Надморска височина при навигациите

[Ясен]

До: Надморска височина при навигациите

Може ли едно питане?
На каква разлика във височина отговаря промяна в налягането с 1 ХП и зависи ли от височината на която сме в момента (морска или Еверест?

Атмосферата е почти точна спадаща експонента. Да, на различна височина градиентът е различен.

[dhv]

До: Надморска височина при навигациите

... Ако пък спътниците са повече от 4, комбинацията от всеки 4 дава по една точка, върху които общо точки може да се приложи малко статистика и да се определи обемът, в който най-вероятно се намираме. Е, този обем, обикновено има формата на разтеглен вертикално елипсоид. По-честните приемници дават отделно вертикалния размер на този елипсоид като "вертикална точност" и аз досега не съм виждал случай тя да е по-добра от "хоризонталната точност" - което си има и разумно обяснение от разположението на видимите спътници...
.

Този "елипсоид на грешката" зависи от геометрията на спътниците. Ако си на открито и виждаш спътници чак до хоризонта, елипсоида се доближава до сфера. По принцип си прав за случаите, когато приемника не вижда по-ниските спътници поради препятствия, което е често срещано. Тогава грешката е по-голяма вертикално.

[icpart]

До: Надморска височина при навигациите

Това аз го разбирам така: значи няма такова нещо като включване и изключване на автокалибриране на барометъра,просто фабрично може да му е зададена стойност, която или променяме ръчно с всяко калибриране по височина или налягане, или връщаме фабричната стойност,когато нямаме никаква идея..?

Дали пък да не отида в магазина и да питам...

Не е точно така автокалибрацията си я има и се използва ако не въведеш някаква друга стойност при калибриране на алтиметъра в GPS-а, който първо те пита дали знаеш надморската височина на която се намираш, ако не след това те пита дали знаеш налягането. Ако и това не ти е известно единствено остава да използва височината изчислена чрез използването на сателитите.
Между другото намерих как се изключва автокалибрацията на VistaHcx предполагам че е аналогично и за 60Csx. Влиза се в Setup и там в подменеюто Altimeter влизаш и има опция за автокалибрация като от падащото меню се избира ON/OFF. Да поясна и за настройката под тази настройка има Variavle и Fiexd еlevation, доколкото си спомням по думи на Туоно първата настройка най-вероятно отговаря за задаване на атмосферното налягане на морското равнище, а другата е в текущото местоположение на което се намираш в даден момент.

[100yanov]

До: Надморска височина при навигациите

Днес излязох и включих 60CSx, некалибриран отдавна.Отначало дълго време не искаше изобщо да намери сателити, и показваше надм. виспчина 660м при норм. 550.После по някое време влезе в час, но пак показваше около 600м. При използване на menu-GPS elevation показваше около 580.
Отидох до Геотрейд, но го нямаше "разбирача".Отидох до "Гурко 45", там според Човека "уреда винаги се калибрира според сателитите, не може да се използва като независим висотомер", и го настроихме на 550м, изключена автокалибрация.
После отидох до Централна поща-София, и на репера, който при миналото ми посещение си беше здрав, калибрирах алтиметъра наново, при изключена автокалибрация, на 548м .При задаване на меню-GPS elevation,показваше 589м.
Накрая се прибрах, прочетох поста на ipcart и се оказа, че всичко това е правено в режим variable elevation на алтиметъра, а май е трябвало в режим fixed elevation.
Въпросният репер се съмнявам да е в балтийска височинна система, може да е в Черноморска или друга,трябва да погледна в презентацията на Йовев кога беше въведена тя, и не знам кога са минали от старата в новата азбука.
Последната цифра на репера по спомен беше май 4, демек 547,74, ако го дочупят,да се знае, ето и снимки за историята.
Надявам се това да внесе известна яснота и някой да го разтълкува правилно-аз си мисля,че в режим GPS elevation уреда показва именно височината на елипсоида,която за даденият репер е 589м-разлика от 45м.Въпрос към dido- и при изключен режим на автокалибрация ли уреда се автокалибрира?Тогава какво изключваме?
А следващият път ще взема и авиационния висотомер,само да не духа и не вее.

