обратното/ кафето умря с цигарите. Знам ли, сигурно съм прегорял - burn out. Щото работя във филиал, магистралата е близо, района е със смесено население - птп-та страшни стават понякога, , убийства, мизерии вече 11-та година. Би трябвало да съм изкукъл....пък не съм Записах се пак на курс по скално катерене /имам изкаран 88-ма и дори втори разряд бях/, Жена ми иска и на танци да ходиме....е ще. Дет са вика второ юношество. От 38 хоп на 19

Евала...

[Петър Митрев]

До: Живеем в СТРЕС

Лично за мен стреса си остава един и същ.Може би защото не живей в натоварен град.Но съм забелязал, че хората живеещи в София например са подложени на все по голям стрес и често пъти по свободните от познатите ми,които живеят в София, са искали да дойдат за няколко дни при мен за да си починат.Аз лично трудно бих издържал по-дълго време сред такава обстановка.Нека някой софиянец изрази своето мнение по тоя въпрос.

[ittso]

До: Живеем в СТРЕС

За капак, някой е измислил и глупостта със смяна на часовото време - лятно и зимно. Според мен това е не малък стрес. Навици, усет за часа без да се гледа часовник - всичко наново. И така два пъти годишно.

[Петър Митрев]

До: Живеем в СТРЕС

За капак, някой е измислил и глупостта със смяна на часовото време - лятно и зимно. Според мен това е не малък стрес. Навици, усет за часа без да се гледа часовник - всичко наново. И така два пъти годишно.

Само че никой не го интересува (от властимащите).А защо са го измислили незнам.Сигурно, за да направят икономия от нещо .

[BikerBoyy]

До: Живеем в СТРЕС

Само че никой не го интересува (от властимащите).А защо са го измислили незнам.Сигурно, за да направят икономия от нещо .

Наистина това е голяма глупост. Според мен е измислено поради факта, че почти всички работозаети хора излизат около 7часа сутрин и ако не е сменено времето, тогава ще е още тъмно.. А от тази страна не е толкова лошо, но може и без него..(ако реално е така, както си мисля де )

А относно стреса, аз съм гласувал без промяна, защото според мен той си е на достатъчно високо ниво и нарастването му вече не се усеща толкова много.Всеки знае как през последните дни от седмицата(четвъртък, петък) се чувства психически и физически ичерпан. Бих казал, че "седмичната" умора е вследствие на големия стрес, на който е подложен всеки човек в сегашното общество и най-добре се разтоварва всичко това през почивните дни в гората с джипките и моторите, та за това сме в този форум, нали - да избягаме от сивото и еднообразно ежедневие.

П.П. Имаше една приказка за арменците колко дни в седмицата почивали, но сега не се сещам как беше точно, така че ако някой се сеща може да ни поразвесели малко..

[alex_markov]

До: Живеем в СТРЕС

Празниците отминават (само още 2-3 дена) и пак ще се "потапяме" в сивото ежедневие, надявам се заредени с положителна енергия (при мен поне ще стигне чак до вторник ... сутринта).