Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

[zippel]

Тази година успях да осъществя едно отдавна замислено пътуване до Гърция с цел две от топ-атракциите на нашата южна съседка. Може би за тези, които живеят в София и още повече за онези, които са на юг от нея това не е кой знае каква дестинация, но за нас от „далечния изток” на БГ е сравнително дълга.
Става дума за Метеора и прословутия остров Корфу.
Докато подготвя пътеписа си колегата alex052 показа доста снимки от Корфу, така че моля да бъда извинен за местата, където ще се повторя.
Постарах се и двете дестинации да бъдат обхванати максимално, защото едва ли втори път ще ги посетя. Т.е. всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу във всичките му части.
Разбира се, географски най-удачно е да се мине през (или край) Солун и тъй, като не бях ходил там, реших да направим първата и последната нощувка във втория по големина град в Гърция.
И така

ДЕН ПЪРВИ - Придвижване от Бургас до Солун

За хората от Южното черноморие най-пряк е пътя през Елхово (Бургас-Средец-Болярово-Елхово-Тополовград-Свиленград-КПП Капитан Петко войвода).
В пътеписа си за Халкидики миналата година описах състоянието на пътя по участъци, сега актуализирам информацията.

Бургас - Средец : Само първите 7-8 от 30-те километра не са ремонтирани, останалото е добре.
Средец - Болярово : В момента се работи в горския участък, но е по-добре от миналата година. Минава се сравнително спокойно, без много бързане.
Болярово - Елхово : Тук почти всичко е добре, може да се кара по-бързо.
Елхово - Тополовград : Прословутия обход на Елхово не е пипнат. Трите му километра се минават максимум с 40 км/ч. и минимум с десет благословии към Агенцията по пътищата. После е добре чак до Тополовград.
Тополовград - Свиленград : До Голямата звезда е позакърпен в сравнение с преди, но с умерено качество. Оттам през Пъстрогор до Свиленград настилката е почти перфектна. ОФРМ показва правилния път, но Европейската ще ви пусне през Изворово и Любимец. Не, че не може, но през Пъстрогор е по-добре и по-бързо. Разликата е 1 км.

Както обикновено, на това КПП имаше 3-4 коли и минаването стана за 10 минути сумарно за бългасрката и гръцката страна.
Пътя до Кавала съм описал в пътеписа за Халкидики, няма кой знае каква промяна. В участъка Дидимотики - Суфли проължава да кипи трудова дейност, само дето не се виждат никакви резултати. Ама никакви. Работеха десетки машини и стотици хора а пътя е същия както отпреди 4 години.
Спряхме планово на споменатия паркинг на магистралата преди Комотини. Може би заради датата (31 август) на паркинга имаше няколко десетки коли с германски номера, обитавани от жени с шалвари и забрадки. Обичайната миграция на турските гастарбайтери в края на август. От тоалетните се носеше такава воня, че веднага се качихме обратно в колите. Точно в този момент до нас спря лъскаво БМВ кабрио, от което ехтеше яка музика. В него седеше намазан грък в поувехнала възраст, който бе положил много старания да изглежда 20 години по-млад (наконтен, с пристегнати дрешки и боядисана коса), но в резултат си изглеждаше на толкова, на колкото вероятно си е, само дето беше смешно. Гърка слезе от колата, намести тъмните си очила, протегна се пренебрежително и насочи победоносен поглед към тоалетните. Трябва да е бил хремав, защото отдалечавайики се видях в огледалото, че продължава да стои край смрадта. А може и да е чакал някого а в кабриото няма как да избегнеш допира с околната среда.
При западния възел за Кавала има манастир, който исках да видим, но се оказа затворен, затова продължихме. В участъка от Кавала до Солун има още две места с гишета за тол такси, така че цената вече стана 3 х 2.40 = 7.20 евро. Добре познавам правилата за събиране на тол такси в Турция и тези гишета в Гърция малко ме изненадват, защото не мога да разбера логиката им. Такива такси би трябвало да се събират при всеки изход от магистрала. Обозначаваш се по някакъв начин на входа (било с билетче, било с електронен стикер) и на изхода те таксуват в зависимост от това колко км от магистралата си ползвал. Това е логично и резонно. А тук те таксуват в нищото, после минаваш няколко пътни възела, на които можеш да се слезеш от магистралата или да се качиш на нея без такси и после пак те таксуват в нищото.
Ценово можем да направим следното сравнение :
От Одрин до Истанбул
212 км - цена 7.25 лири, т.е. около 5.80 лв. или 2.74 лв. за 100 км
От началото на Егнатия Одос до Солун
326 км - цена 7.20 евро, т.е. 14.07 лв. или 4.32 лв. за 100 км
Всъщност при странната гръцка система за таксуване до Ксанти можеш да избегнеш тол гишетата ако слезеш на възела при Ясмос. От друга страна ако там се качиш в посока Солун разстоянието вече става 221 км пак за 7.20 евро, т.е. 6.37 лв. за 100 км. Гръцка им работа...

Не бях ходил в Солун и първото ми впечатление бяха безкрайните светофари по градска артерия първи клас с 2 х 3 ленти и разделителна ивица, което съответства на магистрала ако е извън населено място. Ще дам прост пример - все едно от Църна маца до Орлов мост да има 30-тина светофара по Цариградско шосе. Верно, че Солун не е София, но все пак е втория по големина град в Гърция с население над 300 хиляди, а ако включим урабанизираните територии - над 800 хиляди. Позачудих се, но по-нататък се оказа, че това било само прелюдия - по двете препендикулярни главни улици светофарите бяха още по-нагъсто, вече съпроводени със задръствания.
Второто впечатление бе неугледността на градската среда, поне край улиците до хотела, а той бе в самия център. Стари, излющени и неподдържани сгради, криви и разбити тротоари, хаотично разположени стълбове, боклуци по улиците. И реклами, реклами, реклами. Чак пътните знаци се губеха в пъстротията на рекламите. А и хората, които срещахме на влизане общо взето имаха неугледен вид. Реших, че сме минали през някой от по-занемарените квартали на града.
Хотелът се оказа някаква стара сграда, преустроена за целта. Стаята (тройка) бе с много странна форма, а по дължината й имаше тераса към натоварено кръстовище. Площта на терасата беше поне 1/3 от тази на стаята, което разбира се за делови хотел в самия център е безсмислено, но явно даденостите бяха такива. Най-интересна бе банята, която ми припомни думите на Филип Марлоу „Имате ли друга стая, че тази ми е малко тясна в раменете?”. Тя имаше триъгълна форма, при това единият ъгъл на триъгълника беше доста остър. После се оказа, че тази особеност е от помощ, защото точно в този тесен остър ъгъл може да ти влезе лакътя като се къпеш, иначе трябва само да се поливаш без ръкомахане поради липса на място за подобно движение.
В плана ми беше да видим булевард Аристотел и едноименния площад, после крайбрежната улица и да вечеряме в квартал Лададика.
Като допълнение към първото впечатление се оказа, че една от най-оживените улици Егнатия е в ремонт и половината й ширина беше заградена. По вида на оградите реших, че са монтирани преди доста време, може би няколко години. Помислих си кога ли ще завършат ремонта.


Вече сме в началото на бул. Аристотел и тръгваме по него за да изминем 400-те м до едноименния пощад.


