(линк към предходната тема: MODS: 4Runner 2000: Монтаж на круз контрол - https://offroad-bulgaria.com/forum/основни-форуми/автомобили-4x4/дискусии-по-марки/toyota/236553-модификации-4runner-2000?p=6616120#post6616120)
Вервате ли или не, след 5 години, влизам в гаража и виждам на рафта нещо квадратно, неразпознаваемо. Взех маркуча за въздух и пробвах да издухам прахоляка, ама СО2 бутилката ми беше почти празна, и с последни издихания, под вековния прах се показаха буквите "ebas" и изведнъж разбрах налудничавия пламък в очите на старите иманяри! "...х Мааа му!"
Взех една четка за метене на пода и като перпериконски археолог отрових това древно откритие, изпратено лично от Херр Прометей...
Веднага хаванах ролетката и взех мерки. Викам си, че на десния калник ще се събере точно, там където иначе има място за втори акумулатор....След още малко размисъл разбрах че, за да го храня това добиче, ще ми трябва и още един акумулатор.
Една бърза калкулация ме доведе до извода, че 100 амперчасова е батерията, дето ще ми трябва и за радиото и за бъдещ хладилник и най-важното за през зимата - печката! Я стигне за всичко, я не!
Ама къде да набутам всичката тая техника в Рънера? Тва да не е Крузер 90? Или 70? ИЛИ 80?! Те тия са тракийски гробници, всичко ще намериш там! Ама рънера нали е бърз и лек и трябва да гони бъдещето, та даже звучи смешно да му слагам печка!
След много размисъл, пъхане, вадене, въртене, открих, че най-доброто и единствено място за нея, беше на десния рог на 4Рънера. Само там успях да си я представя така, че да се събере без да пречи и опира на нищо, и да мога да я събера с маркучите, скобите, ауспуха, и да има място за втория акумулатор, за който ще направя специален скафандър да не го пече жегата от печката... (Акумулатора пред пътника ще бъде тягов)
Тази печка ме насочи къде ще открия следващата находка - а именно в местната морга. В една купчина от маркучи, разкопах маркучите на точно тази печка! На тях се откри надписа "Ibiza"! Едни чупки, едни сгъвки, абе личеше си, че са си от Рънер с печка!
Скобата беше изработка на болното ми въображение. Нали тва нещо като почне да грее ще излюпи динозаври, та трябваше да го закрепя да не опира в нищо и да е едновременно като на тампон, че все пак на рамата не е най-мекото място за 3 кила фина електроника! Та ето какво сътворих:
Проводниците прокарах покрай оригиналното гофре пред радиатора, до кутията с бушони и още няколко вътре през купето до бутона за включване, и за контрол на вентилатора, за да може да си го пуска, когато я включа. За вентилатора се наложи да вградя 2 релета, които да отклонят откъде получава ток. Мощнички трябваше да са...
Пътят на антифриза тръгва от самата печка и влиза първо в топлообменника в купето, след което излиза и влиза в двигателя и оттам обратно в печката. Не забравяйте кранчето в купето да е на топло, иначе няма да духа топло, и печката ще загрее бързо и ще се изключи, тъй като антифриза в нея не се движи.
Филтъра и линията за гориво свързах след горивния филтър на Рънера. Ауспуха го прекарах надолу от печката после хоризонтално до другия рог, да не влизат изгорелите газове в купето. След това прави една две чупки, та ако има искри, да ги потуши. Ще трябва да си намеря и искрогасителя, че инак рискувам да заварят само един японски нафтов кенотаф!
Ето малко снимки на боксониерата и мезонета с които направихме прехода Средна гора и където имахме възможност да тестваме освен офроуд възможностите си, и топлото. Спи се доста по-спокойно.
Вервате ли или не, след 5 години, влизам в гаража и виждам на рафта нещо квадратно, неразпознаваемо. Взех маркуча за въздух и пробвах да издухам прахоляка, ама СО2 бутилката ми беше почти празна, и с последни издихания, под вековния прах се показаха буквите "ebas" и изведнъж разбрах налудничавия пламък в очите на старите иманяри! "...х Мааа му!"
Взех една четка за метене на пода и като перпериконски археолог отрових това древно откритие, изпратено лично от Херр Прометей...
Веднага хаванах ролетката и взех мерки. Викам си, че на десния калник ще се събере точно, там където иначе има място за втори акумулатор....След още малко размисъл разбрах че, за да го храня това добиче, ще ми трябва и още един акумулатор.
Една бърза калкулация ме доведе до извода, че 100 амперчасова е батерията, дето ще ми трябва и за радиото и за бъдещ хладилник и най-важното за през зимата - печката! Я стигне за всичко, я не!
Ама къде да набутам всичката тая техника в Рънера? Тва да не е Крузер 90? Или 70? ИЛИ 80?! Те тия са тракийски гробници, всичко ще намериш там! Ама рънера нали е бърз и лек и трябва да гони бъдещето, та даже звучи смешно да му слагам печка!
След много размисъл, пъхане, вадене, въртене, открих, че най-доброто и единствено място за нея, беше на десния рог на 4Рънера. Само там успях да си я представя така, че да се събере без да пречи и опира на нищо, и да мога да я събера с маркучите, скобите, ауспуха, и да има място за втория акумулатор, за който ще направя специален скафандър да не го пече жегата от печката... (Акумулатора пред пътника ще бъде тягов)
Тази печка ме насочи къде ще открия следващата находка - а именно в местната морга. В една купчина от маркучи, разкопах маркучите на точно тази печка! На тях се откри надписа "Ibiza"! Едни чупки, едни сгъвки, абе личеше си, че са си от Рънер с печка!
Скобата беше изработка на болното ми въображение. Нали тва нещо като почне да грее ще излюпи динозаври, та трябваше да го закрепя да не опира в нищо и да е едновременно като на тампон, че все пак на рамата не е най-мекото място за 3 кила фина електроника! Та ето какво сътворих:
Проводниците прокарах покрай оригиналното гофре пред радиатора, до кутията с бушони и още няколко вътре през купето до бутона за включване, и за контрол на вентилатора, за да може да си го пуска, когато я включа. За вентилатора се наложи да вградя 2 релета, които да отклонят откъде получава ток. Мощнички трябваше да са...
Пътят на антифриза тръгва от самата печка и влиза първо в топлообменника в купето, след което излиза и влиза в двигателя и оттам обратно в печката. Не забравяйте кранчето в купето да е на топло, иначе няма да духа топло, и печката ще загрее бързо и ще се изключи, тъй като антифриза в нея не се движи.
Филтъра и линията за гориво свързах след горивния филтър на Рънера. Ауспуха го прекарах надолу от печката после хоризонтално до другия рог, да не влизат изгорелите газове в купето. След това прави една две чупки, та ако има искри, да ги потуши. Ще трябва да си намеря и искрогасителя, че инак рискувам да заварят само един японски нафтов кенотаф!
Ето малко снимки на боксониерата и мезонета с които направихме прехода Средна гора и където имахме възможност да тестваме освен офроуд възможностите си, и топлото. Спи се доста по-спокойно.
Коментар