Tweet
Те са дребни и в повечето случаи леко грозновати. Превозват най-много двама възрастни в допустими за физическото здраве условия, а багажниците им поемат основни туристически или риболовни принадлежности, сред които при добро желание и комбинативен ум може да се свре малка хладилна чанта. С тях обаче може да се стигне дори до най-апокрифния плаж, язовир или река, без значение колко малко такива са останали или какъв е пътят дотам, ако въобще има някакъв.
Те са от породата компактни всъдеходи - възможно най-евтини, здрави, непретенциозни и всеядни. Сред тях, разбира се, има звезди и работяги, тузари за превоз на блондинки, сърфове и мокри нюфаундленди или симпатяги за райдове по козите пътеки в планините. Обикновено изпълняват функцията на втори автомобил в семейния гараж, което им придава допълнителна доза екзотика. Приспособени са за всякакви условия и климат, но се чувстват най-добре в дивото, задължително без досадния гюрук или хардтоп над главата.
"Дайхацу" Feroza (1988-199
Малката японска компания няма много почитатели в Европа, но за сметка на това собствениците на автомобили с тази марка съжаляват за избора си извънредно рядко. Зад "Дайхацу" стои гигантът "Тойота" и макар да звучи като име на герой от анимационен филм, фирмата произвежда едни от най-качествените компактни автомобили в света.
Дебютиралият преди цели 18 години Feroza се радваше на добро търсене в страни като Швейцария и Австрия заради особеностите на климата и релефа, а и немалко купувачи в България оцениха великолепните му качества. В класа на компактните всъдеходи има малко модели, които могат да се мерят с "Дайхацу" по надеждност, издръжливост и здравина. Лека сянка върху безоблачната репутация на Feroza хвърлят само цените на резервните части и най-вече усложнената им доставка. За щастие японската джипка се нуждае от такива крайно рядко.
Достатъчно красноречив атестат за достойнствата на модела дава решението на "Бертоне" да използва механиката му за база на поръчковия Freeclimber през 90-те. Италианците префасонират леко каросерията и монтират двигатели от BMW. Такива автомобили обаче са единици и струват още по-скъпо от Feroza.
Двигател:
1589 см3 - 95 к.с.
Слаби места: проблеми с набавянето на резервни части и цените им; липса на избор от моторизации и дизелов вариант; износено силово предаване на колите, използвани за влекачи на каравани.
Силни страни: изключително качествен и издръжлив автомобил; повече от прилични способности за движение по пресечен терен; отлична антикорозионна защита; просторен за габаритите салон; абсолютно безпроблемна механика;
Това е извадка от статия,която смело ме кара да казвам,че имам и карам Фероза!!!
Те са от породата компактни всъдеходи - възможно най-евтини, здрави, непретенциозни и всеядни. Сред тях, разбира се, има звезди и работяги, тузари за превоз на блондинки, сърфове и мокри нюфаундленди или симпатяги за райдове по козите пътеки в планините. Обикновено изпълняват функцията на втори автомобил в семейния гараж, което им придава допълнителна доза екзотика. Приспособени са за всякакви условия и климат, но се чувстват най-добре в дивото, задължително без досадния гюрук или хардтоп над главата.
"Дайхацу" Feroza (1988-199
Малката японска компания няма много почитатели в Европа, но за сметка на това собствениците на автомобили с тази марка съжаляват за избора си извънредно рядко. Зад "Дайхацу" стои гигантът "Тойота" и макар да звучи като име на герой от анимационен филм, фирмата произвежда едни от най-качествените компактни автомобили в света.
Дебютиралият преди цели 18 години Feroza се радваше на добро търсене в страни като Швейцария и Австрия заради особеностите на климата и релефа, а и немалко купувачи в България оцениха великолепните му качества. В класа на компактните всъдеходи има малко модели, които могат да се мерят с "Дайхацу" по надеждност, издръжливост и здравина. Лека сянка върху безоблачната репутация на Feroza хвърлят само цените на резервните части и най-вече усложнената им доставка. За щастие японската джипка се нуждае от такива крайно рядко.
Достатъчно красноречив атестат за достойнствата на модела дава решението на "Бертоне" да използва механиката му за база на поръчковия Freeclimber през 90-те. Италианците префасонират леко каросерията и монтират двигатели от BMW. Такива автомобили обаче са единици и струват още по-скъпо от Feroza.
Двигател:
1589 см3 - 95 к.с.
Слаби места: проблеми с набавянето на резервни части и цените им; липса на избор от моторизации и дизелов вариант; износено силово предаване на колите, използвани за влекачи на каравани.
Силни страни: изключително качествен и издръжлив автомобил; повече от прилични способности за движение по пресечен терен; отлична антикорозионна защита; просторен за габаритите салон; абсолютно безпроблемна механика;
Това е извадка от статия,която смело ме кара да казвам,че имам и карам Фероза!!!
Коментар