Гърция - Спорадите надлъж и нашир

[zippel]

Бях намислил в края на лятото да обиколя два от големите гръцки острови - Лимнос и Лесбос. За целта ми трябваха 3 дена за единия, 4 за другия и 2 за път, общо 9 дена и то точно в определен период с оглед разписанията на фериботите. Не можах да осигуря нито толкова дни нито периода, така че се наложи да измисля друго пътешетсвие. Спрях се на Спорадите, до които се стига за 1 ден, 4 дни за обиколки и 1 обратно - 6 дена. Порових се доста в разписанията за да избера оптималния период така, че да успеем за определените дни да видим каквото трябва. А обикоолка за мен означава посещение на всички интересни места на даден остров. От Бургас сме, така че нагласата ни бе да обикаляме, а не да плажуваме.
Спорадските острови или наричани още СПОРАДИТЕ представляват архипелаг от 24 острова, от които населени са четири : СКИАТОС, СКОПЕЛОС, АЛОНИСОС и СКИРОС. Административно са в провинция ТЕСАЛИЯ. „Споради” на гръцки означава „разпръснати”. Старото им име е „Северни Споради” защото тогава е имало и Южни Споради, които сега се казват ДОДЕКАНЕЗИ.
Формално към Спорадите спадат и втория по големина остров в Гърция - Евия (или Ебоя), свързан с мост с континента и на изток от него о-в Скирос, но тези двата оставям за следващи пътешествия понеже само на Евия крайбрежието е повече от 700 км.
СКИАТОС СКОПЕЛОС и АЛОНИСОС са разположени близо един до друг в редица от запад на изток по 39-я паралел на ширината на КОРФУ, ЛЕСБОС и АЙВАЛЪК. Те имат най-голямо стопанско и туристическо значение и често като става дума за Спорадите се има предвид именно тях. Трите острова бяха и целта на нашето пътуване. Ето и извадка от картата на района.


В общи линии плана бе следния :

Ден първи : придивижване до Лариса, което от Бургас означава около 730 км. Нощувка
Ден втори : Придвижване до пристанището Волос (около 60 км), оттам ферибот до СКОПЕЛОС, обиколка на СКОПЕЛОС и късно вечерта придвижване до АЛОНИСОС, където е втората нощувка.
Ден трети : Обиколка на АЛОНИСОС и следобяд ферибот до СКИАТОС. Нощувка.
Ден четвърти : Обиколока на СКИАТОС, по възможност малко плаж на някой от 60-те налични. Втора нощувка на СКИАТОС.
Ден пети : Ферибот до Волос и обиколка на полуостров Пелион със слизане до атрактивния плаж Милопотамос. Връщане и нощувка в Лариса.
Ден шести : Лариса - Бургас.

Както се вижда ако някой от фериботите се отклони (закъснее) с повече от 1-2 часа, вече бърка цялата останала програма. Надявах се това да не се случи, а за да няма изненади, билетите за всички фериботи купих по интернет. Също така чрез Booking.com направих и съответните хотелски резервации.

За превозно средство избрах Тераното. Не е удачно за дълъг път поради сравнително ниската скорост по магистралите, но по принцип знам, че по островите има места, до които не може да се стигне с лека кола. Все пак да имаме предвид, че всеки тон асфалт до острова трябва да бъде превозен с ферибот, а за най-елементарната настилка на линеен метър път трябва около тон и половина асфалт. Да не говорим, че когато се полага трябва и да е и със съответната температура. По тази причина много от пътищата на един остров са черни, с коловози, дупки и големи наклони. Така, че предпочетох по-бавното придвижване по магистралите за сметка на повече възможни места за посещение на самите острови.

Утре ден първи

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Ден първи : придивижване до Лариса

И така на 29 август сутринта натоварихме джипката и потеглихме. Разбира се, няма да описвам пътя до границата, само ще спомена за участъка Кърджали-Маказа, който е нов, скоро отворен като КПП и може би има доста от колегите, които още не са го пробвали.
Разстоянието от Кърджали до Маказа е около 50 км. Пътят е нов, в идеално състояние, при това много красив. Само дето е една идея по-тесен от нормалното. Трябват още 50 см ширина и всичко щеше да бъде перфектно. Поне според мен.
ВНИМАНИЕ : Все още в участъка няма нито една бензиностанция, така, че пълнете в Кърджали (инфо : дизела в Гърция е на почти същата цена, но бензина е 20% по-скъп)
Ето и няколко кадъра от участъка.








Тук правя едно пояснение : поради широкоъгълния обектив на авторегистратора в кадрите, които са свалени от него ще има изкривявания отстрани. Така, че снимките няма да са съвсем коректни, но за добиване на представа за ситуацията ще вършат работа.

Самия КПП на границата е фургонен тип, но наши и гърци работят заедно и минаването става много бързо.


5 минути по-късно вече пътувахме по гръцкия участък. И там пътя бе в чудесно състояние, също така красив, дори имаше и няколко тунела.








Въобще пътят през Маказа се оказа много красив като природа и в безупречно състояние. Препоръччвам го на всички, на които е географски удобен.

След около 20 км в гръцко има преминаване през Комотини, което малко забавя придвижването, но но не е чак токова зле. Два кадъра от него




След Комотини се качваме на магистралата за Солун (Egnatia Odos), самият Солун се обхожда, а малко по-късно има вилка, на която Egnatia Odos се насочва към Игуменица, а към Атина магистралата се казва Ethiki Odos. Нашият път бе именно по нея.

Снимки от магистралите не показвам, само ще спомена, че има доста пунктове за тол такси. Сумарно от Комотини до Волос ни костваше 24 евро в едната посока. Вижда ми се доста скъпичко, но няма как.

Тук отново се натъквам на неразбираемата за мен логика на тол гишетата в Гърция. Според мен, а и видно от практиката в други страни, когато става дума за тол такси, нормално е те да се плащат в зависимост от пропътуваното разстояние. Обикновено като стъпваш на платения път това се регистрира по някакъв начин и когато го напускаш също. Така плащаш за реално пропътувания от теб участък. А в Гърция както си караш по магистралата и се пявяват гишета в полето. Спираш, плащаш и продължаваш. Да, а това е другия момент. Уж високоскоростен път, а за 450 км спираш 6 или 7 пъти на бариера. Гръцка им работа...

