Tweet
Както се казава винаги има първи път е това е моя първи път когато ще се пробвам и аз да напиша едно разказче за това как ходихме на хижа и какви премеждия имаше дано да ви хареса.
Та да започнем по същество.От както се запалих по off-roada ,а това беше през 2001 когато гледах Пещера трофи ако не се лъжа се стремя по един или друг начин да го практикувам пък било то и пеша но от тогава чак тази година успях горе долу да се впиша в понятието off-road успявайки три пъи да ида до едноиманната хижа Кръстьо Чолаков с вископроходимо мпс ,а именно малкото камионче УАЗ 3303.
Тази година както вече казах се качвахме три пъти до тази хижа с уаза но един от тях може би е най-запонящ се не само заради самото качване ,а и за премеждията през който минаха някой хора готови на всяка цена да се качат само и само за да си изкарат добре.Хижата се намира в полите на същинска средна гора на надморска височина около 1360метра под втория по височина връх в Средна Гора Бунай(1564 м.) условята в нея са меко казано първобитни няма ток,обща тоалетна и няма топла вода някой сигорно ще си кажат егати и ужаса е на мен ми харесва нека е по първобитно нали сме на off-road трябва да има тръпка иначе няма да е интересно
та тръгнахме от една от реките в Копривщица Бяла река точно там свършва асфалта и почва един черен път горе долу добре поддържан но много труден за лека кола освен ако не е москвич предните два дни валя и имаше много кални коловози
нашето камионче се държа мъжки и без особенни проблеми се справи с испитанията предложени му от природата.Самото изкачване откъм Бяла река е много красиво през цялото време се докато се качиш между върховете ПОП и Попадия се движиш през вековна букова гора точно преди изкачването до тези върхове пътя става много много лош на два пъти си казах дотук сме сега ще трябва да се бута но за щастие на момичетата който бяха с нас уазката не ни даде поводи да изпитаме част от кефа в off-roada ,а именно калта е здраво я понацапахме ма нали сме на приключение 
.Стигнахме до самата хижа там вече ни чакаше групата която тръгна преди нас с мотори и докато се настаним се разбра че останалта част от компанията която трябваше да доиде по късно от София са направили фал порязал се лошо шофьора на групата и нямали с кой да доидат ,а най-лошото беше че храната за два дни беше в тях такава беше уговорката от тях храната от нас пиенето ,само с пиене два дни надали ще ни е добре.За щастие някой хора готови на всичко решиха с реис да тръгнат от София нали пари са давали пяк и толкова много храна какво да я правят от тука започна голямото чакане на едно прятелче което въпреки всичко реши да доиде с храната беше успял да хване едно такси което го кара за 5лв до Копривщица ма то като е трагнало на лошо таксито се чупи на пролома Гълабец и там остава от там три часа чакне на реис до Копривщица и около 22:30 успешно пристигане в града,да ама сега вече е тъмно ,а до хижата остават още цели 18км. през гората пеша не става,и ето тук започва наистина една екстремнна идилия.Нашия човек взима трактора на баща му това е едно китайско чудо с един цилиндър и без фарове и тргва през гората с 20кг храна на гръб и надъхан за купон е представете си сам в гората посред нощ дали на това не му се вика същинско off-road приключение е борейки се със студа и тъмнината за около два часа успя да доиде и да ни спаси от глад и мизерия ,На сутринта всички бяхме заедно и заредени с много емоции за новия ден,а той започна многообещаващо за още приклучения ,а именно гъста мъгла която се вдигна и аз реших да пробвам да се кача на връх Бунай до там от хижата има пътека с един приятел успяхме да се качим но за жалост докато се качим мъглата както се вдиган така пак се спусна изненадващо този път още по гъста от преди
нищо не се виждаше и успяхме точно четери пъти да сбъркаме пътя до хижата е намерихме го в карйна сметка благополучносе прибрахме гледката от върха е чудесна при яасно време се вижда Пловдив е него видияхме но беше супер,а на хижата нали знаете чакаха ни едни шишчета една скара абе планинска off-road идилия както казвам аз това изживиаване може да ти го даде само off-roada поне за мен е така. на другата сутри хапнали пийнали добре се запътихме отново към Копривщица но този път за да е по интересно решихме да минем по друг път покраи телевизионната кула и от там на срещоположния краи на града този път се оказа доста стръмен и изкопан още едно испитание за нашия уаз които той премина с пълно 6 по средата на пътя има страхотна гледка към града там поспряхме и се полюбувахме от високо на нашия малак грдец прекрасно беше за завършек на едно много яко изживяване
А за краи тябва да кажа че не останхме и без последствия от калните локви е не е много ма все пак боина рана малко поизкривихме бронята на уаза
ма така е на off-road като на off-road
Дано не ви доскучее знам че е малко дълаг но ми за първи път надявам се не и за последен
Та да започнем по същество.От както се запалих по off-roada ,а това беше през 2001 когато гледах Пещера трофи ако не се лъжа се стремя по един или друг начин да го практикувам пък било то и пеша но от тогава чак тази година успях горе долу да се впиша в понятието off-road успявайки три пъи да ида до едноиманната хижа Кръстьо Чолаков с вископроходимо мпс ,а именно малкото камионче УАЗ 3303.
