Tweet
Винаги съм се питал, как са създадени водещите марки, как са се развивали и как са постигнали днешните резултати. Предполагам че материала е интересен и ще бъде полезен за много хора.
Автора на текстовете е
e-motocafe.net
Сузуки е още един производител от „Голямата четворка" на мотоциклетната индустрия. Сега Suzuki Motor Corporation е мултинационална корпорация, но в своите корени и същност тя, също както останалите членове на „Голямата четворка", е японска. Седалището на компанията е в Хамамацу, префектура Шизуока - родното място на нейния основател Мичио Сузуки (интересен е фактът, че от Хамамацу водят началото си още Yamaha Motor Corporation. Ето защо Хамамацу е известен като „града на мотоциклетите".
Мичио Сузуки е роден през далечната 1887 година в Хамамацу, Япония. В младежките си години той бил умел дърводелец, а се отличил и като предприемчив човек. На 22-годишна възраст, през 1909-та, г-н Сузуки конструирал педално-задвижван дървен тъкачен стан и започнал да го продава. Същата година е основана компанията Сузуки (Suzuki Loom Company). Така, формално, е поставено началото на тази могъща в мотоциклетния свят марка - с производството на тъкачни станове. През следващите години Мичио Сузуки усъвършенства своята продукция и подпомага силно развитата текстилна промишленост на Япония по онова време. Бизнесът му процъфтява и находчивият японец разбира, че времето на дребния семеен бизнес е отдавна отминало. Новата действителност го изправя пред нуждата от капитал, за да може компанията да разшири дейността си и да посрещне нарасналите нужди на текстилния сектор. Решението на Сузуки е да излезе на стоковата борса, което става реалност през март 1920 година. Тази дата се счита за рожденната на Suzuki Motor Corporation каквато я познаваме днес. Неслучайно компанията отбеляза своя 80-ти юбилей през 2000 година.
Пътят към промяната
След реорганизацията и преобразуването на компанията от 1920 година нужният капитал е събран, а Мичио Сузуки става президент на Suzuki Loom Manufactoring Company. Последвалите 15 години са облечени в безспорен търговски успех, въпреки който Сузуки вижда необходимостта от разнообразяване на продуктовия асортимент. Той започва да търси нови възможности и след известен проучвателен период стига до разбирането, че най-добрият продукт за японския пазар би бил лекият автомобил. Наблюденията върху потребителското търсене подсказват това и към 1937 година стартира проекта. В рамките на две години Сузуки вече са готови с няколко прототипа на малък компактен автомобил. Тези разработки са оборудвани с тогава смятания за иновативен 4-тактов 4-цилиндров двигател с течно охлаждане и капацитет около 800 куб. см. Този агрегат е бил способен да развие мощност от 13 к.с.
С началото на Втората Световна война обаче, плановете на Сузуки пропаднали, понеже правителството заклеймило пътническите автомобили за цивилни лица като „ненужно удобство". В течение на войната производствените мощности на Сузуки навярно са използвани по един или друг начин, за да подпомогнат военните усилия на Империята. След края на враждебните действия Сузуки първоначално отново започват с производството на тъкачни машини. Това се дължи на факта, че САЩ разрешават доставките на памук за Япония. Бъдещето изглежда светло, но за кратко, защото пазара на памук се срива през 1951 година. Това икономическо обстоятелство изправило Сузуки пред старите им планове за навлизане в автомобилната индустрия. Нуждата на населението от удобен и надежден личен транспорт след войната била още по-голяма. Този път нечия чужда изобретателност ги изпреварва - различни фирми започват да предлагат малки газови двигатели, пригодени за велосипеди. На гребена на това явление - моторизирания велосипед - Сузуки се впускат в първата си двуколесна авантюра. Проектиран да бъде евтин и лесен за поддръжка през 1952 година на бял свят идва Сузуки „Power Free". Той представлявал горе-долу обикновен велосипед с прикачен 36-кубиков двутактов двигател. Само че Сузуки добавили доза гениалност, като сложили скоростна кутия с двойно зъбно колело, позволяваща преминаването от режим в режим, т.е. водачът можел да избира между въртене на педалите, изцяло двигателно задвижване или комбинация от двете. Нововъведението на японците се оказало истинска инженерна революция, такава че патентния офис на новото демократично японско правителство отпуснало на Сузуки финансова субсидия, за да продължат с научноизследователската си работа в тази посока. Следващата година (1953) е създаден и вторият мотопед с марка Сузуки - „Diamond Free", който донася и първата порция състезателна слава за компанията. Печелят състезанието за изкачването на връх Фуджи
До 1954 година Сузуки вече изцяло са преустройли своето производство и от конвейра слизат по 6000 мотопеда на месец, а компанията официално е преименувана на Suzuki Motor Corporation. Пак през 1954-та японците пускат в продажба „Colleda CO", считан за първия им „истински" мотоциклет. Той е задвижван от 90-кубиков едноцилиндров четиритактов двигател. Моделът се оказва много популярен. Успехът окуражава инженерите и през 1955-та е създаден още по-успешен автомобил - „Suzulight".
