Здравейте!
До преди половин година си нямах блог никъде. Нямам и Фейс-профил, не искам просто. Но за блог - разбиранията ми са, че ако си направиш, трябва да пишеш всеки ден по нещичко, но така, че и да е интересно на хората, които попадат там. Иначе за какво ти е? Виртуален или по-скоро някакъв mind-блог си имам в главата и там, най-вече нощем някъде след 02 ч., преди да си легна вече, поддържам даже мисловни разговори с близки и познати - някой отсъстващи завинаги, други просто далеко от тук. Но присъствам в няколко социални мрежи, понеже там се регистрирах по-раншко, сетне вече не исках ФБ. Обаче в едната си направих и блог. И сложих някои неща там - различни от музикалните и предимно социално-културните теми, за които пиша вече близо 30 години насам-натам /или ги правя на радио - с музиката, де/. Обаче и с онази американска Мрежа се разведохме наскоро - освен няколкото пари, които чинно превеждах на кауза за сираци /а и съответна карта трябваше да си издам за целта/, взеха да стават нагли над приемливото. И реших да си прехвърля някои от писанията, дето не са "БГ рок и въобще музика", тук - че къде другаде?
Започвам с "Машината на времето", която е в кутия от старо радио /и до месец се надявам да подредя в блога си всичко, което искам/.

И тъй: преди 10-тина години имах предаване в БНР, което се премести в Дарик радио с тръгването му. Бяха едни, хм, особени години. Така, в някакъв момент включих в моята “Музикална кутия” една рубрика “Коментарен Ъгъл”. Не беше просто “чесане на краста”, а възможност автора да си казва мнението и по актуалните сюжети от седмицата, извън разните групи, албуми и гости в студиото. За хубаво или за лошо, тези времена са назад в историята. Някои пък направо се повтарят като deja vu. В коментарите – кога повече, кога по-малко – включвах именно теми от медиите, политиката, случващото се. Имаше отзвук, доколкото “Кутията” се излъчваше веднага след вечерния обществено-политически обзор на Дарик “Денят”; оказа се, че има хора, които слушат /за кеф или за да имат повод да се заяждат/ именно “Ъгъла”, а сетне и помалко от музикалната канава /пусках много българска музика/.
Така. Имам приятел-издател с 4-5-годишна ИК, с който съм споделял онези “Ъгли”, а той помни и времената, и предаването. Подхвърлил ми е идея да ги събера, пообработя и – не знам – може да ги подвържем в книжка. Но това – полу на шега, полу като намерения от mind-блога.
Но, така и така седнах да ги пиша на компютъра, и с всяка страница /простете!/ ми ставаше пак интересно. О, не са върха, не съм Гарелов, но пък се замислих колко ли хора помнят подробности от тогава – само 10-12 години назад. А беше доста различно време. Чета мазохистично от първия до последния коментар под публикациите в ОффНюза и виждам, че паметта е къса, а по-често въобще я няма. И няма как - биологически. А това си е “сериал” от хрониката на обществото и страната, персонифициран, ненагласен. Папката ми /аз съм подреден човек, пазя бая архив сценарии, материали, вестници/ е дебела, случва се 3-4-5 поредни “Ъгъла” да не “нищят” нищо кой-знае колко различно. Пропусках ги. “Рамкирал” съм поредицата с едно антрефиле в първата част /номерирани са/, където ситуирам “Кутията с артефакти”, от която са останали емоциите и една “Кутия от радио”. И нататък ги подреждам хронологично. /Под текста, девет десети по ок. 1 стр и едва няколко с 5-10 реда отгоре, съм отбелязал времето – това маркира и достоверността им./. Достоверни лични емоции от големите лихви, бухалките, януарските събития, служебното правителство, убийството на Луканов, изборите, футбол дори.
Давам си сметка, че или трябва да се четат по десетина едно след друго в хронологията, или “да се слушат” всяка седмица. Но Вие ще си прецените. Стават за рубриката “Общество”, но ви предлагам да си отворите на ум панел “Артефакти”.

Това е засега. Благодаря предварително за вниманието.