[zippel]

До: Надморска височина при навигациите

Колеги, темата стана много интересна, а нивото на израз в последните постове почти академично. Разбира се, материята е такава, че не може да се обсъжда с прости думи. Аз, обаче искам да задам два по-елементарни въпроса. Ако някой със сигурност знае отговорите, моля да ги сподели.

1. Уредът, който ние популярно наричаме GPS, само приемник ли е или и предавател ?
2. Когато се осъществи връзка между уреда и даден сателит извършва ли се измерване на разстоянието между двете или се отчитат само посоки (т.е. се мерят само ъгли) ?

Нали разбирате, мъча се да си обясня принципа на определяне на местоположението на даден уред в пространството. Вероятно става дума за решаване на триъгълници. Всеки сателит "знае" собственото си местоположение, както и това на останалите сателити и е възможно само чрез определяне на ъгли да се изчисли позицията на даден уред, както е в тригонометрията. Защото ми се вижда много невероятно при такава отдалеченост между двете да се измерва и разстояние. И то през атмосферата. Работил съм с геодезическа тотална станция и знам колко е трудно да се измери разстояние от 2 км с единична призма, а и с тройна едва се стига до 3-4 км. В нашия случай разстоянията са много. много над тези цифри, на небето може да има тежки облаци, а уредът например е в джоба ми. Кажете как става.

[Пенчо]

До: Надморска височина при навигациите

Колеги, темата стана много интересна, а нивото на израз в последните постове почти академично. Разбира се, материята е такава, че не може да се обсъжда с прости думи. Аз, обаче искам да задам два по-елементарни въпроса. Ако някой със сигурност знае отговорите, моля да ги сподели.

1. Уредът, който ние популярно наричаме GPS, само приемник ли е или и предавател ?
2. Когато се осъществи връзка между уреда и даден сателит извършва ли се измерване на разстоянието между двете или се отчитат само посоки (т.е. се мерят само ъгли) ?

Нали разбирате, мъча се да си обясня принципа на определяне на местоположението на даден уред в пространството. Вероятно става дума за решаване на триъгълници. Всеки сателит "знае" собственото си местоположение, както и това на останалите сателити и е възможно само чрез определяне на ъгли да се изчисли позицията на даден уред, както е в тригонометрията. Защото ми се вижда много невероятно при такава отдалеченост между двете да се измерва и разстояние. И то през атмосферата. Работил съм с геодезическа тотална станция и знам колко е трудно да се измери разстояние от 2 км с единична призма, а и с тройна едва се стига до 3-4 км. В нашия случай разстоянията са много. много над тези цифри, на небето може да има тежки облаци, а уредът например е в джоба ми. Кажете как става.

По най простия начин:
1. само приема.
2. сигнал за точно врене.
И после дели на 300 000км/с и смята.
Това предпоследното га не се приема буквално.

П.С. До къде стигна техниката.

[Ясен]

До: Надморска височина при навигациите

Колеги, темата стана много интересна, а нивото на израз в последните постове почти академично. Разбира се, материята е такава, че не може да се обсъжда с прости думи. Аз, обаче искам да задам два по-елементарни въпроса. Ако някой със сигурност знае отговорите, моля да ги сподели.

1. Уредът, който ние популярно наричаме GPS, само приемник ли е или и предавател ?
2. Когато се осъществи връзка между уреда и даден сателит извършва ли се измерване на разстоянието между двете или се отчитат само посоки (т.е. се мерят само ъгли) ?

