Оказа се, че и "Камъкът" може да бъде счупен.
Историята:
Тръгваме с Търтея днес да търсим едно дере около Гола глава. Всичко вървеше по план. Сухо, приятно за карена време, познат горски път, каран не веднъж.
Търтеят кадаше на 5 мин пред мен за да не дишаме прахоляк. Прецених, че е достатъчно леко за да може да се кара само на задно на бързи.
На едно от изкачванията оборотомерът от веднъж отскочи към червеното и вместо напред тръгнах назад.
Никакъв шум, нищо. Няма тропане, чукане, нищичко. Джипът не мърда в желаната посока, седи на ядно място и толкова.
Позагледахме го, върти задния кардан, но в задня диференциал се случва някаква магия и това движение не отива никъде... Седим си на едно място като голям камък...
Първата мисъл беше, че си е заминал диференциалът.
Включих и предно. Пълна трагедия. Нямаше изкачване на което да не избуксува дори на първа бавна на 700 оборота. Запозна се едни технично избягване на всякакви препятствия по-големи от цигарена кутия, иначе не върви, а само рови. На изкачване ясно предните гуми губеша сцепление и започваха да буксуват.
Под Гола глава извадих джека да изследвам явлението. Задна лява гума се държеше като чуждо тяло, видимо наклонена спрямо вертикалната ос, която трябва да има. При клатене даваше около 15 см отклонение. Вдигната на крик се въртеше напълно свободно. Реших, че или е превъртяла шлиците на полуоската или е заминало нещо в касетата на диференциала.
Спретнахме един тиган обяд, обсъдихме положението. Аз си хванах за София през Дефлилето по асфалт, Търтея по обратния път по черно.
Полека лека се извоизх до София само на предно. Оказа се, че се държи доста стабилно спрямо само задно.
В сервиза го разхвъряхме за половин час.
Абсолютна изненада беше, че всъщност е счупена полуоска. Барабанът на спирачките ни забави малко, но след това стана бързо. Главината излезе лесно. Полуоската беше скъсана в удебелената част, съвсем близо до лагера.
Последвха опити за вадене на парчето от полуоската, което си седеше невъзмутимо в ръкава на диференциала. С клещи отверки и т.н. не стана. Търтьо предложи да я разпробием и да навием болт, с който да я изтеглим. На пук на всеобщия скептицизъм наистина стана. Полуоската се дупчеше като мармалад. Бързо, лесно... Извадихме парчето.
Зарових се в купчината части. Намерих 4 задни полуоски и започна чуденето коя от всички ми трябва. Две от полуоските бяха от Фероза. Сравних ги със скъсаната. Напълно еднакви са като диамеър. Някак не ми се вижда редно на Фероза и на Роки предвид разликата в теглото, двигателите и най-вече въртящия момент да сложат еднакви полуоски но... факт. Разликата е само в дължината, породена от разликата в разположението на прасето на задния диференциал. Но пък поне не съм чул някой да е скъсал полуоска на Фероза
След намиране на подходящата полуоска за около час всичко си беше на място. Обезвъздушихме спирачките и се прибрах на ход на задно.
Докато течеше ремонтът се замислих от какво може да се скъса полуоска при леко каране без товар. На практиха бях без товар, само двама души и раница с покупки. Вчера същия маршрут го карах с четирима души и багаж.
Според мен причината са фланците и минусовите джанти. Изнасанято на гумите товари много лагерите на главините. Предните бяха станали на мармалад. Явно положението със задните е същото. Предните полуоски поне имат карета и те поемат усукването при разбити лагери. Задните обаче нямат това щастие и когато лагера си замине се късат.
Ето няколко снимки от сервиза:
Разглобяваме...
Главината
Дупки пробиваме всякакви
И да гледаш и да не гледаш...все тая.
Ето какво излезе:
Историята:
Тръгваме с Търтея днес да търсим едно дере около Гола глава. Всичко вървеше по план. Сухо, приятно за карена време, познат горски път, каран не веднъж.
Търтеят кадаше на 5 мин пред мен за да не дишаме прахоляк. Прецених, че е достатъчно леко за да може да се кара само на задно на бързи.
На едно от изкачванията оборотомерът от веднъж отскочи към червеното и вместо напред тръгнах назад.
Никакъв шум, нищо. Няма тропане, чукане, нищичко. Джипът не мърда в желаната посока, седи на ядно място и толкова.
Позагледахме го, върти задния кардан, но в задня диференциал се случва някаква магия и това движение не отива никъде... Седим си на едно място като голям камък...
Първата мисъл беше, че си е заминал диференциалът.
Включих и предно. Пълна трагедия. Нямаше изкачване на което да не избуксува дори на първа бавна на 700 оборота. Запозна се едни технично избягване на всякакви препятствия по-големи от цигарена кутия, иначе не върви, а само рови. На изкачване ясно предните гуми губеша сцепление и започваха да буксуват.
Под Гола глава извадих джека да изследвам явлението. Задна лява гума се държеше като чуждо тяло, видимо наклонена спрямо вертикалната ос, която трябва да има. При клатене даваше около 15 см отклонение. Вдигната на крик се въртеше напълно свободно. Реших, че или е превъртяла шлиците на полуоската или е заминало нещо в касетата на диференциала.
Спретнахме един тиган обяд, обсъдихме положението. Аз си хванах за София през Дефлилето по асфалт, Търтея по обратния път по черно.
Полека лека се извоизх до София само на предно. Оказа се, че се държи доста стабилно спрямо само задно.
В сервиза го разхвъряхме за половин час.
Абсолютна изненада беше, че всъщност е счупена полуоска. Барабанът на спирачките ни забави малко, но след това стана бързо. Главината излезе лесно. Полуоската беше скъсана в удебелената част, съвсем близо до лагера.
Последвха опити за вадене на парчето от полуоската, което си седеше невъзмутимо в ръкава на диференциала. С клещи отверки и т.н. не стана. Търтьо предложи да я разпробием и да навием болт, с който да я изтеглим. На пук на всеобщия скептицизъм наистина стана. Полуоската се дупчеше като мармалад. Бързо, лесно... Извадихме парчето.
Зарових се в купчината части. Намерих 4 задни полуоски и започна чуденето коя от всички ми трябва. Две от полуоските бяха от Фероза. Сравних ги със скъсаната. Напълно еднакви са като диамеър. Някак не ми се вижда редно на Фероза и на Роки предвид разликата в теглото, двигателите и най-вече въртящия момент да сложат еднакви полуоски но... факт. Разликата е само в дължината, породена от разликата в разположението на прасето на задния диференциал. Но пък поне не съм чул някой да е скъсал полуоска на Фероза
След намиране на подходящата полуоска за около час всичко си беше на място. Обезвъздушихме спирачките и се прибрах на ход на задно.
Докато течеше ремонтът се замислих от какво може да се скъса полуоска при леко каране без товар. На практиха бях без товар, само двама души и раница с покупки. Вчера същия маршрут го карах с четирима души и багаж.
Според мен причината са фланците и минусовите джанти. Изнасанято на гумите товари много лагерите на главините. Предните бяха станали на мармалад. Явно положението със задните е същото. Предните полуоски поне имат карета и те поемат усукването при разбити лагери. Задните обаче нямат това щастие и когато лагера си замине се късат.
Ето няколко снимки от сервиза:
Разглобяваме...
Главината
Дупки пробиваме всякакви
И да гледаш и да не гледаш...все тая.
Ето какво излезе:
Коментар