Tweet
Второто издание на Vitara - Grand Vitara бе показано за първи път през 1997 г. Също както предшественика му, моделът се предлага с каросерия с три или пет врати. По-рядко може да се попадне на удължената 7-местна модификация XL-7 и най-вече на кабриолета, създаден на базата на късата версия. Често класифицират XL-7 като самостоятелен модел, но това се дължи по-скоро нюанси, които влагат маркетолозите. Ако не се брои дължината на междуосието и различни решути на дизайна, в конструктивно отношение всички варианти са идентични.
Suzuki Grand Vitara (FT/HT):
- Април 1998 - Започват продажбите на Suzuki Grand Vitara в Европа. Първоначално моделът с фабричен индекс FT/HT се предлага само с каросерия с пет врати. Купувачите могат да избират между 2.5-литров V-образен бензинов шестцилиндров двигател с мощност 144 к.с. и двулитров четирицилиндров турбодизел с 87 коня.
- Април 1999 - Дебютира версията с три врати и кабриолетът. Започва монтирането на 2.0-литровия бензиов двигател с мощност 128 к.с.
- Февруари 2001 - Двулитров HDi със 109 к.с., доставян от Peugeot, заменя стария турбодизел. Започва монтирането на 1.6-литров бензинов двигател (94 к.с.) на версията с три врати.
- Септември 2001 - Представена е седемместната модификация XL-7 с 2.7-литров V6 със 173 к.с.
- Април 2003 - Мощността на топдвигателя нараства на 184 к.с.
През 2002 г. Grand Vitara бе подложен на модернизация. Дотогава интериорът изглежда доста скучно. Качеството на използваните материали може да се нарече напълно приемливо, особено ако се вземе под внимание фактът, че това все пак е евтин японски автомобил. В салона често могат да се чуят паразитни шумове, източник на които е не само интериорът, а и тампоните между купето и рамата. Този недостатък няма как да се пребори и би било по-добре да се приеме за даденост. Нерядко се троши бравата на третата/петата врата. Дефектът е дребен и се отстранява лесно, но дразни. За особеност на местната експлоатаци трябва да се смята и още един проблем. Алуминиевите тръбички на климатика минават пред радиатора и рядко издържат повече от три зими. Виновник за състоянието им са разтворите, с които се пръскат пътищата.
В сравнение с предшественика си Grand Vitara предлага доста по-широк избор от двигатели. В началото на гамата стои добре познатият 1.6-литров четирицилиндров мотор, доказал качествата си още от стария модел. Феновете на Vitara са имали продължителната възможност да се убедят в достойнствата и непретенциозния му нрав. Поддръжката му се състои в замяната на ангренажен ремък веднъж на 90 хил. км и на масло на всеки 15 000. При експлоатация в по-тежки условия познавачите препоръчват това да става на 10 000 км.
За оптимален избор за по-тежката версия с пет врати с основание се смята двулитровият агрегат. Преимуществата му не се изчерпват само с по-високата мощност. Като плюсове могат да се изтъкнат също така съвсем умереният разход на гориво и по-ниското тегло, което щади предното окачване. Ако се използва качествено масло, ангренажната верига, която задвижва газоразпределителния му механизъм, не се нуждае от замяна най-малко 250 000 км.Вродени заболявания нямати най-големите бензинови мотори с разобен обем 2.5 и 2.7 литра, вторият от които се монтира на XL-7. Много механици обаче ги смятат са по-неудачен избор заради високия разход и масата на агрегата, която товари повече предния мост.
Японския всъдеход се екипира и с два турбодизелови двигателя. Монтираният до 2001 г. агрегат с мощност 87 к.с. също е познат от старата генерация и се вписва в общата картина на безпроблемност. За по-новия мотор със система Common Rail и мощност 109 коня, доставян от Peugeot, все още е прекалено рано да се говори. Единственото, което със сигурност може да се твърди за френския двигател, са отличните динамични показатели, ниския разход и безбожната цена в случай на по-тежка авария.
Много собственици на Suzuki Grand Vitara се оплакват от завишен разход на масло при по-интензивна езда. Това обаче не може да се смята за проблем. При по-агресивен стил на шофиране загубата на литър масло на 1 000 км се смята за норма, която дори е записана в инструкция за експлоатация от няколко години. Внимание заслужава по-скоро състоянието на радиатора на охладителната система. Понякога се появява теч в горната му част, която налага замяна, защото опитите за лепене в повечето случаи са напълно безрезултатни. След пробег от 100 000 км - особено в български условия - обикновено се набива мръсотия в питата на радиатора. Нерядко това също води до нужда от замяна. Макар да не проявяват кой знае какви карпизи към качеството на горивото, двигателите на Grand Vitara могат да пострадат от калпав бензин. Проблеми възникват с клапана за рециркулация на отработените газове. Смяната му излиза доста скъпо, затова се препоръчва прочистване с ултразвук. На всеки 50 000 е желателно да се продухват дюзите на инжекциона.