Площад Аристотел е едно от най-популярните места в Солун. На него са разположени някои от известните хотели в града, множество магазини и кафенета, както и офис сгради. Мястото е пешеходна зона и предлага места за почивка с пейки и аранжирани градини с цветя. Тук се празнуват някои от важните събития в града, като Великден и посрещането на Нова година. Площад Аристотел е от малкото оцелели места в Солун след унищожителен пожар през 1917 година. Негов архитект, както и на голяма част от града, е Ернст Хебрард. На площада е разположена бронзова статуя на Аристотел. Традиция е туристите да докосват палеца на крака на древния философ за да се сбъдне намисленото желание.

Палецът на левия крак на бронзовия Аристотел беше излъскан от докосването на милионите туристи. Ще се отнася до градинките, аранжимента освен цветя и палми включваше и други атракции...


Иначе мястото е доста приятно и решихме да изпием по едно питие в някое от многобройните кафета.


И първо впечтление за цените. Два джин-фиса, три мартинита и три сока - 60 евро. Вероятно заради площада.
Излязохме на крайбрежната улица и поехме на запад към известния квартал Лададика.

В квартал Лададика са се помещавали складовете и магазините на търговците, които са доставяли стоки през пристанището. Той е оцелял през големия пожар и повечето сгради са с типична за деветнадесети век архитектура. Намира се в близост до пристанището и е пълен с кръчми, кафенета, множество малки къщи и магазинчета. Тук има и доста добри таверни и барове.

Кварталът не е голям и се обикаля за по-малко от половин час. Наистина е изпълнен с таверни и барове, които по това време бяха празни.



Редом с поддържаните сгради има и съвсем занемарени. Предполагам, въпрос на възможност на собствениците. И у нас го има.


На свечеряване седнахме в таверната с шадраванчето от горните снимки. На нито една маса нямаше клиенти. Два часа по-късно нямаше празно място. Типично по гръцки - най-людно е между 22 и 23 часа. Констатирал съм го и в други гръцки градове що се отнася до навиците на местното население.

С това първия ден завърши. Основно път и малко от Солун. След 2-3 дни ще постна втория.

Ето картинка от Google Earth със следата


Трака от GPS-а е безкрайно ясен, но по традиция го прилагам. Обозначил съм трите места, където се събират таксите.

Day1.gdb

[suzuki team]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Благодаря за снимките и другата полезна информация.

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

ДЕН ВТОРИ - Забележителности в Солун, придвижване до Метеора, манастир “Свети Стефан”

Закуската в хотела бе колкото да се каже, че я има. Набързо натоварихме колите и седнахме в близкото барче да пием истинско кафе. Програмата предвиждаше до обяд да разглеждаме забележителности в Солун. Бях набелязал няколко от основните, черпейки инфо от справочници и пътеписи. Разбира се, започнахме със символа на града - Бялата кула.

Бялата кула се смята за символ на Солун и за символ на върховната власт на Гърция над Македония. Тя е най-източната от трите кули на морската стена на града, съборена заедно с другите две кули в 1867 година. Свързвала е източната с морската стена на Солун и разделяла еврейския квартал от мюсюлманските и еврейските гробища. Построена е от османския султан Сюлейман Велики в 1535 - 1536 година.
Кулата е използвана успешно от османските турци като крепост и затвор. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници. Заради безбройните жертви на османските изтезания и екзекуции кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле - Кулата на кръвта и Червената кула до към края на 19 век. Турците затварят и изтезават тук в 1863 г. Петко войвода.
През 1890 година кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. Макар днес да е в светлобежов цвят, все още се нарича Бялата кула. Понастоящем в нея се помещава Византийския музей.

Лесно я намерихме. Беше си на мястото на брега на Солунския залив до крайбрежната улица, огрята от септемврийското слънце. Само дето не ме впечатли с нищо. Поне мен. Невисока (за кула) цилиндрична каменна постройка с височина 34 м и диаметър 23 м в светлобежов цвят. Уважавам историческото й значение, което представят в справочниците и политическото - доколкото четох македонците имат спор с гърците дали кулата е символ на Гърция или на Македония, но в никакъв случай не бих казал, че тази кула е нещо, което на всяка цена трябва да се види. Ето две снимки


На почти 2 км на юг от кулата се намира църква, за която гърците много не говорят, но за нас е интересна. Казва се „Св. Кирил и Методи”. Оказа се доста голяма и красива и на хубаво място. Освен това пълна с хора, дошли на неделното богослужение. Въпреки, че гърците не я изтъкват както няколко други, явно за вярващите от съседните квартали си е нормалната квартална църква. Е, поне гърците нямат претенции за Кирил и Методи каквито имат македонците. Те македонците с кого ли не спорят за собствената си идентичност. Чудя се как още не са предявили претенции и към Далай Лама че и той е македонец. Ето църквата


Връщаме се в цетралната част, където са останалите забележителности. Първо на площад Свети Георги, където се намират Ротондата и Арката на Галерий.

Арката и ротондата на Галерий са два съседни паметника от римско време в центъра на Солун.
Арката е открита през 303 г., за да ознаменува окончателната победа на римския император Галерий над персите през 298 г. Мраморните й релефи впечатляват и до днес. За съжаление, от цялата постройка е запазена по-малко от половината.
Ротондата, която днес носи името „Св. Георги“, е построена около 306 г. и една от версиите гласи, че е била предвидена за мавзолей на Галерий. Той обаче така и не я използвал, защото прекарва последните си години в Сердика и умира в днешната българска столица. Интересен факт е, че и софийската ротонда „Св. Георги“ най-вероятно също е била построена от Галерий. Ротондата е с диаметър 24,50 м. Стените й са изградени от тухли и са с дебелина 6,30 м. В тях са прорязани 8 дълбоки ниши. Куполът е висок 30 м. Вероятно при управлението на император КонстантинI сградата била преустроена в християнски храм. Отвътре стените били облицовани с мрамор в долната им част, а над него и по тавана били направени мозайки. На купола бил изобразен Христос на сребърен фон. Запазени са изображенията на 17 светци, като около всеки от тях са написани името и занятието му, както и датата, на която се чества паметта му. Запазена е и една фреска изобразяваща Възнесението на Христос.



В Ротондата не влязохме. Все пак имахме още две църкви за посещение. Следващата бе Света София.

Църквата „Света София“ е построена на мястото на стар религиозен комплекс от 3-и век. Днешния си вид има от 8-и век. При превземането на Солун от различни нашественици църквата променя функциите си. Първи са кръстоносците, които я превръщат в католическа катедрала в периода 1205-1246 г. После идва ред на султан Мурад II, който трансформира „Света София“ в джамия. С освобождението на Солун през 1912 г. сградата отново става православна църква. В „Света София“ се пазят мощите на Св. Василий Солунски.

Срещу входа към двора на църквата има малък площад с красива стара сграда.



И в тази църква имаше много хора, дошли на неделното богослужение. Влязохме, запалихме по една свещ и се насочихме към църквата на патронния светец на Солун Свети Димитър.