Нали разбирате, мъча се да си обясня принципа на определяне на местоположението на даден уред в пространството. Вероятно става дума за решаване на триъгълници. Всеки сателит "знае" собственото си местоположение, както и това на останалите сателити и е възможно само чрез определяне на ъгли да се изчисли позицията на даден уред, както е в тригонометрията. Защото ми се вижда много невероятно при такава отдалеченост между двете да се измерва и разстояние. И то през атмосферата. Работил съм с геодезическа тотална станция и знам колко е трудно да се измери разстояние от 2 км с единична призма, а и с тройна едва се стига до 3-4 км. В нашия случай разстоянията са много. много над тези цифри, на небето може да има тежки облаци, а уредът например е в джоба ми. Кажете как става.

Как работи приборът в е обяснено неколкократно на различни места. Той е само приемник, при това ненасочен. Началните данни за сметките му са разликите в точното време, които чува от различните спътници, на база на знанието къде са те в този момент.

[sotk]

До: Надморска височина при навигациите

... всичко това е правено в режим variable elevation на алтиметъра, а май е трябвало в режим fixed elevation...

Режимът fixed elevation се използва за прогнозиране на времето. Например когато си в лагера, няма да се движиш, а искаш да разбереш как се променя атмосферното налягане... Ако започне много да пада те чака буря.

[zippel]

До: Надморска височина при навигациите

Как работи приборът в е обяснено неколкократно на различни места. Той е само приемник, при това ненасочен. Началните данни за сметките му са разликите в точното време, които чува от различните спътници, на база на знанието къде са те в този момент.

За това не бях се сетил. Значи става дума за определяне на разстояния на база измерване на времето на достигане на сигнала. Благодаря за отговорите.

[dhv]

До: Надморска височина при навигациите

На въпросите на Zippel

1. Вече отговориха, уреда само приема.

2. Уреда мери разтояния, не ъгли. Принципа е различен от този на далекомерите. Сателитите излъчват сигнал, в който е кодирана определена информация - спътниково съобщение. Един цикъл на този код е с дължина около 300 километра. Приемника генерира вътрешно същия код и го сравнява с получения, така определя разтоянието до спътника по радиосигнала. За целта е нужен изключително точен часовник, какъвто приемника няма. Затова се определя и друга неизвестна величина - грешката в часовника на приемника, което става с измервания към повече от необходимия брой спътници (затова трябват поне 4). След това всичко е елементарна геометрия.

Атмосферните условия оказват влияние, но има начини да се намали влиянието на много от възможните грешки. Облаците не пречат на "видимостта" към спътниците, но могат да затруднят измерванията. Някои приемници дори хващат сигнал във стая, но това при всички случаи са отразени сигнали от съседни сгради. Така че измерените разтояния вече са грешни и съответно уреда дава неверни координати. Много хора са доволни колко е чувствителен приемника им, хваща даже в средата на хола - ами чувствителен е, но без особен смисъл.

Геодезическите приемници мерят разтоянието не по кода, а по фазата на самия радиосигнал, и могат да постигнат много голяма точност.

[zippel]

До: Надморска височина при навигациите

Благодаря, dhv.
Може ли да се върнем на спора, отразен в постове #54 до #59. Стана ми много интересно. На пръв поглед по-разбираеми са аргументите на Ясен, но щом става дума за измерване на разстояния до сателитите (а те са много повече вертикални отколкото хоризонтални) защо координатата Z да е с по-малка точност? Ако причината е точността на измерването, то би трябвало да се отнася и за останалите две : X и Y...

[the_sandman]

До: Надморска височина при навигациите

По въпроса за различните координатни и височинни системи:
WGS84 е координатна система, както и Българската система 1970...
По-добре да не задълбавам повече, тези теми са предмет на висшата геодезия, със формули от по 2 страници едната....

Това е така, спор няма, обаче лично според мен на GPSa ама хич не му пука в коя височинна система искаме да използваме. Най-простият пример е, че по аналогия на координатните системи те би трябвало да могат да се променят (за уреди, като Oregon и 60CSx), както е в не малко GIS приложения. Тук обаче такава опция няма, което ме навежда на мисълта, че за кота 0 се използва повърхноста на геоида според съответнта координатна система, като корекцията си е за наша сметка, а не което и да било морско ниво. Именно за това по принцип би трябвало да има значение в коя координатна система работим, но значението е само за размера на грешката, която е налична при всяко положение.

