Tweet
Неделя бяхме се организирали да покараме около Паша дере, Черноморец, Звездица, Галата и околностите. Всичко беше точно, както винаги малко закъснения не отсъстваха, но в крайна сметка пристигнахме с една камионетка при Калоян в Звездица. Свалихме машините и се запътихме към хубавите пътечки. Нямаше много време за снимки, не бях аз водача и се спираше само при нужда(падане), а не за снимки
. Обиколихме част от трасенцето на състезанието през Август във Варна и там се почна екшъна:d . Имаше едно много хубаво дерене...влязохме ние карахме си...стигнехме до изхода. Той представляваше доста стръмен баир, който накрая става доста коварен, има бабуни които те мятат на дясно, а точно края на баира е с ляв завой! Калоян се качи безпроблемно....той вече го беше изтренирал този елемент, аз бях втори....тръгнах нагоре без да се колебая, но се объркаха малко нещата. Бабуните преди края на наклона ме отхвърлиха леко в дясно и напрахо към отвесен скат с дървета...съответно атв-то спря напречно на самия баир и се сещате по нататък какво стана , скочих настрани и трх-а почна да се търкаля надолу. Това беше сефтето за деня както се казва , слязох след атв-то...счупени спойлери кривичко кормило и това са първите снимки за деня:Laugh: , тук Калоян се готви да "позакърпи" спойлерите да не се мъндахерцат много из бабуните, а баща ми още се чуди да се качва ли на ход по баира :
След бързия ремонт пак яхнах Хондата и викам "Ся ща кача мама ти и баир да..." ,обаче другите тоя път седят горе и чакат да ме хванат ако пак се забатача:Laugh: . Тръгнах аз ама тоя път от надъхването с много газ нагоре, и направо изхвърчах от ръбчето на баира приземяване на задни гуми и после пак малко обръщанка:Crazy: , ама скокнах горе хич да не е...от тук си взех поука...колкото и добри карачи да сте...никога не подценявайте това да свикнеш с машината си и да се слеете...да знаеш във всеки един момент какво да очакваш от нея! Аз не се уплаших, но част от тези неща беше точно заради това, че не съм я карал още така както този ден!
След това баща ми тръгна да се качва, но и той запря на същото място като мен...спря навреме и го хванахме, после стана една веселба... пак опъвах лебедки и закачах и дърпахме...абе шоу:Laugh: .
Тук калоян направи няколко интересни снимки за сметка на моята мъка да опъвам въжето нагоре
А на тази викам на Кало оставяй смотания апарат ела помагай че ще те таковам в... :
Тук вече сме почти горе с машината, доста измъчен поглед:
След това се срещнахме с Краси и Мимо на плажа и пихме по една хубава студена биричка, че и без това бяхме забравили вода и ни се разказа играта с тея дърпанки и обтъщанки ... тук вече всички взимат дъх за по-нататък:
А хората от плажа ни гледат и се чудят, тез лудите как може с ботуши екипи да седят на тази жега...да ама ме спасиха като мина атв-то отгоре ми на баирчето нали
А тази е уникална...калоян си представя, как е по бански и се топва в морето...малко остана, ама нямаше кой да му запали фитила май :
След това тръгнахме и решихме да обиколим още веднъж трасенцето за състезанието през август, някъде по пътя, от голямата пушилка, баща ми не видял дълбоките коловози на един завой, и направо се беше обърнал, аз бях точно след него, а Калоян зад мен...изправихме атв-то набързо и после спряхме за почивка и провилактика.
Тук Мимо разсъждава, че трябва да караме на по-голяма дистанция заради прахоляка, аз казах, че просто трябва да намерим кал и няма да има грижи :
И няколко размазани фотоси на останалите, май май ще си купувам нов апарат, че тоя нещо взе да ме издънва:
След това отскочихме до една пясъчна кариера, там се позабавлявахме малко...скоци метли, пергелчета кой, каквото иска...
