Tweet
КОНСУЛТ
Всъдеходът, моят приятел
"Форд" Maverick
И-НЕТ СНИМКИ
Класическата рама, ръбатият дизайн и грубата мощ винаги ще привличат купувачи
Боби Чернев
Всъдеходът обикновено е скъп, тежък, неповратлив, лаком и не на последно място грозен. Поддръжката на возило с толкова комплексна механика изисква неоправдано много средства в очите на повечето автомобилисти. Реалните му преимущества могат да се използват в силно ограничен брой ситуации, в които се попада извънредно рядко, а на всичко отгоре понякога са по силите дори на обикновен SUV. Въпреки това не са никак малко и хората, които държат на класическата рамна конструкция, масивната изработка, наистина високата проходимост и грубото усещане за сигурност, която популярните "паркетни" джипки никога няма да създадат. На вторичния пазар само няколко от моделите обаче са по джоба на обикновения мераклия и заслужават интереса му.
"Нисан" Terrano II/"Форд" Maverick (1993-2006)
До началото на 90-те години никой трезвен автомобилист не вярваше, че в Испания могат да се правят качествени и надеждни коли. Твърдата убеденост в пагубното влияние на сиестата върху индустрията се пропука едва след като в "Сеат" влязоха немски шефове, а "Нисан" и "Форд" взеха решение да произвеждат общ модел с повишена проходимост на базата на първото поколение Terrano в Барселона.
Близнаците Terrano II и Maverick поднесоха една от най-приятните изненади в класа на достъпните всъдеходи. Моделът се оказа много сполучлив и солидно изработен, вкара "Форд" в групата на отличниците по надеждност, а "Нисан" сне модела през 2006 г. от производство само за да освободи място на поточните линии за Pathfinder.
Независимо от факта, че двойката Terrano II/Maverick се смята за един от най-безпроблемните всъдеходи на вторичния пазар. Все пак към покупката трябва да се подхожда с повишено внимание - поправките на дефектирала трансмисия могат да излязат солено.
Двигатели:
2389 см3 - 116/118/124 к.с.
2663 см3 D - 100 к.с.
2664 см3 D - 100/125 к.с. (не се монтира на "Форд" Maverick, препоръчва се)
2953 см3 D - 154 к.с. (не се монтира на "Форд" Maverick)
Слаби места: капризна електрическа инсталация; повреди на трансмисията; къс живот на лагерите в главините; нестабилно пътно поведение на асфалт заради високия център на тежестта; твърда возия.
Силни страни: един от автомобилите с най-малко повреди според статистиките на германските технически служби; отлично съотношение между цена и качества; безупречна антикорозионна подготовка; солидна изработка; изключително надеждна механика.
"Джийп" Cherokee (1984-2001)
Само ирационалната любов към славното минало може да обясни защо на пазара в продължение на 17 години се предлага автомобил с дизайн от времето на Роналд Рейгън, с конструкция на пикап и обтекаемост на тухла "четворка".
Стряскащото дълголетие на Cherokee логично предполага надеждност и здравина, която не бива да бъде подлагана на съмнение. В същата посока накланя везните и мачовският имидж на модела, чиито класически форми отхвърлят всякакво подозрение относно качеството на съдържанието. В действителност обаче Cherokee има доста бурна биография, част от която са "Рено", GM и най-сетне "Крайслер". На пазара определено има доста по-способни и практични всъдеходи, които се трошат значително по-рядко и се поддържат по-лесно. Ако все пак решението за покупка не подлежи на разколебаване, то изборът задължително трябва да падне върху четирилитрова версия с двойно предаване и всячески да се избягва хилавият френски дизел с 87 к.с.
Двигатели:
2464 см3 - 118/122/127/130 к.с.
3960 см3 - 173/178/184/190/192 к.с. (препоръчва се)
3964 см3 - 178/184 к.с.
