Tweet
Здравейте на всички!
Тази Събота (11.04) решихме да си направим един добър преход.
Събрахме се много хора. Даже се учудих, може би повече не сме се събирали никога досега :Laugh:. От Кичево тръгнахме 10тина души, може би и малко повече да сме били. Имаше малко обърквации с графика, но към 11 часа вече бяхме в гората всички.
Петя също беше с нас, но само в началото, после се отказа, но ако не беше Сашо щеше да прекарва по 2 АТВ-та почти навсякъде...имаше доста заигравки по деренцата
.
Марин (noos) също беше с нас, но до само до Кранево.
Маршрута който си бяхме набелязали беше : Кичево - Осеново - Кранево - покрай Климентово и Кантарджиево и от там към Батово и Чукурово. Много интересни места за каране има по този край. Водач на групата ни беше миналогодишният реп.шампион при джипките и именно той ни прекара през интересните местенца. Снимки от най-интересните места нямам, защото нямаше и как да снимам, но за сметка на това ще разказвам повече
.
Тук се събираме сутринта кафенце и организация:
Христомир отново бе изправен пред по-голяма дилема този път. Дали да продава удобният за преходи автоматик и да вземе 450тка, че да усети тръпката от друсането. Доста сериозно се беше замислил, даже пробваше Хондата, че нали била със скорости:
Тук вече на първото спиране за почивка:
Ето го и бай Герги, доволен от новата си придобивка:
Ето го и седнал на нея. Останах с добри впечетления от ренегад-а. Въпреки, че съм почитател на леките атв-та със скорости, това ми хареса как се представи:
Опит за сборна снимка:
Имаше представители на почти всички кубатури:
Времето беше перфектно, всички са щастливи и разговорите текат с пълна сила:
Ето го и водачът ни за деня, Ники:
Тук съм снимал мишо с новото му атв, много ми хареса като цяло Сузукито, но за момента е много много ниско отзад, и опираше навсякъде:
И тази операция се повтаряше многократно. Така ще е докато не му сложи 9тки отзад:
Бързата намеса оправя нещата и айде отново на 4 колелета пускаааай:
През това време, аз съм се отдал на снимки и сеирлък. Ама Сашо как ще пропусне да ме щракне и мен
:
С тази смятам да кандидатствам за манекен
:
Междувременно, Христомир внимателно наблюдава какво ти се случва като караш 450тка и се чуди аджеба ще сгреши ли ако продаде КФХ-а
:
След това потегляме. Гледахме да спираме по-малко, но все пак се налагаше. Като групата е по-голяма на някои места се чака доста да не се изпогубим.
Снимки от следващите преминавания нямам, но направихме едно много хубаво (поне за мен) спускане. Много технични участъци с дървета и камъни, напоследък много ми харесва да прескачам разни такива препятствия, и самото преминаване за мен си беше голям кеф, но на Мишо не му беше точно приятно...почти на всяко едно място той беше опрял отзад...по едно време взе да се ядосва даже и викаше нещо от сорта на "къде ми е раптора" .
След това отново в ниското през една горичка с много хубави странични наклони преминахме. Коловози, но поизсъхнали...по този край не беше валяло обилно скоро...за някои това беше добре, но другите искаха яка кал и реки...все пак имаше за всеки по нещо...наистина пълноценно каране.
Като наближихме Чукурово спряхме на едно заведение да хапнем и пийнем и там се срещнахме с другата група. Те също бяха около 10 души и се събрахме голяма тълпа...никога досега не сме се събирало 20 че и повече атв-та на едно място.
Тук вече всички седнали по масите, хапват и пийват, за да имат сили за после
:
Единственият моторист в групата за деня Пацо (вляво). Който след това продължи с нас, а преди да се срещнем беше с останалите:
Вкусни работи си е заръчал Сашо :
Ето и снимка от другата маса :
Тук опит да хвана повечето атв-та отпред на паркинга:
Живко с неговият проходим кон:
Ето и малко снимки от другата група, така като гледам и те не са скучали:
Повече снимки от другата група чакам от Живко, като ми ги даде ще пускам и тях.
След това потеглихме. Отново се разделихме на 2 групи, защото инъче ставаме много хора и ще стоим повече от колкото да караме.
Тук отново на едно спиране, на това място карахме по самата река, и деренцето в което беше тя. Преминаването ми хареса страшно много. Тесни засукани местенца, камъни дървета стръмни наклончета със завои...абе екстра си беше. Време ни беше да се поизпотим малко повече
:
След почивката потеглихме отново през яките преминавания и Никито ни прекара през един много хубав баир, на който краят беше още по хубав.
Дълго изкачване със доста камъни заровени под листа и тук таме някое дърво след някое друго завойче. На края, просто свършва без завой и в дясно има два големи камъка които трябва да се прескочат и да се премине нататък, но след като ги прескочиш има стръмен участък, а трябва да завиеш наляво. Беше наистина много интересно преминаване. Но повечето преминаха през алтернативният маршрут. Само 2 хондички се престрашихме, доколкото помня, ако пропускам някой да не си мълчи, то си е за похвала.
