Обява

Свий
Няма добавени обяви.

С Голф из Северна Добруджа или По стъпките на старите забравени българи (2020)

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • С Голф из Северна Добруджа или По стъпките на старите забравени българи (2020)

    Здравейте, пътешественици!

    Тази година кризата с коронавируса обърка живота и плановете на много хора. В моя случай това се отрази и на планираните ми пътешествия. Въртяха се някакви идеи за по-авантюристично пътуване с верния ми Голф до Исландия, впоследствие се обмисляше някакъв вариант за обиколка на големите средиземноморски острови, след това пък се канех да тръгна към Кипър с междинни спирки в Турция.

    Всичко това пропадна, но пък автомобилни пътешествия си организирам още от ученик и не желаех тази година да не забягна съвсем наникъде. Поради общата несигурност и нежеланието ми да се занимавам с PCR тестове на края всъщност вариантите ми се сведоха единствено до Румъния. Да де, ама пък накъде да ходя точно? Така в главата ми се зароди идеята за едно малко по-необичайно пътуване с по-скоро патриотична насоченост. Реших да се отправя към забравените български земи в Северна Добруджа в опознаване на съхраненото българско културно наследство там. Всъщност по-правилно е да се каже „цялостно пътешествие из Добруджа“, тъй като досега и в Южна Добруджа никога не бях ходил.

    Поинтересувах се малко от възможни места за посещение и колкото повече се информирах, толкова повече се ентусиазирах. Бързам в началото още да кажа, че в моя разказ ще си позволявам известна доза политико-исторически коментари. Нямам претенции за абсолютна обективност или истинност на изнасяните от мен твърдения, ще споделям и също така свои собствени разсъждения, наред с впечатления от видяното. Не бих искал да звуча като краен националист, защото не се считам за такъв, нито пък ми е целта да разпалвам конфликти в Интернет или да роня сълзи по едни отминали времена. От друга страна обаче историята ми е хоби от дете и считам, че историческата истина трябва да се изказва, а не да се премълчава или изопачава.

    В днешно време за голяма част от нас Северна Добруджа не означава нищо или е просто някакъв смътен спомен от картите на българското землище през 19-ти век. До преди 100 години там обаче е живеела многобройна българска общност, имало е будни села и развити градски центрове, които по нищо не са отстъпвали на големи възрожденски градове като Пловдив, Карлово, Копривщица, Велико Търново и много други.

    Като последно уточнение ще вметна, че всички места, за които пиша са вече известни. Нищо не съм откривал, а съм се ръководил от разкази на българи, които са описали и други интересни забележителности по тези земи. Ще се радвам на коментари и забележки от ваша страна в случай на несъгласие с моите твърдения, за да можем да заформим евентуално някаква интересна и градивна дискусия .

    И след това дълго въведение нека все пак представя една карта на маршрута:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Untitled1.jpg
Прегледи:406
Размер:654.5 КБ
ID:6651114
    Последно редактирано от Rattenfaenger; 30-09-20, 18:47.

  • #2
    Тръгнах от Плевен рано сутринта като целта ми за деня беше да посетя Балчик и Добрич:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9574.jpg
Прегледи:386
Размер:686.9 КБ
ID:6651157


    Пътищата бяха натоварени, но аз нямах бърза работа и пътувах доста комфортно. След няколко часа паркирах около двореца в Балчик. Първо се разходих из красивите алеи на ботаническата градина:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9575.jpg
Прегледи:386
Размер:616.1 КБ
ID:6651156

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9576.jpg
Прегледи:387
Размер:869.6 КБ
ID:6651159


    Закрита изложба на всевъзможни видове кактуси:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9577.jpg
Прегледи:382
Размер:588.0 КБ
ID:6651155


    Забелязваха се немалко туристи, повече от които бяха руснаци и румънци:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9583.jpg
Прегледи:385
Размер:803.4 КБ
ID:6651158

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9587.jpg
Прегледи:383
Размер:784.4 КБ
ID:6651153


    Поглед към плажа на Балчик от ботаническата градина:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9578.jpg
Прегледи:384
Размер:438.3 КБ
ID:6651152

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9588.jpg
Прегледи:394
Размер:530.8 КБ
ID:6651154
    Последно редактирано от Rattenfaenger; 30-09-20, 19:02.

