Tweet
Дойде ми реда... Тази сутрин се натоварихме цялото семейство с багаж за още две такива на Сорентото и газ към Търново. Още на паркинга пред блока ми се счу леко почукване, като от пирон в гума, но не му обърнах особено внимание. Викам си - още нещо се раздрънка, да видим сега пък какво ще излезе. И толкоз. Климатик, радио, настроение - всичко на шес 
. И така до Обнова, Плевенско. Там за момент позагуби мощност, но веднага се оправи и отново не му обърнах внимание. След минута, две, точно в центъра на градчето колата се забърза, изфорсира се и на мен веднага ми стана ясно какво става. Веднага в дясно, загасих от контактния ключ (даже го извадих от патронника) двигателя продължи да качва обороти до максимума, а облака от черен дим, за ужас на другите колеги на пътя, стана по-голям от този в Чернобил през 96-та. Спряха коли, заизваждаха се пожарогасители, събраха се зяпачи .... цирк! 
. Както и да е, поуспокоих зяпачите и махнах на колегите че всичко е наред и колоната се поизмъкна напред през пушека. На 200 м. имаше сервизче и откарах колата до там. След кратка консултация с майстора (Сашо) и по телефона със колегата от форума Silverfox взех решение да изолирам входящото масло към турбото и да сваля маркуча на интеркулера, за всеки случай. Тръбичката на маслото, в полеви условия се изолира като се развие от корпуса на турбото и се затапи с винт с гайка и две шайби. Ако няма от къде да се намери винт, то тези от кората над двигателя вършат работа. Ако има налице и силикон за високи температури работата заспива. След тази интервенция качих половината семейство в друга кола и с големия ми син - газ към Враца. По нанадолнището си карахме със 110, по равното с 60, а по баирите - на аварийни . Даже на едно равнище изпреварих един Форд 
. Час по- късно си пристигнахме във Враца. И те така. Сега почвам да мисля дали да вземам рециклирано турбо или втора употреба, но пъво заминавам за Търново с друга кола.
. И така до Обнова, Плевенско. Там за момент позагуби мощност, но веднага се оправи и отново не му обърнах внимание. След минута, две, точно в центъра на градчето колата се забърза, изфорсира се и на мен веднага ми стана ясно какво става. Веднага в дясно, загасих от контактния ключ (даже го извадих от патронника) двигателя продължи да качва обороти до максимума, а облака от черен дим, за ужас на другите колеги на пътя, стана по-голям от този в Чернобил през 96-та. Спряха коли, заизваждаха се пожарогасители, събраха се зяпачи .... цирк! . Както и да е, поуспокоих зяпачите и махнах на колегите че всичко е наред и колоната се поизмъкна напред през пушека. На 200 м. имаше сервизче и откарах колата до там. След кратка консултация с майстора (Сашо) и по телефона със колегата от форума Silverfox взех решение да изолирам входящото масло към турбото и да сваля маркуча на интеркулера, за всеки случай. Тръбичката на маслото, в полеви условия се изолира като се развие от корпуса на турбото и се затапи с винт с гайка и две шайби. Ако няма от къде да се намери винт, то тези от кората над двигателя вършат работа. Ако има налице и силикон за високи температури работата заспива. След тази интервенция качих половината семейство в друга кола и с големия ми син - газ към Враца. По нанадолнището си карахме със 110, по равното с 60, а по баирите - на аварийни . Даже на едно равнище изпреварих един Форд . Час по- късно си пристигнахме във Враца. И те така. Сега почвам да мисля дали да вземам рециклирано турбо или втора употреба, но пъво заминавам за Търново с друга кола.
Коментар