Ето и снимка направена след гореспоменатите камъни, сивия КФХ тръгва по алтернативният път:
Сашо се приготвя за потегляне:
Тук се получи първата аварийка за деня, на едното атв направо му се разлепи гумата от джантата:
Тук вече опит за намеса и ремонт на място:
Всички са го наобиколили и го гледат като голям камък:
Тук съм снимал прослувутите камъни, разтоянието между тях е колкото да мине един мотор...естествено единствения мотор в групата нямаше грижи с преминаването:
Снимка на алтернативния път:
Опитал съм се да пресъздам атмосферата да се усети и пред компютъра :
От тук надолу се вижда изкачването:
Отново снимка на камъните, този път и Сашо е там :
Алтернативата :
Разбра се, че няма да стане на място гумата. За да не направи по-големи поразии решихме да разпънем лебедка и да качим атв-то на равното. След това да се махне джантата и вече да се реши проблема:
След това оправихме гумата, 2 спрея с пяна за лепене помпа и доста усилия свършиха работа . Около 40 минути ако не и повече стояхме там. Бензина на повечето взе да птивършва и решихме да хванем пътя към Кранево и там да заредим.
Да, но по пътя Мишо удари предната джанта на един камък, сцепи гумата и изкриви малко борда. Отново ремонт, гумата беше залепена, но от кривината на джантата издишаше и нямаше как да се оправи. След това лека полека се добрахме отново през много интересни преминавания до краневския път. Оставихме Мишо да чака ремарке на разклона за кранево, и се насочихме към бензиностанцията.
Там зареждане на машините и потегляне посока Аладжата (Виница). След това се разделихме, едната група хвана към Варна, а другите хванахме една много интересна пътека след Кранево към перчимлията и след това Осеново. После без много спирания се насочихме към Кичево, защото вече ставаше късно. Повече снимки нямам, просто почти не спирахме, за съжаление не можах да заснема най-интересните преминавания.
Това беше като цяло съботното ни каране. Всички останаха много доволни от преходчето. Общо минахме около 90-100 км. Нямаше сериозни инциденти, което е по-важното. И също нямаше сериозни ремонти, освен гумите. На Мишо целият му ден вървеше на камъни.
Ами това е от мен за сега, когато взема снимките от другата група, ще сложа и тях. Надявам се ви е харесал разказа.
Тази Събота (11.04) решихме да си направим един добър преход.
Събрахме се много хора. Даже се учудих, може би повече не сме се събирали никога досега :Laugh:. От Кичево тръгнахме 10тина души, може би и малко повече да сме били. Имаше малко обърквации с графика, но към 11 часа вече бяхме в гората всички.
Петя също беше с нас, но само в началото, после се отказа, но ако не беше Сашо щеше да прекарва по 2 АТВ-та почти навсякъде...имаше доста заигравки по деренцата
. Марин (noos) също беше с нас, но до само до Кранево.
Маршрута който си бяхме набелязали беше : Кичево - Осеново - Кранево - покрай Климентово и Кантарджиево и от там към Батово и Чукурово. Много интересни места за каране има по този край. Водач на групата ни беше миналогодишният реп.шампион при джипките и именно той ни прекара през интересните местенца. Снимки от най-интересните места нямам, защото нямаше и как да снимам, но за сметка на това ще разказвам повече
.Тук се събираме сутринта кафенце и организация:
Христомир отново бе изправен пред по-голяма дилема този път. Дали да продава удобният за преходи автоматик и да вземе 450тка, че да усети тръпката от друсането
. Доста сериозно се беше замислил, даже пробваше Хондата, че нали била със скорости:Тук вече на първото спиране за почивка:
Ето го и бай Герги, доволен от новата си придобивка:
Ето го и седнал на нея. Останах с добри впечетления от ренегад-а. Въпреки, че съм почитател на леките атв-та със скорости, това ми хареса как се представи:
Опит за сборна снимка:
Имаше представители на почти всички кубатури:
Времето беше перфектно, всички са щастливи и разговорите текат с пълна сила:
Ето го и водачът ни за деня, Ники:
Тук съм снимал мишо с новото му атв, много ми хареса като цяло Сузукито, но за момента е много много ниско отзад, и опираше навсякъде:
И тази операция се повтаряше многократно
. Така ще е докато не му сложи 9тки отзад:Бързата намеса оправя нещата и айде отново на 4 колелета пускаааай:
През това време, аз съм се отдал на снимки и сеирлък. Ама Сашо как ще пропусне да ме щракне и мен
:С тази смятам да кандидатствам за манекен
:Междувременно, Христомир внимателно наблюдава какво ти се случва като караш 450тка и се чуди аджеба ще сгреши ли ако продаде КФХ-а
:След това потегляме. Гледахме да спираме по-малко, но все пак се налагаше. Като групата е по-голяма на някои места се чака доста да не се изпогубим.
