Здравейте сънародници! Пак е шестък и всички заедно сме пак в Кутията. Почивката насън беше кратка, но сладка; забравете надеждите за наш финал на Европейското, по-добре пак се съсредоточете върху грижите за хлебеца, тока, парното и всичко останало, свързано с оцеляването. Не се тревожете за дуета Пеневи – те са си добре, ако трябва цяло селище със затихващи функции могат да издържат, но това не са техни задължения. Каквото спечелиха, спечелиха, футболът е колективна игра, тогава как вината да е персонална.
Напоследък се оказа, че приятелските кръгове не виреят само в правителство, банки, икономика, охранителен бизнес и някои ресторанти. “Олимп”измът в шуробаджанащината погреба мечтите на цял един народ и се подигра с уменията и професионализма на още 21 национални футболисти. Които, единствени, напук на отечествената катастрофа, бяха подготвени и доказаха, че могат да развеят трибагреника над Шенген, че и над цяла Европа.
Но вие сте търпелив народ, уважаеми сънародници. Обиждат ви, че сте разбирали само от политика и от футбол. Но вие търпите глада и мизерията, бухалките и несигурността, калпавото държавно управление, измамата и лицемерието на шепа хора. Вие изтърпяхте и мита за един треньор, който бил стратегът на това звездно поколение български футболисти и поддържаните от медиите раздувки за страхотния му племенник, дето пък станал шампион на Испания. Та не играхме ли ние в онова американско лято въпреки треньора, защото един Стоичков и компания бяха достатъчни за световния бронз. А не играем ли практически от 2 години с 10 души по терените на континента, защото т.нар. “Чичовото” не е направил един мач за България, но бе несменяем титуляр. Спокойно, това ще се случва и занапред, от опит ви го казвам.
Мислите си, че правителство, приятелски кръгове и още неколцина дебелокожи некадърници сринаха тази тръгваща с надежди към мечтите си страна – сега видяхте, че и двама са достатъчни за едно погребение. На още един национален идеал. Сал футболът ни беше останал; единайсеторката не я избираме с бюлетини, пък и по чужбина не ги купуват току-така. Но не може нищо да не ни е наред, а в тая игра да имаме шансове за финали. Когато, улисани в победите, не се прецакаме сами, ще дойдат съдията, ФИФА, УЕФА, има кой. Какво ли им е на момчетата от националния, на които двамата Пеневи не вкараха просто един автогол, ами направо им го вкараха. От друга страна – хубаво стана. Сега националното любопитство ще разнася бая време въпросите за вината, тигана и парите /предимно/ извън терена. Ще чакаме сутрин да докарат нещо в празния супер, ама ще циклим стратегиите от Европейското и какво щяхме да направим, ако…

Във футбола всичко се случва, както казват дейците му, важното е да се раздаваш и да си взимаш платата на 100 процента. Ако не в този отбор – в друг. Може да отпаднем в няколко следващи квалификации, може пък в Шампионска лига да влезем; игра е! Нови ще се прославят, прославили се – ще се орезилят. А каквото и да се случва в държавата ни, отнякъде все намираме пари за кабелната, за ракийката и цигарите. Все по-слаба ракия ще пием, все по-серт тютюн ще пушим, ама пак ще гледаме Европейско.

/юни 1996/