Преминахме край прочутия курорт Паралия Катерини, но реших да го видим на връщане ако сме добре с времето. Преминахме и край Олимп, но за съжаление по най-високите части имаше облаци.

Преди Лариса магистралата „изтънява” на два пъти и се превръща в двулентов път. Първия участък е около 10 км край Платамонас. Теренът там е средно тежък и в момента се изгражда магистрала.


Край пътя има и едноименна крепост, строена през 13 век по времето на кръстоносните походи. Мястото е стратегическо, близо до входа на клисурата Темпи.


Клисурата Темпи е също около 10 км. Бях чел толкова суперлативи, как тя била любимо място на Аполон и нимфите, колко красива била с изрязаните високи 500 м скали край пътя, че очаквах да видя нещо подобно на Триградското ждрело. Оказа се наистина красиво място, сравняемо да речем с Кресненското или Искърското дефиле, но в никакъв случай и с Триградското. Едно е безспорно обаче : гърците ще видят голям зор да изградят магистрала в този участък.




По средата на дефилето от другата страна на река Пенеос се намира църквата Св. Параскева. Тя се намира в скалите и достъпа до нея става по въжен мост, но ние нямахме време за тази атракция, поне днес.

След дефилето още малко магистрала и пристигаме в Лариса. Град с големинята на Плевен, може да се видят стария амфитеатър, църквата Агиос Ахилиос и красивия парк Алказар, разположен край река Пенеос. Два кадъра от Лариса :




С това първия ден, предназначен за придвижване приключи. Ето и изминатия маршрут.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Ден втори : Пристанище Волос, ферибот до СКОПЕЛОС, обиколка на СКОПЕЛОС и ферибот до АЛОНИСОС

От хотела тръгнахме в 7 ч., защото ни предстояха 60 км до Волос, а ферибота бе в 9 ч. Лариса ни изпрати с дъжд, но после нещата се оправиха.




Лесно намерихме мястото за изчакване, в билетния офис веднага ни дадоха билетите срещу представеното потвърждение на покупката (малко ме притесняваше този момент) и след четвърт час бяхме пред ферибота.


Качиха ме на най-горния етаж, където всички с маневри обръщаха и се подреждаха на заден. Така се прави при фериботите, които са „ONE WAY” и качването и слизането на МПС става само от задната част (кърмата). Дори понякога самото качване става на заден ход по рампата още от дока.




Заключваш колата, напускаш гаражния отсек и повече нямаш там достъп до малко преди времето за слизане. Гърците държат на това, нямаш право да пътуваш в автомобила. То и нямаше смисъл защото прехода беше повече от 3 часа.
Вече сме на ферибота.


След като потеглихме излязох навън да правя снимки. Първата е назад към залива Волос, откъдето тръгнахме. От този залив са тръгнали Язон и аргонавтите по следите на Златното руно.


Втората е към западния бряг на полуостров Пелион малко преди да напуснем залива.


Първата спирка на ферибота бе на първия от Спорадските сотрови - Скиатос. Ето го и него гледан от юг на север.


Виждаха се няколкото малки островчета на изток от Скиатос, а в далечината и острова, на който отивахме - Скопелос.


Една самотна къща ми се видя интересна, но като я зумнах се оказа бая големичка. Помислих си кой ли е собственика ?


Едно островче с големината на шамандура, а на него миниатюрен фар.


На Скиатос има и летище със средна големина. Всъщност то е единственото на трите острова. Интензивността на полетите е много ниска, но аз имах късмет и уцелих едно кацане.


Времето беше хубаво, а ъгъла на слънцето подходящ да направя снимки към основното пристанище, което носи името на острова - Скиатос.




Едно малко симпатично полуостровче в южната част


и малкото островче Бурци при самото пристанище, свързано с тротоар с брега.


Доста хора слязоха на острова, качилите се бяха по-малко. Това е логично, тъй като Скиатос е най-посещавания от трите.


Отлепяме се от кея и на изхода на пристанището поглеждаме към групата прилежащи малки островчета.


Някъде по средата между Скиатос и Скопелос видяхме делфини, но не бях подготвен с фотоапарата.
Ферибота приближаваше Скопелос. Тъй като това е първия остров от нашия план за обиколка, няколко думи за него.

Остров СКОПЕЛОС заема средно положение от трите и като местоположение и като големина и като население. От западната му страна е СКИАТОС, а от източната АЛОНИСОС.
Територията му е 96 кв.км, като размери - дължина 20 км и средна ширина около 6 км. Населението е около 5000 жители.
Характерни за СКОПЕЛОС са многото зеленина и силно насечения терен,
Основния град е пристанището СКОПЕЛОС, разположено в югоизточната част. Освен него в северозападната част има още едно пристанище - ГЛОСА.

Точно на това пристанище слизаме от ферибота. Спираме за малко на пристанищния паркинг да се подготвим за обиколката и да хвърлим последен поглед на съда, който ни докара - EXPRESS SKIATHOS.


Първата ни цел е село Глоса. За него бях чел, че е най-старото на острова, със запазени традиции, както архитектурни, така и битови. Възнамерявах да спрем на някакъв паркинг и да се разходим по тесните улички. Задачата обаче се оказа не толкова лесна. Едно е да четеш за тесните улички, друго е да минеш по тях и то с Терано дълга база.

Подхода към селото


Все още ситуацията биваше.


Тук бая се чудих накъде да поема. На пръв поглед и от двете посоки нямаше връщане назад. Избрах наляво.


Теснотията бе налице, но технически не беше трудно - и на най-тесните места имаше поне по два пръста разстояние от двете страни. Лошото бе, че не знаеш какво следва. През цялото време се молех да не стигнем до място, през което няма да мине Тераното, че ако трябваше да се връщам на заден по същото трасе...
Ще покажа няколко кадъра от това преминаване, понеже сега като гледам записа на спокойствие установявам, че всъщност е било много интересно.






Ето я и църквата


и още от улицата






Най-после стигаме до по-широко място и излизаме от селото. Изпитах голямо облекчение. Сега разбирам защо в Гърция са много популярни малките коли и моторите.
Между другото по-късно като разгледах подробно GPS картите разбрах, че това е бил главния маршрут да за преминаване с автомобил през село Глоса. Сигурно е и единствения възможен за нас.