    Коментар


    • #3
      Много хора са чували за двореца в Балчик, но не знам колко знаят историята му. Според мен повечето просто се чудят каква е тази „джамия“ до плажа и защо е там? Дворецът всъщност не представлява една голяма емблематична сграда, каквото би било класическото определение за дворец, а комплекс от множество вили, градини, алеи.

      Както повечето от вас знаят Южна Добруджа бива анексирана от България след вероломното румънско нападение в българския тил по време на Междусъюзническата война. Апетити Румъния развива към тези територии по време на Балканската война, считайки, че България й дължи компенсация поради териториалното си разширение в Тракия. Изключително арогантни и нагли искания, по никакъв начин необосвани нито културно-исторически, нито демографски. Румъния обаче успява да вземе тази територия и да я консолидира след Първата световна война. Балчик се оказва много стратегическо място и най-южна точка на Черноморието на една сериозно увеличена като територия румънска държава. С красивите си заливи и мек климат градът става любимо място на румънската аристокрация, и център на бохемския живот в страната. За това допринася и изграждането на летище и директното му свързване с Букурещ.

      Своя резиденция тук решава да построи и румънската кралица Мария Единбургска. През 30-те години тя построява въпросния комплекс и прекарва голяма част от времето си в него. Нейна цел е било да се покаже уважение към природата, затова е трябвало архитектурата да бъде ненатрапчива, а алеите и градините да изглеждат все едно винаги са си били тук.

      Вила „Принц Николай“:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9590.jpg
Прегледи:378
Размер:791.6 КБ
ID:6651171

      Действително комплексът ми се стори изключително приятен, изграден с чувство за финес и естетика.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9599.jpg
Прегледи:378
Размер:891.8 КБ
ID:6651173

      Най-известното място в него е вила „Тихото гнездо“, където е живеела кралица Мария:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9596.jpg
Прегледи:378
Размер:535.0 КБ
ID:6651170

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9601.jpg
Прегледи:379
Размер:838.8 КБ
ID:6651168

      Въпросното минаре не е изградено с религиозна цел, а всъщност е препратка към ислямската култура и присъствие по нашите земи:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9602.jpg
Прегледи:379
Размер:621.8 КБ
ID:6651169

      Балчик и цяла Южна Добруджа се връщат обратно в пределите на България след Крайовската спогодба през 1940-та година. Няколко думи по темата. Самата спогодба се разглежда като голям български дипломатичен успех, но както става обикновено нещата не са толкова прости и еднозначни.

      Всъщност интересен е фактът, че след като Румъния получава Северна Добруджа през 1878 година от българска страна няма никакъв протест или нотки на политически интереси към областта. Някак се приема като дадена жертва за Освобождението на България, а и за малкото българско княжество явно е имало по-приоритетни територии от разпокъсаното българско землище като Тракия, Македония и Беломорието. Добруджанският въпрос се поставя след анексирането на Южна Добруджа. Българското население тук бива подложено на асимилационна политика като се затварят почти всички български училища и църкви, забранява се употребата на българския език и дори притежаването на българско знаме. В допълнение се заселват колонизатори от други части на Румъния.

      Със започването на Втората световна война Нацистка Германия има стратегически интерес да привлече България за свой съюзник. През 1940-та година се създават изключително благоприятелни обстоятелства за връщането на Южна Добруджа, тъй като това се подкрепя от Германия, но също така от СССР и дори от Англия и Франция. Румъния се оказва в политическа изолация по въпроса, а от друга страна е притисната и е на прага на война с Унгария заради историческата област Трансилвания, поради което желае да реши бързо спора си с България. Българската дипломация действа умело, а големият успех се състои в това, че се постига двустранно споразумение между България и Румъния за връщането на Южна Добруджа, с което и Нацистка Германия и СССР са съгласни. Унгария също взима голяма част от Трансилвания, но по решение на Виенски арбитраж с подписите на Хитлер и Мусолини, което дава след войната аргументи на румънците за връщането на тази територия, което и се случва.

      Към България също се отправят претенции след войната, но поради гореспоменатите обстоятелства те се отхвърлят като неоснователни.

      Съществува и информация, че СССР е предлагал на цар Борис III България да получи цяла Добруджа, но царят отказва. От една страна не е желаел обща граница със Съветския съюз, а според мен се е опасявал от едно прекалено голямо териториално разширение на България, което да завърши отново с национална трагедия както след Първата световна война. Според мен затова той е заложил на един такъв по-сигурен дипломатичен ход.