Първият мотоциклет на Сузуки
Дебюта на „Colleda COX" - 125-кубикова осъвременена версия на „Colleda CO" - също е през 1955 година. Представен е и „Colleda ST" - двутактова версия на радушно приетия „Colleda CO". Тези модели на Сузуки се продават с голям успех цели пет години. Когато, през месец май 1959 година, последните модели „Colleda" биват снабдени с електрически стартер, мотоциклетният свят се удивлява на Сузуки още веднъж. Европейските производители са в потрес, защото всички знаят, че японците не са пионери в конструирането на мотоциклети. Сойчиро Хонда създава първия японски мотоциклет едва през 1947 година, а по времето, когато Мичио Сузуки усъвършенства тъкачните си станове, в Европа и САЩ от десетилетия съществуват марки като Norton, Husqvarna, Royal Enfield, Peugeot, Harley-Davidson, Indian и др.. Ние всички добре знаем обаче, какво се случва след Втората Световна война - японските производители завладяват света на двуколесните.
ъзход и пак възход
Сузуки продължават да надграждат върху своите постижения и през 60-те години на 20 век марката се увенчава със състезателна слава, не без заслугите на немецът Ернст Дегнер. След бягството си от ГДР Дегнер донася до знанието на Сузуки тайната за разширената горивна камера на MZ. Именно това разкритие стои в основата на последвалите успехи за Сузуки. Използвайки немската технология, в периода 1962-1967 година, японците печелят пет последователни титли в най-ниския 50-кубиков клас на Световния мотоциклетен шампионат, допълнени от две купи в 125-кубиковия клас за същия период.
Стъпването на американския пазар е следващата крачка в развитието на компанията. То става факт през 1963 година в Лос Анджелис, Калифорния. С мощта на моделите от своята мотоциклетна линия Сузуки се утвърждава като един от водещите производители в индустрията. За 1965 година моделът Т20, наричан още „Super 6" заради 6-степенната му скоростна кутия, е измежду най-бързите в своя клас. Последва го Т500 „Titan", който е с два успоредни цилиндъра, въздушно охлаждане и двутактов режим на работа. През 1970-та пък идва титлата на Джоел Робърт в Световния шампионат по мотокрос, клас 250 куб. см, която е първата от три последователни за пилота на Сузуки.
Заключението
Днес Сузуки е световен лидер в областта на мотоциклетизма и макар големите състезателни успехи да не са в изобилие марката се радва на нарастваща популярност. До известна степен тази положителна прогресия се дължи на характерния иновативен дух, който основателят на компанията сякаш е предал на своите наследници в Suzuki Motor Corporation.
Автора на текстовете е
e-motocafe.net
Сузуки е още един производител от „Голямата четворка" на мотоциклетната индустрия. Сега Suzuki Motor Corporation е мултинационална корпорация, но в своите корени и същност тя, също както останалите членове на „Голямата четворка", е японска. Седалището на компанията е в Хамамацу, префектура Шизуока - родното място на нейния основател Мичио Сузуки (интересен е фактът, че от Хамамацу водят началото си още Yamaha Motor Corporation. Ето защо Хамамацу е известен като „града на мотоциклетите".
