Обява

Свий
Няма добавени обяви.

С ПУШКА И БРЪСНАЧ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • С ПУШКА И БРЪСНАЧ

    С ПУШКА И БРЪСНАЧ

    Когато идвах сутрин на лов в Балкана , се отбивах първом до бръснарничката му. Още в пет , в тъмното отвън малкия салон , ако това беше спретнатата стаичка , грееше с два аплика и малък полюлей. От към стената на къщичката топлината извираше от старинна висока печка , чийто емайлиран кюнец преминаваше над цялото помещение. Той беше облечен в карирана бархетна риза закопчана до горе , със снежно бяла престилка , безупречен тънък мустак и леко надменна физиономия. Не знам защо хванах този адет , ама сядах преди да потеглим и той ме обръсваше и ако се налагаше – подстригваше. Това ми удоволствие отнемаше около час. Подобно на всеки бръснар , безпроблемно ме бе преценил що за човек съм и с характерната за планинците пестеливост в думите ме подпитваше или разказваше на порции някоя своя история. Бай Тонко беше стара школа – сух човек , останал със своята гордост и спомени датиращи от времето преди войната , та до днешни дни. Основател на бръснарската задруга в района , той беше легендата допирал бръснач до лицето на не един знатен велможа , с потайнствено влияние и неразгадаеми възможности. Но бай Тонко беше и ловец – и въпреки , че отдавна не го бях съзирал в дружинката , всички си го знаехме като колегата с бръснача. Като казах влияние – веднъж ми показа стария си Щаер модел 95 – бойна карабина още от началото на миналия век с праволинеен затвор. Как беше успял да я оправи за ловно оръжие…въпрос на влияние! Ала на два пъти в ранната утрин в бръснарничката , за мое учудване ме изпреварваше друг ловец – Петко Завоя –защо ли…за да се обръсне и той като мен предполагам. Но процеса при него беше друг: Бай Тонко в пълно мълчание премяташе престилката около врата на Завоя , после джуркаше сапуна в алуминиева паничка , сваляше парната кърпа от насветляното лице на клиента и го сапунисваше обилно. Вземаше бръснача и го вдигаше пред очите му , като ръката му замираше като каменна. И отново в гробно мълчание извършваше тази древна операция…Завоя вадеше монета и си отиваше и сядах аз. При мен обаче вървяха приказки , докато веднъж не го попитах – защо не идваш на лов бе човек. Той приседна и рече : „Защото помислиха , че съм излъгал…и до там бях с ловът!”. Пробвах го да ми поразкаже , ала не рачи. Понякога вадеше щаера и аз му се любувах гледайки омагьосан древните му форми и мазното плъзгане на затвора и спусъка. От оръжието освен древност лъхаше и мощ – нямаше зверче в планината , което би устояло на неговата сила. Едва успях да разбера , че именно Завоя бил рекъл преди време , че бай Тонко стрелял на елен отблизо и не го улучил с карабината , пък животното стояло като за снимка – Завоя го гледал от съседната пусия и после рекъл , че е време бай Тонко да се откаже от лова, че да не направи беля...такива работи. Последния път когато влязох в бръснарничката беше хладно , а навън снегът - до коляно. Светеше , а бръснаря бе седнал оклюмано на тежкия кожен стол и се вглеждаше в огледалото пред себе си…после ме погледна , усмихна се уморено и вдигна ръка пред лицето си – държеше бръснача , но ръката му трепереше. И после рече тихо : „Днес ще ги биеш небръснат!”. Бая ме уплаши и веднага го почнах , а той продължи „ Днес е събота – в понеделник ще има пенсия – туй чакам!” Подскочих – „Колко пари ти трябват бе човек?” и се бръкнах. Погледна ме плахо и кимна отрицателно.
    В следващата събота снегът отново беше понатрупал , салончето обаче не светеше – а предния ден го бяха изпратили – от вътре на вратата имаше некрологче , и си светнах да го прочета. Преди лова го почетохме с мълчание и свалени шапки , а в края му ме намери кварталното полицайче и рече ,че бай Тонко ми е оставил нещо. Беше малка бележка с която ми завещаваше щаера. За следващия лов вече бях с него. Друго си беше с това старо оръжие – може и да не бях гръмвал с него , но ми носеше успокоение и сигурност. Но слука така и нямах – то никой не прокопса – снегът беше голям и нямаше много движение на животни. По обед при мен дойде Петко Завоя и рече : „Я ела с тая пушка да видим нещо! „! Стигнахме до едно рътче над дълбоко дере , а отсреща се издигаше висока могила. Застанахме на сравнително открито място и Завоя ми показа една тънка ивичка в снега преминаваща косо на могилата : „Пътека е !” ми рече. Някъде там имаше каменна стена – като отсечен камък беше , но трябваше да се вгледаш , защото отгоре бе хванала сняг , а отдолу продължаваше тук там с мъх. „И колко е разстоянието от тук до там според тебе?” ме попита. Аз се имам за стрелец и въпроса му ме поразсмя: „Ами около стотина метра въздушно са !” – отвърнах. Завоя ми посочи към камъка: „Ето там беше елена , а Тонко тук – е защо го не уцели той –а? Я хайде ти гръмни да видим!”. Свалих карабината и с малко угризение се прицелих в камъка определяйки мислено височината на животното – и с цялото си същество поех изстрела , резкия , силен и плътен звук от разстоянието на един век че и повече , силния тласък в рамото…и дори успях да възприема моменталния пукот на тежкия куршум и разхвърчалите се парчета от мъх…! Отидохме за около половин час на това място и го огледах – куршума беше ударил точно в точката в която се мерех. Завоя рече : „Не биваше да се обижда Тонко – времето си казва своето и бях прав като му рекох – Стига веке , беля мож да стане!”. В това време огледах мястото на удара – куршума беше сцепил камъка в мястото на удара и беше образувал ямка…ала друга ямка не се виждаше. Поразрових навсякъде и я намерих – почти на разстояние една вдигната ръка! „Ето го неговия изстрел! Наистина е високо! Ама чак пък толкова …Какво е било животното Петко?”, „Елен – голям мъжкар , верно не го доогледах , ама голямо добиче – красиво животно – как няма да го улучи ?”. Аз приседнах малко и се замислих – планинци хора , казаната дума за тях е нещо много важно! Живота им ги беше приучил да запазят достойнството си и като внимават с всяка дума. И му отвърнах : „Не е искал да го убие – пуснал го е , иначе не може да има друга причина”! Завоя дълго се вторачваше в мен после се обърна тихо и тръгна.
    Следобеда преди тръгване бях седнал в кръчмичката и говорех с председателя – разказах му случката. По едно време влезе Петко Завоя с жена си – тя беше блага жена с черна забрадка , черно вълнено палто и гумени лачени ботуши. В ръка държеше черна мушамяна пазарска чанта от която се подаваха вощенички завити във вестник . Завоя си купи цигари , мина покрай нас , спря се и без да ни погледне рече :”Ще се извинявам – така е дошло…” – аз и не разбрах какво има в предвид. Ала председателя рече: „Малко диви хора сме си тук ний – Тонко едва дочака пенсията, та тогава се спомина – да имат неговите хора пари да го погребат…да не им тежи , а Петко сега отива на деветини…какво ще му се извинява – нали са братя”!