      Парадоксално е как през 1916-та година България освобождава цяла Добруджа и я губи, а през 1940-та си връща Южна Добруджа без един изстрел. Тази спогодба обаче има своите тъмни страни и считам, че не е преувеличено да се каже, че тя е една трагедия за севернодобруджанските българи. Съгласно спогодбата се извършва размяна на население. Сделката е малко кон за кокошка, тъй като коренно българско население се разменя за колонизатори, настанени след 1919-та година. Въпросните получават имотите и земята на изселените българи от Северна Добруджа. Освен това България се задължава да изплати парична компенсация на Румъния за имотите на изселените колонизатори, която бива изплатена след войната и поради тежка инфлация сумата в крайна сметка става незначителна.

      Предполагам, че различните хора биха имали различни мнения относно тези исторически събития. Със сигурност обаче са били взимани много тежки решения, за които не е редно да се съди с лека ръка толкова години по-късно.

      След като разгледах двореца се запътих към центъра на Балчик за кратка разходка и обяд. Улица „Черно море“ с няколко красиви сгради:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9607.jpg
Прегледи:378
Размер:586.6 КБ
ID:6651167

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9608.jpg
Прегледи:391
Размер:413.0 КБ
ID:6651166

      Старата чешма близо до градския музей, с османски надпис на арабска азбука:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9610.jpg
Прегледи:380
Размер:534.9 КБ
ID:6651172

      Централният площад на Балчик:

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9611.jpg
Прегледи:378
Размер:367.2 КБ
ID:6651165

      Коментар


      • #4
        Продължих към Добрич и излязох на разходка по свечеряване. В общи линии не мога да кажа, че градът впечатлява като архитектура, тъй като до голяма степен преобладават социалистически сгради. В инфраструктурно отноешение бих казал, че на повечето места улиците и тротоарите са в лошо състояние. Това е в негативен план. От друга страна останах с впечатлението, че градът е доста оживен. По центъра беше пълно с млади семейства и деца, както и юноши, което много ме зарадва.

        Централния площад:
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9612.jpg
Прегледи:376
Размер:333.3 КБ
ID:6651184

        Минах и покрай етнографския комплекс. Часовниковата кула:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9613.jpg
Прегледи:375
Размер:362.3 КБ
ID:6651186

        На следващата сутрин паркирах в непосредствена близост до нея и се отправих отново на кратка разходка в центъра. Етнографският комплекс за мен беше най-приятното и интересно място в Добрич. Построен е през 70-те години на 20-ти век на мястото на старата градска чаршия, а часовниковата кула от турско време е била разрушена през 60-те и е възстановена на това място по скици и спомени. Хареса ми, че сградите са изградени в автентичен вид, а не като някаква бутафория:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9620.jpg
Прегледи:375
Размер:556.4 КБ
ID:6651189

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9622.jpg
Прегледи:374
Размер:256.7 КБ
ID:6651183

        От тук си взех закуска:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9623.jpg
Прегледи:371
Размер:515.2 КБ
ID:6651188

        Разхождайки се из Добрич се сетих и за семейната ми памет, затова ще си позволя да споделя с вас една история. Прадядо ми Иван от с. Камено поле, Врачанско е бил успешен и напредничав за времето си земеделец. Когато през 1940-та година Южна Добруджа се връща към България той бива подложен на стопанска мобилизация. С дядо ми качват вършачката на товарния влак и заминават към Добруджа. По негови разкази областта тогава била много по-изостанала от останалата част на България, а земята все още се обработвала по примитивни методи. За Добрич също казал, че тогава в центъра все още преобладавали малки стари дюкяни и работилници, както по турско време. От друга страна бил впечатлен от благодарността и изключителната гостоприемност, с която добруджанци ги посрещнали. Колели са се кокошки и агнета на поразия и двамата с дядо ми се връщат леко натежали във Врачанско .

        Друга забавна история е когато веднъж спрели някакъв човек да попитат за напътствия. Той смотолевил нещо, прадядо не го разбрал и попитал друг човек след 10 метра.

        - Е той онзи ви каза, ама на турски. Вие не разбирате ли турски? – отговорил другият човек.

        В Южна Добруджа до ден днешен има много етнически турци или турскоговорящи цигани, а в онези години явно и сред българите се е знаел някакъв разговорен турски. Но прадядо ми идвайки от Врачанско не го е говорил.

