До: TOYOTA FJ CRUISER
А аз я тествах и извън. Извода или фактите по-напред?...
ще взема да дам фактите, а за изводите - тук всички са си специалисти (по своему и някак си
).
Та кратка статистика:
- СНЯГ. Необработен. студ: -8С. няма вятър. 21:30 и нещо си - наближавам крайната точка на дестинацията. това е добре - там има трактори.
- оставям жената, децата и обратно на полето.
- набелязах мястото "Х" - стори ми се познато. и скочих. и толкоз. не помръдна повече.
- няма HL, няма LL, няма Rear diff block, нито A-Track. седи си там и реве (в случая като саранска мечка - не че съм чувал, ама си го представям така
)
- в умната ми тиква заприсветка червена лампичка
(като за нивото на маслото на стара бангия със скъсана гарнитура на капака на клапаните - мънинка, почти незабележимо и от време на време) - ясно ще се откопавам. Бива. ама вратата не ще да се отваря. Я! аз мистър 100 кила ли съм или веян на вятър и слънце чируз?!? натягам с рамо и установявам, че н`кви си 15-20см. сняг са ми се опънали. Те на мен!?!
- скачам за шансовия инструмент - потъвам до средата на бедрата в плътен сняг. Вот это дааа!... Ну заиц! Ну......
- следва банално откопаване №1. суха статистика: на към то 35 минути. Хм...
- включвам LL и A-Track и започва едно дращене и реване... мале!
- ясно - нама да е с A-Track; блокирах диференциала и си излезнох на пътя.
- отивам до аптечката - знам аз! чичо Джак ме чака - як гълток, поглед към бялото поле, кръглата луна и часовника на таблото. А! няма 23 часа. бива....
- следва втори опит. всъщност не е опит, а операция откопаване с №2. Хм! малко ми беше първия път. Явно!
- откоповам се и поглеждам времето - опааа, няма 30 минути. Ставам все по-бърз!!!
- пак излизам на пътя. Що ли се обадих на едно оффроуд приятелче, та да му споделя отвечната истина, че като легнеш по корем - мърдане нема!... А той, гаадта-му-с-гад!: "задкормилното устройство, братле!..." Ха: той-на-мене! А обратно....откопаване №3.
- Не ми е забавно, наближава 01ч., излезе вятър, появиха се и първите пришки на ръцете, че съм полу-мокър, полу-вледенен от м...надолу: това е играно още в казармата.
- Гледам кръвнишки GSM-а, не ми беше виновен човека - само се базикнал!..Е!...Майната му - чичо Джак е вече плътно с мен, копането не върви - от блъскане, лопата се подкриви като рибарска кукичка - ама нали не я гледам, кой знае колко съм блъскал така. засилих я в полето!
- вадя друга - фронтовашка, производство на Вермахта. Хммм! Я глей как копа! Сама! - само да я държиш. Откопах се. Палвам цигара. постоплих се. И....ми стана съвестно!
- съвестно, че засилих лопата в полето. Културните хора, ми говори вече самият чичо Джак, в 01ч. и 30м. и може би отвъд..., не правели така. А бе ей! Аз ли съм некултурен бе!
- обръщам жипката и отивам да я взема - е!!! Отакпах се - операция с №4. и повече не се върнах. Реших да оставя лопата в полето - като бонус за трактористи.
- Това не ме прави некултурен нали? Ш`от к`уй тъй - да ходя още веднъж! А?
А аз я тествах и извън. Извода или фактите по-напред?...
ще взема да дам фактите, а за изводите - тук всички са си специалисти (по своему и някак си

Та кратка статистика:
- СНЯГ. Необработен. студ: -8С. няма вятър. 21:30 и нещо си - наближавам крайната точка на дестинацията. това е добре - там има трактори.
- оставям жената, децата и обратно на полето.
- набелязах мястото "Х" - стори ми се познато. и скочих. и толкоз. не помръдна повече.

- няма HL, няма LL, няма Rear diff block, нито A-Track. седи си там и реве (в случая като саранска мечка - не че съм чувал, ама си го представям така

- в умната ми тиква заприсветка червена лампичка

- скачам за шансовия инструмент - потъвам до средата на бедрата в плътен сняг. Вот это дааа!... Ну заиц! Ну......
- следва банално откопаване №1. суха статистика: на към то 35 минути. Хм...
- включвам LL и A-Track и започва едно дращене и реване... мале!
- ясно - нама да е с A-Track; блокирах диференциала и си излезнох на пътя.
- отивам до аптечката - знам аз! чичо Джак ме чака - як гълток, поглед към бялото поле, кръглата луна и часовника на таблото. А! няма 23 часа. бива....
- следва втори опит. всъщност не е опит, а операция откопаване с №2. Хм! малко ми беше първия път. Явно!
- откоповам се и поглеждам времето - опааа, няма 30 минути. Ставам все по-бърз!!!
- пак излизам на пътя. Що ли се обадих на едно оффроуд приятелче, та да му споделя отвечната истина, че като легнеш по корем - мърдане нема!... А той, гаадта-му-с-гад!: "задкормилното устройство, братле!..." Ха: той-на-мене! А обратно....откопаване №3.
- Не ми е забавно, наближава 01ч., излезе вятър, появиха се и първите пришки на ръцете, че съм полу-мокър, полу-вледенен от м...надолу: това е играно още в казармата.
- Гледам кръвнишки GSM-а, не ми беше виновен човека - само се базикнал!..Е!...Майната му - чичо Джак е вече плътно с мен, копането не върви - от блъскане, лопата се подкриви като рибарска кукичка - ама нали не я гледам, кой знае колко съм блъскал така. засилих я в полето!
- вадя друга - фронтовашка, производство на Вермахта. Хммм! Я глей как копа! Сама! - само да я държиш. Откопах се. Палвам цигара. постоплих се. И....ми стана съвестно!
- съвестно, че засилих лопата в полето. Културните хора, ми говори вече самият чичо Джак, в 01ч. и 30м. и може би отвъд..., не правели така. А бе ей! Аз ли съм некултурен бе!
- обръщам жипката и отивам да я взема - е!!! Отакпах се - операция с №4. и повече не се върнах. Реших да оставя лопата в полето - като бонус за трактористи.
- Това не ме прави некултурен нали? Ш`от к`уй тъй - да ходя още веднъж! А?
Коментар