Тази година както вече казах се качвахме три пъти до тази хижа с уаза но един от тях може би е най-запонящ се не само заради самото качване ,а и за премеждията през който минаха някой хора готови на всяка цена да се качат само и само за да си изкарат добре.Хижата се намира в полите на същинска средна гора на надморска височина около 1360метра под втория по височина връх в Средна Гора Бунай(1564 м.) условята в нея са меко казано първобитни няма ток,обща тоалетна и няма топла вода някой сигорно ще си кажат егати и ужаса е на мен ми харесва нека е по първобитно нали сме на off-road трябва да има тръпка иначе няма да е интересно
та тръгнахме от една от реките в Копривщица Бяла река точно там свършва асфалта и почва един черен път горе долу добре поддържан но много труден за лека кола освен ако не е москвич предните два дни валя и имаше много кални коловози нашето камионче се държа мъжки и без особенни проблеми се справи с испитанията предложени му от природата.Самото изкачване откъм Бяла река е много красиво през цялото време се докато се качиш между върховете ПОП и Попадия се движиш през вековна букова гора точно преди изкачването до тези върхове пътя става много много лош на два пъти си казах дотук сме сега ще трябва да се бута но за щастие на момичетата който бяха с нас уазката не ни даде поводи да изпитаме част от кефа в off-roada ,а именно калта
е здраво я понацапахме ма нали сме на приключение .Стигнахме до самата хижа там вече ни чакаше групата която тръгна преди нас с мотори и докато се настаним се разбра че останалта част от компанията която трябваше да доиде по късно от София са направили фал порязал се лошо шофьора на групата и нямали с кой да доидат ,а най-лошото беше че храната за два дни беше в тях такава беше уговорката от тях храната от нас пиенето ,само с пиене два дни надали ще ни е добре.За щастие някой хора готови на всичко решиха с реис да тръгнат от София нали пари са давали пяк и толкова много храна какво да я правят от тука започна голямото чакане на едно прятелче което въпреки всичко реши да доиде с храната беше успял да хване едно такси което го кара за 5лв до Копривщица ма то като е трагнало на лошо таксито се чупи на пролома Гълабец и там остава от там три часа чакне на реис до Копривщица и около 22:30 успешно пристигане в града,да ама сега вече е тъмно ,а до хижата остават още цели 18км. през гората пеша не става,и ето тук започва наистина една екстремнна идилия.Нашия човек взима трактора на баща му това е едно китайско чудо с един цилиндър и без фарове и тргва през гората с 20кг храна на гръб и надъхан за купон е представете си сам в гората посред нощ дали на това не му се вика същинско off-road приключение е борейки се със студа и тъмнината за около два часа успя да доиде и да ни спаси от глад и мизерия ,На сутринта всички бяхме заедно и заредени с много емоции за новия ден,а той започна многообещаващо за още приклучения ,а именно гъста мъгла която се вдигна и аз реших да пробвам да се кача на връх Бунай до там от хижата има пътека с един приятел успяхме да се качим но за жалост докато се качим мъглата както се вдиган така пак се спусна изненадващо този път още по гъста от преди нищо не се виждаше и успяхме точно четери пъти да сбъркаме пътя до хижата е намерихме го в карйна сметка благополучносе прибрахме гледката от върха е чудесна при яасно време се вижда Пловдив е него видияхме но беше супер,а на хижата нали знаете чакаха ни едни шишчета една скара абе планинска off-road идилия както казвам аз това изживиаване може да ти го даде само off-roada поне за мен е така. на другата сутри хапнали пийнали добре се запътихме отново към Копривщица но този път за да е по интересно решихме да минем по друг път покраи телевизионната кула и от там на срещоположния краи на града този път се оказа доста стръмен и изкопан още едно испитание за нашия уаз които той премина с пълно 6 по средата на пътя има страхотна гледка към града там поспряхме и се полюбувахме от високо на нашия малак грдец прекрасно беше за завършек на едно много яко изживяване
А за краи тябва да кажа че не останхме и без последствия от калните локви е не е много ма все пак боина рана малко поизкривихме бронята на уаза
ма така е на off-road като на off-road
Дано не ви доскучее знам че е малко дълаг но ми за първи път надявам се не и за последен
! Ама пишеш като Джеймс Джойс! Неговата велика книга "Одисей" да събира прах в забвение! Ако се чудиш защо - питай?
????
Коментар