Това ми се случи преди две седмици на път за вилата в Родопите. Спусках се от Рожен към Соколовци по тъмно, когато видях камион на аварийни. Намалих и видях че шофоьорът ми маха.

- Нужда от помощ?

- Добре че те срещнах. Един човек чака в началото на следващото село, да му дам 100 лв. Моля те да му ги предадеш, че аз не мога, ето.

Ако не знаех в кой край на България съм щях да помисля, че е скрита камера. Човека нито ме попита за име, нито ми погледна номера, нито ми поиска телефона. Просто ми подаде парите. Колкото и да съм свикнал на хората от този край, не преставам да се учудвам всеки път. Чичо ми като идваше до София, веднъж си беше оставил колата отключена с ключовете на таблото. Не можеше да повярва, че някой ще е открадне... Веднъж говорих с местен полицай по въпроса. Последната кражба на кола в Смолян била преди 8 години...

Всеки път като пътувам из Родопите чистотата и честността на тези хора ме разтърсва из основи.
Било просто като ми дадат касова бележка на пазара за кило домати или като видят софийската ми регистрация да ме попитат кого търся за да ме насочат.
Дано там хората винаги останат такива.