2068 см3 D - 87 к.с. (не се препоръчва)
2499 см3 D - 115 к.с.
Слаби места: скромно багажно пространство; проблемни автоматични скоростни и раздатъчни кутии; повреди на климатичната инсталация; течове на масло от диференциалите, раздатъчната кутия и трансмисията; повреди на цилиндровата глава на 2,5-литровия турбодизел VM до 1997 г.; износени спирачки на турбодизеловите модификации; повредена водна помпа; течове на масло и охладителна течност при турбодизеловия мотор; слаб изпускателен колектор; ходова част с ограничен ресурс; скъпа поддръжка.
Силни страни: класически автомобил с неувяхващ героичен имидж; солидно и изключително устойчиво на усукване шаси; каросерия с по-скромни, но и по-удачни за ежедневна употреба габарити; здрав и мощен четирилитров шестак.
"Мицубиши" Pajero (1991-2004)
Преди да се еманципират и окрупнят спестяванията си, влагани днес в G-klasse, родните мутри признаваха само Pajero. Японската легенда от пустинните рейдове до Дакар обаче определено заслужава почитта, с която го удостояват любителите на приключенията извън пътя.
Второто издание на модела се смята за един от най-сполучливите всъдеходи, произвеждани някога. Справя се добре не само на пресечен терен, а и в ежедневието. Малкото му конструктивни недостатъци са отстранени в самото начало на производството. Запазен екземпляр може да осигури на собственика си дълги години абсолютно безметежна радост от шофирането на истински всъдеход.
Двигатели:
2972 см3 - 150/177/181 к.с. (препоръчва се)
3497 см3 - 194/208/245 к.с.
2477 см3 D - 99 к.с.
2835 см3 D - 125 к.с.
Слаби места: износена кормилна уредба; амортизирана трансмисия на модификациите с 2,5-литров турбодизел и 3-литров бензинов двигател; течове на масло от скоростната кутия; проблемна запалителна система на дизеловите версии; корозирала ауспухна система; тежки последствия при скъсване на ангренажен ремък; разтегната верига на раздатъчната кутия; висока цена.
Силни страни: класика в жанра на автомобилите с повишена проходимост; надеждна механика с огромен ресурс; качествена изработка и много добра защита против корозия; моделът се оказа толкова сполучлив, че "Мицубиши" го върна на конвейера две години след старта на производството на третата генерация.
"Хюндай" Galloper II (1998-2003)
Pajero си изгради реноме още с първото издание на модела от 1981 г. и корейците просто нямаше как да не се възползват от дългогодишното си сътрудничество с "Мицубиши" в сегмента на возилата с повишена проходимост. През 1991-ва "Хюндай" започна лицензно производство на прочутия всъдеход с уговорката да не го продава на пазари, на които японците предлагат оригинала. Седем години по-късно обаче Galloper бе префасониран и цъфна в Европа под марката HDPIC (Hyundai Precision and Industry Co).
Маркетинговият камуфлаж свърши работа за пред "Мицубиши", но изобщо не промени същността на автомобила. Под леко променените ламарини на Galloper II се мъдри все същото Pajero от 1981 г., в което всъщност няма нищо лошо предвид цената. Всъдеходът на "Хюндай" предоставя може би най-достъпната възможност да се притежава возило от такъв клас, макар от днешна гледна точка да изглежда безнадеждно остарял в конструктивен план, а от надеждността и качеството да има какво да се желае.
Двигатели:
2972 см3 - 141/161 к.с. (препоръчва се)
2476 см3 D - 99 к.с.
2477 см3 D - 105 к.с.
Слаби места: незадоволителна антикорозионна подготовка; проблемни дизелови двигатели - деформации на цилиндровата глава заради прегряване, дефекти на турбокомпресорите и горивните помпи; повреди по електрическата инсталация; скоростни кутии с непредвидима продължителност на живота; протекли радиатори на охлаждането;
Силни страни: ниска цена; богато серийно оборудване; здрави и непретенциозни бензинови двигатели; относително евтина поддръжка по стандартите на класа; архаична, но проверена и доказала се с времето механика.