„Свети Димитър“ е най-голямата православна църква в Солун. В нея се пазят мощите на свети великомъченик Димитър. От 1988 г. е част от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Църквата пази отлични образци на мозаечната религиозна живопис, а криптата й е превърната в музей.
Църквата пострадва от пожар през царуването на император Ираклий (вероятно между 628-634 г.), но е бързо възстановена и разширена до днешната петкорабна базилика. В този период са направени и част от мозайките. Окончателно интериорът на базиликата се оформя към средата на 9 век.

И тук неделно богослужение, при това явно предавано на живо по местна телевизия. Личеше си, че службата се извършва от свещеници с високо положение в църковната йерархия. Ето църквата


Интересно, че дворът на църквата бе превърнат в паркинг, вероятно колите на него бяха на граждани с по-специален статут (инвалиди, хора от църковните среди, телевизионни и др.). Със сигурност една от тях беше специална, съдейки по номера. Явно на някой с висока позиция в епархията.


Като общ извод от видяното дотук може да се каже, че в Солун е прието масовия гражданин в неделя да ходи на църква. Хората бяха много, официално или поне съвсем прилично облечени, личеше си, че подхождат към неделната църковна служба с голямо уважение.
С това набелязаните места за посещение в Солун свършиха и малко преди обяд поехме към Метеора.
Първите 160 км бяха по магистралата Егнатия Одос. Малко след Солун има тол гишета, на които бяхме приятно изненадани да видим автобус на наш превозвач от Царево. След гишетата пътят се разделя за Атина и за Козани. Прави впечателние, че масово пътните възли по нагистралата, а и по други главни пътища са оборудвани с улично осветление. Не съм минавал нощем и не знам дали работи, но идеята не е никак лоша от гледна точка на ориентацията и разчитането на възела от страна на водачите.


Иначе като магистрала нищо особено, все пак прилагам няколко снимки за да се види района, през който минава. Имаше и няколко тунела.




От снимките се вижда още един технически детайл, който за мен е интересен. Разделянето на двете платна на една магистрала става или с раздлителна ивица с ширина 2.50 м, която от двете страни се огражда с еластични огради а по средата се залесява с храсти (както е преобладаващо у нас) или с бетонни елементи тип „Ню Джърси”, което е американски патент. Явно в новите участъци гърците са възприели американския начин, който не е толкова приятен за окото, но осигурява по-голяма сугурност срещу челен удар и изисква по-малко земя за отчуждаване (което на места е сериозно перо в цената на магистралата). Забелязвам, че при удвояването на пътя Бургас - Сл. Бряг също използваха такъв тип разделяне, вероятно и по двете причини.

Слязохме от магистралата при възела Гревена-Каламбака. Оттук оставаха още 60 км по път, който се надявах да бъде хубав. Първите километри бяха обнадеждаващи.


Бях набелязал едно място, където пътя пресича река Венетикос в малко, но живописно дефиле. Преди моста имаше уширение, дори беседка, където спряхме да направим снимки.


Да, местността е красива, но нямаше да е лошо ако имаше по-малко боклуци. Обикновено казваме, че това са „нашенски” пейзажи, но аз скоро в БГ не съм се натъквал на чак такава свинщина на място, където някой е преценил, че трябва дори да има беседка.


Нататък пътя също беше наред. В един участък в далечината се виждаше Олимп.


Няколко км преди атрактивното място край пътя, както подобава, можеше да се види следната картинка.


Сладката изглеждаха доста добре. Цената на такъв буркан - средно 8 евро. Като край нашите атракции, само че съдържанието на бурканите по-екзотично : малки портокали, мандарини, кори от цитрусови плодове, смокини. Иначе същите цифри, само че в евро...
След няколко минути пред нас се откри величествена гледка. Метеора.


За Метеора има писано много из нета. От мен само най-главното. Представлява равнина (Тесалийската), в която са разположени високи отвесни скали, сякаш забити в земята. В подножието им се намират две села, които на практика са свързани : Каламбака и Кастраки. Те поемат и обслужват целия поток от туристи.
Има различни теории за произхода на това природно образувание, но всички се обединяват около твърдението, че местността е била дъно на езеро, което при образуването на Олимп бързо е оттекло водите си. Скалите са със седиментен произход и височина между 200 и 400 м над прилежащия терен. До голяма степен наподобяват Белоградчишките скали, но мащабът е по-голям, оттам впечатлението също. Освен това има възможност от няколко скали да се гледат останалите, което усилва още повече впечатлението.
Природният фемонен, обаче е половината от атракцията. Другата половина е сътворена от човешката ръка, и по-конкретно от християнската.
Скалните пещери на Метеора са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при османското нашествие по върховете на естествените скални укрепления гръцки монаси построяват манастири, до които се стига по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В района са съществували 24 манастира. Днес са останали само седем действащи, но единият е затворен за посещения на туристи. Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
Предварително бях проучил кой манастир в кой ден от седмицата е затворен, затова по план трябваше този ден да отидем до първия от шестте - „Свети Стефан”, който беше отбелязан и като най-лесно достъпен. Пътят до него се оказа асфлатов, наистина с типично планински елементи, но съвсем удобен за всякакъв вид транспорт и завършваше с неголям, но достатъчен за момента паркинг.


Манастирът „Свети Стефан“ (MONI AGIOU STEFANOU) е женски и се намира върху най-лесно достъпната скала в Метеора. Основан е през 1192 година. Този манастир е с две действащи църкви – старата /преустроена 1545 г./ Св. първодякон Стефан и по-новата /1798/ и по-голяма наречена на Св. Харалампий, част от чиито мощи (главата на светеца) се съхраняват там, пред иконостаса. Старата трапезария е преустроена в музей, с интересни стари икони, дрехи и утвар.

Достъпа наистина се оказа съвсем лесен - минава се по малък мост и се влиза в манастира. Мостчето е дълго 5-6 м и свързва две големи скали. Ето подхода към моста и това, над което минава.


Вътре в обителта имаше малко туристи, така че разгледахме спокойно. Направихме и снимки на относително спокойствие. Ето няколко






Ето и изглед от „Св. Стефан” към Каламбака.


Имахме късмет, защото малко преди да излезем се изсипаха няколоко автобуса и картината пред мостчето изглеждаше така :


На връщаме спряхме на две места за да направим панорамни снимки. Първо за изпроводяк на манастира, който току що посетихме


и малко след това един от няколкото общи погледи към местността. Другите утре.


Слезохме по обратния път до Каламбака. Няколко интересни пейзажа от пътя през селото.




Нощувката бе в другото село - Кастраки, но така и не разбрахме кога свърши едното и започна другото. До хотела стигнахме по много стръмна и изключително тясна уличка. Хотелът се оказа съвсем приличен и с невероятно местоположение. Препоръчвам го : „Архонтико Месохори”


Така завърши втория ден. Ето картинка със следата. Прилагам и GPS трака.



Day2.gdb

[suzuki team]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Не бих могъл дори приблизително така да го напиша.Мерси и не на последно място за текстовете в синьо!

[drago varvar]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

много пленителен пътепис, дано довечера има продължение, ще си взема и пуканки

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Един технически въпрос : нормалните снимки съм свел до 800/600 и ми излизат по две на ред. Затова панорамните ги направих 1600/ххх, но ми излизат някъде около 1000. Като ги даунлоудна от темата пак са си 1600. При мен ли е грешката или софтуера ги намаля на екрана по някаква причина ?
P.S. Драго, вземи си пуканки, ама трябва да имаш и микровълнова. Хубави са когато са топли а не мога да ти кажа коя вечер ще е продължението...