        Като възпитаник на основно училище с патрон Йордан Йовков нямаше как да пропусна музея му:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9624.jpg
Прегледи:373
Размер:385.2 КБ
ID:6651185

        Музеят е с хубава сбирка от произведения и снимки на автора. Заинтригувах се конкретно от военни му разкази, които си поставям за цел да започна да чета скоро.
        Една интересна мозайка на стълбището към горния етаж:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9627.jpg
Прегледи:375
Размер:519.5 КБ
ID:6651187

        И един цитат, който ми допадна:
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9626.jpg
Прегледи:374
Размер:175.7 КБ
ID:6651182

        С тази последна спирка вече бе време на тръгна на север и да премина румънската граница.

        СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

        Коментар


        • #5
          Очакваме го с нетърпение.
          Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

          "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

          Коментар


          • #6
            Много добре, интересен е и текста.....земляк Дядо ми е от Габаре....селското училище е открито 1866г.,1906г. става прогимназия.......За съжаление този напредничав в миналото район е тотално оставен на циганите...

            Коментар


            • Rattenfaenger
              Rattenfaenger коментира
              Редактиране на коментар
              Даа, тя е известна тази прогимназия в Габаре. Сестра на дядо ми е учила там и пак имаше някаква история как щели да ги водят на екскурзия по дунавските градове и прадядо ми казал, че щерката непременно трябва да отиде. Та прабабата на своя глава тръгнала пеша по нощите, за да може от Камено поле да е сутринта в Габаре и да й занесе храна и някакви джобни пари. Сиромашни години следвоенни. Истории има много, но се впечатлявам тези обикновени селски хора колко сърцати и природно интелигентни са били. Надявам се да се посъживи региона. Ние наследствената къща в Камено поле още я пазим, макар да е в лошо състояние. Надявам се някой ден да можем да я реставрираме и да облагородим имота като цяло.

          • #7
            Ей, срамота, пропуснал си да видиш най-стария и най-хубавия градски парк в България, щеше да останеш очарован, езера, лилии, фонтани, розова градина... тъкмо имаш повод да идеш пак
            Бъдете живи и здрави

            Коментар


            • rosen_offroad
              rosen_offroad коментира
              Редактиране на коментар
              +100 ако става дума за Добричкия парк.

              Аз от Варна вместо на досадната морска градина мъкна челядта там на разходка.

              А какъв готин скейт/вело парк има.....

            • Rattenfaenger
              Rattenfaenger коментира
              Редактиране на коментар
              Ех, срамота наистина. Не предполагах, че е толкова хубав. Минах покрай него, ама си викам "парк като парк". Хубав повод да отида отново. Искам да опозная региона по-добре така или иначе. Проблемът не е в моя телевизиор...на парка му трябва по-добра реклама, хаха .

          • #8
            Достигнах ГКПП Йовково. Е такъв късмет до сега не ми се беше случвал. Колко граници съм преминавал, но да съм единствена кола и да премина за 2 минути досега не е било.

            Първата ми спирка в Северна Добруджа беше градчето Мурфатлар. Между другото, както ще се убедите по-нататък, в Северна Добруджа до ден днешен за запазени много голям брой турски или чисто български топоними на градове, села или природни обекти.

            Тук исках да се отбия край Мурфатларския скален комплекс. Става дума за древен български манастир, за който се предполага, че е изграден през IX-ти век и запада в началото на XI-ти век, непосредствено преди падането на Първото българско царство под византийска власт. Комплексът е открит от румънците през 50-те години по време на строежа на канала Дунав-Черно море. Започват археологически работи и се изгражда една изключително грозна бетонна постройка, която би следвало да предпазва останките. За съжаление обектът е изоставен от десетилетия, не се охранява и не се поддържа. Също така не е отворен за посетители и успях да хвърля само бегъл поглед през едно от прозорчетата. Въпреки всичко мястото фигурира като забележителности в Гуугъл карти, има и табели за него в Мурфатлар.

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9630.jpg
Прегледи:224
Размер:577.9 КБ
ID:6651891

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9631.jpg
Прегледи:227
Размер:523.7 КБ
ID:6651892

            По информация в Интернет вътре могат да се видят редица рисунки и надписи на глаголица, кирилица, или на гръцка азбука, също така били открити множество керамични предмети. Находките говорят, че мястото е било важен поклоннически център в региона по време на ранното Средновековие.