"СангЙонг"/"Деу" Musso (1993)
Марката "СангЙонг" определено експериментира с прага на естетическата търпимост на всеки още от началото на 90-те, когато възлага на британския дизайнер Кен Грийнли външността на новия си всъдеход, а пък той намира вдъхновение в грациозното животно носорог.
Musso продължава да се произвежда с незначителни ретуши в дизайна вече 14 години, три от които с емблемата на "Деу". Най-привлекателно за купувачите е обстоятелството, че механиката на модела носи германски гени. Двигателите и голяма част от периферните възли на Musso се сглобяват по силата на лицензионно споразумение с "Мерцедес-Бенц". Изкушените обаче не бива да се успокояват прекомерно с тевтонското потекло на модела. През 90-те качеството на корейската продукция не бе такова, каквото е сега, и под носорога винаги трябва да се търси хипопотам.
Двигатели:
2295 см3 - 140/150 к.с.
3199 см3 - 220/247 к.с.
2299 см3 D - 80/100/101 к.с.
2874 см3 D - 95/120/140 к.с. (препоръчва се)
Слаби места: повреди на американските автоматични трансмисии заради загуба на масло; течове на масло от двигателя; повреди на компресора при турбодизелите; дефекти на фабричния имобилайзер; пропуснала гарнитура на цилиндровата глава на 3,2-литровия двигател и турбодизелите; незадоволително ниво на сглобката и качеството на материалите в салона; дефекти на скоростните кутии.
Силни страни: ярка индивидуалност на дизайна; просторен и ергономичен салон; богато серийно оборудване; надеждни двигатели по германски лиценз с огромен ресурс; комфортна возия и предсказуемо пътно поведение.
"Опел" Frontera A/B (1992-1998/1998-2005)
В средата на 90-те "Опел" се оказа един от лидерите на европейския пазар на автомобили с повишена проходимост, без да има каквито и да било традиции. Заслуга за това обаче имаха най-малко конструкторите от Рюселсхайм. За да запълнят пробойната в моделната гама на марката, възникнала с нарастващата популярност на SUV-модата, шефовете от GM взеха решение в Германия да започне производството на "Исузу" Amigo, образец 1988 г.
Правилното ценово позициониране и нелошите експлоатационно-потребителски качества помогнаха на Frontera да се продаде в огромни количества. Все пак моделът определено отстъпва пред конкуренцията по фактора надеждност. Евтиният сервиз в съчетание с ниските цени на резервните части донякъде компенсира недобрата репутация на модела. При покупка е препоръчително да се избягват екземпляри от първото поколение за сметка на коли, произведени след 1998 г.
Двигатели:
1998 см3 - 115/116 к.с.(Frontera A)
2198 см3 - 136 к.с. (Frontera A/B)
2410 см3 - 125 к.с.(Frontera A)
3165 см3 - 205 к.с. (Frontera B)
2171 см3 D - 115/120 к.с. (Frontera B)
2260 см3 D - 100 к.с. (Frontera A)
2499 см3 D - 115/116 к.с. (Frontera A)
2771 см3 D - 113 к.с. (Frontera A)
Слаби места: пропуснала гарнитура на цилиндровата глава и чувствителен ангренажен ремък при 2,2-литровия дизелов мотор; износена кормилна уредба; дефектни контролери на антиблокиращата система; слаба антикорозионна подготовка; проблемна осветителна инсталация; повреди на хидравликата на волана; корозия на спирачната система; дефектирала ламбда сонда на бензиновите модификации; къс живот на генератора; повреди на турбокомпресора на 2,5-литровия дизел.