Мичио Сузуки е роден през далечната 1887 година в Хамамацу, Япония. В младежките си години той бил умел дърводелец, а се отличил и като предприемчив човек. На 22-годишна възраст, през 1909-та, г-н Сузуки конструирал педално-задвижван дървен тъкачен стан и започнал да го продава. Същата година е основана компанията Сузуки (Suzuki Loom Company). Така, формално, е поставено началото на тази могъща в мотоциклетния свят марка - с производството на тъкачни станове. През следващите години Мичио Сузуки усъвършенства своята продукция и подпомага силно развитата текстилна промишленост на Япония по онова време. Бизнесът му процъфтява и находчивият японец разбира, че времето на дребния семеен бизнес е отдавна отминало. Новата действителност го изправя пред нуждата от капитал, за да може компанията да разшири дейността си и да посрещне нарасналите нужди на текстилния сектор. Решението на Сузуки е да излезе на стоковата борса, което става реалност през март 1920 година. Тази дата се счита за рожденната на Suzuki Motor Corporation каквато я познаваме днес. Неслучайно компанията отбеляза своя 80-ти юбилей през 2000 година.
Пътят към промяната
След реорганизацията и преобразуването на компанията от 1920 година нужният капитал е събран, а Мичио Сузуки става президент на Suzuki Loom Manufactoring Company. Последвалите 15 години са облечени в безспорен търговски успех, въпреки който Сузуки вижда необходимостта от разнообразяване на продуктовия асортимент. Той започва да търси нови възможности и след известен проучвателен период стига до разбирането, че най-добрият продукт за японския пазар би бил лекият автомобил. Наблюденията върху потребителското търсене подсказват това и към 1937 година стартира проекта. В рамките на две години Сузуки вече са готови с няколко прототипа на малък компактен автомобил. Тези разработки са оборудвани с тогава смятания за иновативен 4-тактов 4-цилиндров двигател с течно охлаждане и капацитет около 800 куб. см. Този агрегат е бил способен да развие мощност от 13 к.с.
С началото на Втората Световна война обаче, плановете на Сузуки пропаднали, понеже правителството заклеймило пътническите автомобили за цивилни лица като „ненужно удобство". В течение на войната производствените мощности на Сузуки навярно са използвани по един или друг начин, за да подпомогнат военните усилия на Империята. След края на враждебните действия Сузуки първоначално отново започват с производството на тъкачни машини. Това се дължи на факта, че САЩ разрешават доставките на памук за Япония. Бъдещето изглежда светло, но за кратко, защото пазара на памук се срива през 1951 година. Това икономическо обстоятелство изправило Сузуки пред старите им планове за навлизане в автомобилната индустрия. Нуждата на населението от удобен и надежден личен транспорт след войната била още по-голяма. Този път нечия чужда изобретателност ги изпреварва - различни фирми започват да предлагат малки газови двигатели, пригодени за велосипеди. На гребена на това явление - моторизирания велосипед - Сузуки се впускат в първата си двуколесна авантюра. Проектиран да бъде евтин и лесен за поддръжка през 1952 година на бял свят идва Сузуки „Power Free". Той представлявал горе-долу обикновен велосипед с прикачен 36-кубиков двутактов двигател. Само че Сузуки добавили доза гениалност, като сложили скоростна кутия с двойно зъбно колело, позволяваща преминаването от режим в режим, т.е. водачът можел да избира между въртене на педалите, изцяло двигателно задвижване или комбинация от двете. Нововъведението на японците се оказало истинска инженерна революция, такава че патентния офис на новото демократично японско правителство отпуснало на Сузуки финансова субсидия, за да продължат с научноизследователската си работа в тази посока. Следващата година (1953) е създаден и вторият мотопед с марка Сузуки - „Diamond Free", който донася и първата порция състезателна слава за компанията. Печелят състезанието за изкачването на връх Фуджи
До 1954 година Сузуки вече изцяло са преустройли своето производство и от конвейра слизат по 6000 мотопеда на месец, а компанията официално е преименувана на Suzuki Motor Corporation. Пак през 1954-та японците пускат в продажба „Colleda CO", считан за първия им „истински" мотоциклет. Той е задвижван от 90-кубиков едноцилиндров четиритактов двигател. Моделът се оказва много популярен. Успехът окуражава инженерите и през 1955-та е създаден още по-успешен автомобил - „Suzulight".