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

След няколко експеримента стигнах до извода, че в софтуера е заложено ограничение в показването на снимки до размер някъде малко над 1000 пиксела в ширина. Най-вероятно това означава 1024/768. Така, че панорамните снимки няма да ги виждате на пълната ширина на екрана. Ако някой иска да ги види в 1600/ххх, може да ги вземе от FTP-то или директно от темата. А ако някой иска определени снимки в оригинални размери (2560/1920, 4000/3000 или 4508/3456, зависи с кой апарат са правени), може да ми пише на ЛС. Любител съм и нямам претенции за авторски права.

А сега предължаваме с

ДЕН ТРЕТИ - Манастирите в Метеора.

За разлика от „Свети Стефан” до останалите пет манастира се стига чрез изкачване по малко или много каменни или бетонови стъпала. От друга страна между манастирите пътят е асфалтов и хубав, а разстоянията от порядъка на 3-5 км. Ето защо връщанията не ме притесняваха и бях определил реда на посещенията според трудността на достъп така, че да се редуват трудни с лесни. Започнахме с най-близкия до хотела, за който пишеше, че достъпа е със средна трудност.

Мъжкия манастир „Свети Николай Анапавса“ (MONI AGIOU NIKOLAOU ANAPAFSA) е основан е през първото десетилетие на 14-ти век. Изграден е на три нива. На първото ниво се намира малкия храм „Свети Антоний” с площ 4кв.м. На второто ниво се намира построения около 1527 г. със средствата на митрополита на Лариса Дионисий католикон „Свети Николай” – правоъгълен храм с нисък купол и просторен притвор, като олтарът е обърнат на север. На третото ниво се намират килиите, трапезарията, малкия храм „Свети Йоан Предтеча” и костницата, в която се съхраняват черепите на починали монаси. Фреските и рисунките са дело на иконописеца Теофан Критски.

Паркинга беше за едва десетина коли, но поради ранния час имаше място. След около 15 минути изкачване с нормално темпо по пътека от плочки и стъпала се стига до основата на огромната скала, върху която е построен манастира.


От това място вече качването става по изсечени в скалата стъпала до входа към манастира. Не са много, но не са и малко. След влизане вътре се вижда, че този манастир е разположен върху много по-малка площ, може би затова е и на нива. Когато бях вътре обаче, още не бях чел за трите нива. Направи ми впечатление теснотията и няколкото стълби, но го приех за нормално при тези обстоятелства. То си е и така. Две снимки от вътрешността на манастира.


Най-интересното за туриста място се оказа една малка площадка в най-горната част на манастира, над която бе само камбанарията.


Обърнете внимание на двете знамена. Има ги в най-високата част на всеки манастир. Едното е националния флаг на гърците, а другото официалния флаг на православната им църква.

Тъй като това е на върха на скалата, гледките бяха невероятни.








Обратно по пътеката и на паркинга, който вече беше пълен.
Разположението на този манастир е такова, че няма начин да се види в общ план от друга гледна точка, затова продължихме към следващия в програмата - Варлаам.

Манастирът „Варлаам” (MONI VARLAAM) е също мъжки, създаден в средата на ХІVв. под формата на няколко килии и малката черквица „Тримата светители”, посветена на св. Василий, св. Григорий и св. Йоан Златоуст, след което западнал. Двамата братя-йеромонаси Нектарий и Теофан от рода Апсар от град Янина, които дошли в Метеора през 1510 г. първоначално се заели да възстановят рухналата черквица „Тримата светители”. През 1518г. те възобновили храма. По-късно параклисът бил престроен отново и зографисан от Ефрем Сирийски. Постройката била оформена като правоъгълно помещение с дървен покрив преминаващ в полукръгли сводове. Също така била оформена терасната прошадка и католикона на манастира „Вси светии”.
Главният манастирски храм е два купола, като архитектурата му следва т.нар. „атонски тип”. Зографисването протекло на два етапа, като сред зографите е работил и видния представител на т.нар. „критска школа” Франко Кателано. Интерес представляват и складовите помещение, където може да се видят гигантска бъчва и подемно съоръжение с мрежа, което днес служи само за доставка на провизии.

Пътя с колите бе не повече от 5-6 минути. Паркинга тук бе доста по-голям и все още имаше места. Имаше и сергии с църковни и не дотам църковни изделия, повечето “Made in China”, също така и напитки. Пред входа се бе проснало куче, което не се помръдна докато влизахме.


След входната врата има къса каменна алея, от която се виждаше подхода към манастира. И за този бяха писали „средна трудност”. Приемаме, че е така.


Този манастир е доста по-голям от предните два, които видяхме. И той е изграден на нива, но както по-късно установихме, всички манастири малко или много са на нива, което е и логично. Зависело е от природните форми на върха на съответната скала.
Характерно за този манастир са невероятните гледки, които се откриват към местността.






Това на горната снимка не е задръстване, а опашката за друг от манастирите. В нашия план той беше първия за следобед.

Вътре в манастира нямаше нищо изключително, но все пак показвам две снимки. Дървото на първата снимка е череша. На върха на скалата !


Видяхме и огромната бъчва, както и подемното съоръжение.


При подемника забелязах обичайните за такива места туристически простотии. Зарадвах се, че въпреки кирилицата не бяха български. После се замислих кой от хилядите неславянски туристи би ги различил. Не си отговорих на въпроса.


Докато разглеждахме броят на посетителите осезаемо нарасна и накрая се превърна в стълпотворение. Като слязохме долу паркинга вече изглежаше другояче, а битака набираше скорост.


Туристите масово си купуваха „сувенири”. Пред мен някакъв от англо-саксонската езикова група даде 10 евро за джобно ножче, което при арменците на бургаския пазар може да се купи за 3 лв., а при китайците на Илиенци вероятно за 1.50. Няма как, това е част от туристическия бизнес и пред Бачковския манастир не е по-различно.

Все пак бяхме благодарни, че при първите три манастира избегнахме навалицата и се насочихме към четвъртия, който според упътванията бе с най-труден достъп. Тъкмо за преди обедната почивка. По пътя спряхме на една отбивка, откъдето има страхотни изгледи към местността. Направихме снимки, които ще покажа накрая, когато съм представил и шестте манастира.

Манастирът „Света Троица“ (MONI AGIAS TRIADAS) е основан през 1362 г.. И той е мъжки. Намира се на най-високата (400 м) и безспорно най-красивата и характерната от каменните грамади в Метеора. Заема площ от пет или шест декара, върху които са разположени двете му черкви.

Паркинга за този манастир не беше голям - две-три уширения на пътя. Гледката от него към манастира беше изключителна.


Достъпа се оказа сравнително дълъг, но не и чак толкова труден. Първо има спускане по павирана алея до подножието, а после изкачване до входа по стъпала и пътека, изрязана в скалата. Обстановката по пътя е толкова неповторима, че умората от изкачването не се усеща.




И тук две снимки от вътрешността на манастира


Горният край на скалата е като малко плато, откъдето се откриват гледки към околностите и към селото Каламбака. Въобще и от този манастир гледките си струват.




Слязохме долу и по павираната алея се изкачихме до пътя.


