Здравейте поданици! Застанете в Ъгъла, почваме Коментара. Само в нашата Кутия от радио сме защитени; само тук куршумите и взривовете са ефектно озвучаване, не реалност. А тя е повече от жестока. Застреляха и Андрей Карлович! Убийството на премиера на едно от първите посттоталитарни правителства е – освен всичко друго – и посегателство срещу демокрацията. Няма да ви олекне, но да ви кажа: и след 12 години няма да се знае кой дръпна спусъка*, за поръчителите ще продължава да се бистри рядко-рядко с основателни разлики между хипотезите и слуховете. Но само преди час в новините г-жа Ренета Инджова констатира не само безконтролния вид на нещата, но разпредели вината за ситуацията в държавата почти по равно: пълното безразличие на мизерстващия електорат е поощрявано от управляващите и ще остане неподвластно за бъдещата ни история.
Убийството на Андрей Луканов засега е върхът на пирамидата от нихилизъм, безхаберие, страх, немотия, корупция, лицемерие и наглост – на избранниците и партизанските им дружинки, укрепващи в здрача. Падаха убити круши, крокодили, мечки, всякакви по-дребни плодове и зеленчуци; загина един доцент /Цветанов – б.а./, който не може да бъде причислен към флората и фауната; загинаха полицаи и антимафиоти. Никой не е заловен и осъден. Какво трябва да се случи още, кого още трябва да утрепят и докога Западът /дето уж сме се засилили към него/ ще ни гледа сеира и ще си прибира просто лихвите от заемите. То, разбира се, не че някой може да дойде с танковете, но дали пък в тази наша държава те не са горчивото лекарство. Едни се гордеят с безкръвния преход, други се репчат, че властта са я взели с кръв… Защо само ние, македонците и евреите имаме разновидности на вицове с войводи, чети и предатели /обезателно/. И си оставаме царе на лакърдиите.

Гледате ли, драги обитатели на Кутията, националната телевизия? Веселба има, въпреки опитите точните хора да се показват правилно. Събитията не са като във филм на Бунюел или Тарковски /мрачните кадри ги пише животът, диктуван от сценаристите/, а по нашенски – като в Бай Ганьо. Специалисти-траколози обсъждат националната сигурност, незасегнати от недоимъка бекаписти обикалят пазарища из страната и сеят марксизъм с примери, взети от цените на "доматиту" и чушката; неизвестни довчера лица се натискат за ТВ-кадро с ясната мисъл, че поне това ще им остане кандидат-президентската надпревара. Онези, които не се интересуват от суетата на политиците-марионетки, си построиха квартал отвъд Океана и някои от тях са още тук, само защото поръчки имат да изпълняват.
Не по телевизията бензинът скочи пак /първоначално/ и е по-добре хората на Жан да го определят всяка нощ, защото губят от валутните курсове и средиземноморските котировки. Храната, разбира се, също тихичко се покачи /не по Ремарк/, а специалистите от “нагласистиката” явно мерят не изчезналата потребителска кошница, а според собствените си пълни хладилници.

Нали диалектиката учи, че вървим само напред, връщане няма. Истина е, явно. Няма такива лихви по света, като у нас, поредното им увеличение свали за малко долара с 30-тина левчета, ама нищо свързано с него не мръдна надолу. А пък всичко е свързано с тоя пусти долар. Обаче ни хляба, ни сиренето, ни горивата, ни бялата и черна техника, никой не смъква цени. Куриозът е, че именно далавераджиите изпълняват пазарния принцип за печалби от оборота на ниски цени. Идете в Илиянци за телевизор и после сравнете с предлаганите в специализираните вериги. Разликите са не по стотина лева, а стигат до 150-160 долара. Сега му е времето да се купува техника. От Илиянци или от Димитровградския пазар**.

* тогава проста така съм го написал: "след 12 години". Минаха 17! Хем съм бил прав, хем много съм надценил разните МВР-та... /сегашна бел.авт., 2013 г./
** МОЛ-ове още нямаше, не знаехме даже думата /бел.авт., 2013 г./

/октомври 1996/