Така че, намирате си някакъв репер (като този по старите гари), заставате до него и въвеждате в приемника точната кота. От тук нататък, приемника ще ви показва точна НАДМОРСКА височина, в системата в която е котата от репера, примерно Балтийска в случая. Ако атмосферното налягане никога не се променяше, всичко щеше да е идеално и системата ще работи безотказно и винаги. Можеше фабрично приемниците да са калибрирани.
Тук се намесва променливото време и съответно атмосферно налягане. Днес сме калибрирали алтиметъра, но утре времето се разваля, налягането пада, и според приемника по всичко личи че сме се качили някъде по-нависоко. Затова калибрирането се прави на момента и може да се счита за актуално само в рамките на няколко часа.

По принцип съм съгласен с гореказаното, но наблюденията ми сочат друго което очуди и мен.
Както вече писах, след калибровка при репера една ЖПгара, неколкократно при коренно различни условия, един и същ сезон, но температурна амплитуда 20 градуса, веднъж дъжд, после слънце и тнт. котата ми се различаваше в порядъка на 2m което си е изключителна точност за туристическа техника. Та мисълта ми е, че явно тежеста на барометричните данни при изчисляване на височината е малка, за сметка на спътниковите данни. Може би само при лош сигнал данните за височината се обуславят от барометъра.

[zippel]

До: Надморска височина при навигациите

Като стана дума за различните височинни системи, възниква един въпрос. Да, има различни системи, но със сигурност една от тях би трябвало да е всеобщо приета, за да има база за сравнение. Направих си следния експеримент : потърсих из нета статии на различни езици, в т.ч. и на български, касаещи един от култовите планински върхове : Матерхорн в Алпите. Навсякъде из нета е написано, че височината му е 4478 м. Според вас в коя система е това? Според мен би трябвало да е в Балтийската и по същата би трябвало да са определени и всички останали. Иначе спорът Мусала или Олимп няма решение...

[Ясен]

До: Надморска височина при навигациите

Благодаря, dhv.
Може ли да се върнем на спора, отразен в постове #54 до #59. Стана ми много интересно. На пръв поглед по-разбираеми са аргументите на Ясен, но щом става дума за измерване на разстояния до сателитите (а те са много повече вертикални отколкото хоризонтални) защо координатата Z да е с по-малка точност? Ако причината е точността на измерването, то би трябвало да се отнася и за останалите две : X и Y...

Всъщност се измерва не разстояние до спътниците, а само разликата между разстоянията до видимите спътници, което не е съвсем същото.

Освен това, тя се измерва в единици за време, а съществува и такова нещо като непостоянност на скоростта на използваните радиовълни. В атмосферата те не се движат със скоростта във вакуум, а с някаква по-ниска, при това зависима от състоянието на атмосферата. "Диференциалните корекции" (WAAS примерно) са опит да се пребори бедата, но с умерен успех. Така или иначе атмосферата вкарва грешка. Е, да, ама сигналът от спътниците, които са до хоризонта, минава примерно 10 пъти повече въздух от този, който идва право отгоре.

Близка аналогия, основана на същите явления, е определяне на мястото на предмет под вода. Ако го гледаме от над водата, той изглежда примерно на 3/4 по-плитко, отколкото действително е. Мястото му по хоризонтала, обаче, се вижда доста точно, особено гледано отгоре. И това всичкото ако водата е спокойна и тук аналогията с атмосферата приключва

Другият ефект ще го обясня само с аналогия, за да е по-лесно. Ако гледаш предмет отдалече, относително лесно ще определиш точно колко е висок/широк и значително по-трудно - колко е дълбок.

[zippel]

До: Надморска височина при навигациите

Благодаря за изчерпателния отговор. Така представено, всичко звучи съвсем убедително. А какво знаеш по горния пост (#73) ?