Останаха 2 манастира за посещение. Време бе за обяд.
За да не губим време решихме да спрем в първото срещнато капанче в Кастраки и после да се върнем към манастирите. Натъкнахме се на следното :


Юнашкият шиш се оказа достатъчен за 5 възрастни и 3 деца. Добавката беше 2-3 салати, 2 пържени картофи, 1 супа и 2 дзадзики (нещо като гъст таратор). Цената също бе юнашка - за изброеното платихме повече от 80 евро. Какво да правиш, обичаен „tourist trap”.

Насочихме се към петия в плана манастир - Големия Метеор. Бях чел, че е най-стария, най-посещавания и най-големия, въобще емблемата на комплекса.

Манастирът "Голям Метеор" (MONI MEGALOU METEOROU) е четвъртия и последен мъжки в комплекса. Изграден е на най-високата скала в Метеора. Той е най-големият, най-важният и най-старият манастир. Основан е през 1340-1356 г. от свети Атанасий Метеорски. В манастира могат да се видят едни от най-ценните образци на пост-византийско изкуство в Гърция. Манастирската църква "Св. Преображение Господне", пострадала от земетресение през 1544 г., е изградена във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 метра. Апсидата и олтарът са пристроени на изток от дотогавашната църква. Храмът е зографисан през 1552 г. от Теофан Критски и синовете му Симеон и Неофит с поразителна серия от стенописи, изобразяващи преследването на християните от римляните.
Трапезарията е изградена през 1577 г. на северната страна на църквата, със сводест покрив, поддържан от пет колони. Днес в нея е изложена рядка колекция от ръкописи от IX век и икони. Силно впечатление прави стаята, в която са подредени останките на отшелниците (техни черепи и кости).

Тук имаше порядъчен паркинг и поне 1 км по пътя спрели и от двете страни коли. И също така сергии. След четири посещения на спокойствие време беше да опитаме от навалицата. Заваля и дъжд, макар и леко. Подходът към манастира се виждаше отдалеч. Не изглеждаше нещо особено, но мен лично ми се видя много труден и тягостен. Вероятно от бързането в дъжда. Ето Големия Метеор.


Безспорно това беше най-големия от манастирите. Няколко двора, площадки, много помещения, някои от тях превърнати в музеи. Поради пълния паркинг очаквах вътре да е доста населено, но нищо подобно. Помислих си, че може би големината на манастира размива гъстотата на туристите, а може и не всички да са вътре. После като гледах снимките разбрах каква е истинската причина - на паркинга нямаше автобуси.


Няколко снимки вътре в манастира










И от този манастир имаше хубави изгледи.


Остана още един манастир - Русану.

Женският манастир „Русану” (MONI ROUSANOU) е малък, разположен като орлово гнездо на върха на висока отвесна скала, на която изглежда естествено продължение. Основан е през първата половина на XVI в. През XVI-XVII в манастира е съществувал скрипторий. Запазените до днес около петдесет на брой ръкописи се пазят в съседния манастир “Св. Стефан”. По-късната история на обителта не е добре изучена. Последно манастирът е бил разграбен по времето на немската окупация, също както и „Свети Стефан”.
Манастирската църква е посветена на Светото Преображение Господне. Тя има осмоъгълен купол и дървен иконостас и е изградена по подобие на църквата на манастира “Св. Варлаам”, но е по-малка. Стенописите в нея са от 1560 г., реставрирани в края на XIX век. Стенописите на католикона датират от 1560 г. и са съвсем необичайни. Смята се, че те са дело на най-добрия ученик на Теофан Критски, Тзортзис.

Най-малкият манастир се оказа и с най-малък паркинг. Всъщност колите спират от двете страни на пътя. Иначе подхода е сравнително лесен - стъпала, две малки мостчета и си на входа.


Малкото дворче изглеждаше както приляга на женски манастир. Терасата също.


Вътре няма почти нищо за разглеждане. Няколко монахини седяха край маса. Една рисуваше върху обли речни камъчета фрагменти от Метеора и добавяше името на туриста по желание. Струваше 3 евро. Идеята много ми хареса. Хем не е скъпо, хем е истински сувенир, правен от монахиня, хем даваш парите за манастира, а не пълниш джоба на някой китаец плюс поне трима прекупвачи по пътя. Купихме такива за децата.


От малката тераса също имеше хубави изгледи.


Обратно по стъпалата надолу, после слязохме в селото и отскочихме до крайпътните търговци да вземем по два буркана сладко. Свърши посещението на Метеора. Тук ще направя обобщение и ще споделя някои практични съвети, може да са от полза на тези, които имат намерение да го посетят с личен превоз. Останалите си имат програма.

Първо за комплекса. Мястото наистина е невероятно и бих казал задължително за посещение, имайки предвид разстоянието от БГ. Шестте манастира се подреждат по броя на посещенията от туристи както следва :

1. „Големия Метеор” - заради това, че е най-голям, най-стар и има най-много неща за гледане вътре. Има и паркинг.
2. „Варлаам” - втория по големина, красиви изгледи, голям паркинг.
3. „Свети Стефан” - най-лесен достъп, паркинг.
4. „Света Троица” - най-красивия като природа, макар и най-трудно достъпен.
5. „Свети Николай Анапавса” - относително дълъг достъп, малък паркинг.
6. „Русану” - най-малък, няма паркинг.

Първите три масово се посещават от автобусите, последните два много рядко.

Моята класация леко се различава

1. „Света Троица” - заради природните дадености (най-високата и най-красивата скала, невероятните пейзажи, които се откриват отгоре)
2. „Варлаам” - също красиви гледки, най-приятния вътре.
3. „Големия Метеор” - най-големия, с най-много интересни неща вътре.
4. „Свети Стефан”
5. „Свети Николай Анапавса”
6. „Русану”

Що се отнася до достъпа, „Свети Стефан” може да се посети и от хора с ограничени възможности за движение. До останалите се стига с повече или по-малко качване по стъпала и изрязани в скалите пътеки. Достъпа е между 10 и 30 минути за нетрениран човек.

При планиране реда за посещение направете така : Потърсете в нета работните времена на отделните манастири. За да избегнете автобусите планирайте посещение на „Големия Метеор”, „Варлаам” и „Свети Стефан” веднага след отваряне сутрин или следобед. Не се съобразявайте с разположението им. Времето за придвижване между манастирите е от порядъка на 5 минути.
Всеки от манастирите е затворен в различен ден от седмицата. Информирайте се и за това ако искате да видите всичките шест.

Средно посещението на един манастир заедно с качването и слизането трае около час и половина, максимум два ако се задържате повече при музейните експонати и в църквите.

При влизане във всеки манастир се заплаща такса от 3 евро. Еднаква е за всички. Не знам до каква възраст за децата е безплатно, но ако не са напреднали тийнейджъри, по-добре не питайте, просто купувате билети за възрастните и влизате всички. Паркингите са безплатни. Информацията е към септември 2013 г.

За да нямате излишни пререкания с монасите на входа трябва да сте подходящо облечени. За жените това означава да не са с голи рамене (поне на входа) и да не носят панталон, било то къс или дълъг. При нужда има инвентарни „поли”, представляващи парче плат с ластик отгоре, които могат да се ползват. За мъжете да не са по потник и да не са с къси панталони (3/4 минават с лек упрек). За децата няма изисквания.

