Да имаш враг е важно не само за дефинирането на нашата идентичност, но също и за да се сдобием с препятствие, спрямо което да измерваме нашата ценностна система и да показваме, като се изправяме срещу него, колко струваме. Следователно, когато няма враг, трябва да го сътворим. ...................И ето, че в този случай не ни интересува чак толкова почти естественият феномен на идентифицирането на неприятеля, който ни заплашва, колкото процесът на сътворяването и на демонизирането на врага.

....

Въпреки това още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, които са директна заплаха за нас (както би бил случаят с варварите), а онези, които всеки има интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност се превръща в признак за тяхната заплаха.