Нали се сещате, че не успяяхме да спрем и да разгледаме тесните улички. Затова пък разглеждането стана в движение, а представата, която добихме, бе пълна.

Напред към двата плажа на север - Периволу и Петаменис. Те са почти необитаеми. Намират се на северозиточното крайбрежие в съвсем плитък залив, което е причина при тях често да има силно вълнение.
Наколко кадри от пътя, защото и той е красив








Пристигаме на плажа Периволу. Не беше съвсем безлюден, имаше няколко коли.


Гледките наистина бяха прекрасни






Няколкото коли си бяха намерили страхотно място за паркиране.



След 5 минути поехме към следващия плаж - Петаменис. Този път нямаше вече асфалт.


Пристигаме на Петаменис. И той красив, но съвсем безлюден. И за двата се потвърди факта, че изложението предполага ежедневно наличие на вълни. Това е от североизточния вятър мелтем, който обичайно духа по тези места. Една снимка от плажа


две от прибоя


и една по протежението на източния бряг на Скопелос.


Следващата цел бе може би най-атрактивното място на Скопелос - църквата Свети Йоан. Продължихме по черен път, но не беше труден като изключим прахоляка. Освен това имаше доста красиви места.


Отново излязохме на асфалтовия път. И край него красоти. Остров Скопелос наистина бе потънал в зеленина.








Няколко думи за църквата.

Църквата Свети Йоан е построена на върха на издадена в морето скала. За да се стигне до нея трябва да се преодолеят 200 стъпала. Според легендата един рибар всяка вечер виждал светлина на скалата. Една вечер в съня му се явила жена, която му казала, че там има икона. Рибарят се качил и действително намерил икона на Св. Йоан. Интересно било, че където и да занесял тази икона, тя като по чудо се връщала на скалата. Така били принудени на това място да построят църква, която да я приюти.
Мястото е известно и с това, че точно тук се развива действието на холивудската продукция от 2008 г. MAMMA MIA с участието на Мерил Стрийп и Пиърс Броснан.

Пътя започна да слиза към брега и след малко в далечината се появи въпросната скала.


След малко стигнахме до паркинга и неизбежното за такива места капанче.




Слязохме и сменихме джапанките с нещо по-подходящо за 200-те стъпала. Долу гледката бе невероятна. Островът, който се вижда в далечината е следващия, който щяхме да посетим - Алонисос.


Стъпалата са доста стъмни, но на най-трудните места има парапет и изкачването трае не повече от десетина минути.




Църквата заедно с помощната постройка се намира на малка площадка на върха на скалата. Впечатление прави наличието на растителност върху огромната скала и най-вече голямото маслинено дърво.


Един поглед надолу


и една панорама на север по крайбрежието


/следва продължение.../

[bochkata]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Красота!
С нетърпение чакам продължението!

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Следваше да се пренесем от източния на западния бряг на острова, където бях набелязал няколко хубави плажа, които си струваше да се видят.
Малко след тръгване спряхме на един разклон, където се намира малка църква. В нея се е състояла сватбата от споменатата холивудска продукция Mamma Mia.


Пътят нататък бе изцяло асфалтиран и както досега много красив.








Минаваме край курортното село Неа Клима. Заради богатата растителност не се вижда много от селото, но все пак два кадъра.




И отново пътят се вие след горите на Скопелос.




Наближаваме до първия от няколкото набелязани плажа - Кастани. Отбих се само за да направя снимки.


Чудя се кои са тези, които плащат по 7 евро за чадър и шезлонг, когато половината плаж е свободен от стационарни чадъри.


Зад плажа имаше устроен нещо като малък парк с шезлонги и чадъри. Това ми се видя доста приятно място.


Следващата цел бе може би най-хубавия плаж на Скопелос - Паралия Панормос.
Снимка от пътя на едно малко островче срещу брега. Красиво, затова я показвам.


Продължаваме по пътя. Отново красоти.


Спрях на една площадка защото ми хареса пейзажа. Жената на снимката е случайна туристка.


Пристигаме и до плажа Панормос.


Бяхме вече доста изгладнели и седнахме на хапнем по една мусака. В това ресторантче.


А ето го и самия залив с плажа. По-точно свободната част на плажа. Шезлонгите бяха при капанчето.


Отново на път. Ред беше на малко манастири. За целта трябваше да пресечем острова от запад на изток, да преминем през основния му град и пристанище ида отидем в най-планинската югоизточна част.
Пътят бе с добра настилка, с обичайните за планинския терен завои и наклони и отново сред зеленина и маслинови горички.




На много кръстовища има изградени кокетни и добре поддържани параклиси.


Достигнахме източния бряг и на един завой пред нас се откри красива гледка към Алонисос.


Следваше спускане към пристанището, което носи името на острова - Скопелос. Това е залива, в който е разположено.


Един поглед и на север.


Интересно, че колкото повече приближавахме към градчето, толкова пътя ставаше по-тесен. Поне този, по който ни водеше GPS-а.


Накрая стигнахме до това място.


Според уреда трябваше да продължим направо и да завием надясно. На кадъра много не си личи, но това за Тераното беше невъзможно. Дори се съмявам, че и с лека кола би станало, освен ако не е Smart.
Обърнахме и тръгнахме по една достатъчно широка улица, нещо като главна за МПС. Тук се почна едно непрекъснато настояване от страна на GPS-а да завием наляво, а преките бяха от тесни по-тесни. Спрях да проверя какви са настройките, но всичко беше както трябва : “Car/Motorcycle” и “Fastest time”. Добре, че се появиха табели за манастирите.
В крайна сметка стигнахме до пристанището по обиколен (но и единствено възможен) маршрут и продължихме на изток.


Всички манастири бяха разположени на този масив.


Първият се казваше „Евангелистрия”. Основан е от монаси от Света Гора на Атон през 17 век. Характерно за него е красивия изглед към пристанището, иконстаса и чудотворната икона. Пишеше, че е и най-големия на този остров.
Пътят до него в началото бе асфалтов, но после премина в черен. Беше доста стръмен, но нямаше проблеми.


След кратко изкачване се появи пред нас.


Входа към манастира


Дворът му не бе особено голям, нито пък така живописен, както съм виждал на други места. Църквата също бе малка.


Появи се възрастна монахиня, която се оказа в последствие, че е единствената му обитателка. Беше много любезна, даде ни да запалим свещи и ни покани да погледнем от площадката с камбаните към пристанището. Отворите бяха малки за да направя хубави снимки, но същият изглед го имаше и от площадката пред входа. По-късно ще го покажа.


