Tweet
Тази Събота бяхме решили да караме здравата. Доста хора се бяхме заформили, но както и си мислех в последния момент останахме по-малко. Както и да е събрахме се една групичка от 7 души и потеглихме. Бяхме решили да стигнем до Барите, но по стечение на обстоятелствата не стана точно така
. Тръгнахме от Кичево по познатите ни маршрути и се запътихме към с.Орешак. По едно време една част от групата изостана и спряхме да ги изчакаме. Тук се стяга бензина, че много ценен ни беше
:
А някои кротко чакат да потеглим
:
Отбор "пречат ми ръцете" се справя учудващо добре с начинанието ... бъзик бе някой да не се засегне
:
Останалите така и не идваха, върнах се да видя какво става и се оказа, че един от мотористите паднал и преглеждат последствията...падането не беше нищо сериозно, но той се беше ядосал, че си спукал спойлера...чишит си е...перфекционист...каза тръгвам си и замина...а най-интересното е, че брат му е точно обратното на него.
След това продължихме към Орешак, от там през много интересни пътчета към Долище...пътя постоянно прекосяваше реката, която на места си беше баш дълбока...успях да щракна няколко интересни снимки .
В кръвта му е на това Кавазаки плувец да става :
Останалите от групата само пуфтят и се чудят да снимаме ли сме излезли или да караме....теглих им една и продължих да си снимам :
Това е от следващото прекосяване на реката:
Нашата машина за пореден път ме остави приятно изненадан от възможностите си:
Още една интересна снимка :
Ето ме и мен...този път отново бях ендурист ...следващия път с атв-то, че в тези реки по-кеф си е с него
:
Тук сме вече до Долище и се насочваме посока Аксаковска панорама, правим си малка почивка и обсъждаме от къде долу-горе аджеба ще трябва да минем :
Христомир вече беше решил дилемата "лебедка или GPS"...похвали се, че взел лебедка, ама не беше монтирана още на кавазакито...
Жеко пък най-му се караше и само чакаше да тръгнем...жалко, че не се накара както му се искаше...защо ли...обадете се на 048........ за да чуете продължението на историята :
След като тръгнахме и аз отбелязах едно падане за деня с Хондата:d , не беше кой знае какво, Стефчо да не ми се сърди, и без това ме питаше "айде бе не падна ли поне веднъж"
А тук всички минаха така бързо, че докато извадя апарата хванах само последния:
Тук имаше много интересно завойче тъкмо на излизане от реката влизаш в него, а след това едно доста голямо паднало дърво, което доста атрактивно преминавахме, но не съм снимал...тогава си стана баш най голямата каръщина за деня. На Жеко Априлията изгасна и не искаше да запали. Той помисли, че тоците са изчезнали, ама си бяха на място и се започна едно разглобяване...мен ме взеха за степенка...христомир каза "ти си степенката там ще стоиш докато не запали" даже и ме снима, ама аз си показвам какво мисля по въпроса :
Доста бисери и бъзици се изляха тогава, на някои им беше весело:
Ама на други хич даже, докато се чудеха от какво може да не пали и как аджеба да разглобят колкото се може повече тоя мотор :
В крайна сметка запали, но не за дълго, стигнахме почти до Яребична. Там тотално изгасна. Закачихме го за атв-то и през Яребична асфалта и се прибрахме. Като цяло карането стана много хубаво...имаше още толкова път до крайната точка която бяхме замислили, ама другия път.