Като пълноценен всъдеход, Grand Vitara разполага с трансмисия с възможностите на големите джипове без блокировката на диференциалите. Задвижващи могат да бъдат само задните или и четирите колела, има и понижаваща предавка. Включването на предния мост е позволено при скорости до 100 км/ч, което е доста удобно. Понижаващата предавка блокира междуосевия диференциал и япончето се превръща в напълно сериозен всъдеход, особено ако е обуто в подходящи гуми. Партида от автомобилите, произведени през 1998 г., показва дефекти на предните редуктори, но дефектите са отстранени още в рамките на гаранцията, конструкцията им е усъвършенствана и проблемът е решен. При пробег между 60 и 100 хил. км педалът на съединителя на някои Grand Vitara XL-7 става доста твърд. Механизмът трябва да се разглоби, почисти и смаже, което връща нормалното му състояние.
Джипчето на Suzuki се екипира както с механични, така и с автоматични скоростни кутии. Обслужването им се свежда до смяна на маслото на всеки 60 000 км. В автоматика се налива обекновена трансмисионна смазка Dextron III. на същия интервал се сменя и маслото в раздатъчната кутия. Предният и задният редуктър обаче се нуждаят от грижи по-често. Смазката GL5 с вискозитет 75W140 трябва да се сменя на всеки 45 000 км.
Независимото предно окачване на Grand Vitara се състои от двойни напречни носачи в комбинация с торсиони. Задният мост виси на пружини. Конструкцията е напълно класическа за подобен род автомобили. Проектирана и изпълнена е изключително грамотно. Разполага с огромен ресурс, стига разбира се да не се форсират бордюри и други големи неравности. Единственото, което се сменя сравнително често, са втулките на стабилизатора. Останалите детайли по ходовата част рядко се обаждат преди да бъдат навъртени 100 000 км, но би било добре да се уточнят частите за смяна с диагностика преди покупката и по възможност да се избягват коли с откровено амортизирано окачване.
Suzuki Grand Vitara смело може да се нарече сделка с много нисък риск. Здравият, достатъчно комфортен и не особено претенциозен японски всъдеход се справя еднакво умело както в града, където малките му габарити са само плюс, така и за приключения извън асфалта. Механиците често наричат модела "кола за спокойни хора". Онова, което имат предвид обаче, не са динамичните характеристики на Grand Vitara. Дори напротив - с V-образните шестцилиндрови двигатели япончето показва доста буен темперамент. Акцентът пада по-скоро върху надеждността му, която при спокоен маниер на шофиране се отплаща с посещение на сервизи единствено в рамките на плановото техническо обслужване. Тогава проличава колко ниски дори по стандартите за лека кола са разходите по експлоатацията. Разбира се, преди покупка задължително трябва да се потърси мнението на специалист дали автомобилът не е удрян тежко, има ли нарушения в геометрията на рамата и какво е състоянието на двигателя и трансмисията. Ако всичко е наред, колебанията са излишни.
Автор: Димитър Димитров
Suzuki Grand Vitara (FT/HT):
- Април 1998 - Започват продажбите на Suzuki Grand Vitara в Европа. Първоначално моделът с фабричен индекс FT/HT се предлага само с каросерия с пет врати. Купувачите могат да избират между 2.5-литров V-образен бензинов шестцилиндров двигател с мощност 144 к.с. и двулитров четирицилиндров турбодизел с 87 коня.
- Април 1999 - Дебютира версията с три врати и кабриолетът. Започва монтирането на 2.0-литровия бензиов двигател с мощност 128 к.с.
- Февруари 2001 - Двулитров HDi със 109 к.с., доставян от Peugeot, заменя стария турбодизел. Започва монтирането на 1.6-литров бензинов двигател (94 к.с.) на версията с три врати.
- Септември 2001 - Представена е седемместната модификация XL-7 с 2.7-литров V6 със 173 к.с.
- Април 2003 - Мощността на топдвигателя нараства на 184 к.с.
През 2002 г. Grand Vitara бе подложен на модернизация. Дотогава интериорът изглежда доста скучно. Качеството на използваните материали може да се нарече напълно приемливо, особено ако се вземе под внимание фактът, че това все пак е евтин японски автомобил. В салона често могат да се чуят паразитни шумове, източник на които е не само интериорът, а и тампоните между купето и рамата. Този недостатък няма как да се пребори и би било по-добре да се приеме за даденост. Нерядко се троши бравата на третата/петата врата. Дефектът е дребен и се отстранява лесно, но дразни. За особеност на местната експлоатаци трябва да се смята и още един проблем. Алуминиевите тръбички на климатика минават пред радиатора и рядко издържат повече от три зими. Виновник за състоянието им са разтворите, с които се пръскат пътищата.
В сравнение с предшественика си Grand Vitara предлага доста по-широк избор от двигатели. В началото на гамата стои добре познатият 1.6-литров четирицилиндров мотор, доказал качествата си още от стария модел. Феновете на Vitara са имали продължителната възможност да се убедят в достойнствата и непретенциозния му нрав. Поддръжката му се състои в замяната на ангренажен ремък веднъж на 90 хил. км и на масло на всеки 15 000. При експлоатация в по-тежки условия познавачите препоръчват това да става на 10 000 км.
