Здравейте Егенета, както казват кукувците! Пак е шестък и всички ние сме в Кутията. Всичко през изтеклата седмица си беше от обичайните неща: питам се единствено дали първо хлябът или бензина А-86 ще стигнат заветната граница от стотарка. Влизам оня ден в месарницата и гледам един добре облечен господин стои на крачка встрани от продавачката и през 5 мин. пита: има ли вече луканка от 1260 лв. килото? Момичето притеснено му отговаря: още не. А той пак се дърпа малко настрани и мърмори: ами аз ще почакам. /А може би, живеем в роман на Ремарк?/.

Такова е положението. Обаче егенетата отдавна са се дръпнали на крачка от реалния гаден живот и чакат. Годо ли, поредните избори ли, МВФ ли… Младите не изглеждат така вторачени в лайфа, който никак не е лайф, но поне вече не е и жизнь. Ама те какво ли помнят изобщо – татко и мама са опъвали за еднаквите заплати, чакали са по нощите като поредни номера в списък за нов телевизор или хладилник. Децата – какво? Учиш, не учиш, средното е гарантирано. Който учи по-средно, му дават занаят. Който се учи много добре, дори отлично – продължава да учи, за да сполучи. Чака го разпределение и вече каквото връзките наредят. По завършили висше образование сме първи на глава, май в света. Е, завършваш примерно журналистиката с профил “телевизия” и – ако в родата ти няма голям човек в гилдията или поне среден партиец – чака те многотиражка в Марица-Изток. Пак си е работа…
За кого удари камбаната на промените? В годините на вечния преход, научени чинно от преди, третото и четвъртото поколение българи решава съдбата на страната. Сини и червени бабички гласуват, митингуват, пазаруват – изобщо, всичко, освен да кротуват. В трамвая не можеш да се вредиш от тях. За минерална вода пред банята – също. Сега дори за боновите книжки не можем се вреди по опашките от тях. По-просто казано, пенсионерите избраха не само това правителство, те отдавна избират бъдещето на внуците си, че и нашето, т.е. и вашето. И единствени се смеят на вицове като този, дето ако успеят да изкретат до есента, през зимата ще плачат, че са оцелели. Смеят се с ентусиазъм някак. Нещата се случват покрай тях, не и с тях, сякаш.
Шиваров например, рекъл някъде си, че за зърнената криза са виновни производителите, защото не засели. Интересно тогава, какво изнесоха разни приятелски кръгове и само с просо ли си напълниха гушките. Държавните финансисти пък си направиха нов бюджет, поредният, тоя го заложиха при 150 лв. за долар. До края на годината още ще им се наложи да смятат. Статистици и блюдолизци обявиха, че цените в кошницата щели да се вдигнат само с 0,3. Каква кошница, какви проценти – ще е вярно, ако уточним: с 0,3 на всяка стотинка, или седмично.
Какво да кажат хорицата, дето банките със спестяванията им хлопнаха кепенците и сега се вият опашки на гладни кокошки, които влоговете си сънуват. Един познат адвокат съветва да се заведат искове с някой по-именит вложител в списъка, че поне мерцедесите на шефовете да се били запорирали. Дрън-дрън. Мерцедеси за взривяване има, ама тия неща не стават с тия хора. Неизпълнителни бизнесмени гинат от време - на време, но виновните си стоят, дебелеят и се смеят над егенетата. Нали са законният избор на третата генерация. Имат право да се смеят.

/август 1996/