            Поглед към вътрешността:

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9629.jpg
Прегледи:223
Размер:346.1 КБ
ID:6651890

            Култов надпис. „Тук е България“. Националната памет е жива:

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9628.jpg
Прегледи:231
Размер:377.0 КБ
ID:6651887

            От Мурфатлар до Кюстенджа (Констанца) имаше едва около 10 км. Нямаше как да пропусна да посетя все пак най-големия град в района, който е и пети по големина в страната. Преди руско-турската война от 1877-1878 година Кюстенджа е малко градче с около 5000 жители, много от които гърци, но също така турци, татари и българи. Между другото от тук произлиза семейството на нашия голям летец и герой капитан Димитър Списаревски. Под румънска власт градът се развива и тук се изгражда най-голямото румънско черноморско пристанище, което е и едно от най-големите в Европа. В непосредствена близост до града е и най-големият румънски черноморски курорт Мамая.

            Паркирах близо до центъра и тръгнах по една пешеходна улица в посока стария град. Като общо впечатления бих споделил, че Кюстенджа имаше според мен по-скоро занемарен вид и очаквах да е по-представителна, бидейки все пак най-голям черноморски град и пети в страната. Виждаха се немалко сгради от 19-ти и началото на 20-ти век, но за съжаление много малко от тях бяха поддържани.

            По пътя към центъра:

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9632.jpg
Прегледи:226
Размер:396.2 КБ
ID:6651888

            Повсеместно се виждаха подобни плетеници и провиснали кабели:
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9633.jpg
Прегледи:223
Размер:496.5 КБ
ID:6651893

            Случайно видях консулството на братята македонци. Направих една снимка, защото някак ми стана забавно как откривам македонски консулства навсякъде, където отивам. Миналата година се натъкнах на консулството им в Антверпен, Белгия. Пишеше „Република Македония“ и се изкуших в духа на политкоректността дали да не добавя с маркер едно „Северна“, но прецених, че не ми подхождат на възрастта подобни изпълнения :

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9635.jpg
Прегледи:223
Размер:338.8 КБ
ID:6651889

            Коментар


            • #9
              Поглед към плажа. Изглеждаше приятно. Забелязва се, че за разлика от нашите големи черноморски градове тук няма морска градина преди плажа, а просто незастроени площи. Към плажа бяха изляти бетонни стъпала. От една страна така може би мястото придобива по-див и естествен вид, но пък от друга изглеждаше не особено облагородено.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9636.jpg
Прегледи:232
Размер:389.1 КБ
ID:6651899

              Продължих към стария град. По пътя видях тази интересна църква и отидох да прочета информационната табела:

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9638.jpg
Прегледи:222
Размер:326.7 КБ
ID:6651898

              Това е стара гръцка църква и беше написано, че при „връщането“ на Северна Добруджа на Румъния през 1878-а година тук била отслужена празнична литургия. Раздразних се, напсувах ги на ум и се отказах да влизам. Искаше ми се да ги питам кога Влашко е владяло тези територии, освен за едни 50-60 години в края на 14-ти век преди да станат васали на Османската империя, че да има нещо да им се връща?

              Старият град на Констанца има своите интересни места. Могат да се видят красиви църкви и имения на богати граждани от миналото. За съжаление, както вече споменах, повечето сгради не бяха в добро състояние. Също така не ми допадна, че не се касаеше за един цялостно оформен и запазен стар град, а редом до старите сгради често се забелязваха грозни социалистически блокчета, с капещи климатици и санирания на парче, както при нас. Често се виждаха и почистени парцели, където вероятно е била съборена някоя стара сграда, които бяха превърнати в незаконни паркинги.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9639.jpg
Прегледи:222
Размер:514.8 КБ
ID:6651901

              Централно място в стария сград е площадът пред историческия музей, който в този ден за съжаление беше затворен:
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9640.jpg
Прегледи:219
Размер:306.4 КБ
ID:6651902

              Сградата на музея е в типичен румънски архитектурен стил, който на мен лично ми допада:
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9642.jpg
Прегледи:224
Размер:300.0 КБ
ID:6651897

              За мен най-любопитното място в Кюстенджа беше импозантната сграда на джамията. Построена е всъщност чак през 1913-та година на мястото на стара джамия от османско време. Носи името на румънския крал Карол I. Една снимка с емблематична стара Дачия отпред:

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9643.jpg
Прегледи:221
Размер:627.8 КБ
ID:6651900

              Коментар


              • #10
                Поглед отвътре:
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9645.jpg
Прегледи:224
Размер:381.9 КБ
ID:6651905

