Tweet
Всички сме изпадали в затруднение при избор на подарък.
Било за близък или не толкова човек, по повод или без, но случаите, в които се налага да правим избор са най-разнообразни.
Все пак има няколко общи момента в този избор и те са:
- функционалност или символизъм
- необходимост или жест
- вкус или вкус
Напоследък ми се наложи да сменя коренно своето амплоа и бидейки твърдо убеден, че стойност имат само истинските неща и само тези зад които стоят идея труд и воля, смея да ви предложа своето виждане за най-добрия подарък.
Дървото е един добре забравен материал.
Днес е нормално да отделиш внимание на такива преходни неща като купчина ламарина под формата на автомобил, на нов телефон с безброй безполезни функции, на таблет с най-новите приложения, на кило петролен дериват под формата на оцветена пластмаса и т.н. все еднодневки.
Нормално днес дървото се възприема преди всичко като строителен материал и такъв за огрев.
А в дървото за разлика от гореизброените има няколко скрити черти, които понякога ни се удава да открием.
То крие в себе си картини, създадени от ръка неподвластна на човека.
То носи дух, който някои усещат.
То остарява благородно.
Аз не съм надарен с таланта на дърворезбаря или художника, но съм от хората, които имат око за скритите в дървото черти.
Намерих начин да разкривам някои от тях и ви предлагам да им се насладите.
Питайки близки и познати какво мислят за продуктите ми винаги получавам обобщен отговор от типа - "Много са красиви".
А би ли си купил? - "Не за мен, за подарък да".
Добре, ако не си купя би ми било много приятно да ми подарят нещо такова.
А ако ми се наложи да правя избора за подарък, с който започнах бих бил много улеснен, защото продуктите ми отговарят на повечето критерии.
Приятен избор!
Кутия от дъб и чам.
Кутия от 12 сегмента - два вида чам и дъб.
Кутии от червен дъб и чам.
Кутия от орех и дъб.
Кутия от бял бор, орех и червен дъб.
Купа от дъб и чам.
Купа от чам и червен дъб.
Нощна лампа от два вида чам.
Пумпали. Еднородни и съставни.
Чаши - еднородни и сегментирани.
За сега толкова.
Поздрави,
Петър
Все още и на сън помня телефонния номер в къщи - от преди повече от 30 години. И следващия от преди 20 години.
И този на приятелката ми. И този...
Удивително е колко могат да се изменят нещата и разбиранията ни за по-малко от 20 години.
Телефона в къщи беше институция. Гледахме на него като на одушевен. Беше нашата отправна точка към света.
Липсва ми мелодичния му звън.
Хващам се на бас, че все някога сте стояли и гледали втренчено телефона в очакване да звънне.
Днес мразя нещото, което наричам телефон и разнасям непрекъснато с мен. Не защото му липсват най-новите функции.
Защото няма душа.
Имало едно време...
Череша и подбрани части орех.
Оцветена липа и подбран орех.
Тук работих по утвърдена вече технология и може би за това се концентрирах върху един ефект, който преследвам отдавна - да осветява без да заслепява.
Много добре се получи за маса / бюро, където дори и седнал не виждаш крушката.
От днес проекта си има собствен сайт:
http://woodray.net
Заповядайте!