Седим си с Борис (tramp) в едно бистро, в очакване на обичайната сбирка на бургаските рокери и си приказваме. Разговорът скача от тема на тема, докато стигнем до предстоящата Коледа... Борис вяло подмята:
- Тоя Дядо Коледа трябва да е голям извратеняк...
Поглеждам го учудено.
- Няма как да живееш изолиран от света, цяла година, в компанията на джуждета и една малолетна ***** и да си нормален! – Отпива от чашата с „тъмно” и продължава да разказва, как миналата вечер започнал да обяснява на тригодишния си син, произхода на коледната звездичка, която украсява върха на елхата и как жена му го прекъснала с бурен протест... Така и не разказал на детето... Аз също не знаех, или не си спомнях историята, та помолих да ми я разкаже.
Навечерието на Коледа. В най-далечния край на Лапландия цари хаос и суматоха. Джуджетата са се пръснали, някои се щурат около опаковката на последните подаръци, други са пияни вече, а трети са се отдали на разврат със Снежанка и... ъъъ... помежду си. Елените се лутат се из гората, а Рудолф е в обичайното си състояние - пиян като талпа. Никой не знае къде е еленската сбруя, изчезнала още при моиналогодишния, слеколеден запой, след Коледа... Шейната вече е пренатоварена, а каргопланът е отишъл по дяволите, зер талиманките са по пристанищата, а не в Лапландия...
Добрият старец е в стрес. Стои и се чуди какво да прави и от къде да започне, а времето тече неумолимо. Точно в този момент, към него се приближава малко елфче, влачейки коледна елхичка и плахо пита какво да прави с нея. Нервите на благия Дядо не издържат и той троснато му отговаря: „Заври си я отзад!”
От тогава, на върха на коледната елха се поставя звездичка, символизираща малкото, изпълнително елфче, напоняща ни за подвига му...
Весела Коледа!
- Тоя Дядо Коледа трябва да е голям извратеняк...
Поглеждам го учудено.
- Няма как да живееш изолиран от света, цяла година, в компанията на джуждета и една малолетна ***** и да си нормален! – Отпива от чашата с „тъмно” и продължава да разказва, как миналата вечер започнал да обяснява на тригодишния си син, произхода на коледната звездичка, която украсява върха на елхата и как жена му го прекъснала с бурен протест... Така и не разказал на детето... Аз също не знаех, или не си спомнях историята, та помолих да ми я разкаже.
Навечерието на Коледа. В най-далечния край на Лапландия цари хаос и суматоха. Джуджетата са се пръснали, някои се щурат около опаковката на последните подаръци, други са пияни вече, а трети са се отдали на разврат със Снежанка и... ъъъ... помежду си. Елените се лутат се из гората, а Рудолф е в обичайното си състояние - пиян като талпа. Никой не знае къде е еленската сбруя, изчезнала още при моиналогодишния, слеколеден запой, след Коледа... Шейната вече е пренатоварена, а каргопланът е отишъл по дяволите, зер талиманките са по пристанищата, а не в Лапландия...
Добрият старец е в стрес. Стои и се чуди какво да прави и от къде да започне, а времето тече неумолимо. Точно в този момент, към него се приближава малко елфче, влачейки коледна елхичка и плахо пита какво да прави с нея. Нервите на благия Дядо не издържат и той троснато му отговаря: „Заври си я отзад!”
От тогава, на върха на коледната елха се поставя звездичка, символизираща малкото, изпълнително елфче, напоняща ни за подвига му...
Весела Коледа!
Коментар