Благодарихме на жената и влязохме в малка стаичка със сувенири да й направим малко оборот. Видно бе, че този манастир не е често посещаван от туристи. Ето и изгледа


Поехме към следващия - „Метаморфозис”. Един инересен кадър от обратния път надолу.


По-нататък пътя отново премина в асфалтов, но манастира ми се видя някак си непривлекателен за посещение, а оставаха още два. Така, че не спряхме, давам само кадър от регистратора.


Другите два бяха един до друг : „Света Варвара” и „Продромос”. Ето ги отдалеч.


Ето и отблизо. Първо ”Света Варвара”, за който бях чел, че е необитаем, т.е. в него няма монаси.


Имаше някаква жена, която ни посрещна и покани в църквата. Дворът бе още по-малък и макар и спретнат, не предсвавляваше нищо особено.


Другият като, че бе по-голям, но се оказа затворен.


Пред вратата имаше асма, чието стъбло не видях. Стана ми интересно и го потърсих. Излизаше високо над вратата през дупка в зида.


В манастира не влязохме, но видяхме поне кокетната цървкичка до него.


Край с манастирите. Поне на Скопелос. В плана имаше още 2-3 плажа и достатъчно време, затова поехме отново на запад.
Първият се казваше Стафилос, но стигнахме до много стръмно, тясно и претрупано с моторетки място, откъдето трябваше да продължа пеша за да направя снимки. Загубих малко време, но го щракнах. Нищо впечатляващо като плаж, но залива беше красив.


Затова пък следващия плаж - Агнонтас компенсира загубата. Съжалих, че не бях планирал плажуване тук въпреки, че по-скоро не беше време за плаж (18:20 ч.)


Надявах се там, където бях планирал (на о-в Скиатос след два дни) плажът да е поне като този.
Следващият беше съвсем набизо и последен в програмата. Обикновен плаж в обикновен залив с обикновено капанче, в което пихме по едно хубаво кафе. Това отличава гърците от турците. В Гърция и в най-обикновеното капанче можеш а пиеш хубаво кафе, а в Турция ако кажеш „еспресо” и не си в марково кафе в мола, те гледат като объл камък. Както и да е, ето и последния за днес плаж - Лимнонари.


Обратно към пристанището, където спряхме на паркинга на здрач. Няколко кадъра от градчето.






Първо отидохме до билетния офис. Беше отворен, и тук ни разпечатаха билетите за секунди след представяне на потвърждението получено на мейла. Ферибота бе в 23:15, така че се разходихме порядъчно край пристанището и седнахме спокойно да вечеряме. Наливното „Митос” се оказа превъзходно, може би защото бях много жаден.
Втория ферибот нямаше нищо общо с първия. Може би защото беше на друга фирма, не знам. Този беше много по-неугледен и мръсен и целия смърдеше яко на нафта, а в салона по седалките се бяха проснали да спят мърляви пътници, повечето с обувки върху седалките. Беше доста късно да мисля за това, още повече, че най-много се притеснявах как ще намеря резервираното студио когато пристигнем в Алонисос след полунощ. Качването на ферибота


Нямаше как да отида до останалите коли без да опра в жълтата греда, но не се и налагаше. Качиха се няколко баничарки, два камиона и аз.


Притесненията ми се оказаха напълно излишни. На пристанището на Алонисос, което се казва Патитири видяхме млада жена с табела с името на хотела. Каза да караме след нейната моторетка.


Добре, че беше там, защото по тесните и стръмни учлички без номера не знам как щях да намеря къщата. Но явно местните си го знаеха, затова жената беше на пристанището. Отново признание пред Booking.com, които бях предварително помолил за съдействие точно в този случай.


Казах на жената, че утре тръгваме около 8:30, така че да се разплатим, за да не я будим сутринта. Изненада се как така пристигаме след полунощ а ще тръгваме толкова рано. Обясних й, че имаме 3 дни да обиколим трите острова и толкова. Поклати глава. Явно беше свикнала с туристи, идващи поне за няклоко дена да плажуват. Не се вписвахме в представите й за лятна ваканция, но ние сме си такива.
Студиото се оказа добро, имаше и тераса, на която изпих две заслужени бири на спокойствие след дългия ден. Интересно беше, че водата под душа бе леко солена.

Рекапитулация на впечателнията от първия съществен ден :
* Остров Скопелос е изключително красив със съчетанието си на планински терен с много зеленина и кристално чиста вода в морето. Има и хубави пясъчни плажове, макар и не много.
* Главните пътища са много добри, макар и с планински характер. И много красиви. Там, където няма асфалт има черни пътища, проходими и с лек автомобил при повишено внимание. За теренна джипка въобще няма притеснения.
* По пътищата има страшно много моторетки (скутери). Повечето от тях, както и от автомобилите, са под наем. Пунктове за това има на всяка крачка.
* Не вземайте за чиста монета инструкциите от GPS-а както на гръцката карта (AD Hellas) така и на европейската (CN Europe), и двете на Гармин. Черните пътища ги има коректно отбелязани, но в населените места картите не правят разлика между улица с ширина 10 м и такава, широка 2.50, на която завой под прав ъгъл с голяма кола е невъзможен. По-добре карайте по главните и чакайте преизчисляването.

И трака от него - общия и само на острова

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Ден трети : Обиколка на АЛОНИСОС и ферибот до СКИАТОС
С тръгването в 8:30 се изсилихме. На практика стана в 10 часа, но имах известни резерви в плана, пък и можеше да си спестим някои точки.
Първо се отбихме на пристанището да си осигурим билетите за следобяд, но както и преполагах в това мъртво за разписанието време, билетния офис беше затворен. Продължихме по плана, но първо няколко думи за остров Алонисос.

Остров ALONISOS е най-голям като площ - 130 кв, км и най-малкия по население - около 2800 жители. Той има издължена форма с размери 18 / 3 км. Крайбрежието е скалисто, а плажовете малко, предимно каменисти.

Първият преход бе сравнително дълъг като за остров - повече от 25 км. Целта бе малкото северно пристанище Геракас. В началото минавахме край познатите от вчера иглолистни гори и маслинови плантации.




