Отдавна си мисля има ли път към Храма, де го нашия Храм и, ако го има – кой е останал в него и кого обгрижват двата Синода. Скъпи ми съкутийници, пак сме в Ъгъла, този шестък ще си поговорим за Вярата. Да подчертая, не онази в оправията, в Борда или в Бонев, в шанса да изплуваме с новото управление, не тази, че ние СМЕ си в Европа, но ето налага се, пак да влизаме в Европата, ама ако ни приемат.

Някои имат предвид православната вяра, други я познават в себе си като сила и упование, може да я наречем просто вярата в доброто, исконното, корените, морала, правдата. Или в Бог. Но не онзи мистичния от преписваните и преправяни Евангелия, а този наш Бог, който опази българщината през 5-вековното турско робство. Който направляваше българина в миналото да сади дърво, да строи къща и чешма и да не оставя замръкнал пътник на друма.
За да са в крак с времето, и духовниците български се разделиха на две. Едва ли, водени от философския стремеж за утвърждаване или опровергаване на дуализма. И докато се спори кой е по-светец, а кой е бил агент на Шесто и под расото носел служебна карта, докато се бистри дали вероучението трябва да влезе в днешните школа – антихристът се вихри във всякакви разновидности, изкушения и форми. Като екстрасенс-лечител, като чужденец-сектант или като началник на свещоливницата.
То не бе секти, не бе слово на живота, не бе Творецът от Не-знам-кой-си-Ден…, думи и деяния, които доведоха хора до самоубийства и духовна деградация. Младите – с предимство, но не отказаха “напътствия” и за старите. Май само с едно-единствено изключение отпреди година-две, не се случи да откажат зала някому, нито пребиваване, нито възможности да лъже болни, нуждаещи се и лабилни. Самообявилите се за водачи след Господа си харесаха явно обрулената и откъм материалното и от духовното страна
И ни нападнаха като скакалците от чудесата при бягството на евреите от фараона. През изтеклата седмица пак имаше лечител в голямата зала на НДК, имаше хипнотични екзалтации и само дето, хората не си тръгнаха излекувани – доколкото бе видно от телевизионните репортажи. Защото не вярвали истински – бе обяснено. Пред залата протестираха семинаристи, а камерите на медиите фиксираха сеира.
Дойде време за истинската свобода на избор на вяра и религия. Точно наопаки и – според мен – изобщо не благочестиво, българските попове за нула време довършиха социалистическото мероприятие за намаляване на обърналите се към Вярата. Докато служителите на православието се разберат кой е по-близо до Началника си, у нас нахлуха чуждоземните пастори и месии и трябва да признаем, че напъните им да жънат слава и души са добре менажирани и финансово впечатляващи. Жалкото е, че децата ни са най-лесната плячка за отвъдокеанските бизнесмени /те не са нищо друго/, понеже няма кога да са се докоснали до истинската Вяра, а сега колко пъстър и модерен е изборът. Не излекувани инвалиди трупат разните лечители, наемащи най-големите зали в страната, а тлъсти приходи и банкови сметки.

Когато са се появили пролуки в ценностната система, когато отдавна демагогия и мизерия се отдалечават в пропастта между електората и престъпността, покровителствана от високо – тия емисари са само част от всеобщото безверие, озлобление и изпростяване. Медиите ни коментират, все пак, че може да не им се дават зали и салони, но управители не смятат да се отказват от добрите наеми и контраатакуват, че не Бог им храни семействата. В Америка полиция обгражда и атакува самоубийствени сборища в сектантски ферми, у нас бандитите се пускат от ареста да укрепват здравето си. Свещоливницата, имотите и правилният Синод са по-важни от духовното възпитание на сънародниците. Народополезното дело се привижда само в интервюта и шествия. Макар Онзи, който представляват, да е казал: По делата им ще ги познаете.

/май 1997/