Фотографирането в манастирите е позволено с изключените на вътре в църквите, което е обичайно заради иконите. По същата причина местата за палене на свещи са изнесени извън църквите.

Във всеки манастир има магазинче или обособен щанд, където може да купите икона, сувенир или друго изделие. Продавачите са монаси или монахини, а изделията са автентични. Не се връзвайте на сергиите пред входа.

Туристите в повече от 80% са чужденци, главно европейци. За разлика от Истанбул почти нямаше представители на жълтата раса. Не съм търсил специално, но и не видях да се предлагат аудио-визуални помагала при посещението.
Индивидуалните туристи, чиито коли срещахме по пътя и на паркинга бяха преобладаващо от Румъния. Инцидентно се виждаха български, сръбски или руски коли. Разбира се, имаше и с гръцки номера, но вероятно доста от тях са Rent-a-Car. Въпреки всичко румънските бяха повече от гръцките, което ме изненада.

„Кепабчийници” няма никъде в комплекса. Ако не предвиждате да слезете на обяд в селото (10 минути път), вземете в колата някакви сандвичи. Пред по-големите манастири може да си купите вода или газирано.

Мисля, че с това приключваме Метеора. Както обещах, след като видяхме всички манастири, няколко заключителни пейзажа от комплекса.

Две снимки на „Големия Метеор”, гледан от „Варлаам”


И две обратни - на „Варлаам” от „Големия Метеор”.


„Русану” гледан от „Варлаам” и съответно „Варлаам” гледан от „Русану”


„Русану”, „Варлаам” и „Големия Метеор”, гледани от „Света Троица” и самата „Света Троица”, гледан от отбивката на пътя, за която споменах.


От същата отбивка една панорамна снимка на околността - без манастири.


Още една панорамна, този път поглед към „Варлаам” от „Русану”.


И накрая една „обща” на „Русану”, „Варлаам”, „Големия Метеор” и „Свети Николай Анапавса”, правена от въпросната отбивка.


Край с Метеора. Дано да ви е харесало. Прилагам картинката и трака от третия ден. На файла съм обозначил и точното местоположение на шестте манастира, както и хотела.


Day3.gdb

[suzuki team]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Браво.Давай ако има още, преди да съм се схванал,че съм заел нисък старт тука!

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

ДЕН ЧЕТВЪРТИ - Придвижване до Корфу. Обиколка на южната част на острова.

Сутринта се отказахме от хотелската закуска защото по принцип започваше от 8 ч., а за гърците това означава поне 8:15. Ферибота беше в 11:00, а не знаехме как ще е по пътя дотам.
Поехме по пътя за Йоанина с намерение да се качим на магистралата за Игуменица на възела при Панагия. Разстоянието дотам бе около 40 км.
Пътят се оказа хубав като настилка, но в хълмист терен и с много завои, които не позволяваха изпреварване на по-бавните МПС. 40-те километра ги карахме час и 10 мин. Добре, че не чакахме закуската. Снимки от този участък :


Завой по ухото на тромпета край Панагия и отново стъпваме на Егнатия Одос.


Картите показваха, че магистралата продължава чак до Игуменица. Това се оказа вярно. Друго, което показваха картите е, че теренът, през който минава в голяма част е планински. И това се оказа вярно.
Още със стъпване на магистралата си пролича трудния терен.


Последваха няколко поредни тунела, после още и стана така, че на практика излизаш от тунел и влизаш в следващия. Интересното е, че преди да влезеш в тунела има табела, на която е написана дължината му.


По този начин разбрахме, че два от тунелите бяха с дължина над 5 км. Лично аз не бях минавал през такива. Чувството е много необичайно. Ако тунелът е в права, по средата му отпред виждаш как преспективата „затваря” дупката. Назад в огледалото виждаш същото. Тунелите са добре вентилирани и осветени. Ограничението е 80 до 100 км/час.


Бях започнал да ги броя, но някъде около 15-я обърках сметката. Казахме си, че на връщане ще слагаме чертички и ще ги преброим всичките между Игуменица и Солун. Но независимо колко са, едно е ясно - доста европейски пари са отишли в изграждането на тази магистрала.
Магистралата стига до брега на Йонийско море, т.е. до края на Игуменица. Лесно намерихме ферибота, който ни трябваше и купихме билети. С времето също бяхме добре - имахме почти половин час до тръгването.
От Игуменица до Корфу има две фериботни линии : до Керкира (която е главния град на острова) и до малкото градче Лефкими в южната част. Точно Лефкими бе нашата цел. Намерението ни беше втората половина от деня да предназначим за обиколка на относително по-безинтересната южна част на о-в Корфу.
Ферибота беше „one way” и трябваше да се качим на заден ход, нещо което не бях виждал нито на Тасос, нито на Йеникапъ, нито на Гелиболу, нито на Чанаккале. После в морето видяхме, че имат и “two ways” съдове. Другото интересно бе, че ферибота беше почти празен както откъм автомобили, така и откъм пътници. И това е рядкост, но се случва.


И няколко снимки от едночасовото пътуване между Игуменица и Лефкими.




Пристанището в Лефкими не бе нищо особено. Плана беше да пресечем острова в южната му част и да отидем при първото от набелязаните характерни места - плажа „Паралия Гарденос”.
Пресичането бе около 10 км, които донесоха и първите впечатления от пътната мрежа. Второстепения път, по който минахме бе с добра настилка, но много тесен на места, особено в населените територии, а те са доста като се вземат предвид всички туристически образувания - вилни групи, къмпинги, къщи за гости и др.




Стигнахме въпросния плаж. Не е номер 1 за Корфу, но е доста голям, безпрепятствен достъп с кола, място за паркиране колкото щеш. Освен това с хубав пясък и плитък бряг, подходящ за деца, но в плана ни не влизаше да го опитаме. Такова нещо предвиждах следващите дни на два от по-именитите плажове в северната част. Както се оказа по-късно, това беше голяма грешка. Ето две снимки от Паралия Гарденос.


В някакъв англоезичен форум прочетох, че ако посетите Паралия Гарденос и е време за обяд, непременно се отбийте в ресторант „Александрос”, който е на пътя. Наистина беше на пътя, при това край него имаше малък паркинг под маслинени дръвчета, който бе празен. Часът беше 13:15, т.е. всички условия на автора бяха налице. Не можехме да пропуснем.
Ресторантът имаше голяма тераса и не по-малка зала, но видът му бе като на евтините крайпътни капанчета у нас. Покривките на масите бяха с дупки от фасове, не липсваха и петна. Покрива на терасата приличаше на покрив на промишлено хале отпреди 40 години. Бяхме единствени клиенти. Седнахме отвън и при нас дойде някакъв човек, който имаше още по-неугледен вид от заведението. Около 50-годишен, с дълга сплъстена коса, раздърпана риза, мърляви къси гащи и джапанки на краката. Донесе някакви менюта, от които си избрахме туй-онуй. Нашата група не се числи към привикналите на лукс туристи така, че обстановката я третирахме като весела случка, а трябва да призная, че храната беше много вкусна и порядъчна като количество. Без изключения. Като извод мога да кажа, че въпреки неугледната обстановка в „Александрос”, който го посети гладен няма да остане.


Следващата цел бе дворецът на австрийската императрица Сиси, който се намираше на около 30 км. Няколко снимки от пътя дотам.