После започна едно продължително изкачване и колкото по-нагоре се качявахме, толкова гледките бяха по-красиви.


По едно време спрях, за да направя панорамна снимка към големия остров Перистера, разположен на изток от Алонисос и също имащ претенции да бъде населен въпреки, че на него има само няколко сгради, разположени в два залива, до които плаваха само частни лодки.


Когато превалихме билото обстановката край пътя коренно се промени. Обилната горска зеленина бе заменена от полуголи хълмове с храсталаци. Въпреки това пътят пак беше красив.


В крайна сметка стигнахме до пристанището Геракас.


Пристанище силно казано. Тесен залив, преграден с вълнолом така, че при самия бряг изглеждаше като езеро.




След снимките поехме обратно. Следващата ни цел бе едно много интересно място - плажа Свети Димитър. Обикновено плажовете се образуват в дъното на залив, а издадените в морето носове са скалисти поради непрекъснатото въздействие на вълните. А тук е обратното - има широка плажна ивица на самия нос. Причината за това явление според мен е липсата на силно вълнение в тази част на крайбрежието, което пък се дължи на естествения вълнолом, какъвто се явява големия остров Перистера.
Тук се натъкнах на поредната неточност на картата, която първо ни прати до един язовир, който се строи в момента и след който път нямаше, а после се опита да ни прекара по черен път с ширина 1.50 м. Доста се помотахме и в крайна смерка карахме по силно заобикалящия главен път. Същия недостатък - апарата се опитва да намери по-кратък път, но за съжаление на картата са показаани като автомобилни и пътища, по които може да се мине само с мотор. С други думи картата е вярна при заложението, че режима “Car/Motorcycle” се отнася само за второто. Американските разработчици просто не им е минавало през ума, че може да има такива тесни пътища, иначе щяха да направят режимите отделно.
Всъщност на практика картата ще е вярна за повече от 50% от МПС-тата на острова, така че може и да има резон в това. Автомобилистите просто трябва да го знаят, за да имат едно на ум при избора на трасета.
По островите преходите не са големи като разстояние, но губят много време така, че изоставането ни от графика вече бе почти 2 часа. Но плажа Свети Димитър трябваше да се види. Спускането към него откри пред нас поредните живописни гледки.






Ето как изглежда Свети Димитър отдалеч.


За да завия надясно към плажа се наложи на отсрещното уширение да направя обратен завой.


Отблизо се оказа, че водата е кристално чиста както на повечето места, но вместо пясък има обли камъчета средна големина.


Тук ограничих престоя от 20 на 5 минути и потеглихме. Отново се доверих на картата и отново сгреших. На долния кадър картата показваше направо.


Започнах да се ядосвам, защото не стига, че бяхме в закъснение, а и картата допълнително ни губеше времето.
Насочихме се на юг към пристанището Патитири. По пътя се намира малкото рибарско селище Стени Вала.


Влязохме вътре за да видим заливчето. Имаше и плаж, макар и празен.


Следващата набелязана цел бе плажът Лефтос Гиалос. Посещението му бе свързано с отклонение по черен път, което щеше да ни забави. Затова реших да го прескочим, но за пълнота давам една снимка на този плаж, взета от нета. На нея се вижда хубав залив, чиста вода и камъчета вместо пясък.


В местността Кокинокастро има малък полуостров, свързан с брега с тесен провлак, като и от двете му страни има плажове. В района има и археологически останки от града Икос. Отбивката дотам бе много живописна.




Археологически останки не видяхме, но и не търсихме. В залива бе акостирала някаква шхуна, край която плуваха хора, вероятно организирана туристическа атракция. Много приятно място.


И следващото се оказа такова. Плажа Хриси Милия. Над самия плаж имаше нещо като хотел и край него площадка с много приятно кафе. Въпреки закъснението не можахме да устoим и пихме по едно кафе. В края на краищата бяхме на почивка...
Малкия паркинг пред кафето


и изгледа от масата


След кафето продължихме на запад. В програмата беше пак плаж, но черния път вляво, който се вижда от кадъра означаваше забавяне, затова и този го прескочихме.


Все пак една снимка от нета за пълнота. Поредния красив залив и поредния каменист плаж - Милия.


Следващите два обекта се намираха на северното крайбрежие и понеже бяха единствените на него, трябваше да отидем. Първо тесния залив Гиалия, до който се наложи да караме около 1 км по доста стръмен черен път.


Затова пък гледката си струваше.




Срещнахме туристи с малка моторетка. Мъжът се мъчеше да качи нагорнището с моторетката, а спътничката му го следваше пеша. Наистина беше стръмно.




Слязохме да самия залив. Плаж там нямаше, но обстановката бе интересна.


Тръгнахме обратно по стръмното до асфалтовия път, след което се насочихме към село Хора.

Хора е старата столица на остров Алонисос. Той доста е пострадал от земетресението през 1965 г. и жителите са се преселили в Патитири (пристанището). По-късно много от сградите са били реставрирани и понастоящем градчето има средновековния си облик и е под закрилата на закона.

Градчето беше приятно, но чак пък под закрилата на закон... Може би ако бяхме се разходили повече щяхме да видим още, но нямаше време.


На входа има малък парк, от който се разкрива прекрасна гледка към мястото, където бяхме преди малко.


Последното планирано посещение бе на носа Марпунта в най-южната част на острова. Имаше възможност да отидем дотам ако не се бавим, но след като на два пъти GPS-а се опита да ни вкара в невъзможни улици се отказах и отидохме директно на пристанището. Така, че пак снимка от нета.


Отново получаването на билетите стана много бързо и без проблем, така че отидохме да видим залива Вотси, който бе в категорията „ако остане време”. Той се намира в източната част на пристанището Патитири. Струваше си да се види.


Както и Скопелос, така и Патитири се състои от 2-3 главни улици, по които може реално да се движат втомобили. Всичко останало са тесни улички, по които можеш да минеш но може и да не успееш. За мотор няма проблем. Тъй като ни предстои раздяла с Патитири, няколко кадъра от градчето.








и от самото пристанище




и вече сме на опашката за качване във ферибота


Фирмата превозвач беше същата като на първия преход и ферибота бе от хубавите и видимо беше и по-голям. Качването








Вътре имаше най-различни отделения и сепарета, но времето беше хубаво и ние се качихме на горната палуба.
Пътуването бе много приятно и направих доста снимки. Ето някои от тях :
На палубата


Поглед към два малки острова, разположени между Скопелос и Алонисос. Най-отляво е източния бряг на Скопелос, по средата са двата острова, зад тях в далечината полуостров Пелион, а най-вдясно е западния бряг на Алонисос.


