Обиколка по билото на Берkoвckия Балкан- Част 3

Следващата спирка- паметник на партизанин. Какво се е случило, кой, как и защо го е сложил тука- не знам. "Паркирахме" от двете му страни..

Това се вижда от паметника:

Както си мотаем, изведнъж виждам нещо да покапва от предния диф на Дефендъра.

Следва мигновена диагностика:

Оказа се, че предпазителят на дифа е гребнал сняг... Няма страшно. Още един кадър:

Не напразно показах какво се вижда от паметника на една предишна снимка. Мястото е стратегическо за наблюдение. И на 10 м от паметната плоча...

И като ги подкарах...

... та се успокоих чак като свърши джепането...

Малко пози за феновете на Ленд Роувър:

Последен поглед към Конярски кладенец и преспите, които се канехме да прегазим и потегляме към тях... право надолу. Не знам защо не се личи на снимките, но си е стръмничко... и каменисто...

Споменах вече за изоставените кошари, което ме подсети за една лична история, разказана ми от Иван, първоначално по станцията, а после и докато обядвахме. В ранното му детство и те имали стадо овце, което през лятото отглеждали в този граничен район. Имали са т.нар. "открити листове", които бяха задължителни, за да се намираш в тази зона. На билото, край една скала, която Иван ми показа, но май не е попаднала в кадър, пада гръмотевица. На това място са Иван, брат му, майка му и стадото. Петнадесет овце са убити, а косата на майка му побеляла изцяло за няколко минути. Дори после дълго време била в болница. Мъчих се да си представя какво са изпитали, но не успях, въпреки че неведнъж ме е сварвала гръмотевична буря в планината и ме е било страх, дори без да ме уцели или да падне в близост.
Ето и една действаща кошара, но извън сезона:

Край на отклонението.

Тръгваме от паметника и бункера, както казахме, надолу, но само докато слезем от хълма! Исках тук да кача едно клипче, но за 40 минути са се качили.... 0 %. Загубих надежда и продължавам със снимките.

Снегът се топеше на причудливи форми. Все едно са се търкаляли деца в него:

На места обаче, си беше сериозна дебелината му:

След прегазването на няколко преспи, достигнахме до второто гранично съоръжение- абсолютно безсмисления за мен, във всяко едно отношение, т. нар. КЛЬОН. Километри от граничните зони на милата ни Родина, опасани с гъсто наредени циментови колове и бодлива тел. Какъв ресурс е изразходен за изграждането на това нещо, съществувало работещо тук за има-няма 20-ина години, не ми се мисли! Както и да е!