Силни страни: един от най-евтините всъдеходи на вторичния пазар; сравнително ниски експлоатационни разходи и относително евтина за джип поддръжка; значително подобрено качество на изработката на колите, произведени след 1998 г.
Цени на шест от най-популярните модели с повишена проходимост на възраст 8 години в зависимост от модификацията:*
"Хюндай" Galloper, 1999 г. : 13 800 - 19 300 лв. (нов: 35 484 - 48 654 лв.)
"Нисан" Terrano II, 1999 г. : 15 700 - 24 400 лв. (нов: 41 920 - 58 588 лв.)
"Джийп" Cherokee, 1999 г. : 13 300 - 17 400 лв. (нов: 51 118 - 66 458 лв.)
"Мицубиши" Pajero, 1999 г. : 17 300 - 27 000 лв. (нов: 47 948 - 71 980 лв.)
"СангЙонг"/"Деу" Musso, 1999 г.: 14 600 - 22 800 лв. (нов: 39 778 - 75 620 лв.)
"Опел" Frontera, 1999 г.: 12 700 - 20 300 лв. (нов: 43 102 - 67 286 лв.)
* По данни от "Ойротакс Шваке"
Резултати от краш-тестовете по данни на EuroNCAP за пасивна безопасност:
"Хюндай" Galloper ("Мицубиши" Pajero 1982-1990) - 2/5
"Нисан" Terrano II/"Форд" Maverick - 2/5
"Джийп" Cherokee - 3/5
"Мицубиши" Pajero - 3/5
"СангЙонг"/"Деу" Musso - n/a
"Опел" Frontera - 3/5
Jeep Cherokee
И-НЕТ СНИМКИ
Mitsubishi Pajero
И-НЕТ СНИМКИ
Hyundai Galloper
SsangYong Musso
От Вестник Стандарт
Всъдеходът, моят приятел
"Форд" Maverick
И-НЕТ СНИМКИ
Класическата рама, ръбатият дизайн и грубата мощ винаги ще привличат купувачи
Боби Чернев
Всъдеходът обикновено е скъп, тежък, неповратлив, лаком и не на последно място грозен. Поддръжката на возило с толкова комплексна механика изисква неоправдано много средства в очите на повечето автомобилисти. Реалните му преимущества могат да се използват в силно ограничен брой ситуации, в които се попада извънредно рядко, а на всичко отгоре понякога са по силите дори на обикновен SUV. Въпреки това не са никак малко и хората, които държат на класическата рамна конструкция, масивната изработка, наистина високата проходимост и грубото усещане за сигурност, която популярните "паркетни" джипки никога няма да създадат. На вторичния пазар само няколко от моделите обаче са по джоба на обикновения мераклия и заслужават интереса му.
"Нисан" Terrano II/"Форд" Maverick (1993-2006)
До началото на 90-те години никой трезвен автомобилист не вярваше, че в Испания могат да се правят качествени и надеждни коли. Твърдата убеденост в пагубното влияние на сиестата върху индустрията се пропука едва след като в "Сеат" влязоха немски шефове, а "Нисан" и "Форд" взеха решение да произвеждат общ модел с повишена проходимост на базата на първото поколение Terrano в Барселона.
Близнаците Terrano II и Maverick поднесоха една от най-приятните изненади в класа на достъпните всъдеходи. Моделът се оказа много сполучлив и солидно изработен, вкара "Форд" в групата на отличниците по надеждност, а "Нисан" сне модела през 2006 г. от производство само за да освободи място на поточните линии за Pathfinder.
Независимо от факта, че двойката Terrano II/Maverick се смята за един от най-безпроблемните всъдеходи на вторичния пазар. Все пак към покупката трябва да се подхожда с повишено внимание - поправките на дефектирала трансмисия могат да излязат солено.
Двигатели:
2389 см3 - 116/118/124 к.с.
2663 см3 D - 100 к.с.