Тази зона е обявена за природен парк Алонисос. Често се появяват делфини, но ние не случихме. Затова пък видяхме делфини на идване, макар и не точно на това място. Ето и по-едра снимка.


Най-източната част на Скопелос


Масива с манастирите, където бяхме предния ден, гледан от морето


и пристанището Скопелос, гледано от морето


В най-дясната част на снимката се вижда голямата църква в Скопелос, която е изцяло бяла. Ето я и в по-едър план.


На пристанището чакаха доста пътници и автомобили. Дкоато ставаше слизнето и качването до нас акостира един катамаран, който в сравнение с нашия ферибот изглеждаше като джудже. Той набързо смени пътниците и отплава преди нас. Катамараните се движат по-бързо от конвенционалните фериботи но са само за пътници и нямат открити палуби. Тези две характеристики ги изключват от моите опции за пътуване по море. Пък и скоростта им не чак толкова по-висока. Срещу 28 км/ч. за тези, с които пътувахме ние, те предлагат 35, максимум 40 км/ч.


Продължихме в северна посока. Скоро минахме край цъквата на върха на скалата. Този път поглед откъм морето.


Корабът по разписание не спираше в Глоса, затова се насочи на запад към Скиатос. Този фар е в най-сверната част на Скопелос.


Между Скопелос и Скиатос също има няколко малки острова, които са разположени по-близо до Скиатос. Ето и един от тях. Това по средата е фар, а не църква.


След пристигане всички коли заиваха надясно, а GPS-а ми показваше наляво. Послушах го и след 200 м се натъкнах на пешеходна зона.


Обратен завой и по главната. Обиколи цялото градче, но в крайна сметка ни закара до хотела.

Впечатленията от Алонисос са подобни на тези от Скопелос. Също красив, с много зеленина, няколко плажа, но пясъчен бе само един от тях. Останалите са с дребни обли камъчета. Пътищата и на него са хубави, и там до някои места се стига по черни пътища, които в повечето случаи стават за лека кола при повишено внимание. По-добре с джипка а най-добре с мотор.
Вечерта си легнахме по-навреме. Водата, с която се къпахме, бе дори по-солена от тази на Алонисос. Не разбрах причината за този факт а и забравих да попитам хазяйката.
Ето и траковете - общия и обиколката на Алонисос.

[plaskom]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Благодаря за споделеното

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Ден четвърти : Обиколока на СКИАТОС.

Първо малко данни за остров Скиатос

СКИАТОС е най-малкия по площ остров - 50 кв.км. Той обаче е най-голям по население - повече от 6000 жители. Въпреки, че крайбрежието му е едва 44 км дълго, то съдържа 60 плажа, повечето от които пясъчни. По тази причина Скиатос за туристите е най-популярния от трите острова.

Обиколката по план бе обратно на часовника така, че се насочихме право на север към първия от планираните за посещение плажове - Ксанемос, който се намира веднага след пистата на летището.
Пътят ни пресичаше изцяло градчето Скопелос. Първо отидохме на пристанището в офиса на билетния агент. Пак без никакви проблеми - за секунди.


Вече спокойно поехме на север към първата точка.


Завиваме надясно за да заобиколим самолетната писта, която се вижда точно пред нас.


На другия край на пистата се намираше плажа Ксанемос. След няколко минути бяхме там.


Изглеждаше добре, но пясъка е доста едър, почти каменист. Така, че го записваме в графата „нищо особено”. Ето и една панорамна снимка на залива.


Продължихме нататък. Следващата точка беше един тесен залив, където често ходят гмуркачи. Казва се Никотсара. Когато проверявах трасето за днешния ден видях, че преминава през доста съмнителни участъци, така че имах едно на ум.
В началото тръгнахме край самолетната писта.


После завихме надясно по тесен и стръмен, но съвсем приличен асфалтов път.


По него имаше и къщи, но отново теснотия.




Стигнахме до разклон, на който трябваше да поемем по черния път.




На места имаше дупки и стръмни участъци, но общо взето бе проходим. По него стигнахме до целта.






За плаж не може да става и дума, но залвичето е изключително карсиво. Имаше и две момчета с моторетка, които вадеха водолазните такъми.


Обратно по черния път, по който слязохме




И продължихме по асфалтовия път, от който се отклонихме за залива и който междувременно стана по-широк. Отново през маслиновите горички.


Следващата цел бе манастира Евангелистрия. След десетина минути доста стръмно изкачване бяхме там. Още на паркинга си пролича, че този манастир няма да е като предните.


Макар е не много по-голям, Евангелистрия Скиатос е много красив манастир. Основан е през 18 век от монаси от Атон. Църквата е трикорабна с три кубета. В иконостаса има икони от 17 и 18 век. Дворът не е голям, но е изключително добре поддържан.
Понеже Скиатос е най-посещавания остров от Спорадите, тук идваха и много туристи, затова имаше и голям магазин, в който освен църковни стоки и сувенири се продаваха натурални сапуни, мед, сладка, избрани подправки, вина и ципуро (ракия) - всичко тяхно производство, облепено с маркови етикети на манастира.








Много приятно място. Още повече, че около манастира и на паркинга нямаше нито събирачи на такси, нито кебапчийници с гърмяща музика, нито обичайната биташка амосфера на сергии с китайски и не само китайски боклуци, която е присъща на някои не по-малко стойностни наши манастири - например Бачковския или Троянския. Навсякъде цареше тишина и спокойствие, както би трябвало да бъде на едно свято място.

Колкото и да бе приятно, ние си имахме план, който да гоним, така че обратно в колата и към следващата цел - най-сверната точка на острова - Кастро, т.е. крепостта.
Първоначално се движехме по познатия асфалтов път, сега имаше и красиви гледки. Продълговатия остров, който се вижда е Скопелос.


Малката църква на това кръстовище е част от манастира.


Продъжаваме изкачването. Пътя стана доста стръмен и с остри завои, но все още хубав като настилка.


Определено и на този остров пътищата бяха красиви.


Стигнахме до малко уширение, преди което имаше табела „SKIATHOS PANORAMA CAFE”.