                Бях на косъм да изляза и да си тръгна. Добре, че едни хора в този момент слизаха от минарето, иначе нямаше да забележа, че мога да се кача до горе. От там се откри чудесна гледка към града:

                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9647.jpg
Прегледи:223
Размер:436.1 КБ
ID:6651906

                Поглед към площада пред историческия музей:

                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9653.jpg
Прегледи:221
Размер:383.0 КБ
ID:6651907

                Пристанището:
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9655.jpg
Прегледи:221
Размер:421.8 КБ
ID:6651909

                Продължих разходката си из стария град и стигайки до брега видях и сграда на старото казино, която всъщност е символа на града и негова най-разпознаваема забележителност. За мое съжаление тя се намира в процес на реставрация, но се радвам, че са предприети мерки по съхраняването на тази сграда, тъй като бях намерил информация, че от години се руши и пустее:

                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9658.jpg
Прегледи:218
Размер:296.2 КБ
ID:6651908

                Тъй като не можех да посетя големия музей реших, че няма какво повече да правя в Кюстенджа и е време да продължа на север. В Румъния към онзи момент течеше кампания за местни избори. Съвсем случайно видях на земята тази агитационна брошура и нямаше как да не се заинтригувам:

                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9663.jpg
Прегледи:221
Размер:700.5 КБ
ID:6651910

                Не можах да намеря конкретна информация за произхода на този хубавец. С това име „Василиев“ бих могъл да си представя, че не е с български корени, а примерно произхожда от Молдова или Южна Украйна. По-нататък обръщах внимание на имената по плакатите. Със сигурност звучаха интересно имена като Чобану или Стойку например, но не се наемам да кажа дали това са порумънчени български фамилии, тъй като самите румънски имена често хич не ми звучат особено „романски“. Особено разни като Мирча или Богдан...

                Коментар


                • #11
                  Следващата ми кратка спирка беше град Бабадаг. Също едно от будните населени места в региона от периода на българското Възраждане. В днешно време си е съвсем малко и невзрачно градче. Интересна ми беше джамията в центъра. Изобщо да се споменават „джамия“ и „Румъния“ в едно изречение някак звучи непривично, но тук такива има немалко. Не мога да кажа колко от тях се използват като активни молитвени храмове.

                  Pleven represent в центъра на Бабадаг:
                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9665.jpg
Прегледи:219
Размер:455.7 КБ
ID:6651913

                  Завъртях се около нея. Със сигурност най-поддържаното място в целия град:

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9668.jpg
Прегледи:219
Размер:539.0 КБ
ID:6651914

                  Тук към мен се приближи някакъв странен типаж, малко изглеждаше като градския Мунчо. Предложи ми да ми отвори портата. Влязох, но самата джамия беше затворена:

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9667.jpg
Прегледи:229
Размер:463.9 КБ
ID:6651912

                  Мунчо ми поиска пари за услугата. Дадох му 2 леи (около 70-80 стотинки). Стиснат съм си, но пък за едно отваряне на порта колко да му дам... ?

                  Коментар


                  • #12
                    На няколко километра от Бабадаг се намира село Енисала или Ново село на български. Тук посетих най-живописното място за това ми пътуване – крепостта Енисала:

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9670_1.jpg
Прегледи:222
Размер:435.2 КБ
ID:6651919

                    Разположена е на хълм с чудесен изглед към Разимското и Бабадагското езеро. Спрях на паркинга и се отправих нагоре. Няколко снимки от околностите по пътя към крепостта:

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9671.jpg
Прегледи:220
Размер:413.0 КБ
ID:6651923

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9672.jpg
Прегледи:219
Размер:307.2 КБ
ID:6651924

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9674.jpg
Прегледи:216
Размер:309.9 КБ
ID:6651922

                    Вътре крепостта не представляваше нищо особено, а до нея се разполагаше малката сграда на музея. Крепостта е построена през 14-ти век от българския деспот Добротица, а територията респективно е част от автономното българско държавно формирование Добруджанско деспотство. Разбира се в музея беше представена по-различна информация. Предполагало се, че крепостта е изградена от византийци или генуезци, макар за това да няма никакви исторически данни, въпреки че деспот Добротица е притежавал морски флот и е воювал с Генуезката република. Беше упоменато единствено, че по време на археологическите работи били открити български монети.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9677.jpg
Прегледи:218
Размер:438.9 КБ
ID:6651927

