Tweet
Здравейте, колеги. Като казвам „колеги“ имам предвид само факта, че преди 2 години, след много колебания станах собственик на онова, на което му викат SUW, аз му викам „джипче“ а някои комшии му викат „едно синьо нещо, дето е много яко да му счупиш стоповете за разтуха“.
Казвам се Венци Мицов, сигурно мнозина от вас ме знаят. Работя в сайта „Offnews”, но преди всичко съм музикант и цял живот съм страдал от липсата на достатъчно място в колата, за да натоваря: съпруга, син, куче, синтезатор, стойка, беклайн и сак с багаж.
Преди няколко години, като всеки човек, който наближава 50 – те и аха да го тресне кризата на средната възраст, си дава сметка, че няма да остарее никога, защото финансовата криза ще му попречи да изживее въпросната криза на средната възраст реших да си купя кола, която да пасва на изваяното ми 150 килограмово тяло на преял с мусака Аполон.
Колата според моите инфантилни представи трябваше да е следната – бюджет до 3000 лева, автоматична скоростна кутия, голяма, с голям двигател, ама ако може да не харчи по 30 на 100 и така нататък. А бе ако Андрешко можеше да канализира изискванията си, щеше да съвпадне с мен на 100 процента.
И тогава един приятел ми се обади и ми каза – „продавам си очиларката – Е класа, 300 турбодизел, 1996 година“.
И така се сдобих с Мерцедес и се почувствах особено як. Докато не падна първия сняг и аз тръгнах от Младост 4 към Бизнеспарка. Там на Декатлон спрях на стръмнто, за да пропусна няколко коли с предимство...
И не можах да тръгна. Просто колата отказа да издрапа по образувалата се и хубаво замръзнала снежна покривка.
Последваха още няколко приключения, свързани с прословутото зимно каране на Мерцедес (имал съм и ставо BMW, но няма да ви натоварвам с драми) и тогава отидох, измих хубаво колата, направих снимки и я пуснах да се продава.
Купи я след няколко месеца един симпатичен ром – Джако от Гулянци. Толкова я хареса, че я взе веднага, а аз му дадох и 4 чисто нови летни гуми.
И тогава настана голямата драма – какво да си купя.
Понеже, както си личи от този въздълъг пост, не разбирам много от автомобили, пуснах тема в моя фейсбук профил.
Пробвали ли сте темата „каква кола да си купя“. Когато пуснете подобна започва следното:
1. Немска! Само германците имат качество!
2. В никакъв случай немска, подръжката на тези автомобили е много скъпа! Само италианска! Те са евтини за подръжка!!!
3. Да бе, евтини са! Купи си италианска, като започнеш през ден да висиш в сервиза, ще ти се прииска да не си се раждал! Само Японска!
4. Как само японска бе? Японските са толкова скъпи за ремонт. Един приятел какви ядове бра с една Тойота... Само френска, те са комфорни...
5. Да бе, френска. Особено ако е с въздушно окачване, ще си я купиш още 4 пъти...
Това беше достатъчно да се омотам напълно. И тогава ми хрумна гениалната идея да обиколя автокъщите и там на място да видя какво бих си харесал.
Първата, в която влязох беше някъде на околовръстното в посока Люлин. Харесах си едно Субару Аутбек. Качих се в него, запалих го и то светна като коледна елха. „А, няма страшно, то като се рестартира компютъра, ще се оправи“ – рече собственика.
Обаче не се оправи, а после той вика – „Ама аз не я продавам тая кола, колегата, па него го няма“ и аз реших да огледам другите автомобили.
И тогава видях няколко SUW – та. И си викам – а бе май трябва да си купя нещо такова.
Изпробвах 4 – качих се последователно в Хюндай Санта фе, Киа Соренто, Шевролет Каптива.
Странно – отвън всичките изглеждаха огромни. Обаче вътре да ви кажа не се чувствах особено добре. Впрочем тествах и Дачия Дъстър, там положението е на ръба – а бе става, ама не е съвсем комфортно.