МПС-то от последната снимка вероятно беше ръчна изработка. Подобно на „Ролс-Ройс”... нали и той е ръчна иазработка.
Участъка от пътя преди и край двореца е много стръмен и тесен, с мъка успяхме някак да паркираме. Входната такса е 7 евро за възрастен. За децата си направихме пас и номера пак мина.

Дворецът Ахилеон (ACHILLEION) е построен през 1890 г. от австрийската императрица Сиси и предназначен за лятна резиденция. Името Ахилеон е в чест на любимият герой на императрицата от гръцката митология - Ахил.
Дворецът е проектиран от италиански архитект, а скулпторите в него са дело на немския скулптор Ернст Хертер. Най-известната от тях е скулптурата Умиращият Ахил, разположена в центъра на градините на двореца. След смъртта на императрица Сиси, дворецът сменя няколко собственика и дори функционира като казино известно време, но интериорът и мебелировката са запазени. Германският кайзер Вилхелм II, който притежава мястото от 1907 до 1914 г., поръчва изработката на статуята Ахил Победоносец, извисяваща се на 8 метра височина.

Дворецът не е голям, но определено си струва посещението. Европата си личеше във всеки кът. Ето няколко снимки.






Следващата цел бе плажът на курорта Пелекас, разположен също на западния бряг на Корфу. Плажът се казва Контогиалос. Намираше се на 13 км от двореца в подножието на хълм и последните 2 км пътя слизаше с много голям наклон и остри завои. Някои от серпентините биха такива, че според мен е невъзможно да се вземат от голяма кола, да речем прицеп. Накрая се набутахме в един гъсталак от коли, разположени по всякакъв начин из тесните улички. Този плаж също бе пясъчен, малко по-голям и по-населен.


Направихме набързо няколко снимки и поехме към следващия обект, който отстоеше на няма 3 км - Кайзерския трон. Представлява една скала, от която има панорама почти във всички посоки с изгледи към голяма част от острова. Германския кайзер Вилхелм прекарвал летните си месеци на остров Корфу и това му било любимото място. До трона се стига по тесни стръмни улици, но има оформен удобен паркинг. Гледките си струват, има и бинокъл с монети. Една панорама от това място.


След трона в програмата имаше още един плаж - Глифада. И той на западното крайбрежие, на 4 км от трона. Също пясъчен, доста голям и ненаселен въпреки красивите хотели наблизо. Имаше и място за паркиране.




Изключително приятно място, можеше спокойно да си направим плаж, но напредвахме с времето и имаше още една точка за отмятане, затова женско-детската част си топна краката в Йонийско море (да не сме „валат” все пак), няколко снимки и към следващата цел - първия от двата по-големи манастира на Корфу - Митриотица. Малко повече от 4 км. Отново тясно и стръмно спускане, после чакълест участък, който минава почти през морето и се озовахме на малък паркинг пред портата на манастира. Той се оказа затворен, но след няколко минути мотане портата се отвори и един човек ни махна, че можем да влезем. Явно манастира не бе често посещаван от туристи. Давахме си сметка, че след пресните спомени от Метеора трудно може да се намери манастир, който да ни впечатли, но все пак влязохме. Малък, много красив двор и спретната църква, в която запалихме по няколко свещи.




Това беше последната точка за днес. Предстояха ни 11 км до хотела. Още няколко картинки от пътищата, по които се движехме. Прилична настилка, доста завои и наклони заради пресечения терен и също така доста тесни места. Имаше малко коли и много мотори и АТВ-та, но за това по-късно.




Хотелът се намираше в курортното село Гувия на източния бряг по средата на острова. Бях го избрал го заради наличието на много хотели, близостта му (9 км) до столицата Керкира и затова, че е по средата на острова, което е удобно за обиколки в различни посоки. Този ми избор за щастие се оказа правилен и от битова гледна точка - удобни и широки апартаменти, разположени в отделни вили, всяка с по 4 апартамента. Затворен комплекс с много добре поддържани зеленина и алеи, удобен паркинг и въобще всичко на ниво. Препоръчвам и него - казва се Говино Бей.


След настаняването и малко почивка излязохме в Гувия да видим какво представлява. Типично курортно градче с няколко десетки таверни и още толкова магазини. Нищо по-различно от Приморско да речем. Поразходихме се и вечерта седнахме в една таверна за вечеря. Покани ни един енергичен възрастен господин, който на полубългарски ни обеща детски менюта и 15% отстъпка накрая. Поеха ни сервитьорите, а възрастният няколко пъти ни пита дали всичко е ОК. Забелязах, че същото правеше на всички маси наред, съответно на полуруски, полунемски, полуанглийски и т.н. Добре, че нямаше китайци. Последваха салати, ракии и прочее салтанати, свързани с вечерята. Детските менюта не ни станаха съвсем ясни, а когато дойде време да плащаме сметката от възрастния нямаше и следа. Разбира се, за отстъпка и дума не стана. И това го писахме в графата „весели случки” и се прибрахме в хотела.

Картинките от този ден са две, за да се види по-добре точния маршрут на острова. Прилагам и целия трак от деня.


Day4.gdb

[choko]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Красота,всяка година ходя,и ще продължавам да ходя.
Многократно.

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

ДЕН ПЕТИ - Обиколка на северната част на острова.

От Гувия тръгнахме в посока север към Касиопи успоредно на източното крайбрежие. Бях набелязал няколко характерни места, които би трябвало да се видят от пътя, но растителността отдясно пречеше и успяхме да видим само две.
Първото бе участъка меджу курортите Ипсос и Пирги, където пътя се движи по самия бряг.


След Пирги теренът става силно хълмист. Движехме се по един от основните пътища на острова и както и предния ден без забележки по състоянието на настилката. Иначе завои и теснотия колкото щеш, но общо взето хубави пейзажи.






Второто място от набелязаните, което видяхме е красивия залив на курорта Калами. На един от завоите имаше отбивка, където спряхме да направим снимки.





След четвърт час стигнахме до Касиопи - някога малко рибарско село, сега популярен морски курорт. Имах намерение да обиколим малкия полуостров с колите, но беше доста тясно и пренаселено със спрели коли, затова някак си паркираме и отидохме пеш до пристанището. Две снимки от Касиопи


и една от пристанището. Тъй като това е най-североизточното място на Корфу, планината, която се вижда в далечината е албанския бряг.


От Касиопи тръгнахме по северния бряг на острова в посока запад. Следващата цел беше плажа Агиос Спиридонас. Нищо особено, но удобно място, широко и спокойно, без пренаселеност.


И оттук се виждаше албанския бряг, дори успях да го зумна.


Следващото място бе един трикилометров плаж, който свързва курортите Ахарави и Рода. След 10 минути спряхме по средата му. Тук хотелите и капанчетата бяха много, но също не бе пренаселено. Само дето не знам защо му викат плаж. Бреговата ивица вместо с пясък е покрита със средни по размер обли камъни, дъното също. Лежането на слънце е възможно единствено на някакви лежанки, шезлонги и др., а както се вижда от снимките за разлика от предния плаж във водата няма хора. Просто камъните на дъното са неудобни за ходене бос. Не ми хареса.


