Обява

Свий
Няма добавени обяви.

вестник Сега за някой "джипки" втора ръка в БГ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • вестник Сега за някой "джипки" втора ръка в БГ

    От днешния вестник СЕГА

    Те са дребни и в повечето случаи леко грозновати. Превозват най-много двама възрастни в допустими за физическото здраве условия, а багажниците им поемат основни туристически или риболовни принадлежности, сред които при добро желание и комбинативен ум може да се свре малка хладилна чанта. С тях обаче може да се стигне дори до най-апокрифния плаж, язовир или река, без значение колко малко такива са останали или какъв е пътят дотам, ако въобще има някакъв.
    Те са от породата компактни всъдеходи - възможно най-евтини, здрави, непретенциозни и всеядни. Сред тях, разбира се, има звезди и работяги, тузари за превоз на блондинки, сърфове и мокри нюфаундленди или симпатяги за райдове по козите пътеки в планините. Обикновено изпълняват функцията на втори автомобил в семейния гараж, което им придава допълнителна доза екзотика. Приспособени са за всякакви условия и климат, но се чувстват най-добре в дивото, задължително без досадния гюрук или хардтоп над главата.

    "Ейжа" Rocsta (1993-днес)
    За продукцията на "Ейжа мотърс" в Европа се знае почти толкова, колкото и за самата марка, сиреч нищо. Всъщност компанията принадлежи изцяло на "Киа" и произвежда предимно военни и товарни возила. През 1976 г. "Ейжа" започва сглобяването на многоцелевия всъдеход KM410 за нуждите на корейската армия, който е пълно копие на легендарните щатски джипове от серията CJ. Азиатците дори използват оригиналните поточни линии от 60-те, които им предоставят американците. Цивилната версия на този автомобил се появява през 80-те, а през 1993 г. достига и до Стария свят.
    Независимо от факта, че "Ейжа" Rocsta се внася в Европа по неведоми пътища ("Киа" решава да не рискува експанзията си с толкова строго профилиран продукт и предоставя разпространението му в ръцете на свободни дилъри), корейският всъдеход се среща относително често в Италия, Германия и Холандия. Собствениците му ценят най-вече конструктивните и дизайнерските сходства с оригиналния "Джийп" в комбинация с непретенциозна и надеждна японска механика - бензиновият двигател е от старата 626, а дизеловият - от микробусите на "Мазда".
    Аналогична инженерингова и пазарна съдба имат индийските "Махиндра", но те са още по-рядко срещани в Европа и се оборудват само с дизелови мотори собствено производство.

    Двигатели:
    1789 см3 - 78/86 к.с.
    2184 см3 D - 61/67 к.с. (препоръчва се)

    Слаби места: конструкция от времената на Корейската война; потенциални трудности с намирането на резервни части заради слабата разпространеност на модела;

    Силни страни: здрави двигатели от "Мазда"; нелошо качество на изработката; непретенциозна и надеждна механика; превъзходни офроуд качества.

    "Дайхацу" Feroza (1988-199
    Малката японска компания няма много почитатели в Европа, но за сметка на това собствениците на автомобили с тази марка съжаляват за избора си извънредно рядко. Зад "Дайхацу" стои гигантът "Тойота" и макар да звучи като име на герой от анимационен филм, фирмата произвежда едни от най-качествените компактни автомобили в света.
    Дебютиралият преди цели 18 години Feroza се радваше на добро търсене в страни като Швейцария и Австрия заради особеностите на климата и релефа, а и немалко купувачи в България оцениха великолепните му качества. В класа на компактните всъдеходи има малко модели, които могат да се мерят с "Дайхацу" по надеждност, издръжливост и здравина. Лека сянка върху безоблачната репутация на Feroza хвърлят само цените на резервните части и най-вече усложнената им доставка. За щастие японската джипка се нуждае от такива крайно рядко.
    Достатъчно красноречив атестат за достойнствата на модела дава решението на "Бертоне" да използва механиката му за база на поръчковия Freeclimber през 90-те. Италианците префасонират леко каросерията и монтират двигатели от BMW. Такива автомобили обаче са единици и струват още по-скъпо от Feroza.

    Двигател:
    1589 см3 - 95 к.с.

    Слаби места: проблеми с набавянето на резервни части и цените им; липса на избор от моторизации и дизелов вариант; износено силово предаване на колите, използвани за влекачи на каравани.