Е, време беше за кафе, а от терасата му гледката беше следната :


Както и от манастира, така и от тук не ни се тръгваше толкова бързо, но времето напредваше, а не знаех дали няма да има изненади с пътищата. Доста от оставащите участъци бяха в графата „несигурни”, така че като свърши кафето станахме и си поехме пътя.
Отбихме от асфалтовия и тръгнахме по черен път, но скоро разбрах, че GPS-а е имал предвид следващата отбивка, която се оказа на 20 м след завоя.


Всяко зло за добро. От черния път се откри панорама на запад към полуостров Пелион.


Обратно на асфалта и този път в отбивката, която трябва.


И тя беше асфалтирана, макар и по-тясна. И пак красоти.




На този разклон асфалта свърши.


Свихме вдясно по черния път, който на моменти беше широк не повече от 3 м.


Той пък от своя страна премина в калдъръм с широчина около 2.50 м.


Оттук до уширението за паркинг беше калдаръмената пътека. Здрава, стръмна и тясна. И красива.








Накрая имаше оформен паркинг, на който освен автомобили бяха паркирали и АТВ-та и мотори.


Встрани се виждаха стъпала надолу. Това означаваше, че пътищата, които и двете карти показваха до носа не съществуват. По моя преценка ако отидехме до останките от крепостта щяхме да загубим минимум час и половина, т.е. или да прескочим няколко от набелязаните точки ли да се откажем от плажа. Не ми се щеше нито едното нито другото, затова ето малко описание и снимка отдалеч.

На това място през 14 век е бил построен крепостен комплекс за да пази жителите от пиратските набези. От него са останали сградите на 4 църкви, джамия, част от стената, две водохранилища и дуло на оръдие.
Под крепостта е плажа КАСТРО, а около 2 км на изток едно от най-красивите места на острова - плажа ЛАЛАРИЯ, до който достъпа е само с лодки.

Носа Кастро


Макар и да нямахме в плана посещение на местността Лалария, струва се да покажа снимка от нета, защото това може би е най-красивото място от Скиатос. За него знаех, че достъпа е само откъм морето.


/следва продължение.../

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Продължихме по плана към плажа Лигариес. Излязохме отново на главния път, където ни предстоеше сравнително дълъг преход, от който показвам няколко кадъра.








По пътя срещахме предимно туристи с коли, малки джипки (основно Suzuki Jimmy), АТВ и скутери под наем. На следващата снимка всички МПС, които се виждат са от рента.


Е, дойде време да слезем от асфалта. Отново черен път.


И от него красиви пейзажи.




И пак стръмно и тясно. На този разклон за да завия надясно трябваще да правя две маневри.


Пътя, обаче бе толкова красив, че несгодите се забравят на момента.






След голямото слизане малко преди плажа се наложи да минем на брод.


Пристигнахме на малък паркинг край самия плаж Лигариес, за да установим, че целия този черен път е бил почти излишен.


Плажът беше хубав, но вероятно щеше да видим и по-хубави. Нищо, пейзажите от пътя компенсираха загубата на време. За да не губим още, направих само снимка от паркинга и обратно на коня.


Качихме се обратно по тесния черен път, но като поехме нататък по трасето се оказа, че следващия участък е също по черен път, само че по-широк и без никакви дупки. Единствения проблем беше прахоляка, но вече му свикнахме.


И поредните красиви пейзажи. На това място и ние спряхме за да видим какво се вижда.


Виждаше се плажа, от който тръгнахме преди малко. Оттук се виждаше по-добре.


Продължихме по черния път. Малко размисъл докато се движехме по него. Когато констатирах, че по асфалтираните пътища дори на островите няма дупки, помислих, че се дължи на качествено положен асфалт. После видях, че по черните им пътища (които едва ли са предмет на някаква особена подръжка) може да потъваш в прахоляк, но дупки НЯМА. Явно пътища с дупки са наш български феномен. Имаме ги на черните и на белите пътища, имаме ги на улиците и на тротоарите, в малките и големите населени места, имаме ги навсякъде, само дето не знам на какво се дължи. Дали на климата, който прави дупките или на стопаните, които нехаят за това.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Предстоеше да видим от пътя два плажа, които минават за едни от най-хубавите на острова - Микрос (Малък) и Мегалос (Голям) Аселинос.
Първо малкия. При самата отбивка имаше доста паркирали МПС, но плажа не виждаше.


Малко по-нататък край пътя имаше сенчест кът за почивка, малко импровизиран.


От него успях да се провра между храстите за да видя част от Малкия Аселинос. Ако имахме време със сигурност си струваше да оставим колата при паркиралите преди малко.


От плажа не се видя много, но снимката на залива му стана по-хубава


Малко след тази отбивка трябваше да видим и Големия Аселинос. За съжаление единственото, което успяхме да заснемем от пътя е това.


Следващата спирка бе на втория манастир в днешния план - Еконистрия. Бил най-святото место на острова. В него имало чудотворна икона, която в момента била в главната цъква на пристанището.
Преди манастира се появи асфалт. Спряхме на малкия паркинг.


Имаше няколко паркирали коли, но хора вътре нямаше. При входа на църквата седеше някаква жена, която нямаше вид на на монахиня. Каза ми да не снемам вътре макар, че не влизам за първи път в църква и нямах ни най-малко намерение да върша подобно нещо. Това го приех за нормално. Когато я попитахме за свещи взе да ни гледа в ръцете. Дадохме й обичайната за такива места лепта, но докато палехме свещите тя излезе от църквата и промърмори, че тряба да затваря. Аз съм малко непукист, но останалите членове на компанията са по-чувствителни и се ядосаха. Теглихме й една и си тръгнахме. Все пак две снимки от двора.


Оттук до края на обиколката в плана бяха само плажове, като на един от тях трябваше и нас да ни огрее.
Продължихме по асфалтовия път сред същите иглолистни гори. Този вид дърво със светлозелени дълги иглички и крив ствол не съм го виждал в нашите планини. Има го и в Турция по тези ширини. Мисля, че е някакъв вид бор, но не съм сигурен.


Отново напускаме асфалтовия път. Мястото, където става това се намира на 300 м от Големия Аселинос.


Участъка от черен път бе стръмен и с много завои, но с достатъчно равна повърхност за да минават по него и леки коли.