    Анелин

  • #2
    От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

    Като издадеш книгата с разказите ще искам една с автограф ... ако не щеш сам да я издаваш, аз ще я направя.
    Ако не свършва добре, значи не е свършило!
    0888 315 794
    LZ1UPI
    A1 (Rh+)

    Коментар


    • #3
      От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

      И аз така.

      Коментар


      • #4
        От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

        Отново на ниво!! Благодаря!! Направо е уникален....
        За Лада НиВа--->Имам СаМо ДвЕ ДуМи---->НяМаМ ДуМи....!!
        Honda Dominator 650
        088ЧЧ93979-->Борис
        0878956Ч38-->Борис

        Коментар


        • #5
          От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

          Кеф. +1 за книга, само от тука ще имаш доста на брой читатели на книгата...
          LZ1ZAH

          Коментар


          • #6
            От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

            И аз се абонирам за бъдещата книга. Даже знам няколко човека, на които бих я подарил.

            Коментар


            • #7
              От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

              Бях писал, но да се подсигуря. И аз искам книга.
              Con musica el mundo esta mejor, vamos a tocar juntos!
              0879076007 Жельо

              Коментар


              • #8
                От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

                Не си сам....
                Нищо не мога,и нищо не знам...

                Коментар


                • #9
                  От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

                  Велик!
                  +1 за книга

                  Коментар


                  • #10
                    От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

                    Отдавна не съм чел нещо дето като го почна да не мога да спра докато го завърша.
                    Ей на тук намерих такова.Хвала за което.Ако дойде ред за книга както казаха колегите от мен питие,а от автора подпис.
                    Няма страшно в умирачката...
                    Страшното е да си жив!...

                    Коментар


                    • #11
                      От: С ПУШКА И БРЪСНАЧ

                      И аз искам.
                      сто: Тук нормално си подаваме топката като на тренировка и гледаме да не се контузим. Понеже сме от един отбор.
                      dembito: Хардуера можеш да го ритнеш, а софтуера само да го напсуваш

                      Коментар

                      Активност за темата

                      Свий

                      В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                      Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                      Зареждам...
                      X