Напуснахме с. Заселе в посока с. Зимевица. От там напуснахме асфалта и впечатленията от пейзажите над гара Бов се смениха с необятните високопланински долини.




















Тъкмо свършва едната долина, изкачваш възвишението и... какво да видиш... да... следващата такава.



Така продължихме до една местност над с. Бракевци. Там спряхме, за да проверя дали ми работи хладилната чанта. "Фантата" беше добре охладена, сандвичите също, пък и си е съвсем друго, да си хапнеш нависоко, гледайки от ръба, под крясъците на баба ти, че, видиш ли, ей сега ще паднеш и... така нататък.











Тук започнаха пак да се събират облаци и след малко заваля.



Това предопредели по-високо темпо на оставащата част от разходката и липсата на снимки. От Петрохан до х. Ком беше непрогледна мъгла и малко ни развали удоволствието, но всичко мина благополучно. Някои герои вече бяха доста изморени.



Инак горе-долу маршрутът изглежда така. Търтьо го минава подобен миналото лято, но тогава има редкото щастие да се срещне с мене на вр. Ком, а аз сега нямах такова...