И тук пейзажи не липсваха.


На едно място спряхме да направя снимка на плажа Агистрос. Всъщност това са два плажа - Елиас и Агистрос, разположени от двете страни на малък нос. Отдалеч се виждаше колко чиста и спокойна е водата и колко малко са обитатлите.


След няколкостотин метра плажа пак се видя от пътя. Този път поглед от авторегистратора


Не беше в плана да слизаме, но доста се замислих дали на планирания плаж щеше да бъде толкова хубаво. Реших да рискуваме и продължихме.
След малко на пътя видяхме табели, на които пишеше, че това е район със защитени гори.


Малко след табелата свихме вдясно за да слезем до плажа Мандраки и късата отбивка минаваше през наистина малко по-различен вид гора.




Преди плажа беше доста възтесничко, но трябваше да отидем до самия плаж заради снимките. Ето го - Мандраки. Още едно пркрасно място.




Забравих да спомена, че всички плажове след крепостта бяха с хубав жълт пясък, като нашите по Южното черноморие. Другото, което прави впечатление е, че обикновено половината от всеки плаж е свободен от шезлонги с чадъри. Явно в концесионните договори е залегнало това условие. Знаем как е у нас. Я оставят 10% свободни я не.

Едва успях с 5-6 ситни маневри да обърна и продължихме към следващата точка - плажа Крифи Амос.
Пътят стана съвсем широк и равен, само дето вместо асфалт имаше прахоляк. На едно място спряхме за поглед на запад към континенталната част и по-точно към полуострова Пелион.


Освен погледа направих и панорамна снимка


След няколко минути отново спряхме, този път за снимка на плажа Крифи Амос. Още едно райско кътче.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

На следващия плаж вече беше планирано да слезем. Пак само за снимки. Казва се Агиа Елени, т.е. Света Елена. Пак се появи асфалт, явно въпросният плаж беше крайна точка за асфалтиран участък, идващ от главния град. На паркинга беше доста людно.


На плажа също. Да се чуди човек - как един асфалт се отразява на наситеността на плажната ивица.


Тук полъхваше лек хладен ветрец, което малко ме изненада, защото изложението беше югозапад и при средностатистически метеорологични условия тези плажове би трябвало да са на завет. Затова и бях предвидил да плажуваме на един от тях. Вярно, че на северните нямаше вятър, но си мислех, че още му е рано.
Както и да е, след снимките се насочихме към следващите два плажа, които са разположени един до друг - Микрос и Мегалос Банана. Те пък са в много близко съседство с най-реномирания и най-голям плаж на острова - Кукунариес. Вероятно по тази причина навсякъде бе пълно с паркирали коли и мотори.






Накрая стигнах до това място.


Пътят вляво изглеждаше като улей, но видях оттам да излиза едно АТВ и реших да опитам


Решението ми се оказа правилно. Излязохме на изоставена маслинова горичка с множество паркирали МПС, почти на самия плаж.


Намерихме си място на сянка и отидохме да си топнем з*** Егейско море. На четвъртия ден...


За наш късмет плажът беше прекрасен и на завет. Не знаех в момента точно кой от двата банана е, но после установих, че бил Големия. Не взех Канона, затова снимките направихме с подръчни средства.


Водата беше чиста като в планинско езеро, но доста по-топла.


Постояхме около 2 часа, след което продължихме по южното крайбрежие. Предстоеше ни да минем край няколко плажа и да слезем до един. Първият е споменатия Кукунариес. Минава за един от най-хубавите въобще в Гърция. Наистина много голям, но може би точно по тази причина ми се видя накак си неуютен. Освен това доста населен. Нямаше добра видимост от пътя поради прилежация лиман, но все пак успях да направя една снимка.


Пътят между пристанището и Кукунариес вече си беше без забележки. От едната му страна беше лимана, а от другата ред от хотелчета и таверни. И в тази част на Гърция не видях нито един хотел от мегаломански тип каквито у нас има в изобилие къде ли не и особено по черноморието.




Следващите два плажа Марата и Трулос не се виждаха от пътя така, че без тях. Успях обаче да заснема Агиа Параскеви. Също хубав плаж.


На следващия - Вромолимнос по план трябваше да слезем. Така и направихме.


Паркирах на дебелата сянка и седнахме за малко в плажното кафе. Използвах момента да направя две снимки. Плажа Вромолимнос. И той доста населен.


Оставаше още малко за да затворим обиколката и така да приключим с програмата. Повече спирания нямаше, няколкото плажа, край които минаваше пътя трябваше да видим без да спираме, но беше много залесено и не стана. Този участък от трасето обикаля югоизточния бряг на Скиатос. Първо бе асфалтова алея, после стана черен, после пак асфалт. През цялото време и от двете страни имаше вили с по-малки и по-големи дворове, но всички без изключение добре поддържани. Тук-там по пътя се откриваха и красиви гледки. Малко снимки.










Плажовете не можахме да видим, но от едно по-голо място направих панорамна снимка на залива.


Така завърши обиколката. Вечерта излязохме да разгледаме градчето Скопелос. Няколко снимки и от него.






Това беше четвъртия ден. Прилагам траковете.

[ianely]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Страхотно!! Благодаря,вкара ме в размисли за следващото лято!

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Страхотно!! Благодаря,вкара ме в размисли за следващото лято!

Следващото лято ?
Колега от форума тръгва за нататък след 15-ти октомври. При това с мотор.

[ВладиЧ]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Октомври си е сезон за там. В Турция съм ходил два пъти след 20-ти октомври на Олудениз на парафестивала там и изкарах по-хубаво море, и почивка, от колкото август месец на море в България.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Вярвам ти напълно, че през октомври в Олудениз си се чувствал както през август в България, но нека гледаме и картата. Спорадите са разположени на около 330 км на юг да речем от Ахтопол (по меридиана), а Олудениз на още 280 км на юг, пак по меридиана. Т.е. условно можем да кажем, че на Спорадите септември е като август у нас. Това, разбира се не изключва възможността през октомври да си направи човек чудесен плаж и там. Аз например през 2010 г. бях на Памуккале в края на октомври и повечето туристи бяха по бански костюми. А Памуккале идва по-северно от Олудениз (около 150 км). Така, че доста зависи и от годината.
Едно обаче е сигурно - ако не вали ще бъде много приятно за мотористите. Дано така да бъде.