2664 см3 D - 100/125 к.с. (не се монтира на "Форд" Maverick, препоръчва се)
2953 см3 D - 154 к.с. (не се монтира на "Форд" Maverick)
Слаби места: капризна електрическа инсталация; повреди на трансмисията; къс живот на лагерите в главините; нестабилно пътно поведение на асфалт заради високия център на тежестта; твърда возия.
Силни страни: един от автомобилите с най-малко повреди според статистиките на германските технически служби; отлично съотношение между цена и качества; безупречна антикорозионна подготовка; солидна изработка; изключително надеждна механика.
"Джийп" Cherokee (1984-2001)
Само ирационалната любов към славното минало може да обясни защо на пазара в продължение на 17 години се предлага автомобил с дизайн от времето на Роналд Рейгън, с конструкция на пикап и обтекаемост на тухла "четворка".
Стряскащото дълголетие на Cherokee логично предполага надеждност и здравина, която не бива да бъде подлагана на съмнение. В същата посока накланя везните и мачовският имидж на модела, чиито класически форми отхвърлят всякакво подозрение относно качеството на съдържанието. В действителност обаче Cherokee има доста бурна биография, част от която са "Рено", GM и най-сетне "Крайслер". На пазара определено има доста по-способни и практични всъдеходи, които се трошат значително по-рядко и се поддържат по-лесно. Ако все пак решението за покупка не подлежи на разколебаване, то изборът задължително трябва да падне върху четирилитрова версия с двойно предаване и всячески да се избягва хилавият френски дизел с 87 к.с.
Двигатели:
2464 см3 - 118/122/127/130 к.с.
3960 см3 - 173/178/184/190/192 к.с. (препоръчва се)
3964 см3 - 178/184 к.с.
2068 см3 D - 87 к.с. (не се препоръчва)
2499 см3 D - 115 к.с.
Слаби места: скромно багажно пространство; проблемни автоматични скоростни и раздатъчни кутии; повреди на климатичната инсталация; течове на масло от диференциалите, раздатъчната кутия и трансмисията; повреди на цилиндровата глава на 2,5-литровия турбодизел VM до 1997 г.; износени спирачки на турбодизеловите модификации; повредена водна помпа; течове на масло и охладителна течност при турбодизеловия мотор; слаб изпускателен колектор; ходова част с ограничен ресурс; скъпа поддръжка.
Силни страни: класически автомобил с неувяхващ героичен имидж; солидно и изключително устойчиво на усукване шаси; каросерия с по-скромни, но и по-удачни за ежедневна употреба габарити; здрав и мощен четирилитров шестак.
"Мицубиши" Pajero (1991-2004)
Преди да се еманципират и окрупнят спестяванията си, влагани днес в G-klasse, родните мутри признаваха само Pajero. Японската легенда от пустинните рейдове до Дакар обаче определено заслужава почитта, с която го удостояват любителите на приключенията извън пътя.
Второто издание на модела се смята за един от най-сполучливите всъдеходи, произвеждани някога. Справя се добре не само на пресечен терен, а и в ежедневието. Малкото му конструктивни недостатъци са отстранени в самото начало на производството. Запазен екземпляр може да осигури на собственика си дълги години абсолютно безметежна радост от шофирането на истински всъдеход.
Двигатели:
2972 см3 - 150/177/181 к.с. (препоръчва се)
3497 см3 - 194/208/245 к.с.
2477 см3 D - 99 к.с.
2835 см3 D - 125 к.с.
Слаби места: износена кормилна уредба; амортизирана трансмисия на модификациите с 2,5-литров турбодизел и 3-литров бензинов двигател; течове на масло от скоростната кутия; проблемна запалителна система на дизеловите версии; корозирала ауспухна система; тежки последствия при скъсване на ангренажен ремък; разтегната верига на раздатъчната кутия; висока цена.