Снимки от следващите преминавания нямам, но направихме едно много хубаво (поне за мен) спускане. Много технични участъци с дървета и камъни, напоследък много ми харесва да прескачам разни такива препятствия, и самото преминаване за мен си беше голям кеф, но на Мишо не му беше точно приятно...почти на всяко едно място той беше опрял отзад...по едно време взе да се ядосва даже и викаше нещо от сорта на "къде ми е раптора"
.След това отново в ниското през една горичка с много хубави странични наклони преминахме. Коловози, но поизсъхнали...по този край не беше валяло обилно скоро...за някои това беше добре, но другите искаха яка кал и реки...все пак имаше за всеки по нещо...наистина пълноценно каране
. Като наближихме Чукурово спряхме на едно заведение да хапнем и пийнем и там се срещнахме с другата група. Те също бяха около 10 души и се събрахме голяма тълпа...никога досега не сме се събирало 20 че и повече атв-та на едно място.
Тук вече всички седнали по масите, хапват и пийват, за да имат сили за после
:Единственият моторист в групата за деня Пацо (вляво). Който след това продължи с нас, а преди да се срещнем беше с останалите:
Вкусни работи си е заръчал Сашо
:Ето и снимка от другата маса :
Тук опит да хвана повечето атв-та отпред на паркинга:
Живко с неговият проходим кон
:Ето и малко снимки от другата група, така като гледам и те не са скучали:
Повече снимки от другата група чакам от Живко, като ми ги даде ще пускам и тях
.След това потеглихме. Отново се разделихме на 2 групи, защото инъче ставаме много хора и ще стоим повече от колкото да караме.
Тук отново на едно спиране, на това място карахме по самата река, и деренцето в което беше тя. Преминаването ми хареса страшно много. Тесни засукани местенца, камъни дървета стръмни наклончета със завои...абе екстра си беше. Време ни беше да се поизпотим малко повече
:След почивката потеглихме отново през яките преминавания и Никито ни прекара през един много хубав баир, на който краят беше още по хубав
.Дълго изкачване със доста камъни заровени под листа и тук таме някое дърво след някое друго завойче. На края, просто свършва без завой и в дясно има два големи камъка които трябва да се прескочат и да се премине нататък, но след като ги прескочиш има стръмен участък, а трябва да завиеш наляво. Беше наистина много интересно преминаване. Но повечето преминаха през алтернативният маршрут. Само 2 хондички се престрашихме, доколкото помня, ако пропускам някой да не си мълчи, то си е за похвала
.Ето и снимка направена след гореспоменатите камъни, сивия КФХ тръгва по алтернативният път:
Сашо се приготвя за потегляне:
Тук се получи първата аварийка за деня, на едното атв направо му се разлепи гумата от джантата:
Тук вече опит за намеса и ремонт на място:
Всички са го наобиколили и го гледат като голям камък
:Тук съм снимал прослувутите камъни, разтоянието между тях е колкото да мине един мотор...естествено единствения мотор в групата нямаше грижи с преминаването:
Снимка на алтернативния път:
Опитал съм се да пресъздам атмосферата да се усети и пред компютъра
:От тук надолу се вижда изкачването:
Отново снимка на камъните, този път и Сашо е там :
Алтернативата
:Разбра се, че няма да стане на място гумата. За да не направи по-големи поразии решихме да разпънем лебедка и да качим атв-то на равното. След това да се махне джантата и вече да се реши проблема:
След това оправихме гумата, 2 спрея с пяна за лепене помпа и доста усилия свършиха работа . Около 40 минути ако не и повече стояхме там. Бензина на повечето взе да птивършва и решихме да хванем пътя към Кранево и там да заредим.
Да, но по пътя Мишо удари предната джанта на един камък, сцепи гумата и изкриви малко борда. Отново ремонт, гумата беше залепена, но от кривината на джантата издишаше и нямаше как да се оправи. След това лека полека се добрахме отново през много интересни преминавания до краневския път. Оставихме Мишо да чака ремарке на разклона за кранево, и се насочихме към бензиностанцията.
Там зареждане на машините и потегляне посока Аладжата (Виница). След това се разделихме, едната група хвана към Варна, а другите хванахме една много интересна пътека след Кранево към перчимлията и след това Осеново. После без много спирания се насочихме към Кичево, защото вече ставаше късно. Повече снимки нямам, просто почти не спирахме, за съжаление не можах да заснема най-интересните преминавания.
Това беше като цяло съботното ни каране. Всички останаха много доволни от преходчето. Общо минахме около 90-100 км. Нямаше сериозни инциденти, което е по-важното. И също нямаше сериозни ремонти, освен гумите. На Мишо целият му ден вървеше на камъни
. Ами това е от мен за сега, когато взема снимките от другата група, ще сложа и тях. Надявам се ви е харесал разказа
.
Поздрави
.Искам да питам как се представи оранжевия шинерай защото съм мераклия да купувам такъв
Коментар