                    Слънцето вече залязваше и се откри възможност за лека фотосесия тук, още повече, че лека-полека се очертавах като единствения останал посетител. Поне си намерих някой да ме снима все пак, че иначе все си правя някакви криви снимки със самоснимачката :

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9679.jpg
Прегледи:222
Размер:521.9 КБ
ID:6651926

                    Голфът определено е по-фотогеничен от мен:

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9700_1.jpg
Прегледи:221
Размер:156.7 КБ
ID:6651921

                    Залез над крепостта Енисала:

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9687.jpg
Прегледи:219
Размер:228.0 КБ
ID:6651925

                    По-близък поглед към Бабадагското езеро:

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9707.jpg
Прегледи:219
Размер:178.5 КБ
ID:6651920

                    Коментар


                    • #13
                      Нощувах в една горичка на няколко километра от тук и на следващата сутрин отново минах през Бабадаг. Търсех си нещо за закуска и се разочаровах, че не намерих както при нас някаква закусвалня или баничарница и се принудих да си купя нещо от супермаркета. Обичам да попадам в такива обикновени малки градчета рано сутрин в делничен ден и да виждам как се събуждат, как хората излизат за работа и се заемат с ежедневните си задължения. Аз от друга страна съм свободен и просто се разхождам и наблюдавам.

                      Успях, обаче, бързо да намеря и купя цветя. Беше ми важно, тъй като в днешния ден предстоеше малко по-необичаен тип туризъм.

                      На 10-15 км преди Тулча, на главния път от Кюстенджа се намира село Еникьой (дн. Михаил Когълничану). То беше интересно за мен, тъй като тук е бил учител и дякон в местната църква Апостолът на свободата Васил Левски. Паркирах в центъра на селото. За разлика от българските села, където почти винаги центърът представлява малък площад с църквата, общината и другите по-важни сгради около него, тук центърът бе просто това място край пътя, къде бяха изградени въпросните сгради. На практика паркирах в банкета. Тръгнах да търся старото училище и българската църква. Извън главния път останалите улици бяха черен път или на чакъл, затова прецених, че най-добре е да тръгна пеша. Успешно използвах Гуугъл преводача, за да попитам един старец накъде са старото училище и църквата. Той ме упъти и след десетина минути намерих въпросното училище, което в днешно време се използва като здравен пункт. Непосредствено пред него се намираше чисто нова голяма румънска църква. Беше ми известно, че тук има поставена паметна плоча от родолюбиви българи. Въпросната здравна работничка си стоеше несмутимо на входа и направих една снимка на сградата с нея отпред:

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9709.jpg
Прегледи:228
Размер:547.4 КБ
ID:6651931

                      Паметната плоча. Букетът е от мен:

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9710.jpg
Прегледи:218
Размер:715.4 КБ
ID:6651936

                      На стотина метра от тук открих и българската църква. Оказа се, че старият център на селото се е намирал на съвсем друго място от сегашния и се е разполагал по-навътре от главния път. Румънците явно впоследствие са го изместили край главното шосе, където бях паркирал колата.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9711.jpg
Прегледи:222
Размер:380.0 КБ
ID:6651934

                      Както се вижда църквата не е в добро състояние. Ядосах се на румънците, които уж се водят много религиозни и набожни. Вдигат се разни грандомански църкви поголовно в села и паланки, а такъв стар храм с историческа и културна стойност е оставен на произвола на съдбата. Бях попаднал на телевизионен репортаж по Българската национална телевизия от преди няколко години, когато репортерите бяха допуснати да снимат вътре и бе казано, че храмът се използвал активно все още. Моето предпопожение е, че е изоставен след като е била изградена въпросната голяма нова румънска църква.

                      Църквата носи името на светите братя Кирил и Методий и тук Левски е пял като дякон. Патронната икона е дарение на Васил Тотьович от Карлово и това хич не е случайно. Въпросният човек е бил учител в съседното село Конгаз (дн. Ръндуника), което, разбира се, също е било българско. Предполага се, че именно той убеждава Левски да започне да учителства в Тулчанско.

                      Докато снимах църквата излезе един старец от съседната къща и предложи да ми отвори портата, за да вляза в двора. Ключ за самата църква нямаше. Човекът започна да ми разказва истории, които обаче бегло разбирах, тъй като имам съвсем рудиментарни познания по румънски език. В един момент обаче започна да сочи новата църква и старата. Мисля, че искаше да ми каже, че хората вече не идват тук след като била открита новата църква. Той бил питал съселяните си защо не идват и тук и те казали :

                      - Не, не...това е българската църква.