За оптимален избор за по-тежката версия с пет врати с основание се смята двулитровият агрегат. Преимуществата му не се изчерпват само с по-високата мощност. Като плюсове могат да се изтъкнат също така съвсем умереният разход на гориво и по-ниското тегло, което щади предното окачване. Ако се използва качествено масло, ангренажната верига, която задвижва газоразпределителния му механизъм, не се нуждае от замяна най-малко 250 000 км.Вродени заболявания нямати най-големите бензинови мотори с разобен обем 2.5 и 2.7 литра, вторият от които се монтира на XL-7. Много механици обаче ги смятат са по-неудачен избор заради високия разход и масата на агрегата, която товари повече предния мост.
Японския всъдеход се екипира и с два турбодизелови двигателя. Монтираният до 2001 г. агрегат с мощност 87 к.с. също е познат от старата генерация и се вписва в общата картина на безпроблемност. За по-новия мотор със система Common Rail и мощност 109 коня, доставян от Peugeot, все още е прекалено рано да се говори. Единственото, което със сигурност може да се твърди за френския двигател, са отличните динамични показатели, ниския разход и безбожната цена в случай на по-тежка авария.
Много собственици на Suzuki Grand Vitara се оплакват от завишен разход на масло при по-интензивна езда. Това обаче не може да се смята за проблем. При по-агресивен стил на шофиране загубата на литър масло на 1 000 км се смята за норма, която дори е записана в инструкция за експлоатация от няколко години. Внимание заслужава по-скоро състоянието на радиатора на охладителната система. Понякога се появява теч в горната му част, която налага замяна, защото опитите за лепене в повечето случаи са напълно безрезултатни. След пробег от 100 000 км - особено в български условия - обикновено се набива мръсотия в питата на радиатора. Нерядко това също води до нужда от замяна. Макар да не проявяват кой знае какви карпизи към качеството на горивото, двигателите на Grand Vitara могат да пострадат от калпав бензин. Проблеми възникват с клапана за рециркулация на отработените газове. Смяната му излиза доста скъпо, затова се препоръчва прочистване с ултразвук. На всеки 50 000 е желателно да се продухват дюзите на инжекциона.
Като пълноценен всъдеход, Grand Vitara разполага с трансмисия с възможностите на големите джипове без блокировката на диференциалите. Задвижващи могат да бъдат само задните или и четирите колела, има и понижаваща предавка. Включването на предния мост е позволено при скорости до 100 км/ч, което е доста удобно. Понижаващата предавка блокира междуосевия диференциал и япончето се превръща в напълно сериозен всъдеход, особено ако е обуто в подходящи гуми. Партида от автомобилите, произведени през 1998 г., показва дефекти на предните редуктори, но дефектите са отстранени още в рамките на гаранцията, конструкцията им е усъвършенствана и проблемът е решен. При пробег между 60 и 100 хил. км педалът на съединителя на някои Grand Vitara XL-7 става доста твърд. Механизмът трябва да се разглоби, почисти и смаже, което връща нормалното му състояние.
Джипчето на Suzuki се екипира както с механични, така и с автоматични скоростни кутии. Обслужването им се свежда до смяна на маслото на всеки 60 000 км. В автоматика се налива обекновена трансмисионна смазка Dextron III. на същия интервал се сменя и маслото в раздатъчната кутия. Предният и задният редуктър обаче се нуждаят от грижи по-често. Смазката GL5 с вискозитет 75W140 трябва да се сменя на всеки 45 000 км.
Независимото предно окачване на Grand Vitara се състои от двойни напречни носачи в комбинация с торсиони. Задният мост виси на пружини. Конструкцията е напълно класическа за подобен род автомобили. Проектирана и изпълнена е изключително грамотно. Разполага с огромен ресурс, стига разбира се да не се форсират бордюри и други големи неравности. Единственото, което се сменя сравнително често, са втулките на стабилизатора. Останалите детайли по ходовата част рядко се обаждат преди да бъдат навъртени 100 000 км, но би било добре да се уточнят частите за смяна с диагностика преди покупката и по възможност да се избягват коли с откровено амортизирано окачване.
Suzuki Grand Vitara смело може да се нарече сделка с много нисък риск. Здравият, достатъчно комфортен и не особено претенциозен японски всъдеход се справя еднакво умело както в града, където малките му габарити са само плюс, така и за приключения извън асфалта. Механиците често наричат модела "кола за спокойни хора". Онова, което имат предвид обаче, не са динамичните характеристики на Grand Vitara. Дори напротив - с V-образните шестцилиндрови двигатели япончето показва доста буен темперамент. Акцентът пада по-скоро върху надеждността му, която при спокоен маниер на шофиране се отплаща с посещение на сервизи единствено в рамките на плановото техническо обслужване. Тогава проличава колко ниски дори по стандартите за лека кола са разходите по експлоатацията. Разбира се, преди покупка задължително трябва да се потърси мнението на специалист дали автомобилът не е удрян тежко, има ли нарушения в геометрията на рамата и какво е състоянието на двигателя и трансмисията. Ако всичко е наред, колебанията са излишни.
Автор: Димитър Димитров
Коментар