Здравейте съкутийници и честита ви изборна победа! Тъй де! За какво мръзнахме по улиците през януари. На които не е честита, какво да ви кажа – ако и вие си изкривите душата какви времена ни докараха вашите, хайде-хайде… Тя, смяната на цвета няма да ни напълни хладилниците автоматично, а и тепърва ще става ясно кой какви изводи е направил.

И тъй, фактът е феноменален: няма изборна секция, в която бившите управляващи да са спечелили. /Точно така съм го написал и казал в предаването на 23 април 1997 г. и днес ме гложди съмнението, наистина ли е верен. За три дни – тогава – вероятно все още да са били “извадка 90-и-не-знам-солко-си процента”, но радиото ни конкурираше държавната новинарска програма и е напълно вероятно такъв резултат да е имало за избирателните райони – б.а., 2013 г./. Поздравявам ви с избора да се присъедините към всеобщото намерение за излизане от кризата, за ново начало – за съжаление, май оттам, откъдето започна и Жан. Разбира се, с мъка и трудно, но към бъдещи по-добри дни. Ясно е, че тези слова няма да харесат на малцината, които останаха слепи в тъмните стаички, не смятам, че те са простили разрухата, а по-скоро, че са възпитавани да не я забелязват. Защото спазват партийната дисциплина и вярват непоколебимо в устоите на марксистко-ленинската демагогия за победата на социализЪма дори и в една отделна страна. /Ама не нашата; пък и в страната на победилия социализъм се наложи перестройка./.
Аха, ето че късно днес ЦИК обяви окончателните изборни резултати. Повече вълнения и малко тъжен смях предизвикаха пресконференциите в НДК, където се видя добре кой кой е, с кого е, задаващите се на входа на политическото пространство – въпреки, че старите муцуни преобладават. Видяха се културата, възпитанието и амбициите на участниците в българския шарен цирк. Професионално погледнато, видя се още, че нивото на журналистиката е някъде по-високо от морално-политическото ниво на отразяваните.

Куриозите не липсваха, в ненормална държава всичко е нормално. Монархисти напъват за републиканския Парламент, а републиканци плачат за Царя и референдума. Най-речовития либерал и поборник за националните интереси, изстрадани в Холивуд – според самия него – е като брат на Буратино, но старите кучета, които не лаят непрекъснато, опазиха периметъра си. Еврочервени демонстрираха отделяне от родителското тяло и рационализъм по отношение на националната кауза на противниковия лагер. Всред онези, които ще ни спасяват, цари усещането, че те са победителите, а конкретни лица спасиха депутатския стол с цената на коалиране и потвърдиха латинската сентенция, че Родината е там, където ти е най-добре. За сметка на тия и пропуснатите от лъчите на прожекторите, новата опозиция продължава да таи недоверие и към собствените си грешки и към мероприятията на изместилите ги: антикризисната програма, мерките в МВР, досиетата. Те така и не разбраха, че миналата неделя никой не ги искаше. За да сме точни, малцината, които остават с тях, са припознати в демографско-социологическите таблици на гласувалите по местоживеене, възраст и акъл /простете, образование/.

Като махнем изборите, лайфът продължава да е неосъществим за девет десети от българите. А последните няколко години си бяха просто жизнь. Предстои и либерализирането на цените, от МВФ нареждат да вдигаме долара до юни. През февруари се чудехме как да го сваляме, ама нейсе. Вече обръгнахме.

/април 1997/