Спомени от „Графа” – 2

Един горещ августовски следобед старшина Мирчев, когото всички наричаха просто Мирчо влезе в кабинета на радиомеханика Д.
-Ставай да отидем да вземем ракетите за този месец. – каза Мирчо на Д който се беше вглъбил в препрочитането на вестник БЕДА (помните ли го? ). Това беше добър изход да се разсее от скуката и да се разтъпче на чист въздух навън и Д не чака втора покана. До склада с боеприпасите имаше близо километър вървене по рульожките но улисани в разговори двамата не усетиха кога са стигнали. Изписаха поредната партия сигнални ракети и тогава се сетиха че няма в какво да ги носят, не бяха взели даже найлонов плик със себе си. Тук трябва да обясня как изглеждат опаковките на ракетите. Самите ракети представляват картонена гилза с метално дънце, досущ като на ловен патрон, но с доста по-голям калибър. Отпред имат метална тапичка с цвят отговарящ на цвета на ракетата и определено количество стърчащи пъпки – да може и в тъмното с опипване да знаеш какъв цвят си хванал. Ракети от кулата за управление на полетите се стреляха много, за се предупреди заплеснал се „талигар” (шофьор) да не пресича полосата по време на полети, да се пъдят ятата гарги и за обявяване на край на полетите... Та съответните ракети са подредени по 15 в продълговати опаковки от промазана хартия и вакуумирани в дебел найлон отгоре, така че представляваха плочки в които се открояваха цилиндричните тела на ракетите.
Та сега двамата приятели стояха до купчината пакети с ракети на тезгяха и се почесваха... Видя се че чанта или каквото и да е друго от този род няма да се материализира и двамата с явно нежелание разделиха пакетите и ги награбиха под мишница. Назад вървяха по-бавно и си говореха на общи теми. Понеже и двамата бяха известни зевзеци и надушваха благоприятните моменти да се изгъбаркат с някой почти моментално, да не говорим че се разбираха от половин дума и чудесно се допълваха. Почти наближили височинния дом срещнаха сержанта Гачев. Гачев беше излязъл от горещия кабинет с радиоапаратурата и се опитваше да се поразхлади на също толкова горещия ветрец навън до беседката. И тогава Мирчо отдалече започна:
-Гачев, ти ходи ли да си вземеш динамита? – и тръсна единия пакет опаковки под едната подмишница. (страничен наблюдател наистина би възприел опакованите гилзи на ракетите за пръчки с динамит).
-Какъв динамит?- още невярващо изрече Гачев.
-Чакай сега да те питам, ти на каква радиостанция си?- Мирчо беше самата сериозност.
-На Р-8** ... – отговори Гачев.
-Ми тя е секретна бре! – от половин реплика вдяна замисъла на Мирчо радиомеханикът Д.
-И кво? – Гачев не разбираше какво се иска от него.
-Ми нищо, полагат ти се 5 кила динамит. – Мирчо беше сериозен и делови.
-Ако стане война и врагът ни насмете да я взривиш за да не попада в ръцете на врага! – разпалено обясняваше Д.
-Ето кой не е прочел заповедтта която виси от един месец на входа! – хилеше се Мирчо а Д се възхити на този трик – заповеди непрекъснато висяха на вратата и никой не ги четеше, спокойно можеше да е и такава – Гачев нямаше как да се удостовери.
-Аре тичай бързо , днес е последния срок и следват наказания! – Д кимна с глава към височинния дом на вратата на който трябваше да е закачена въображаемата заповед.
-Оръжейникът те чака и ни наду главите на нас, какви сме били несериозни от свързочния батальон и как само нас ни чакал – продължи Мирчо. Гачев вече не ги слушаше, той презглава търчеше по пътечката към рульожката за да хване най-краткия път към погребите. И тук по пътечката насреща му се зададе Съдбата в лицето на Командира на базата. Командира имаше сприхав нрав и бързо се палеше (макар и бързо да му минаваше после). Той огледа разкопчания с навити ръкави и без фуражка Гачев но явно не му се занимаваше много, затова почти без интерес попита:
-Накъде си се засилил така бе Гачев?
Гачев който се опита в движение да отдаде чест на гола глава поспря и задъхано отговори:
-Отивам да си взема динамита!
-Какъв динамит? – Командира се спря насред крачка и се обърна след подминалия го Гачев
-Ми пет кила....
-Защо??
-Ми да взривявам!
-КАКВО ЩЕ ВЗРИВЯВАШ БРЕ??? – Командира вече започваше да придобива онзи характерен червен цвят...
-Станцията... – Гачев премигна...
-ЗАЩО ЩЕ ВЗРИВЯВАШ СТАНЦИЯТА БЕ ПАРАЗИТ НЕДИН!!! - Командира вече крещеше а вените на врата му се бяха издули...
-За да не попадне в ръцете на врага...- само и успя да изрече Гачев и вече препускаше с все сила за да избегне физическата разправа...зад него пъхтейки и сипейки ругатни тичаше командира... Двете фигури описваха странна синусоидална траектория по стоянката за централизирано зареждане – Гачев се отипваше да набере преднина като рязко променя посоката на тичане а командирът – опитен въздушен Ас беше влязъл в режим прехват и не изпускаше целта от прицел. На тревата от двете страни на пътеката се търкаляха държейки се за стомаха Мирчо и Д а около тях на земята бяха разсипани опаковките с „динамита”...