    Силни страни: изключително качествен и издръжлив автомобил; повече от прилични способности за движение по пресечен терен; отлична антикорозионна защита; просторен за габаритите салон; абсолютно безпроблемна механика;

    "Джио"/"Шевролет" Tracker; "Сузуки"/"Сантана" Vitara/Sidekick (1989-2000)
    Маркетолозите на "Сузуки" бяха първите, които усетиха накъде започва да духа вятърът в края на 80-те и направиха лек завой от ортодоксалния офроуд към разходките до плажа. Категорията SUV, към която днес автоматично се причисляват както комбита с увеличен клиренс, така и полукамиони с фермерско потекло, всъщност бе измислена именно за возила като Vitara. Японската джипка няма претенциите на армейски всъдеход, но се справя еднакво добре както в града, така и в пресечена местност. Качествената изработка и симпатичният дизайн й спечелиха маса почитатели и куп деривати с американски и иберийски произход, което усложнява леко избора на употребяван екземпляр, защото неяпонската сглобка по правило предполага проблеми.
    Vitara си остава едно от най-примамливите предложения в класа на компактните автомобили с повишена проходимост. Това е може би най-разпространеният модел в него, което влияе и на цените. При покупка обаче трябва да се има предвид фактът, че немалка част от тези коли са ползвани като плажни играчки и техническото им състояние може да не съответства на външния вид. Спойлерите и широките неоригинални джанти осветляват до голяма степен приоритетите на предишния собственик.

    Двигатели:
    1589 см3 - 80/97 к.с. (препоръчва се)
    1995 см3 - 132/136 к.с.
    1905 см3 D - 68/75/90 к.с.
    1998 см3 D - 71/87 к.с.

    Слаби места: проблемно обслужване на моделите с американски и испански произход; прегряван двигател; износено силово предаване вследствие неправилна експлоатация; непрактично и неудобно включване на предния мост от главините на колелата; протекъл редуктор на кормилната система; течове от гюрука.

    Силни страни: надеждни двигатели; свеж външен вид въпреки възрастта; качествена изработка; нелоши за такова оборудване офроуд възможности; ниска цена.

    "Джийп" Wrangler (1986-днес)
    Съществителното "класика" звучи болезнено тривиално и изпразнено от съдържание заради системна злоупотреба, но в случая с Wrangler просто няма как да се спести. Дори да се пропусне фактът, че това е единственият автомобил в света, който изобщо има право да се нарича джип, короната сред цивилните всъдеходи му принадлежи най-малко по наследство. С 60-годишна история зад гърба си, безброй марки-производители и клонинги по всички кътчета на планетата, Wrangler надали някога ще слезе от сцената. Такова возило винаги ще намери купувач независимо от възрастта, пробега и произхода си - също като запалка "Зипо" или "Харли-Дейвидсън".
    Преди 10 години "Джийп" модернизира класиката си, като замени ресорното окачване с пружинно и върна някогашните кръгли фарове от времената на CJ-сериите. Автомобилите, произведени след 1996 г., са чувствително по-скъпи на вторичния пазар, макар че и старият Wrangler с правоъгълни светлини поддържа много високи цени. При достатъчно упорито търсене и мерак обаче може да се намери запазен екземпляр за поносима сума. Притежаването му е съпроводено с несравнимо удоволствие, гарантирани емоции на пътя и извън него, завистливи погледи и опасността да погълне и последния лев от семейния бюджет заради непредвиден ремонт. Такъв може да се избегне само с диагноза от достатъчно квалифициран специалист преди покупката.

    Двигатели:
    2464 см3 - 103/121 к.с.
    3964 см3 - 178/184/192/193 к.с. (препоръчва се)

    Слаби места: висок разход на гориво; уязвима електрическа инсталация; липса на дизелова модификация; висока цена; усложнена поддръжка и скъпи резервни части.

    Силни страни: класическа рамна конструкция и проверена механика; качествена сглобка; превъзходен шестцилиндров двигател; най-комфортната возия в класа на малките всъдеходи; култово возило.

    "Лада Нива" (1977-днес)
    Може би звучи парадоксално за автомобил от времето на Брежнев, но "Нива" не просто се купува и до ден-днешен. Вносителите у нас се оплакват от хаотичния ритъм на доставките, защото продават внесените партиди за часове, а липсата на яснота кога пристига следващата спъва планираните печалби.
    Елементарната логика лишава кола с толкова селскостопанско название и примитивна конструкция от каквито и да било шансове за успех сред разглезената публика. Практиката обаче показва, че руската джипка се харчи като бира по време на Световно. "Нива" е най-достъпният вариант за приключенстване извън пътя и нито катастрофалните дори по стандартите на този клас комфорт и управляемост, нито "кьопавата" изработка са в състояние да разочароват почитателите на модела. Подобно на други утвърдени звезди на жанра цените изобщо не зависят от годината на производство, което впрочем важи с пълна сила и за качеството. "Нива" се купува на късмет повече от който и да било друг употребяван автомобил. Друг е въпросът, че цените на резервните части отдавна не са толкова смешно ниски.
    Вярно, по улиците руският всъдеход може би не е най-фамозният транспорт. Извън пътя обаче могат да му се опрат малцина, а и няма много подобни джипки в движение на цена под 3000 лв. Жалко, че кабрио-версиите са толкова рядко срещани.

