Tweet
Когато купих Уаза през Февруари 2005, имах само най бегла представа какво си купувам и за какво ще ги използвам. Тогава беше закупен Уаз Хънтър с двигател 2.7i .
Почти веднага разбрах, защо на предните модели руснаците са лепнали прякора „козел” . И моят беше доста своенравен и понякога имаше претенци за траекторията по която се движи. Т.е. искаше той да избира пътя. След няколко преживявания с руските гуми ги смених с Goodyear AT/R. И станах бог. Нямаше по-добър от мен и на асфалта и по черно. Поне така си мислих. Докато не се запознах с едни младежи, които ме върнаха на земята. Това бяха Чуров, Петю-белята, Павел, Благой, Анито и Ивайло, Геро и още доста други. Тогава разбрах, не нищо не знам и колата нищо не може. Ударът в земята беше много тежък. Прекарах една две разходки като прикачен инвентар. Но колегите ме теглеха и псуваха, псуваха и теглеха.
И се започна голямото спускане по наклонената плоскост наречена оффроуд.
Първо се появи лебедката. Milemaker 12000 lb. Тя си престоя в гаража няколко месеца. Но след едно излизане около Шкорпиловци си забравих и предната и задната броня в една река
И лебедката беше скоростно монтирана върху броня направена от Весо,Емо и с помоща на Геро.
И ми светна пред очите. Не че не затъвах пак, но поне се вадих със собствени сили. Логично последва покупката на нови гуми. Това бяха Mallatesta Kobra .И тогава работата се промени. Разбрах, че мога да качвам кални баири, да газя в блата и други екстри. Първото сериозно тестване беше в Габрово, където се събра една смесена разходка между варненци и габровци водени от Йоско.
През март реших, че проблемите с управляемостта на Уаза се дължат на руското серво и то беше заменено с ZF. Тук благодарностите са за Иван Алексиев, които успя да обясни по телефона на един математик като мен, как се сменя серво и как се реже карданче. Заедно с това беше и добавен ел. вентилатор за да се избегне проблема със загряването на двигателя.
Пролета на 2006 разбих раздатка по един много красив начин. В кутията нямаше здрава част ( не броим корпуса). Ремонтирахме я с много чуденки как точно съм успял да направя това. Свидетели на случката още разправят, че трябва да има родство межу изстребител Хариер и моята Уазка с счупена раздатка. Звука бил еднакъв.
През август с Уаза се разходихме и на похода Рила,Родопи Странджа. Вярно не успяхме да хванем целия маршрут. Жипката се представи добре според мен. Имаше няколко дребни повреди основно свързани охлаждането ( радиатор и дифузор на вентилатора), които бяха оправени от Стефан, за което отново му благодаря.
И понеже дявола си нямал работа лятото се запознах с брат по съдба. Това беше Петър с черния Хънтър. И заедно си поръчхме блокажи ( и предни и задни ) от.......Тюмен. След дълги мъки и те бяха монтирани на Хънтъра. Не мога все още да споделя някакви впечатления, защото след слагането на блокажите сме излизали само два пъти на разходка. Но бях впечатлен от промяната при качване на кални баири.
И последната промяна в Уазката беше окачването. След дълго колебание и много консултации бяха избрани амортисьори на TJM усилени руски пружини. Те бяха монитирани от Геро и Павел и вече два дни ги пробвам. Само мога да кажа, че с това окачване Уаза се промени коренно и като конфорт и като стабилност. Скоро ще разберем дали и като проходимост.
Ако трябва да обобщя ще кажа, че наистина Уаза е като детски конструктор. Какво искаш можеш да направиш от него. За времето от когато го имам мога да кажа следните плюсове и минуси :
Минуси :
- Сглобка. Още се чудя как руснаците пратиха човек в Космоса с това качество на монтажа дето го показват.
- Качество изработка на някой модули
- Слаб в ниските обороти. Това създава понякога проблеми при спускания
- Склоност за загряване на двигателя при малки скорости
Плюсове
- Ниска цена на колата
- Евтини и достъпни части ( няма да споменавам цени да не ви дразня)
- Приличен разход на гориво. Около 12-13/100 смесен цикъл
С две думи аз си харесва Уазика. Допадна ми неговата непретенциозност и донякъде уникалност. Любимиат момент ми е като сляза от него с костюм и вратовръзка в понеделник пред работа. И познайте къде сме били в неделя ............