И накрая видях нещо, което ми бе убягвало досега – в дъното на автокъщата стоеше един Лексус RX 300. Отидох, качих се, запалих я...И изведнъж се влюбих в тази кола.
Прибрах се и написах във фейсбук за премеждията си.
И се започна:
1. В никакъв случай Лексус, те са много скъпи за подръжка, ад е.
2. Ако си купуваш SUW, само немско.
3. Не, никакво немско, само Мицубиши Паджеро, това е най-яката кола за офроуд.
4. Батка, за тебе само Тойота Рав 4.
5. Лада Нива е колата...
В интерес на истината някъде по това време ми попадна обява за Нисан Мурано и отидох да я видя. Колата беше супер, но реших да почета и тогава попаднах при вас. Разколебах се, като прочетох за сложната безстепенна скоростна кутия и някакви проблеми с газта (че иначе харчи доста).
И накрая седнах, теглих чертата и си рекох – ако чета съветим, ще трябва да ходя пеша. Както някои мои приятели ме посъветваха, че с тия телеса имам нужда от повече спорт.
В крайна сметка в един прекрасен ден опосках всички семейни средства и станах горд собственик на Лексуса.
Първа генерация (от ония, дето са им по-капризни скоростните кутии) на газ.
Карам колата вече 2 години. За тези 2 години съм сменил:
- ламбда сонда
- диоден блок на алтернатора
- лагер на предна дясна гума
И така станах собственик на 4x4 автомобил. Leksus RX 300. Без да съм минал и половин километър офроуд.
Сменям маслото, филтрите и карам. Единствените ми непредвидени разходи дойдоха от факта, че някой реши да ми счупи задния десен стоп пред блока, а друг прецени, че ако мине цялата дясна страна с пирон, колата ще стане по-ексцентрична.
С това приключвам и мисля да ви оставя. Никога повече няма да се кача на обикновена кола, откакто се качих на SUW. Казвам го след един Мерцедес, едно BMW 730, Едно Ауди А4, едно Волво S80, един Опел Oмега и един Фолксваген Пасат.
Сигурно никога няма да стана офроудър като вас, но никога няма да се върна към „нормална‘ кола...
Казвам се Венци Мицов, сигурно мнозина от вас ме знаят. Работя в сайта „Offnews”, но преди всичко съм музикант и цял живот съм страдал от липсата на достатъчно място в колата, за да натоваря: съпруга, син, куче, синтезатор, стойка, беклайн и сак с багаж.
Преди няколко години, като всеки човек, който наближава 50 – те и аха да го тресне кризата на средната възраст, си дава сметка, че няма да остарее никога, защото финансовата криза ще му попречи да изживее въпросната криза на средната възраст реших да си купя кола, която да пасва на изваяното ми 150 килограмово тяло на преял с мусака Аполон.
Колата според моите инфантилни представи трябваше да е следната – бюджет до 3000 лева, автоматична скоростна кутия, голяма, с голям двигател, ама ако може да не харчи по 30 на 100 и така нататък. А бе ако Андрешко можеше да канализира изискванията си, щеше да съвпадне с мен на 100 процента.
И тогава един приятел ми се обади и ми каза – „продавам си очиларката – Е класа, 300 турбодизел, 1996 година“.
И така се сдобих с Мерцедес и се почувствах особено як. Докато не падна първия сняг и аз тръгнах от Младост 4 към Бизнеспарка. Там на Декатлон спрях на стръмнто, за да пропусна няколко коли с предимство...
И не можах да тръгна. Просто колата отказа да издрапа по образувалата се и хубаво замръзнала снежна покривка.
Последваха още няколко приключения, свързани с прословутото зимно каране на Мерцедес (имал съм и ставо BMW, но няма да ви натоварвам с драми) и тогава отидох, измих хубаво колата, направих снимки и я пуснах да се продава.
Купи я след няколко месеца един симпатичен ром – Джако от Гулянци. Толкова я хареса, че я взе веднага, а аз му дадох и 4 чисто нови летни гуми.