Силни страни: класика в жанра на автомобилите с повишена проходимост; надеждна механика с огромен ресурс; качествена изработка и много добра защита против корозия; моделът се оказа толкова сполучлив, че "Мицубиши" го върна на конвейера две години след старта на производството на третата генерация.
"Хюндай" Galloper II (1998-2003)
Pajero си изгради реноме още с първото издание на модела от 1981 г. и корейците просто нямаше как да не се възползват от дългогодишното си сътрудничество с "Мицубиши" в сегмента на возилата с повишена проходимост. През 1991-ва "Хюндай" започна лицензно производство на прочутия всъдеход с уговорката да не го продава на пазари, на които японците предлагат оригинала. Седем години по-късно обаче Galloper бе префасониран и цъфна в Европа под марката HDPIC (Hyundai Precision and Industry Co).
Маркетинговият камуфлаж свърши работа за пред "Мицубиши", но изобщо не промени същността на автомобила. Под леко променените ламарини на Galloper II се мъдри все същото Pajero от 1981 г., в което всъщност няма нищо лошо предвид цената. Всъдеходът на "Хюндай" предоставя може би най-достъпната възможност да се притежава возило от такъв клас, макар от днешна гледна точка да изглежда безнадеждно остарял в конструктивен план, а от надеждността и качеството да има какво да се желае.
Двигатели:
2972 см3 - 141/161 к.с. (препоръчва се)
2476 см3 D - 99 к.с.
2477 см3 D - 105 к.с.
Слаби места: незадоволителна антикорозионна подготовка; проблемни дизелови двигатели - деформации на цилиндровата глава заради прегряване, дефекти на турбокомпресорите и горивните помпи; повреди по електрическата инсталация; скоростни кутии с непредвидима продължителност на живота; протекли радиатори на охлаждането;
Силни страни: ниска цена; богато серийно оборудване; здрави и непретенциозни бензинови двигатели; относително евтина поддръжка по стандартите на класа; архаична, но проверена и доказала се с времето механика.
"СангЙонг"/"Деу" Musso (1993)
Марката "СангЙонг" определено експериментира с прага на естетическата търпимост на всеки още от началото на 90-те, когато възлага на британския дизайнер Кен Грийнли външността на новия си всъдеход, а пък той намира вдъхновение в грациозното животно носорог.
Musso продължава да се произвежда с незначителни ретуши в дизайна вече 14 години, три от които с емблемата на "Деу". Най-привлекателно за купувачите е обстоятелството, че механиката на модела носи германски гени. Двигателите и голяма част от периферните възли на Musso се сглобяват по силата на лицензионно споразумение с "Мерцедес-Бенц". Изкушените обаче не бива да се успокояват прекомерно с тевтонското потекло на модела. През 90-те качеството на корейската продукция не бе такова, каквото е сега, и под носорога винаги трябва да се търси хипопотам.
Двигатели:
2295 см3 - 140/150 к.с.
3199 см3 - 220/247 к.с.
2299 см3 D - 80/100/101 к.с.
2874 см3 D - 95/120/140 к.с. (препоръчва се)
Слаби места: повреди на американските автоматични трансмисии заради загуба на масло; течове на масло от двигателя; повреди на компресора при турбодизелите; дефекти на фабричния имобилайзер; пропуснала гарнитура на цилиндровата глава на 3,2-литровия двигател и турбодизелите; незадоволително ниво на сглобката и качеството на материалите в салона; дефекти на скоростните кутии.
Силни страни: ярка индивидуалност на дизайна; просторен и ергономичен салон; богато серийно оборудване; надеждни двигатели по германски лиценз с огромен ресурс; комфортна возия и предсказуемо пътно поведение.
"Опел" Frontera A/B (1992-1998/1998-2005)
В средата на 90-те "Опел" се оказа един от лидерите на европейския пазар на автомобили с повишена проходимост, без да има каквито и да било традиции. Заслуга за това обаче имаха най-малко конструкторите от Рюселсхайм. За да запълнят пробойната в моделната гама на марката, възникнала с нарастващата популярност на SUV-модата, шефовете от GM взеха решение в Германия да започне производството на "Исузу" Amigo, образец 1988 г.