    Двигатели:
    1569 см3 - 69/72/73/76/80 к.с.
    1690 см3 - 80 к.с.
    1905 см3 D - 64 к.с. (дизел на "Пежо", препоръчва се)

    Слаби места: износена ходова част; силно амортизирано силово предаване; "умора" на двигателя; капризна горивна и запалителна система; течове от охладителната система; кратък живот на съединителя; изключително тежка и непрецизна кормилна уредба; неефективни и некачествени спирачки; висока амортизация на трансмисията при употреба по нормални пътища; липса на елементарни удобства и кошмарно ниво на комфорта; резервни части с непредсказуемо качество; бързо старееща каросерия; катастрофално качество на изработката; колхозен имидж.

    Силни страни: ниска цена и евтина поддръжка без конкуренция; забележителна проходимост на пресечен терен; непретенциозна механика, която се обслужва лесно.

    "Сузуки" SJ Samurai (1988-2000)
    В различните краища на света го наричат как ли не. В Индия го знаят като "Марути" Gypsy, за пакистанците е "Сузуки" Potohar, за испанците Sierra, а за индонезийците - Katana. Известен е също така и като Jimny, но за повечето си фанатизирани почитатели си остава Samurai. Зад всички тези имена обаче се крие един "труден за убиване" запъртък, чиято генеалогия може да се проследи до средата на 60-те. Тогава заради местните фискални закони японските производители са принудени да търсят начин да сместят механиката на сериозен всъдеход, двигател с мотоциклетна кубатура, четири места и резервна гума в рамките на три метра от предната до задната броня. Днес няма и капка съмнение, че са успели.
    Редом с "Лада Нива" Samurai е възможно най-евтиният автомобил с повишена проходимост на пазара. За разлика от руския си аналог обаче японската джипка предлага доста по-високо качество на изработката, легендарни с издръжливостта си бензинови двигатели и рамна конструкция, която парира най-тежкия му проблем - корозията на купето. Всичко това е гарнирано с проходимост, за която могат да завидят значително по-мастити всъдеходи от тежката артилерия.

    Двигатели:
    1315 см3 - 60 к.с.
    1298 см3 - 69/70 к.с. (препоръчва се)
    1905 см3 D - 63 к.с. (дизел на "Пежо")

    Слаби места: ниско равнище на комфорта и ергономията; корозия по купето; протекъл мек покрив; архаична конструкция; износени диференциали, спирачки и съединител; амортизирана ходова част; проблемен стартер.

    Силни страни: ниска цена; класическа конструкция с носеща рама; чудовищна за возило с такива размери проходимост; изключително здрави двигатели.

    Цени на някои компактни всъдеходи:
    "Ейжа" Rocsta: 5250-6200 лв. (1992-1997)
    "Дайхацу" Feroza: 4000-8100 лв. (1989-1996)
    "Джио" Tracker: 5200-6700 лв. (1989-1996)
    "Сузуки" Vitara: 2700-10 000 лв. (1988-199
    "Сузуки" Sidekick: 5400-8200 лв. (1993-1996)
    "Джийп" Wrangler: 3700-21 660 лв. (1990-2004 г.)
    "Лада" Нива: 2300-15 500 лв. (1987-2005 г.)
    "Сузуки" SJ Samurai: 2000-15 000 лв. (1988-199

    Резултати от краш-тестовете по данни от www.crashtest.com за пасивна безопасност при челен удар:
    "Ейжа" Rocsta - n/a
    "Дайхацу" Feroza - 2/5
    "Джио"/"Шевролет" Tracker/ "Сузуки"/"Сантана" Vitara/Sidekick - 1/5
    "Джийп" Wrangler - 2/5
    "Лада" Нива - n/a
    "Сузуки" Samurai - 2/5

    Има и снимки , ако не сте ги виждали

    http://www.segabg.com/online/article...=29&id=0002001

  • #2
    Приятно представяне на жипките, само заглавието някак си не се връзва...

    Коментар


    • #3
      "Компактните 4х4 - преглед на пазара 2-ра употрема" ще е много по-подходящо заглавие
      помогнете да открием откраднатите двигатели http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=59117

      Коментар

      Активност за темата

      Свий

      В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

      Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

      Зареждам...
      X