И тогава настана голямата драма – какво да си купя.
Понеже, както си личи от този въздълъг пост, не разбирам много от автомобили, пуснах тема в моя фейсбук профил.
Пробвали ли сте темата „каква кола да си купя“. Когато пуснете подобна започва следното:
1. Немска! Само германците имат качество!
2. В никакъв случай немска, подръжката на тези автомобили е много скъпа! Само италианска! Те са евтини за подръжка!!!
3. Да бе, евтини са! Купи си италианска, като започнеш през ден да висиш в сервиза, ще ти се прииска да не си се раждал! Само Японска!
4. Как само японска бе? Японските са толкова скъпи за ремонт. Един приятел какви ядове бра с една Тойота... Само френска, те са комфорни...
5. Да бе, френска. Особено ако е с въздушно окачване, ще си я купиш още 4 пъти...
Това беше достатъчно да се омотам напълно. И тогава ми хрумна гениалната идея да обиколя автокъщите и там на място да видя какво бих си харесал.
Първата, в която влязох беше някъде на околовръстното в посока Люлин. Харесах си едно Субару Аутбек. Качих се в него, запалих го и то светна като коледна елха. „А, няма страшно, то като се рестартира компютъра, ще се оправи“ – рече собственика.
Обаче не се оправи, а после той вика – „Ама аз не я продавам тая кола, колегата, па него го няма“ и аз реших да огледам другите автомобили.
И тогава видях няколко SUW – та. И си викам – а бе май трябва да си купя нещо такова.
Изпробвах 4 – качих се последователно в Хюндай Санта фе, Киа Соренто, Шевролет Каптива.
Странно – отвън всичките изглеждаха огромни. Обаче вътре да ви кажа не се чувствах особено добре. Впрочем тествах и Дачия Дъстър, там положението е на ръба – а бе става, ама не е съвсем комфортно.
И накрая видях нещо, което ми бе убягвало досега – в дъното на автокъщата стоеше един Лексус RX 300. Отидох, качих се, запалих я...И изведнъж се влюбих в тази кола.
Прибрах се и написах във фейсбук за премеждията си.
И се започна:
1. В никакъв случай Лексус, те са много скъпи за подръжка, ад е.
2. Ако си купуваш SUW, само немско.
3. Не, никакво немско, само Мицубиши Паджеро, това е най-яката кола за офроуд.
4. Батка, за тебе само Тойота Рав 4.
5. Лада Нива е колата...
В интерес на истината някъде по това време ми попадна обява за Нисан Мурано и отидох да я видя. Колата беше супер, но реших да почета и тогава попаднах при вас. Разколебах се, като прочетох за сложната безстепенна скоростна кутия и някакви проблеми с газта (че иначе харчи доста).
И накрая седнах, теглих чертата и си рекох – ако чета съветим, ще трябва да ходя пеша. Както някои мои приятели ме посъветваха, че с тия телеса имам нужда от повече спорт.
В крайна сметка в един прекрасен ден опосках всички семейни средства и станах горд собственик на Лексуса.
Първа генерация (от ония, дето са им по-капризни скоростните кутии) на газ.
Карам колата вече 2 години. За тези 2 години съм сменил:
- ламбда сонда
- диоден блок на алтернатора
- лагер на предна дясна гума
И така станах собственик на 4x4 автомобил. Leksus RX 300. Без да съм минал и половин километър офроуд.
Сменям маслото, филтрите и карам. Единствените ми непредвидени разходи дойдоха от факта, че някой реши да ми счупи задния десен стоп пред блока, а друг прецени, че ако мине цялата дясна страна с пирон, колата ще стане по-ексцентрична.
С това приключвам и мисля да ви оставя. Никога повече няма да се кача на обикновена кола, откакто се качих на SUW. Казвам го след един Мерцедес, едно BMW 730, Едно Ауди А4, едно Волво S80, един Опел Oмега и един Фолксваген Пасат.
Сигурно никога няма да стана офроудър като вас, но никога няма да се върна към „нормална‘ кола...
)
Коментар