Tweet
Макар и не толкова "марков" като КТМ или BMW, не толкова популярен като Varadero на Honda /поне по нашите пътища/, V-Strom 1000 на SUZUKI си е един истински представител на далекобойните мултифункционални двуколесни.
С теглото си от 208 кг. и доста приличната мощност от 98 к.с. машината съчетава спортния нрав /все пак двигателя й е скопена версия на TL 1000 R/S / с високия клиренс, за да предостави един наистина лек за управление и прост за обслужване мотоциклет.
След като натрупах 10000+ км. върху седлото на този модел на Сузуки мога смело да заявя, че не съжалявам нито за миг за това, че го вкарах в гараж си - през живота си не съм карал по - нахилен мотоциклет. През първите 3-4 000 км., когато все още се изучавахме един - друг, В-Стром-а ме караше да се радвам като малко дете на това, което ми демонстрираше - стабилно пътно поведение, лекота в управлението, удобно седло, перфектна ветрозащита и външен вид, който лично на мен доста ми допада. Оголеният двигател сякаш подчертава хлапашкия му нрав - дори при съвсем леко подаване на газ мотора се втурва напред с лекота, а решиш ли да навиеш малко повече масура ускорението, което демонстрира, граничи с бруталност. Всичко това е придружено с твърде приличен разход на гориво, което няма как да не се отбележи.
Всичко казано по - горе се отнася за поведението му на пътя. Извън асфалта нещата стоят по различен начин - повечето посочени предимства се превръщат в недостатъци - липсата на плавност при подаването на газ ме кара да бъда доста по - внимателен по пресечени терени и дори често да прибягвам до съединителя, карането по пясък се превръща в непрекъсната борба с мотора, а високото, но сравнително твърдо предно окачване взема доста от комфорта.
Технически характеристики няма да посочвам, защото всеки, който се интересува може да си ги намери.
В заключение - личното ми мнение е, че този модел на Сузуки е най - доброто попадение в този клас за парите, които струва и в никакъв случай не е за подценяване както за далекобоен туризъм, така и за по - спортно преминаване от т.А до т.Б, а когато трасето между А и Б е синусоидно - тогава удоволствието е пълно
С теглото си от 208 кг. и доста приличната мощност от 98 к.с. машината съчетава спортния нрав /все пак двигателя й е скопена версия на TL 1000 R/S / с високия клиренс, за да предостави един наистина лек за управление и прост за обслужване мотоциклет.
След като натрупах 10000+ км. върху седлото на този модел на Сузуки мога смело да заявя, че не съжалявам нито за миг за това, че го вкарах в гараж си - през живота си не съм карал по - нахилен мотоциклет. През първите 3-4 000 км., когато все още се изучавахме един - друг, В-Стром-а ме караше да се радвам като малко дете на това, което ми демонстрираше - стабилно пътно поведение, лекота в управлението, удобно седло, перфектна ветрозащита и външен вид, който лично на мен доста ми допада. Оголеният двигател сякаш подчертава хлапашкия му нрав - дори при съвсем леко подаване на газ мотора се втурва напред с лекота, а решиш ли да навиеш малко повече масура ускорението, което демонстрира, граничи с бруталност. Всичко това е придружено с твърде приличен разход на гориво, което няма как да не се отбележи.
Всичко казано по - горе се отнася за поведението му на пътя. Извън асфалта нещата стоят по различен начин - повечето посочени предимства се превръщат в недостатъци - липсата на плавност при подаването на газ ме кара да бъда доста по - внимателен по пресечени терени и дори често да прибягвам до съединителя, карането по пясък се превръща в непрекъсната борба с мотора, а високото, но сравнително твърдо предно окачване взема доста от комфорта.
Технически характеристики няма да посочвам, защото всеки, който се интересува може да си ги намери.
В заключение - личното ми мнение е, че този модел на Сузуки е най - доброто попадение в този клас за парите, които струва и в никакъв случай не е за подценяване както за далекобоен туризъм, така и за по - спортно преминаване от т.А до т.Б, а когато трасето между А и Б е синусоидно - тогава удоволствието е пълно
Коментар