Tweet
Днес решихме да си направим лека разходка/тренировка за играта в Стара Загора, просто вкарах една точка в гората в GPS и му зададох да ме навигира off-road. Пътеки трябваше да си търсим сами, машинката просто ми показваше посоката по права линия към целта от мястото което съм в момента без да се съобразява дали има непроходимо дере или река.
С такова навигиране се оказахме на място от което нямаше връщане заради силния наклон, продължаването ни зависеше от това колко са ми качествени лебедките
за щастие и двете АТВ-та имаха.
И се почна едно опъване на въжета.
От снимките никога не си личи колко е голям наклона, но на този не можеше да стои изправен човек
Почти съм горе.
Идва ред и на Стефан
Сега го виждам колко напрегната физиономия е направил като че ли се вади с ръчна лебедка
И той е горе, но това горе се оказа стар път който отдавна е излязъл от употреба
От тук нататък влизаме в сърцето на Странджа планина много дерета със стръмни склонове, невероятна красота открихме път по който не личаха следи поне от 5г. да е минавал някой
Предполагам, че голямото наводнение преди 4г е нарушило цялостта на пътя някъде и затова не се ползва, а иначе е невероятен постоянно се кръстосва с реката и се откриват интересни гледки
А аз все си мисля дали няма да мога да прекарам и група Джипове от тук
Този участък много ни затрудни, в добавка на това моята задна дясна гума спадна, изглежда съм притиснал борда някъде и е изтървала малко налягане. Това ни принуди да изоставим красивия път и да тръгнем към билото в търсене на "черни пътища"
Натъкнахме на много пътища водещи до никъде най вероятно до бивши сечища. Повъртяхме се доста и гората а времето напредваше и слънцето се скри, това ни накара да излезем на асфалт и с мръсна газ да се върнем в Бургас.
Така прекарахме днешната неделя.
С такова навигиране се оказахме на място от което нямаше връщане заради силния наклон, продължаването ни зависеше от това колко са ми качествени лебедките
за щастие и двете АТВ-та имаха.И се почна едно опъване на въжета.
От снимките никога не си личи колко е голям наклона, но на този не можеше да стои изправен човек
Почти съм горе.
Идва ред и на Стефан
Сега го виждам колко напрегната физиономия е направил като че ли се вади с ръчна лебедка
И той е горе, но това горе се оказа стар път който отдавна е излязъл от употреба
От тук нататък влизаме в сърцето на Странджа планина много дерета със стръмни склонове, невероятна красота открихме път по който не личаха следи поне от 5г. да е минавал някой
Предполагам, че голямото наводнение преди 4г е нарушило цялостта на пътя някъде и затова не се ползва, а иначе е невероятен постоянно се кръстосва с реката и се откриват интересни гледки
А аз все си мисля дали няма да мога да прекарам и група Джипове от тук
Този участък много ни затрудни, в добавка на това моята задна дясна гума спадна, изглежда съм притиснал борда някъде и е изтървала малко налягане. Това ни принуди да изоставим красивия път и да тръгнем към билото в търсене на "черни пътища"
Натъкнахме на много пътища водещи до никъде най вероятно до бивши сечища. Повъртяхме се доста и гората а времето напредваше и слънцето се скри, това ни накара да излезем на асфалт и с мръсна газ да се върнем в Бургас.
Така прекарахме днешната неделя.
Добре измислено можеш ли само да кажеш как се вувежда така точка на GPS-a че сьм пулен индианец и не разбирам
Коментар