Оказа се, че било доста лесно, като за целта изобщо не са необходими някакви по-екстремни офроуд изпълнения. В същност, екстремният офроуд така и не можа да строши фабричния блокаж на задния диф.
Преди известно време установих, че задният блокаж го няма. Както си му е редът, установих го точно когато ми трябваше - на стръмно изкачване с яко изровено от пороища трасе. Индикаторът за включен блокаж не светна, а отзад несъмнено си имах отворен диф.
Случката си имаше предистория. През изминалата зима, по време на каране по асфалт, на заден мост, при опит за обратен завой усетих, че задният диф като че ли е блокиран. Прищраках копчето (което иначе си беше в нормалното положение "Off") след което проблемът изчезна. Блокажът изглеждаше да си работи нормално в случаите, когато е бил необходим, като само от време на време се случваше лампата да присветне и тогава, когато блокажът би трябвало да е изключен. Отдадох това присветване на проблем с жиците на датчика за положението на блокажа, които повече от един път биваха ремонтирани след късане, причинено от клони при каране из гората. Ама май не съм бил прав.
В крайна сметка блокажът просто спря да работи. Клапанчето за включване си работеше, на маркучето при дифа си имаше вакуум при включване на копчето. След сваляне на датчика установихме, че при цъкване на копчето механизмът за задействане на блокажа помръдва, но като че ли твърде малко. След отваряне на дифа, причината се видя доста ясно - счупена муфа на блокажа:
Ама хубаво счупена! Освен това, имаше отчупено парченце и от единия зъб.
Характерът на счупванията, както и спомените за гореспоменатите случки, ни наведоха на мисълта, че причината за повредата най-вероятно трябва да се търси в непълно изключване на блокажа.
Оказа се, че вакуум клапанчето, което отговаря за изключване на блокажа, работи от дъжд на вятър, но освен това имаше и друг проблем. Дори и при работещ клапан, на маркучето отзад на дифа вакуум нямаше. Опитите да се продуха металната тръбичка между клапана и дифа се провалиха. При почукванията изпадна малко чернилка, но проклетата се оказа тотално задръстена и ни духаше, ни смучеше. Съвсем естествено е, че при това положение блокажът най-вероятно не е изключвал напълно, което в крайна сметка е било фатално за муфата.
Задръстената тръбичка беше подменена с нова спирачна тръбичка с полиамидно покритие.
Тъй като в хода на пробите и клапанчето за изключване умря окончателно се наложи да се търси заместител. Гого успя да изрови 2 клапанчета от предния мост на "Паджеро", които след бърза преработка на захранващите кабели отидоха на мястото на оригиналните.
Та каква е поуката от приказката? Човек не трябва да се задоволява с това, че блокажът изглежда да си работи. Явно сe налага от време на време да се проверява не само дали се включва, но и дали се изключва като хората. Едно незабелязано навреме неизправно клапанче, една задръстена тръбичка в крайна сметка стават причина за неприятен проблем ...
Преди известно време установих, че задният блокаж го няма. Както си му е редът, установих го точно когато ми трябваше - на стръмно изкачване с яко изровено от пороища трасе. Индикаторът за включен блокаж не светна, а отзад несъмнено си имах отворен диф.
Случката си имаше предистория. През изминалата зима, по време на каране по асфалт, на заден мост, при опит за обратен завой усетих, че задният диф като че ли е блокиран. Прищраках копчето (което иначе си беше в нормалното положение "Off") след което проблемът изчезна. Блокажът изглеждаше да си работи нормално в случаите, когато е бил необходим, като само от време на време се случваше лампата да присветне и тогава, когато блокажът би трябвало да е изключен. Отдадох това присветване на проблем с жиците на датчика за положението на блокажа, които повече от един път биваха ремонтирани след късане, причинено от клони при каране из гората. Ама май не съм бил прав.
В крайна сметка блокажът просто спря да работи. Клапанчето за включване си работеше, на маркучето при дифа си имаше вакуум при включване на копчето. След сваляне на датчика установихме, че при цъкване на копчето механизмът за задействане на блокажа помръдва, но като че ли твърде малко. След отваряне на дифа, причината се видя доста ясно - счупена муфа на блокажа:
Ама хубаво счупена! Освен това, имаше отчупено парченце и от единия зъб.
Характерът на счупванията, както и спомените за гореспоменатите случки, ни наведоха на мисълта, че причината за повредата най-вероятно трябва да се търси в непълно изключване на блокажа.
Оказа се, че вакуум клапанчето, което отговаря за изключване на блокажа, работи от дъжд на вятър, но освен това имаше и друг проблем. Дори и при работещ клапан, на маркучето отзад на дифа вакуум нямаше. Опитите да се продуха металната тръбичка между клапана и дифа се провалиха. При почукванията изпадна малко чернилка, но проклетата се оказа тотално задръстена и ни духаше, ни смучеше. Съвсем естествено е, че при това положение блокажът най-вероятно не е изключвал напълно, което в крайна сметка е било фатално за муфата.
Задръстената тръбичка беше подменена с нова спирачна тръбичка с полиамидно покритие.
Тъй като в хода на пробите и клапанчето за изключване умря окончателно се наложи да се търси заместител. Гого успя да изрови 2 клапанчета от предния мост на "Паджеро", които след бърза преработка на захранващите кабели отидоха на мястото на оригиналните.
Та каква е поуката от приказката? Човек не трябва да се задоволява с това, че блокажът изглежда да си работи. Явно сe налага от време на време да се проверява не само дали се включва, но и дали се изключва като хората. Едно незабелязано навреме неизправно клапанче, една задръстена тръбичка в крайна сметка стават причина за неприятен проблем ...
Коментар