Известна е максимата, че който плаща – той поръчва музиката. Въпросът е, обаче, на каква цена я плаща и дали всеки с мераци да поръчва – плаща. Определят ли парите, т.е. правата, интонационната среда.
Здравейте драги слушатели, и този шестък сме заедно в Кутията - в самия й Ъгъл и пак коментираме. Ако има меломанска тръпка у вас, можете да усилите звука – тази вечер ще говорим и ще пускаме повече музика. Без попфолк, защото в това предаване сме все членове на партията на рокендрола и не приемаме онази за културно достояние. Тия дни имаше сбирка на известни родни музикални творци и изпълнители. Сбито казано, те поискаха от правителството, БГ-музиката да се освободи от данъци, да се стимулира отечествената продукция в нейния цялостен тракт от създаването до пазара, вкл. и като се облекчат и нормализират /разбирай: редуцират по признака “наша”-“чужда”/ цените.
Те виждат решение в облагането с данъци, такси, акцизи и каквото там се полага на внасяните носители и произведения, като така щяло да се повиши търсенето на нашата си музикална продукция. И не на последно място – въпреки, че едно време това бе обявено за социалистически похват, да се натъкми задължителен процент за излъчването на БГ-попа и рока по частните и държавни електронни медии.

Добре, приятели, на фона на парчето на “Контрол” – “Трябва всичко да приемам, без да мисля, без да гледам”, продължаваме с разсъжденията. Съгласен съм с констатацията, че родните музикално-развлекателни популярни жанрове се нуждаят от подкрепа, пари, облекчения, истински пазар, истинска класация. Хич не ми изнася – при нашите си доходи – че една вносна, легална “Металика” ще струва поне 20 марки, но и не приемам, че дисковете на “Ритон”, “Диана Експрес”, “Щурците” или Лили Иванова ще вървят на горе-долу същите цени. Макар да знаем, че в процеса влизат композиции, текстове, аранжименти, инструменти, запис, мастеринг. Но някак не се връзва като направим съпоставката не откъм продукциите, а според общите икономически условия и развитието на шоубизнеса. Родният пират, от друга страна, се е погрижил нелегалната “Металика” да е съвсем приемлива като цена и дори да е по-евтина от “Щурците”.
Обосновано и реално е всеки продуцент – значи и българския – както изобщо и творците и изпълнителите, да не работят бадева, на Запад хората в тоя бранш са милионери. Но пазарът е съвсем различен като величина, условията и законите са различни – просто казано, спазват се – а и манталитетът /да, изобщо не е смешно, трябва да се съгласите/ е изграждан от поколение на поколение и не в посоките на българския такъв. Не ми се струва сериозно с рестрикции на вносната продукция да се лъска собствената витрина. Когато не могат да се принудят самите български издатели да не пиратират себе си, да не крият тиражи /респективно плащания за права, хонорари и данъци/ и да участват в единствената стойностна истинска класация /каквито по света има, наред с най-различни други/ - класацията по продажби. Няма да е като в “Билборд” и дадена седмица някой албум или изпълнител може да води с 1000 продадени носителя, но това ще е реалната картина. /Днес, през 2007 г., такава класация в България все още няма и не виждам вероятността да се пръкне утре; старите номера не умират, ако обявиш продажби от примерно 40 хиляди албума – в попфолка, за съжаление – ще трябва и да плащаш всякаквите отчисления върху тях. Колко по-лесно е да даваш по договор една трета от парите на изпълнителката и да мрънкаш постоянно, че едва минаваш 10-те хиляди. И то пак в посочения “жанр”, защото едва ли нашите си поп-рок труженици – с 2-3 изключения – успяват да надхвърлят петте хиляди годишно./*.

А задължителния процент за ефирно присъствие на българска музика в електронните медии, звучи демоде и реставраторски, но в отминалите традиции на т.нар. Единна художествено-творческа Комисия към Комитета за Радио и Телевизия. Този процент и сега е водещ в радиостанциите, бълващи и издържащи се с чалгата. От което националните култура и изкуство не са се въздигнали хич. Който умее да прави хитове – ще го въртят. Единствените максимално профилирани радиа у нас – както ни учеха някакви американци на семинар в зората на частното радио – са именно музикалните; всякакви жанрове, стилове и интонации присъстват в ефира. Е, “масовата култура” бие на халтура, но условията за конкуренция ги има. Когато всички големи музикални къщи отворят представителствата си у нас, ще се подписват договори, ще се плащат права, ще го има и изборът и което върви – ще върви*.

Прочее, май пак опираме до манталитета, но той не се променя само за един Преход, с избори и по партийна линия. Опираме и до пари, разбира се, обаче не сме на първо място в Света по теглене на пиратски емпетройки.

* първият означен пасаж е дописван по някакъв повод 10 г. след пускането на оригиналния текст по радио; но и тогава и днес трябва да отчета какъв оптимист съм бил по отношение на музикално-правовото развитие на пазар и продуцентство у нас /бел.авт., 2013 г./

/април 1997/