Настоящия материал не е предложение за покупка на Уаз, нито реклама. Не е и покана за спорове от типа : „Айде стига с тези Уазки беееее, ти знаеш ли моят ХХХХХ от къде минава”. Това е моята история за година и половина брак с Уазка
Почти веднага разбрах, защо на предните модели руснаците са лепнали прякора „козел” . И моят беше доста своенравен и понякога имаше претенци за траекторията по която се движи. Т.е. искаше той да избира пътя. След няколко преживявания с руските гуми ги смених с Goodyear AT/R. И станах бог. Нямаше по-добър от мен и на асфалта и по черно. Поне така си мислих. Докато не се запознах с едни младежи, които ме върнаха на земята. Това бяха Чуров, Петю-белята, Павел, Благой, Анито и Ивайло, Геро и още доста други. Тогава разбрах, не нищо не знам и колата нищо не може. Ударът в земята беше много тежък. Прекарах една две разходки като прикачен инвентар. Но колегите ме теглеха и псуваха, псуваха и теглеха.
И се започна голямото спускане по наклонената плоскост наречена оффроуд.
Първо се появи лебедката. Milemaker 12000 lb. Тя си престоя в гаража няколко месеца. Но след едно излизане около Шкорпиловци си забравих и предната и задната броня в една река
И лебедката беше скоростно монтирана върху броня направена от Весо,Емо и с помоща на Геро.
И ми светна пред очите. Не че не затъвах пак, но поне се вадих със собствени сили. Логично последва покупката на нови гуми. Това бяха Mallatesta Kobra .И тогава работата се промени. Разбрах, че мога да качвам кални баири, да газя в блата и други екстри. Първото сериозно тестване беше в Габрово, където се събра една смесена разходка между варненци и габровци водени от Йоско.
През март реших, че проблемите с управляемостта на Уаза се дължат на руското серво и то беше заменено с ZF. Тук благодарностите са за Иван Алексиев, които успя да обясни по телефона на един математик като мен, как се сменя серво и как се реже карданче. Заедно с това беше и добавен ел. вентилатор за да се избегне проблема със загряването на двигателя.
Пролета на 2006 разбих раздатка по един много красив начин. В кутията нямаше здрава част ( не броим корпуса). Ремонтирахме я с много чуденки как точно съм успял да направя това. Свидетели на случката още разправят, че трябва да има родство межу изстребител Хариер и моята Уазка с счупена раздатка. Звука бил еднакъв.
През август с Уаза се разходихме и на похода Рила,Родопи Странджа. Вярно не успяхме да хванем целия маршрут. Жипката се представи добре според мен. Имаше няколко дребни повреди основно свързани охлаждането ( радиатор и дифузор на вентилатора), които бяха оправени от Стефан, за което отново му благодаря.
И понеже дявола си нямал работа лятото се запознах с брат по съдба. Това беше Петър с черния Хънтър. И заедно си поръчхме блокажи ( и предни и задни ) от.......Тюмен. След дълги мъки и те бяха монтирани на Хънтъра. Не мога все още да споделя някакви впечатления, защото след слагането на блокажите сме излизали само два пъти на разходка. Но бях впечатлен от промяната при качване на кални баири.
И последната промяна в Уазката беше окачването. След дълго колебание и много консултации бяха избрани амортисьори на TJM усилени руски пружини. Те бяха монитирани от Геро и Павел и вече два дни ги пробвам. Само мога да кажа, че с това окачване Уаза се промени коренно и като конфорт и като стабилност. Скоро ще разберем дали и като проходимост.
Ако трябва да обобщя ще кажа, че наистина Уаза е като детски конструктор. Какво искаш можеш да направиш от него. За времето от когато го имам мога да кажа следните плюсове и минуси :
Минуси :
- Сглобка. Още се чудя как руснаците пратиха човек в Космоса с това качество на монтажа дето го показват.
- Качество изработка на някой модули
- Слаб в ниските обороти. Това създава понякога проблеми при спускания
- Склоност за загряване на двигателя при малки скорости
Плюсове
- Ниска цена на колата
- Евтини и достъпни части ( няма да споменавам цени да не ви дразня)
- Приличен разход на гориво. Около 12-13/100 смесен цикъл
С две думи аз си харесва Уазика. Допадна ми неговата непретенциозност и донякъде уникалност. Любимиат момент ми е като сляза от него с костюм и вратовръзка в понеделник пред работа. И познайте къде сме били в неделя ............
Настоящия материал не е предложение за покупка на Уаз, нито реклама. Не е и покана за спорове от типа : „Айде стига с тези Уазки беееее, ти знаеш ли моят ХХХХХ от къде минава”. Това е моята история за година и половина брак с Уазка
Коментар