Правилното ценово позициониране и нелошите експлоатационно-потребителски качества помогнаха на Frontera да се продаде в огромни количества. Все пак моделът определено отстъпва пред конкуренцията по фактора надеждност. Евтиният сервиз в съчетание с ниските цени на резервните части донякъде компенсира недобрата репутация на модела. При покупка е препоръчително да се избягват екземпляри от първото поколение за сметка на коли, произведени след 1998 г.
Двигатели:
1998 см3 - 115/116 к.с.(Frontera A)
2198 см3 - 136 к.с. (Frontera A/B)
2410 см3 - 125 к.с.(Frontera A)
3165 см3 - 205 к.с. (Frontera B)
2171 см3 D - 115/120 к.с. (Frontera B)
2260 см3 D - 100 к.с. (Frontera A)
2499 см3 D - 115/116 к.с. (Frontera A)
2771 см3 D - 113 к.с. (Frontera A)
Слаби места: пропуснала гарнитура на цилиндровата глава и чувствителен ангренажен ремък при 2,2-литровия дизелов мотор; износена кормилна уредба; дефектни контролери на антиблокиращата система; слаба антикорозионна подготовка; проблемна осветителна инсталация; повреди на хидравликата на волана; корозия на спирачната система; дефектирала ламбда сонда на бензиновите модификации; къс живот на генератора; повреди на турбокомпресора на 2,5-литровия дизел.
Силни страни: един от най-евтините всъдеходи на вторичния пазар; сравнително ниски експлоатационни разходи и относително евтина за джип поддръжка; значително подобрено качество на изработката на колите, произведени след 1998 г.
Цени на шест от най-популярните модели с повишена проходимост на възраст 8 години в зависимост от модификацията:*
"Хюндай" Galloper, 1999 г. : 13 800 - 19 300 лв. (нов: 35 484 - 48 654 лв.)
"Нисан" Terrano II, 1999 г. : 15 700 - 24 400 лв. (нов: 41 920 - 58 588 лв.)
"Джийп" Cherokee, 1999 г. : 13 300 - 17 400 лв. (нов: 51 118 - 66 458 лв.)
"Мицубиши" Pajero, 1999 г. : 17 300 - 27 000 лв. (нов: 47 948 - 71 980 лв.)
"СангЙонг"/"Деу" Musso, 1999 г.: 14 600 - 22 800 лв. (нов: 39 778 - 75 620 лв.)
"Опел" Frontera, 1999 г.: 12 700 - 20 300 лв. (нов: 43 102 - 67 286 лв.)
* По данни от "Ойротакс Шваке"
Резултати от краш-тестовете по данни на EuroNCAP за пасивна безопасност:
"Хюндай" Galloper ("Мицубиши" Pajero 1982-1990) - 2/5
"Нисан" Terrano II/"Форд" Maverick - 2/5
"Джийп" Cherokee - 3/5
"Мицубиши" Pajero - 3/5
"СангЙонг"/"Деу" Musso - n/a
"Опел" Frontera - 3/5
Jeep Cherokee
И-НЕТ СНИМКИ
Mitsubishi Pajero
И-НЕТ СНИМКИ
Hyundai Galloper
SsangYong Musso
От Вестник Стандарт
ама тия простотий ги четат хора дето са виждали фронтера по улиците и като решат да си купуват и викат абе тя е в полу-разпад за кво да я взимам а съвсем не е така.
. Я да видим къде пише, че МБ, или Ауди имат слаби скорости? То ако ще и Г55 АМГ да е, като му се падне кретен да го гази горката кола няма да изкара и от ден до пладне. Преди много години, във вестника, в който работех хороскопите ги пишеше зам. главния редактор 
Коментар