А тук сме на следващото капанче, говорим си за деня, маршрута обръщанките и кой какъв тунинг искал да поръчва, а някои даже и да сменят атв-тата
:
А на тази снимка баща ми е заформил много привлекателни мустачки тип "хитлер" както каза Калоян, само че от прахоляк :
След това се разделихме и аз Калоян и баща ми си тръгнахме по пътеките обратно към Звездица. Да ама шило в торба не стои, и Калоян ми обеща да ми покаже една хубава пътечка в деренцето край селото :d , баща ми реши, че ще ни чака до къщата и ние тръгнахме... пътеката беше супер яка...с доста елементи на трял, отскоци от по високо на по ниско изкачвание на стъпала от дървета в реката и обратни завойчета на стръмни наклони...абе супер яко...сега не се сещам за всичките дивотии... и тъкмо си излизахме ние от деренцето през едно баирче, Калоян го качи аз тръгвам давам газ, но един камък ми удари задницата и ме премеси малко...тръгнах нагоре към едно дърво завивам ама няма, предните гуми във въздуха, и се принудих да спра точно до дървото, от там атв-то направо както беше спряло тръгна назад да се обръща, скочих настрани и този път обаче се тъкалях след него(добре че не беше преди него че... ) Изкривих много лошо кормилото и донатроших спойлерите, обърнах го запалих и газ пак по баира и право към къщата. След това товарихме атв-тата на камиончето и обратно към Кичево.... ето и няколко снимки на Хондата(позакърпена) след карането:
Така приключи карането, което беше много яко! Тук много точна е поговорката "който не кара, той не пада" защото колкото и пъти да се търкалях ставах малко ремонт и пак газ докато не мина! Хондата вече е разглобена спойлерите на ремонт изправяне на кормилото и е като нова :d , а живот и здраве като я разглобявам на зима, ще има поне едно тунинг кормилце освен другите неща, че не може така
Яд ме е, че не можах да заснема повече атрактивни кадри, ама нямаше как просто фотоапарата не седеше в мен, а и почти нямаше време... следващия път ще се опитам да направя по интересни фотоси :Bulgaria:
. Обиколихме част от трасенцето на състезанието през Август във Варна и там се почна екшъна:d . Имаше едно много хубаво дерене...влязохме ние карахме си...стигнехме до изхода. Той представляваше доста стръмен баир, който накрая става доста коварен, има бабуни които те мятат на дясно, а точно края на баира е с ляв завой! Калоян се качи безпроблемно....той вече го беше изтренирал този елемент, аз бях втори....тръгнах нагоре без да се колебая, но се объркаха малко нещата. Бабуните преди края на наклона ме отхвърлиха леко в дясно и напрахо към отвесен скат с дървета...съответно атв-то спря напречно на самия баир и се сещате по нататък какво стана , скочих настрани и трх-а почна да се търкаля надолу. Това беше сефтето за деня както се казва , слязох след атв-то...счупени спойлери кривичко кормило и това са първите снимки за деня:Laugh: , тук Калоян се готви да "позакърпи" спойлерите да не се мъндахерцат много из бабуните, а баща ми още се чуди да се качва ли на ход по баира :След бързия ремонт пак яхнах Хондата и викам "Ся ща кача мама ти и баир да..." ,обаче другите тоя път седят горе и чакат да ме хванат ако пак се забатача:Laugh: . Тръгнах аз ама тоя път от надъхването с много газ нагоре, и направо изхвърчах от ръбчето на баира приземяване на задни гуми и после пак малко обръщанка:Crazy: , ама скокнах горе хич да не е...от тук си взех поука...колкото и добри карачи да сте...никога не подценявайте това да свикнеш с машината си и да се слеете...да знаеш във всеки един момент какво да очакваш от нея! Аз не се уплаших, но част от тези неща беше точно заради това, че не съм я карал още така както този ден!