Продължихме на запад към най-известното място в северната част на Корфу - Сидари. В миналото също е било рибарско селище, сега много популярен курорт. Характерно за него са т.н. пясъчни канали на крайбрежието. Те преставляват минитюрни фиорди, издълбани вследствие ерозията на морето (мисля, че правилната дума е абразия) в пясъчникови скали, между които има плажове. Най-известния от тях е „Каналът на любовта”, за който се казва, че като преплуваш от единия до другия му край (10-15 м) ще срещнеш сродната си душа. Туристически дрън-дрън, но мястото наистина е хубаво.
Първо заливчето на изток от канала, където е най-големия плаж в Сидари.


после самия „Канал на любовта” със споменатия плаж зад него и няколко снимки на околността.




Да, красиво място, но за пореден път се потвърждава максимата, че пълно щастие няма. Забележете цвета на водата. Той е такъв, защото пясъчниците съдържат доста глинести частици, които при вълнение попадат във водата и тя става мътна. При по-силно вълнение, което при това северно изложение не е рядкост, водата става като боза. В туристическите справочници за Корфу често рекламират огранизирано гмуркане, но то със сигурност не може да е в Сидари. В някои части на нашето крайбрежие на север от Бургас също може да се види подобно помътняване на морската вода, но то е рядко и не чак толкова наситено. На юг от Бургаския залив такова нещо няма. Може да съм „разглезен” от месторождението си, но лично аз в такава вода не бих плувал. Както и да е, две снимки и от самото градче Сидари.


Насочихме се към най-северозападната точка на острова - нос Драстис, където има характерни скали. GPS-a ни вкара в тесните улички на село Перуладес, където на едно триклонно кръстовище ни посочи надясно. Десният завой там беше невъзможен поради теснотията, съпроводена с разлика в нивата. Бях принуден да завия наляво и да търся място за обръщане. Последното също се оказа трудно, но с малко усилия успях. Тръгнахме по посочената от уреда улица и след малко стигнахме до място, където трябваше или да продължим пеша или да се откажем от нос Драстис. Пътят надолу беше само за АТВ или поне подходящ мотор. Отказахме се от носа понеже имахме доста точки още за отмятане, но след като съм го споменал, трябва да го покажа, макар и с не моя снимка.


Както се вижда и тук водата е като боза. Обратно по тесните улички стигнахме до следващата точка - Паралия Лонга. Тук нямаше проблеми с достъпа, още по-малко с паркирането. Мястото се оказа прекрасно. Изключително приятно заведение, широк удобен паркинг и невероятни пейзажи. И пак няма пълно щастие - мизерен плаж, ако въобще може да се каже, че има такъв и отново мътилка в морето. Ето снимки.




Пихме по един коктейл (разбира се без алкохол) и поехме вече на юг към следващия плаж - Агиос Стефанос. По план трябваше да го видим отдалеч. Така и направихме. Този плаж изглеждаше пясъчен и доста приятен.


Продължихме на юг. Пътя излезе на самия бряг при Арилас, където също имаше голям пясъчен плаж. Впечатленито ми взе да се оправя.


Следващата ни цел беше плажът Афионас. Много интересно място - малък тесен полуостров с изрязан малък залив така, че от сушата остава около 20 м ширина и от двете страни има плаж. На всичко отгоре изложението е изток-запад, т.е. до обяд се печеш на източната част, а следобяд на западната и по този начин цял ден слънцето е срещу теб. Оригинално, но за съжаление не можахме да стигнем до това място. Набутахме се в тесните улички на селото на 1 км от целта и стигнахме до улица, по която нямаше как да минем с кола.


Все пак за илюстрация ще покажа какво представлява мястото въпреки, че и тази снимка не е моя.


Нямаше време да ходим там пеша, защото последната ни цел беше плажът в Агиос Георгиос, където предвиждахме плажуване и децата вече не издържаха. От това място с тесните улици обаче успяхме да направим снимка на предстоящия за посещение обект.


Докато правехме маневри за да обърнем в теснотията една група от десетина АТВ-та и мотори мина край нас в посока недосъпната за коли цел. Казах си, че ако дойда пак на Корфу вече ще знам как да го обикалям. До момента бях видял на няколко места „Rent a Bike”.

Радост за децата. Вече сме на плажа Агиос Георгиос.


На снимките изглежда супер. Ама пак пълно щастие няма. Водата е чиста а пясъка е хубав, но стига до 1-2 м преди брега. После преминава в малки а после и в по-големи обли камъни, каквото е и дъното. Освен това брега много стръмен, няколко крачки и си на бой. Номера тук е бързо да влезеш, да си поплуваш и бързо да излезеш, ама с децата не става. Свикнали са на плажа да се цамбуркат и върви им обяснявай за камъни и дълбочини. Изпотрошихме си краката докато се сетим да си обуем приготвените от много четене обувки „за таралежи”, които донякъде облекчиха положението.


Иначе залива беше много красив, имаше и разни ветроходни съдове и сърфисти


В края на краищата бехмя доволни, че си топнахме з..... в Йонийско море. Водата беше чиста, но не толкова прозрачна колкото в Синеморец да речем. Макар и съвсем малко и тук имаше глинести частици. Между другото ми се стори че е по-солена и от Егейско море. Като гледах с маската каменистото дъно ми хареса един камък досущ като яйце и по форма и по цвят. Беше на не повече от 3 м, но първия път подходих несериозно и не успях да сляза до дъното, та се наложи да повтарям и то с усилия. В нашето море щеше да е по-лесно. Явно водата тук е по-гъста.

След плажа затворихме обиколката и се прибрахме в хотела с намерението вечерта да посетим столицата на острова Керкира. Всъщност Керкира е гръцкото наименование на о-в Корфу.
На фона на лекото разочарование от видяното през деня спрямо очакванията ми старата част на Керкира се оказа изключително красиво място. Тесни улички, оформени сред кокетни сгради от 18-19 век, множество магазинчета, кафета и таверни, всичко майсторски осветено и аранжирано. Личеше си европейската следа. Все пак островът е бил под владетелството на Венеция почти 400 години (от 15 до 19 век), дори са го наричали „Вратата на Венеция”. Преди вечеря изпихме по едно питие в едно от многобройните кафенета край централния парк, намиращ се в близост до крепостта. Бяхме толкова впечатлени от приятната атмосфера на градчето, че почти не направихме снимки. Прилагам няколко, колегата alex052 е успял да направи доста, който иска повече моля да види от неговата тема.




А аз приключвам и този ден. Отново прилагам картинка на маршрута и самия трак.


Day5.gdb

[suzuki team]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Колега,да те питам-от София до там колко е като километри? Че нещо така за зимата дали няма да стане!

[drago varvar]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Спестихте ли си да броите тунелите на връщане , на всеки тунел си има кой по ред е и на връщане са по малко с 1 или 2 мисля че бяха 65

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Колега,да те питам-от София до там колко е като километри? Че нещо така за зимата дали няма да стане!

Солун - Игуменица : 325 км, само магистрала
От София до Солун не съм пътувал, но някой друг ще каже, лесно е. Според мен става за един ден. Само виж зимното разписание за фериботите, макар че и в Игуменица става за нощуване.

[zippel]

От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу

Спестихте ли си да броите тунелите на връщане , на всеки тунел си има кой по ред е и на връщане са по малко с 1 или 2 мисля че бяха 65

Броихме ги, ама това беше седмия ден...