Ето ни отново в Кутията с пресни-пресни впечатления, въжделения и несъгласия от преминалите президентски избори. Както по-късно в разни предавания ще се казва: България избра!

По първия тур самите избори останаха донякъде в сянка на дейността на националната телевизия, която ни изуми с отразяването им. Да се върнем мъничко назад към предизборните репортажи на кандидатите. За тъпотиите са си виновни те, ние им гледахме сеира, някои дори не разбраха кой – кой е и за какво се бори. Е, повечето незнайни герои – за кьорсофрата, разбира се. Можеше да бъде още по-смешно, единствено ако се бяха записали примерно кандидати от всичките над 200 партии, комитети, крилца и кълки. Сетне дойде ред на диспутите, където диспутиращите бяха разделени по още по-любопитен начин. Сценарият бяха написали предварително участници от парламентарния цирк, които – освен много други неща – си избират и правилата за избори. Самата вечер на първия тур Каналът ни “шашна” – той практически не показа нищо. Осведомяваха ни главно, че някакви събрани социолози имат своите си резултати; че има пресцентър, дето кандидат-президентските двойки правят пресконференции… Какво точно ставаше, как, с кои – оставаше да гадаем или да въртим копчето на транзисторите, защото частните радиа свършиха работата по осведомяването. Едно даже предаде на живо пресконференциите. Къде по това време остана т.нар. Национална Телевизия? В Кулата си, вероятно. Откъдето са се взели мерки за следващите избори. Ще наваксат бързо, то избори дал Господ у нас.
И тъй, въпреки и като наказание, народът ясно даде своя вот, направи си избора и шамарът изплющя по столетната буза. Само че лидерите й знаят вкуса на кокала и меда и са се освинили до гуша в тях и в лай…, простете в делата си. По стара конспиративна традиция, като същи черни ангели, се събраха по нощите и пленумно обявиха, че след Сполуката идвала Поуката, важното е страната да върви напред и нагоре, а те още по-здраво ще държат руля и още по-зорко ще следят за опасностите по фарватера. Нищо че световните финансови организации ни оценяват нейде между 3-я и 4-я свят. Проблемът на давещите се е в ръцете на самите давещи се /те, каквото можаха, избраха/, но е приготвен спасителният пояс. Само че, ще се надуе на следващия Конгрес, защото такива са правилата. Дотогава, честит ви президент и надявайте се!

Сред електората отпочва да се носи неведома надежда, че спасението е във валутния борд, защото щял да затвори кранчето на далаверата, да ритне кьорсофрата и поне да стабилизира празнотата в народните джобове. Разнася се и лакърдия, че можем да ги настигнем и американците, ако си изнесем в чужбина и управниците, и икономистите, и мутрите; тогава те все ще се домогнат до нещо блажно там и ще им видят сметката на гнилите капиталисти, пардон, на кредиторите и партньорите ни. У нас пък, при липсата им и с помощта на Борда, перспективите се стабилизират и изскачаме като тапа нагоре. Хубав сюжет, но неприложим отникъде. Дори за филм не става, западнякът няма да го разбере, а ние вече нямаме пари за кино. Може само да го дадат като тема на приемния в “журналистиката”.

/ноември 1996/