Здравейте, скъпи радиослушатели, отново добре дошли в Кутията. И нямайте притеснения за нищо, свързано с нея – от този шестък. Най-накрая я застраховахме, както се полага, облепихме я със стикери, а докато ръзсъждавахме върху офертата, не ни набиха много, тъй че взехме решението доброволно.
И съвсем навреме, ето че и Държавата ще опита да внесе ред в т.нар. застрахователна дейност – по документи тъй се води, иначе българинът с по-читав автомобил или частна сергия знае какво е то точно, изпитал е доброволността върху гърба си. В прекия смисъл. Снощи от ТВ-"Отзвукът" пролича високомерието на силните застрахователи, които нямат проблем с набирането на новите такси за бизнеса си, но иначе са много недоволни, че ще се махат лепенки и щяло да се краде повече. Зер, кримиконтингентът, като не е осведомен от стикерчето, кой е застраховал возилото, ще се изкушава повече да пробва да го задигне.
Споменаха, че навсякъде го има; не разбрах само кое - апашите ли или и всичките стикери по стъкла, витрини и сергии, начините на обработка на клиентелата и всичко останало. По-вероятно е да ги спохожда страхът, че обикновени мародери, по-нехайни към здравето си, ще опитват да представят, че едните крадат коли на другите и отношенията ще се развалят съвсем. Пък и повечко щети ще се налага да изплащат.
Тотално е сбъркана идеята за превенцията; лепенката не означава това, тя означава превантивен страх за гастролиращи разбойници и нищо повече. Иначе, скъпите мерцедеси пак изчезват, тихичко ги намират и отново – след платената застраховка – рекетират собствениците, за да им я върнат. Но пък, има и москвичи и лади в движение, не е обезателно да си създаваш проблеми с лимузина. Извън шегата, няма обяснение защо да не си пъхаш носа, т.е. сергията, павилиончето, магазинчето на място, дето всички останали вече са наобиколени от грижовния застраховател. Или пък да вземеш, че да туриш лепенка на конкурента му.
Истината е проста: частната инициатива трябва да е и честна. И е абсолютно наложително, след разпределените територии и мръсни пари, някой да даде акъл на босовете на групировките, че ненаплашеният човек работи по-добре. А като работи и печели, вместо да му се налагат болнични, той си и купува това, дето се произвежда и продава. Значи върви търговията, икономиката, по-едро погледнато. Да, наша позната разказа, че в Италия, където живее, вестникопродавецът няма как да не плаща нещо на някои, да го пазят. Но те не му взимат здравето и живота /или имота/, а го коткат по-разумно, тъй че и той да си гледа бизнеса, и те – вноските. Там, каза ни още тя, няма тия наши лепенки, които остава и по челата да си ги налепим вече. То, както и убийствата не са спрели, една лепенка за застраховка “Живот” най-видимо на челото си трябва да я поставиш.
Вероятно ще кажете, Голямото събитие е Бордът. Да, само дето тепърва ще се случва. И ще видим дали оставаме, дали ни изхвърлят зад борда. От едната страна на обществения фокус са проверките, операциите “Комар”, Тренчевият списък, “Оня” списък, други списъци и голата истина, че осъдени за разграбването на държавата няма. Знаят се и хората, които построиха замъци у нас и в чужбина, спретнаха български квартали зад Океана и… нищо. Посягат да режат уж опашката на гущера, той си я прехапва сам, оставя им я, сетне му израства нова.
Другата вечна тема са цените и доходите. А понеже ни излизат все с номера за пазарното стопанство, трябва да констатирам, че в определени случаи сами сме си виновни. Още по социалистическото време на СИВ и Варшавския договор в страни като Чехия, Полша, хората просто не тръгваха на работа, след като предната вечер премиерът бе обявил поскъпване на обществения транспорт. Имаше и други такива случаи и те не доведоха до идването на танковете, а до връщането на старите цени – поне за още известно време. При пазарното стопанство трябва да е още по-лесно. Цената на свинското, родните зеленчуци, които са по-скъпи от гръцките, бензинът, дето го чакахме на опашки по едно денонощие и то за резервоар плюс туба и на какви цени…
Българинът революции не може да прави, не е и правил. А може да не се купуват домати една седмица, да не се кара колата една седмица, да избереш по-евтината сергия. Но не би! По ни допада да подозираме съседа, че е мошеник, а ние страдалци, отколкото да предприемем нещо, което би нарушило навиците ни. Януарските протести индикираха, че уж търпението си има граници, клапанът изсвистя, сега можем да се оплакваме пак на воля. Или поне да си гледаме сметката и ние, обикновените. Телевизори “Сони” и “Панасоник” в един лъскав магазин край Люлинския пазар струват 85 долара повече от същите модели на Илиянци. Като събера пари за такъв, ще си го купя оттам – 140 хиляди левчета, спестени, са си пара.
/юни 1997/