/Имаше едно радио. В определен ден там вървеше едно предаване, а аз бях “автор и водещ”. Така се водехме тогава и дори ни плащаха отделно за сценария и отделно за самото водене. В съотношение 3 към 1. Примерно, 30 лв. за 3 страници написан текст и 10 лв. за това, че три часа ги правиш ония странички.
Беше с много музика и уж без сенки от нищо, което се случваше по онова време. Навън. А случващото се ставаше все по-абсурдно, ако не беше твърде реално и не правеше живота ни нещо като жив роман на Кафка или пиеса на Камю. Но адът, дето ни натикаха другите, бе с големината на цяла държава; по някое време уж те бяха едни от нас, ала бързо забравиха и се затвориха в Замъка си. В онова забавно предаване създадохме рубрика за фактите от живота ни: у дома, в магазина, на улицата, когато гледаме телевизия… Днес някои изобщо не знаят нищо за времето тогава. А от предаването е останала само една кутия с артефакти. Самото то, вероятно, също е забравено. В заглавието му наистина имаше някаква Кутия./.

Уважаеми фенки и фенове на Кутията! Поздрави на вашите бащи и майки, дядовци и баби. Това предаване е за тях. Те избраха настоящето заради вас. Затова, сега животът продължава да бие с грубите си лапи – както казваше поетът – и езикът ви ще става все по-грапав. Лошото е, че в намека липсва всякаква сексуалност. Ако сте чули в новините преди малко, мръвката вече ще се продава по 400 лв.* килото, хлябът струва четвърт долар, когато го има; бензинът /неговата цена ни прави истински европейци/ пак скочил, всичко скача сега… Така де, кой не скача е червен. Ако още сте живи и ушите ви не са затлачени от обещания /чужди/ или пък вопли /ваши и на други членове на домакинството ви/, примъкнете се до Кутията – още не сме започнали да ви взимаме пари за слушането.

Хич не се оставяйте да мислите за суровата действителност – в противен случай, ще загубите разсъдъка си много преди да сте измрели от глад, или държавните бирници да са ви одрали кожите на живо заради парното и тока. И как няма да се шашнете, когато по цени, луксозни возила на глава от населението и ръст на престъпността /само примерно/ сме настигнали – разправят – Народната република Америка. Но по равнище на екзистенц-минимума, мизерия, аборти, работна заетост… изоставаме вече от Етиопия, Тринидад и Тобейго и островите Зелени нос. Класация си имало. Не се шашкайте, драги слушатели, и по-лошо и по-скъпо ще става.
Но как да не се побърквате, когато ви обещаха Сполука, мирен и спокоен живот, разумен преход и вход към страните на белите хора по белия свят. Трябва само да устискате. Ето, заради това всякакви отвсякъде ви охраняват – да не би друг да ви ограби или отнеме животеца. И напук, едно цяло, дребно кат камилче, правителство, опровергава народната мъдрост и стана по-голямо от хляба. Колкото и да ви е зле сега, не можете да си представите колко по-зле ще сте следващата зима – когато парното ще е колкото тока за 3-4 месеца по предишния курс, той пък, токът, ще прави 30-тина – 40-тина кофички кисело мляко месечно, а хлябът във вид на пасти, ще го продават в Корекома.
Докато сте още край радиоапаратите, ако имате сили да въртите копчетата, скачайте в Кутията и чакайте идния шестък, когато пак ще сме заедно. Само в Кутията всичко, което ни се случва, е просто литература, сценарий, някакъв текст. Ако сте ни улучили, значи сте сполучили. Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че след 10 години, примерно, някои от тези факти не са се променили. Обаче продават трипластова тоалетна хартия. И венецуелски банани има целогодишно. Хайде, до другия шестък. Сега пускаме музика. Специален поздрав за всички вярващи с парчето на “Хиподил” за Дядо Мраз, който е дърт п…с.

* в това време парите имаха много нули в цифрата си, след няколко години ги "деноминираха".

/юни 1996/