                      Със сигурност употреби думите „Biserica bulgară” – българска църква. Държа да отбележа, че човекът изобщо не ме попита какъв съм и откъде съм. Заведе ме в двора зад църквата, обходи го с ръка и каза „ Cimitriul bulgară” – българско гробище.

                      Старото българско гробище тук бе почти заличено, като останалите надгробни камъни бяха събрани на една купчина:
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9712.jpg
Прегледи:217
Размер:561.1 КБ
ID:6651930

                      Наистина в този момент съжалявах, че не говоря румънски. Този старец със сигурност можеше да ми разкаже много за миналото на това село и за българите, които са живели тук.

                      Необичайният ми туризъм продължи с посещение на българското военно гробище в село Аджигьол.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9715.jpg
Прегледи:215
Размер:689.9 КБ
ID:6651933

                      Става въпрос за цял военен мемориал от Първата световна война, както се вижда от оформения вход със стъпала и колони с Георгиевски кръст. Отляво на снимката също има колона, която обаче беше потънала в храсти. Вижда се и как са погребвани други хора на тази площ.

                      Паметните плочи очевидно са обновявани наскоро, но за съжаление явно с неособено качествени материали, тъй като надписите вече бяха започнали да избеляват:


                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9714.jpg
Прегледи:214
Размер:696.9 КБ
ID:6651932

                      Цветята са от мен:
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9713.jpg
Прегледи:219
Размер:609.5 КБ
ID:6651929

                      Умряха за свободата на брата роб

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9716.jpg
Прегледи:216
Размер:665.5 КБ
ID:6651935


                      За днес толкова. Утре продължавам с последната част от пътеписа.


                      Коментар


                      • #14
                        Очакваме с нетърпение това продължение...
                        След час и минута вече е утре...
                        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                        Коментар


                        • #15
                          От тук съвсем близо беше делтата на река Дунав и реших да се пусна натам, докъдето би могло да се стигне с кола. Пътищата бяха спокойни, откриваха се и хубави гледки. Всеки от вас, който е пътувал из Румъния знае колко натоварени са главните пътища в страната. За щастие Северна Добруджа е изключение и освен около Кюстенджа навсякъде другаде се пътуваше спокойно:
                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9722.jpg
Прегледи:172
Размер:449.3 КБ
ID:6652128

                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9730.jpg
Прегледи:171
Размер:276.8 КБ
ID:6652125

                          Голфът край един от ръкавите на река Дунав:

                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9731.jpg
Прегледи:171
Размер:393.7 КБ
ID:6652126

                          Пътят свърши в село Дунъвацу де Жос. Тук се предлагат разходки с лодка по делтата:
                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9720.jpg
Прегледи:172
Размер:431.7 КБ
ID:6652124

                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9717.jpg
Прегледи:175
Размер:474.7 КБ
ID:6652123

                          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9718.jpg
Прегледи:171
Размер:949.7 КБ
ID:6652127

                          На този етап от пътуването стана ясно, че ми се налага по-скоростно да се върна в България и трябваше да се откажа от плановете ми да премина с колата към един от другите ръкави на река Дунав северно от Тулча, да зърна Украйна от другата страна на реката и да продължа до края на пътя. Смятам, обаче, че тук повече би си заслужавала екскурзия с лодка. Не мисля, че с кола би могло да се достигне до особено красиви места.

                          Коментар


                          • rosen_offroad
                            rosen_offroad коментира
                            Редактиране на коментар
                            Източно от Тулча има готин ферибот който те отнася на нещо като остров с 2-3 селца които можеш да разгледаш с Гоуфо за един ден и без лодка.
                            Но интересното е наистина с лодка за разходка но и ти трябва подходящ период в годината с високи води за да се стигне до интересните места, примерно Април.

                          • Rattenfaenger
                            Rattenfaenger коментира
                            Редактиране на коментар
                            Да, видях къде е. Не ми остана време, за съжаление. Плановете се промениха и трябваше да съкратя програмата. Идеята ми беше от Тулча да хвана ферибот към това село Тудор Владимиреску и да продължа нагоре. Другият път...

                        Активност за темата

                        Свий

                        В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                        Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                        Зареждам...
                        X