Тук вече обратно в Кичево Жеко разглабя все по усилено и показва какво мисли за деня, снимките които правя и за мен май :
Разглоби го той...разбрахме, че не е искал да пали, защото компресия нямало, ама и сегментите си бяха на място...нещо бая е удряло бо корпуса на главата:
Ето го и буталото. Имаше и разбит лагер:
Така завърши деня ни....така обещаващо започна, ама ще се върнем там, с ново бутало и сегменти
А след това Венци(който падна и се върна в началото) дойде да ни види и веднага започна да разяснява на Жеко как точно е станала цялата работа с буталото:
. Тръгнахме от Кичево по познатите ни маршрути и се запътихме към с.Орешак. По едно време една част от групата изостана и спряхме да ги изчакаме. Тук се стяга бензина, че много ценен ни беше :А някои кротко чакат да потеглим
:Отбор "пречат ми ръцете" се справя учудващо добре с начинанието
... бъзик бе някой да не се засегне :Останалите така и не идваха, върнах се да видя какво става и се оказа, че един от мотористите паднал и преглеждат последствията...падането не беше нищо сериозно, но той се беше ядосал, че си спукал спойлера...чишит си е...перфекционист...каза тръгвам си и замина...а най-интересното е, че брат му е точно обратното на него.
След това продължихме към Орешак, от там през много интересни пътчета към Долище...пътя постоянно прекосяваше реката, която на места си беше баш дълбока...успях да щракна няколко интересни снимки
.В кръвта му е на това Кавазаки плувец да става
:Останалите от групата само пуфтят и се чудят да снимаме ли сме излезли или да караме....теглих им една и продължих да си снимам
:Това е от следващото прекосяване на реката:
Нашата машина за пореден път ме остави приятно изненадан от възможностите си:
Още една интересна снимка
:Ето ме и мен...този път отново бях ендурист
...следващия път с атв-то, че в тези реки по-кеф си е с него:Тук сме вече до Долище и се насочваме посока Аксаковска панорама, правим си малка почивка и обсъждаме от къде долу-горе аджеба ще трябва да минем
:Христомир вече беше решил дилемата "лебедка или GPS"...похвали се, че взел лебедка, ама не беше монтирана още на кавазакито...
Жеко пък най-му се караше и само чакаше да тръгнем...жалко, че не се накара както му се искаше...защо ли...обадете се на 048........ за да чуете продължението на историята
:След като тръгнахме и аз отбелязах едно падане за деня с Хондата:d , не беше кой знае какво, Стефчо да не ми се сърди, и без това ме питаше "айде бе не падна ли поне веднъж"
А тук всички минаха така бързо, че докато извадя апарата хванах само последния:
Тук имаше много интересно завойче тъкмо на излизане от реката влизаш в него, а след това едно доста голямо паднало дърво, което доста атрактивно преминавахме, но не съм снимал...тогава си стана баш най голямата каръщина за деня. На Жеко Априлията изгасна и не искаше да запали. Той помисли, че тоците са изчезнали, ама си бяха на място и се започна едно разглобяване...мен ме взеха за степенка...христомир каза "ти си степенката там ще стоиш докато не запали" даже и ме снима, ама аз си показвам какво мисля по въпроса
:Доста бисери и бъзици се изляха тогава, на някои им беше весело:
Ама на други хич даже, докато се чудеха от какво може да не пали и как аджеба да разглобят колкото се може повече тоя мотор
:В крайна сметка запали, но не за дълго, стигнахме почти до Яребична. Там тотално изгасна. Закачихме го за атв-то и през Яребична асфалта и се прибрахме. Като цяло карането стана много хубаво...имаше още толкова път до крайната точка която бяхме замислили, ама другия път.
Тук вече обратно в Кичево Жеко разглабя все по усилено и показва какво мисли за деня, снимките които правя и за мен май
:Разглоби го той...разбрахме, че не е искал да пали, защото компресия нямало, ама и сегментите си бяха на място...нещо бая е удряло бо корпуса на главата:
Ето го и буталото. Имаше и разбит лагер:
Така завърши деня ни....така обещаващо започна, ама ще се върнем там, с ново бутало и сегменти
А след това Венци(който падна и се върна в началото) дойде да ни види и веднага започна да разяснява на Жеко как точно е станала цялата работа с буталото
:
с това окачване...малко трудно ще ми бъде...даже доста. Ама виж може да позанасям малко
Браво за репортажа. Май трябва да организираме софра, че да се съберем всички от Варна 
Коментар