Tweet
Една по-весела тема да пусна, стига само проблеми сме обсъждали.
Събота и неделя две "леки" разходки, кавичките са защото за мен не бяха много леки, но жената се забавляваше доста и бра гъби, които не ставаха за ядене.
В събота към 1600 тръгвам от Самоков към Говедарци по асфалтовия път, с жената, с идеята да видя до къде стига един черен път и по-точно, мога ли да стигна до Сапарево(до Сапарева банял от дупнишката страна на хълма. Осъзнавам, че ще замръкнем по чукарите, но въпреки това и позволих да се мотае за гъби тук и там. Имаше кал, но нищо страшно, дори и за мен зеления офроудър. Обаче имаше и един по-сериозен кальок, дето взе жертва кората под двигателя, която така или иначе съм подготвил да я заменя с метална. Снимки нямам, щото не исках да ми снима резила, ама сега съжалявам. Май не се представих зле😊
Постъмни се, а ние сме още на билото на хълма, аз лайтбар нямам и адреналина запопна да избива по панталоните... По трасето минавам за първи път, определил съм го по гугъл мапс и съм сам в тъмното. Добре че имаше червено винце за подкрепа. Коловози, камънак, но се добрах до асфалта, джипа се представи убедително добре.
На другата сутрин отварям оче и нещеш ли слънце! Бърз душ щи отивам да затвърждавам знания от Самоков към Боровец по стария коларски път. В наалото скука. Стигам обаче до един дърварски лагер и там намирам прекрасен специализиран дърварски УниМог, на който спрях да се повъзхищавам и да обясня на жената що е то. Появи се и шофьора на машината. Пита го:
-Нагоре, към Боровец, проходимо ли е?
Той оглежда джипа съмнително и казва:
-Абеее, там 200 метра по-нагоре са се образъвали едни дупки, че боксувахме, теябва да внимаваш...
-Вие наоколо ли сте, ако закъсам да дръпнете едно въже?
-Нямаш грижи, пробвай смело.
Стигнах аз кальока, пообиколих да огледам, намам избор или се връщам с джипа или се връщам за Унимогащ. Викам вчера се оправих и без Унимог, ще пробвам. Жената силно ме подкрепи с желание за снимки, но аз пак реших да пропусна резила,защото бях 90% сигурен, че ще затънем...
Бавни, малко назад за засилка, педала в ламарината и чудо, джипа прелетя, даже жената твърси, че не е боксувал, ама на мен ми шумяха ушите и незнам боксувал ли е или не.
После имаше един по-сериозен баир, но нищо страшно и хоп на Косьо самоковеца на замъка.
От там по пътя до хижа Шумнатица и от там пак по гугъл мапс към Самоков по един черен път.
Колко да е черен, някога е бил асфалтов, сега тук там има асфалт, който малко затруднява преминаването, но с по-прежалена кола също ще се ми е.
Дадох на жената да ни свали, да свиква с джипа
Жената се справи чудесно и заяви, че и е скучно, така че другия път май-няма ще и дам и калта да пробва.
Не успях да подкарам читав тракер и маршрутите са рисувани с пръст на скреийншот на телефон, така че не разчитайте на тях.
Прикачам няколко снимки за вкус...
П. С.
На първия маршрут до звездичката се стига спокойно с кола. Там зимата има писта за каране на лед с обучение, поне миналата година имаше. Понеже ходих да видя с колата и сказах, че някой ден, като имам джип ще видя до къде стига пътя... И видях единия от краищата. Следващите снимки са от приключението през Боровец.
Събота и неделя две "леки" разходки, кавичките са защото за мен не бяха много леки, но жената се забавляваше доста и бра гъби, които не ставаха за ядене.
В събота към 1600 тръгвам от Самоков към Говедарци по асфалтовия път, с жената, с идеята да видя до къде стига един черен път и по-точно, мога ли да стигна до Сапарево(до Сапарева банял от дупнишката страна на хълма. Осъзнавам, че ще замръкнем по чукарите, но въпреки това и позволих да се мотае за гъби тук и там. Имаше кал, но нищо страшно, дори и за мен зеления офроудър. Обаче имаше и един по-сериозен кальок, дето взе жертва кората под двигателя, която така или иначе съм подготвил да я заменя с метална. Снимки нямам, щото не исках да ми снима резила, ама сега съжалявам. Май не се представих зле😊
Постъмни се, а ние сме още на билото на хълма, аз лайтбар нямам и адреналина запопна да избива по панталоните... По трасето минавам за първи път, определил съм го по гугъл мапс и съм сам в тъмното. Добре че имаше червено винце за подкрепа. Коловози, камънак, но се добрах до асфалта, джипа се представи убедително добре.
На другата сутрин отварям оче и нещеш ли слънце! Бърз душ щи отивам да затвърждавам знания от Самоков към Боровец по стария коларски път. В наалото скука. Стигам обаче до един дърварски лагер и там намирам прекрасен специализиран дърварски УниМог, на който спрях да се повъзхищавам и да обясня на жената що е то. Появи се и шофьора на машината. Пита го:
-Нагоре, към Боровец, проходимо ли е?
Той оглежда джипа съмнително и казва:
-Абеее, там 200 метра по-нагоре са се образъвали едни дупки, че боксувахме, теябва да внимаваш...
-Вие наоколо ли сте, ако закъсам да дръпнете едно въже?
-Нямаш грижи, пробвай смело.
Стигнах аз кальока, пообиколих да огледам, намам избор или се връщам с джипа или се връщам за Унимогащ. Викам вчера се оправих и без Унимог, ще пробвам. Жената силно ме подкрепи с желание за снимки, но аз пак реших да пропусна резила,защото бях 90% сигурен, че ще затънем...
Бавни, малко назад за засилка, педала в ламарината и чудо, джипа прелетя, даже жената твърси, че не е боксувал, ама на мен ми шумяха ушите и незнам боксувал ли е или не.
После имаше един по-сериозен баир, но нищо страшно и хоп на Косьо самоковеца на замъка.
От там по пътя до хижа Шумнатица и от там пак по гугъл мапс към Самоков по един черен път.
Колко да е черен, някога е бил асфалтов, сега тук там има асфалт, който малко затруднява преминаването, но с по-прежалена кола също ще се ми е.
Дадох на жената да ни свали, да свиква с джипа
Жената се справи чудесно и заяви, че и е скучно, така че другия път май-няма ще и дам и калта да пробва.Не успях да подкарам читав тракер и маршрутите са рисувани с пръст на скреийншот на телефон, така че не разчитайте на тях.
Прикачам няколко снимки за вкус...
П. С.
На първия маршрут до звездичката се стига спокойно с кола. Там зимата има писта за каране на лед с обучение, поне миналата година имаше. Понеже ходих да видя с колата и сказах, че някой ден, като имам джип ще видя до къде стига пътя... И видях единия от краищата. Следващите снимки са от приключението през Боровец.
И аз много обичам разходките, засега съм минал Хърсово-Златолист, (Мелнишко) по черен път, на места без път, и до Билинския манастир (Брезнишко) - там беше с доста кал.
Коментар