Tweet
Здравейте колеги.От доста време бях решил да променя задния сектор/подобно на много хора тук от форума/ на Нисана.Това беше просто наложително,защото конструктивно японеца го е направил малко непригоден за силно пресечени терени.На първо място големия заден свес води до често окантарване и удари в задния калник.И на второ място задната броня както знаете не е цяла а се състои от два ъгъла,които са захванати само в една точка към рамата и това води до усукване нагоре при удар,а от там и до чупене /редовно
/ на стоповете.
Картинката след по-хард расотка изглежда така.
На първо място се заех с изработката на задна броня.Реших да изхвърля ъглите и степенката и да направя цяла броня от тръба,която вече здраво захваната на две точки и по-високо разположена се надявах да ми спести много неприятности.Проектът се позабави,защото в един момент не успях да си намеря нови стопове.Плана включваше смяна на щатните стопове с нови такива само че с три секции.Това беше наложително,защото оригинално на Нисана стоп и габарит са разположени в ъглите които се готвех да изхвърля.И така след три месечно чакане новите светила най-после пристигнаха и......старта беше даден.
Стъпка първа беше събаряне на всичко ненужно и изработка на бронята и монтаж.
Стъпка втора беше рязане на задните калници до нивото на стоповете,с цел да се увеличи проходимостта въпреки големия заден свес.
Тук е мястото да спомена,че рязането се оказа съвсем не проста работа.Долната част трябваше да се изчисли как точно да се отреже,за да може за се подгъне и да се завари към подкалника.Но с малко повече изчисления се справихме и след като ги заварихме стана направо като заводско
Етап трети беше да се дообработи с нужните китове и да се боядиса.В предвид че там се очакваха удари и подпирания реших да не се напрягам да правя зелени металици като основната боя,а просто след грунда го минах с четката с черен мат,както направих и с бронята.Хубавото на черния мат е това че ако решиш да мацнеш нещо ожулено, след засъхването въобще не си личи допълнителното боядисано,което при офроуд условията на каране си е направо перфектно решение.
Забравих да кажа че имаше и час по труд и творчество по подрязването и оформянето на декоративните разширители.
Ето тук като го загледах по-отдалеко бях на косъм да не монтирам въобще задна броня,но......разума надделя пък и стоповете ми бяха новички,а без броня нямаше какво да ги пази от удари.
Макар и да махнах теглича,стойката му/макар и ударена/реших да я оставя,защото перфектно предпазва задната част на резервоара.Така че боядисах всичко и бях готов за монтаж на бронята.
И ето и вече готовия проект/само така си мислех обаче/
Всичко си беше наред,но като го погледнах от ляво и .....това гърне нещо не се връзваше на пейзажа
.
Едно че сигурно още на първата разходка щях да го бастисам,но и изглеждаше грозно на фона на орязаните калници.Колебанието ми трая само няколко секунди и съдбата му беше решена.Спомних си,че Янко Чуров беше споменал че неговото отдавна го е заменил само с тръба и звука на мотора не се е променил въобще и.....
........гърнето веднага беше тунинговано/тоест премахнато/.В интерес на истината наистина звука не се промени никак,така че ако някой има същия проблем....режете спокойно.
Последваха и първите изпитания на бронята отностно нейната здравина.
Тази шестцилиндрова "подводница" беше изтеглена с лекота и репатрирана до най-близкото населено място.
Бронята издържа теста и дори беше закичена с лавров венец за проявената храброст
Ами това е .След пробните тестове се убедих че ползата от този туниг не е никак малка.Сега и на доста пресечен терен машината минава без да се окантари или опре отзад.Мисля че крайния резултат който търсех е постигнат,което силно ме радва,защото доста от ограниченията в проходимостта отпаднаха.Поздрави.
П.П.Янко сега съм вече и аз като теб орязан отзад......върос на още малко кураж и ще поокълцам и вратите и ще преработя праговетеПоздрави.
/ на стоповете.Картинката след по-хард расотка изглежда така.
На първо място се заех с изработката на задна броня.Реших да изхвърля ъглите и степенката и да направя цяла броня от тръба,която вече здраво захваната на две точки и по-високо разположена се надявах да ми спести много неприятности.Проектът се позабави,защото в един момент не успях да си намеря нови стопове.Плана включваше смяна на щатните стопове с нови такива само че с три секции.Това беше наложително,защото оригинално на Нисана стоп и габарит са разположени в ъглите които се готвех да изхвърля.И така след три месечно чакане новите светила най-после пристигнаха и......старта беше даден.
Стъпка първа беше събаряне на всичко ненужно и изработка на бронята и монтаж.
Стъпка втора беше рязане на задните калници до нивото на стоповете,с цел да се увеличи проходимостта въпреки големия заден свес.
Тук е мястото да спомена,че рязането се оказа съвсем не проста работа.Долната част трябваше да се изчисли как точно да се отреже,за да може за се подгъне и да се завари към подкалника.Но с малко повече изчисления се справихме и след като ги заварихме стана направо като заводско
Етап трети беше да се дообработи с нужните китове и да се боядиса.В предвид че там се очакваха удари и подпирания реших да не се напрягам да правя зелени металици като основната боя,а просто след грунда го минах с четката с черен мат,както направих и с бронята.Хубавото на черния мат е това че ако решиш да мацнеш нещо ожулено, след засъхването въобще не си личи допълнителното боядисано,което при офроуд условията на каране си е направо перфектно решение.
Забравих да кажа че имаше и час по труд и творчество по подрязването и оформянето на декоративните разширители.
Ето тук като го загледах по-отдалеко бях на косъм да не монтирам въобще задна броня,но......разума надделя пък и стоповете ми бяха новички,а без броня нямаше какво да ги пази от удари.
Макар и да махнах теглича,стойката му/макар и ударена/реших да я оставя,защото перфектно предпазва задната част на резервоара.Така че боядисах всичко и бях готов за монтаж на бронята.
И ето и вече готовия проект/само така си мислех обаче
/Всичко си беше наред,но като го погледнах от ляво и .....това гърне нещо не се връзваше на пейзажа
.Едно че сигурно още на първата разходка щях да го бастисам,но и изглеждаше грозно на фона на орязаните калници.Колебанието ми трая само няколко секунди и съдбата му беше решена.Спомних си,че Янко Чуров беше споменал че неговото отдавна го е заменил само с тръба и звука на мотора не се е променил въобще и.....
........гърнето веднага беше тунинговано/тоест премахнато/
.В интерес на истината наистина звука не се промени никак,така че ако някой има същия проблем....режете спокойно.Последваха и първите изпитания на бронята отностно нейната здравина.
Тази шестцилиндрова "подводница" беше изтеглена с лекота и репатрирана до най-близкото населено място.
Бронята издържа теста и дори беше закичена с лавров венец за проявената храброст
Ами това е .След пробните тестове се убедих че ползата от този туниг не е никак малка.Сега и на доста пресечен терен машината минава без да се окантари или опре отзад.Мисля че крайния резултат който търсех е постигнат,което силно ме радва,защото доста от ограниченията в проходимостта отпаднаха.Поздрави.
П.П.Янко сега съм вече и аз като теб орязан отзад......върос на още малко кураж и ще поокълцам и вратите и ще преработя праговете
Поздрави.
Коментар