Здравейте и добре дошли в Кутията! Искрено се надявам, че от миналия шестък ви намирам отново относително живи, относително здрави и все така търпеливи към жегата, прехода, цените и лъжите. Оставиха ни единствено възможността да вегетираме. Но проблемите никога не свършват.
Чудя се дали успяхте вече да прИведете всичките си приватизационни бонове във фонда, който е спечелил Доверието ви. Нямам предвид “превод”, а именно голямо навеждане, чакане и цъкане с език. Само в модерна страна като нашата, компютрите пречат да са готови прехвърлянията на боновите книжки между роднини. Вероятно, защото става дума за компоти. И аз не успях до днес, вече съжалявам, че не накарах родата да ги засили направо към някой фонд, вместо да ме прави бъдещ милионер. Направо ме надъхват да чакам и да трупам недоверие към ония в Залата с компютрите – дали въобще ще си ги получа, че да им ги дам пак. Но така е: милионер не се става бързо. И Форд навремето е чакал, лъскайки с парцалче емайлирани брони и между другото, продавайки ябълки /лъснати със същото парцалче/…, докато пукне богатия му предтеча и му остави наследството, с което… Знаете как е.

Но седмицата не мина съвсем безинтересно. Държавен вестник започна да излиза два пъти на ден, макар с малки разлики по страниците си. Взе да се разчува, че горивата ще скачат още, но Олимпиадата се открива и това е нормално; в смисъл, всяко, каквото и да е, международно явление се отразява на цените на горивата у нас. Хлябът, омесен с вносно зърно, щял да удари 50 стотинки* за комат. Отделно от всичко, се изясни и кандидата за вице на опозицията – което е без значение, за сега.
И още: нелегалните бомбаджии трупат завиден опит и професионализъм и вече успяват да взривят солидно парче пресовка на самия пъп на столицата, без човек да пострада. Разбира се, отечествената полиция тутакси обеща да разкрие виновните /виновни за какво – че няма загинал ли/ още във вечерните ТВ-новини. И ще го направи, колкото успя да хване някой от убийците на колегите си от Люлин, или по набъбналите вече до дузина поръчкови убийства на босове от надземния и подземен бизнес с животински и др. прЕкори и имена. Да пази Господ!

Лично аз имах и нещастен опит с подопечните на г-жа Мими Виткова. Случи се тъй, че за един кърлеж на детето – установен от нас в най-неподходящ ден от седмицата, почивния – ходихме в три т.нар. лечебни заведения. Там го вадиха, късаха, дърпаха, използвайки каквито се сетите инструменти и все го… оставяха. До третия път, слава на Ескулап, вече в понеделника. Когато за времето 08.10 ч. - 10.35 ч. през съответния кабинет минаха словом двама пациенти /третите – ние/ и ни оставиха с гигантско любопитство колко кафета могат да се изпият за това време, колко клюки обменят. И така е навсякъде. Всеки, който е имал нещастието наскоро да иде в районно или друго поликлинично заведение, го е изпитал. Знаем, че лекарите не взимат много, но знаем и, че малцина изобщо си гледат дълга – дето се вика, имената им знаем на работещите доктори. На нас поне пари не ни искаха. На една друга опашка научих, че тарифата за “раждане като хората” вече била 25 хиляди. Ако искаш.
Толкова за тази седмица. Ще ви пуснем песента на Гошо Минчев за Д-р Иванов, но проблемите напоследък не са в любовта. Нито в платената, нито в семейната – и двете са спрели на място, само дето в крайпътната мърдането носи някой лев отгоре.

* но заплатата ми, все пак, по днешни спомени - бе някъде ок. 8000 лв., само дето хлябът и киселото мляко бяха кът... /бел.авт., сегашно време, 2013 г./

/юли 1996/