Първият мотоциклет на Сузуки
Дебюта на „Colleda COX" - 125-кубикова осъвременена версия на „Colleda CO" - също е през 1955 година. Представен е и „Colleda ST" - двутактова версия на радушно приетия „Colleda CO". Тези модели на Сузуки се продават с голям успех цели пет години. Когато, през месец май 1959 година, последните модели „Colleda" биват снабдени с електрически стартер, мотоциклетният свят се удивлява на Сузуки още веднъж. Европейските производители са в потрес, защото всички знаят, че японците не са пионери в конструирането на мотоциклети. Сойчиро Хонда създава първия японски мотоциклет едва през 1947 година, а по времето, когато Мичио Сузуки усъвършенства тъкачните си станове, в Европа и САЩ от десетилетия съществуват марки като Norton, Husqvarna, Royal Enfield, Peugeot, Harley-Davidson, Indian и др.. Ние всички добре знаем обаче, какво се случва след Втората Световна война - японските производители завладяват света на двуколесните.
ъзход и пак възход
Сузуки продължават да надграждат върху своите постижения и през 60-те години на 20 век марката се увенчава със състезателна слава, не без заслугите на немецът Ернст Дегнер. След бягството си от ГДР Дегнер донася до знанието на Сузуки тайната за разширената горивна камера на MZ. Именно това разкритие стои в основата на последвалите успехи за Сузуки. Използвайки немската технология, в периода 1962-1967 година, японците печелят пет последователни титли в най-ниския 50-кубиков клас на Световния мотоциклетен шампионат, допълнени от две купи в 125-кубиковия клас за същия период.
Стъпването на американския пазар е следващата крачка в развитието на компанията. То става факт през 1963 година в Лос Анджелис, Калифорния. С мощта на моделите от своята мотоциклетна линия Сузуки се утвърждава като един от водещите производители в индустрията. За 1965 година моделът Т20, наричан още „Super 6" заради 6-степенната му скоростна кутия, е измежду най-бързите в своя клас. Последва го Т500 „Titan", който е с два успоредни цилиндъра, въздушно охлаждане и двутактов режим на работа. През 1970-та пък идва титлата на Джоел Робърт в Световния шампионат по мотокрос, клас 250 куб. см, която е първата от три последователни за пилота на Сузуки.
Заключението
Днес Сузуки е световен лидер в областта на мотоциклетизма и макар големите състезателни успехи да не са в изобилие марката се радва на нарастваща популярност. До известна степен тази положителна прогресия се дължи на характерния иновативен дух, който основателят на компанията сякаш е предал на своите наследници в Suzuki Motor Corporation.
Име на компанията: Suzuki Motor Corporation, Ltd.
Вид собственост: обществена (продават се акции на стоковата борса)
Основана: март 1920 г.
Главна дирекция: 300, Takatsuka-cho, Minami-ku, Hamamatsu-shi, Shizuoka.
Президент: Осаму Сузуки
Производства: Автомобили, Мотоциклети,
ATV, Извънбордови двигатели, Други
Капитал: ¥120,210 милиона (данни от 31.03.2007 г.)
Нетни продажби: ¥3,502,419 милиона (03.2008 г.)
Брой служители: 16,850 (04.2008 г.)
Фирмен девиз: Way of Life!
Интернет сайт:www.globalsuzuki.com
Вид собственост: обществена (продават се акции на стоковата борса)
Основана: март 1920 г.
Главна дирекция: 300, Takatsuka-cho, Minami-ku, Hamamatsu-shi, Shizuoka.
Президент: Осаму Сузуки
Производства: Автомобили, Мотоциклети,
ATV, Извънбордови двигатели, Други
Капитал: ¥120,210 милиона (данни от 31.03.2007 г.)
Нетни продажби: ¥3,502,419 милиона (03.2008 г.)
Брой служители: 16,850 (04.2008 г.)
Фирмен девиз: Way of Life!
Интернет сайт:www.globalsuzuki.com
Коментар