След това баща ми тръгна да се качва, но и той запря на същото място като мен...спря навреме и го хванахме, после стана една веселба... пак опъвах лебедки и закачах и дърпахме...абе шоу:Laugh: .
Тук калоян направи няколко интересни снимки за сметка на моята мъка да опъвам въжето нагоре
А на тази викам на Кало оставяй смотания апарат ела помагай че ще те таковам в...
:Тук вече сме почти горе с машината, доста измъчен поглед:
След това се срещнахме с Краси и Мимо на плажа и пихме по една хубава студена биричка, че и без това бяхме забравили вода и ни се разказа играта с тея дърпанки и обтъщанки
... тук вече всички взимат дъх за по-нататък:А хората от плажа ни гледат и се чудят, тез лудите как може с ботуши екипи да седят на тази жега...да ама ме спасиха като мина атв-то отгоре ми на баирчето нали
А тази е уникална...калоян си представя, как е по бански и се топва в морето...малко остана, ама нямаше кой да му запали фитила май
:След това тръгнахме и решихме да обиколим още веднъж трасенцето за състезанието през август, някъде по пътя, от голямата пушилка, баща ми не видял дълбоките коловози на един завой, и направо се беше обърнал, аз бях точно след него, а Калоян зад мен...изправихме атв-то набързо и после спряхме за почивка и провилактика.
Тук Мимо разсъждава, че трябва да караме на по-голяма дистанция заради прахоляка, аз казах, че просто трябва да намерим кал и няма да има грижи
:И няколко размазани фотоси на останалите, май май ще си купувам нов апарат, че тоя нещо взе да ме издънва:
След това отскочихме до една пясъчна кариера, там се позабавлявахме малко...скоци метли, пергелчета кой, каквото иска...
А тук сме на следващото капанче, говорим си за деня, маршрута обръщанките и кой какъв тунинг искал да поръчва, а някои даже и да сменят атв-тата
:А на тази снимка баща ми е заформил много привлекателни мустачки тип "хитлер" както каза Калоян, само че от прахоляк
:След това се разделихме и аз Калоян и баща ми си тръгнахме по пътеките обратно към Звездица. Да ама шило в торба не стои, и Калоян ми обеща да ми покаже една хубава пътечка в деренцето край селото :d , баща ми реши, че ще ни чака до къщата и ние тръгнахме... пътеката беше супер яка...с доста елементи на трял, отскоци от по високо на по ниско изкачвание на стъпала от дървета в реката и обратни завойчета на стръмни наклони...абе супер яко...сега не се сещам за всичките дивотии... и тъкмо си излизахме ние от деренцето през едно баирче, Калоян го качи аз тръгвам давам газ, но един камък ми удари задницата и ме премеси малко...тръгнах нагоре към едно дърво завивам ама няма, предните гуми във въздуха, и се принудих да спра точно до дървото, от там атв-то направо както беше спряло тръгна назад да се обръща, скочих настрани и този път обаче се тъкалях след него(добре че не беше преди него че...
) Изкривих много лошо кормилото и донатроших спойлерите, обърнах го запалих и газ пак по баира и право към къщата. След това товарихме атв-тата на камиончето и обратно към Кичево.... ето и няколко снимки на Хондата(позакърпена) след карането:Така приключи карането, което беше много яко! Тук много точна е поговорката "който не кара, той не пада" защото колкото и пъти да се търкалях ставах малко ремонт и пак газ докато не мина! Хондата вече е разглобена спойлерите на ремонт изправяне на кормилото и е като нова :d , а живот и здраве като я разглобявам на зима, ще има поне едно тунинг кормилце освен другите неща, че не може така
Яд ме е, че не можах да заснема повече атрактивни кадри, ама нямаше как просто фотоапарата не седеше в мен, а и почти нямаше време... следващия път ще се опитам да направя по интересни фотоси :Bulgaria:
.
то не пречи и без залози
Коментар